Трак!
Трак,
по пътя
влакът пак пуфти.
Пак във този ден горещ
с бърза скорост влакът ще пристигне в град голям.
А дали със тази скорост в този ден горещ, всичко ще премине пак спокойно?
© автор: НИКОЛАЙ ПЕНЯШКИ – ПЛАШКОВ
Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
До края на дните си
в трудните моменти,
дори и да се скараме;
аз ще съм с теб!
Ти си с мен
и ще бъдем заедно
с любовта си!
© автор: Николай Пеняшки – Плашков
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ – ПЛОВДИВ, 2010 г.
Романът „Да се обичаме с отворени очи” на блестящия писател, психиатър и психотерапевт Хорхе Букай не само, че изненадва, но и предлага на многомилионните си читатели, като основна тема: изграждането на взаимоотношенията в една двойка на базата на любовта.
Със своя своеобразен роман Букай излиза от стандартната му рамка, на известните досега романи, което е не само смела постъпка за създаването на това великолепно произведение, но и за пореден път доказва, че с богатството на словото и като специалист по психотерапия (т.н. гещалт-психотерапия) навлиза в дълбоките води на човешките взаимоотношения, свързани с любовта.
В повествованието на романа са залегнали размислите за взаимоотношенията в една влюбена двойка; Лора и Фреди. Взаимоотношенията между тях са представени под формата на електронни писма.
В основата на книгата са залегнали взаимоотношенията във връзката. Авторът набляга и върху проблемите за грешките, които се допускат почти във всяка връзка, които понякога са и ужасни. Разглежда се и проблема за избора на партньор с определени очаквания, към двете страни, а когато идва моментът, да не се получат съответните очаквания, тогава идват разочарованията.
Следващата стъпка е избора на нов, и нов, и нов…
Не бива да има отчаяния, съпътствани с оплакване от съдбвата. Истинската любов идва веднъж, но пътя до сърцето на другия е изпълнен с трудности…
Най-важното е да е се живее с илюзията за съвършени отношения в които да няма конфликти.
За една съвършена двойка бих казал в стихотворна форма:
***
Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
До края на дните си,
в трудните моменти,
дори и да се скараме;.
аз ще съм с теб!
Ти си с мен
и ще бъдем заедно
с любовта си!
Любовта ни дава силата да се променяме. Именно това ни води до желанието да бъдем с другия.
***
Имам удоволствието да Ви представя и откъси от романа:
* Когато хората срещат трудности във връзката си, са склонни да хвърлят вината върху партньора. Виждат съвсем ясно, какво трябва да промени другият, за да може връзката да функционира, но им е много трудно да видят кое в тяхното собствено поведение предизвиква проблемите.
* Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.
Идеята е също така, да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота им.
* Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.
* Най-доброто, най-точното и жестоко огледало са отношенията с партньора: това е единствената връзка, в която са отразени отблизо, се виждат моите най-лоши и най-добри черти.
* Да поемем отново отговорност за собствения си живот.
* „Осъзнавам“ е важна дума. Нека осъзнаем какво става с нас, нека му се отдадем. Така се запазва и изгражда връзката.
Средството за това е винаги едно и също: да осъзнаваме, да се концентрираме. Само ако сме наясно с истинската си същност, можем да се справяме с трудни ситуации.
* Да си влюбен – означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията.
Влюбването не е споделено чувство, защото все още не съществува субектът , когото може да се споделя.
Влюбването е необяснима и почти неизбежна лудост – то всъщност представлява състояние на безразсъдно разстройство, придружено от маниакална екзалтация.
За разлика от него, любовта е разумна, но и трудоемка. Тя е по-трайна, не толкова бурна, но трябва да се полагат много усилия, за да се запази.
* Ако мисля, че не притежавам нищо от това, което ме дразни у другия, усилието се изразява в това да открия какво аз влагам от собствената си същност, защото, ако не давам нищо от себе си, то няма да ме дразни.
* Много е болезнено да се нуждаем и да не получаваме онова, от което имаме нужда, и това е основният проблем. Никой не иска да изпита болката от това да се нуждае от нещо и да го няма. И все пак тази болка е единственият изход, който би ни отвел към откриването на истинските ни потребности. Само ако ги открия, ще мога (след това!) да ги удовлетворя. Защото, ако се съпротивляваме срещу чувството на уязвимост, ставаме сме по-закоравели и се отдалечаваме от възможността да открием от какво се нуждаем.
* Да съм жива означава да съм в постоянно движение: това, което не мога да направя, е да искам да направлявам тази промяна.
* Нито при двойката, нито при индивидите съществува закон, който да определя кое е по-добро. Най-доброто винаги е човек да бъде такъв, какъвто е.
София. Българинът Георги Господинов удари в земята колегата си писател Дан Браун. Скок в търсенето и продажбите на наши автори отчитат това лято от книжарниците в София и страната. „Хората предпочитат да четат на плажа истории, разказани от българи“, категорични са търговците. Нашенските писатели вече се съревновават със световните бестселъри, като „Ад“ на Дан Браун, която бързо стана най-продаваната книга в Щатите и Великобритания. „И всичко стана луна“ на Георги Господинов обаче изпревари шедьовъра на американския си колега, изненадвайки приятно собствениците на книжарници. „Истории за любов и край, с предчувствие за чудо“, резюмират накратко произведението на Господинов литературните критици. 19-те разказа, събрани в книгата, отговарят на въпроса „Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години?“. Томчето е и два пъти по-евтино от поредната история за харвардския професор по религиозна символика Робърт Лангдън в поредицата на Браун.
Сред топ 10 по продажби е сборникът на Мирослав Пенков „На изток от запада“. Нашенците масово четат през ваканцията си и томовете на Алек Попов, Стефан Цанев и Георги Данаилов. Сред търсените автори са още Калин Терзийски и Велизар Енчев. „Мастиленият лабиринт“ на Людмила Филипова пък е тотален хит в Кърджали. Летовниците изкупуват и романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ и „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. В горещините под чадъра на плажа вървят много и криминалетата на покойния Георги Стоев, които разказват за миналото на бившите силови групировки.
Сънародници, избрали да живеят в странство, също изкупуват най-новите български книги, когато се върнат за кратко в България, разказват от столична книжарница. От там отчитат и тенденция за покачване на продажбите на съвременната литература като цяло. Класиките вече постепенно отстъпват позиции и биват купувани единствено за подаръци и по-рядко за допълване на колекцията. Младите са запалени по фентъзи романи, като хит номер едно е „Игра на тронове“, който също така бе екранизиран. Жените традиционно се ориентират и към любовните книги, както и наситените с екшън криминални романи.
Еротичната „Петдесет нюанса сиво“ все още е една от най-продаваните книги, като към нея вече посягат и по-възрастни жени. Покрай нея почитателите на жанра са изнамерили и по-стари заглавия, които биват преиздавани. Всяка нова книга на турската писателка Елиф Шафак също предизвиква голям читателски интерес, като бройките бързо свършват. Въпреки че често клиентите си купуват повече от едно четиво преди ваканция, търговците са категорични, че продажбите падат. Оборотът пък е главно благодарение на по-леките художествени романи. Резултатна се оказва и рекламата. „Отиде ли някой автор в сутрешен блок по телевизията, или пише за него във вестника, веднага се разбира и продажбите скачат за няколко дни“, обясняват книжари. Често на входа на книжарницата се появяват и хора, които не знаят какво търсят. „Препоръчайте ми нещо, което е модерно сега“, молят те продавачите зад щандовете.
===
източник: http://www.standartnews.com
Днес на 28 август 2013 год. се навършват 70 години от смъртта на Цар Борис III.
Роден е на 31 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия; подполковник (1916), генерал-майор (1918) година.
Борис III Обединител е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война
Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 година, царят инициира фактическото извършване на контрапреврат през януари 1935 г., като възстановява действието на Търновската конституция, но не и забранените след преврата политически партии. Страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от него. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.
Цар Борис III съдейства с посредническа роля за подписването на Мюнхенското споразумение от 1938 г., съгласно което Западните сили се съгласяват Германия да получи населената с етнически немци Судетска област от Чехословакия в замяна на „вечен мир“. Това на практика развързва ръцете на Хитлер за по-нататъшни завоевания.
Втора световна война
След началото на Втората световна война Борис III насочва България към сътрудничество с Оста Рим-Берлин-Токио, с цел ревизия на несправедливия Ньойския мирен договор. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на нацистка Германия. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба, които биха поставили страната в зависимо положение. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт, като обаче ловко използват пакта Рибентроп-Молотов, за да получат одобрението на СССР за това.
През март-април 1941 германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната населените предимно с етнически българи Западни покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Цар Борис III е наричан Цар Обединител.
През 1943 г. след натиск от страна на Германия българските власти се съгласяват да депортират евреите от новите територии, както и част от евреите от старите територии на страната. Първоначално българското правителство, контролирано от Борис, използва швейцарски дипломатически канали, за да избегне исканите от нацистите депортации с влакове за Полша, сондирайки Великобритания за евентуални депортации с кораби в контролираната от нея Палестина. Това предложение е отклонено от Антъни Идън, външен министър на Великобритания. След провала на този дипломатически опит първата част от нацисткия план за депортации е осъществена със съдействието на българската администрация, но втората се осуетява поради активното противодействие от страна на група народни представители, водени от под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, ръководството на Българската православна църква, видни интелектуалци, опозиционери и др. Борис умело използва този протест, за да отклони германския натиск, който след разгрома при Сталинград постепенно отслабва.
Смърт
Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване в 16:20 следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Официалното лекарско заключение е инфаркт. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби, но доказателства за това така и не са намерени. След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.
Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II.
Богослужението ще бъде в съслужение с Негово преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий, игумен на манастира, монашеското братство, други представители на висшия клир на Българската православна църква, на монашеството и свещенството. Очаква се на панахидата да присъстват много представители на българската държавност и други официални лица.
© Николай Пеняшки – Плашков
Мисълта се бунтува разгневена
и кръв гореща във вените струи,
когато поетична чест е накърнена –
тревога убива желания, мечти!
Омразата в сърцето започва да тлее
и бръчки надвисват над морно лице.
Напразно думи поет не пилее –
от яд треперят жилести ръце.
Въжета нерви изпъват се и пукат!
Критик достоен нека да присъди
коя поезия трябва да я бъди,
че радост, нежност, в сърце да разпукат!
С поезия честна известен се става –
щом живота със слово е облагородил!
Критика правдива поетът уважава,
на глупава дума талант би убил!
…..
© автор: ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ
Из стихосбирката „И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ“
автор: Джанет Уинтерсън
…
Моята майка ми каза:
– Не прави секс с боговете.
Отвърнах:
– Защо не? Това е истинска възможност за момиче, което инак няма на какво да разчита.
Майка ми каза:
– Виж какво стана с Дафне.
Погледнах. Всеки, който поискаше, можеше да види Дафне по пътя обратно от училище. Тя беше отстрани на пътя, зелена и лъскава. Беше изпързаляла Зевс, беше се возила в колата му, беше ходила на кино с него, но щом станеше дума за целувки и опипвания, нейната майка є беше казала, че добрите момичета не правят това.
Ако искаш да се ожениш и да си направиш дом, ако искаш уважение, ако искаш да си вярна на пола си, не секс трябва да правиш.
Така че Дафне, която не правеше секс, направи обратното и избяга.
Ето я как тича, краката и, обути в сандали, се тътреха по пътеката през площадката, където боговете се мотаеха в търсене на момичета. След това хукна на зигзаг през гората.
Зевс тичаше подире и – в крайна сметка той беше преследвач, а Дафне е трябвало да не го забравя. Той тичаше със съзнанието, че лесно може да я хване, но не бързаше, защото искаше преследването и я искаше уморена, малко уплашена в ръцете си. Той не беше лош бог, но все пак беше бог.
Дафне тичаше с мисълта какво ли би казала майка и, чудеше се какво ли ще стане, ако забременее, тревожеше се за училище, тревожеше се за пари, а всеки знае, че не можеш да правиш секс, щом лежиш преизпълнена с тревоги за всичко, което не е секс.
Зевс не се тревожеше. Членът му беше толкова корав и се протягаше пред него като пръчка за откриване на подпочвени води. Той беше готов да забие пръчката си в нея. Беше готов да я пробие със свредела си сякаш тя е кладенец, а щом
тя пр лееше, вече нямаше да се тревожи. Щеше да се разлее. Щеше да е мокра.
…
Превод от английски език:
Еньо Стоянов
….
автор: ДЕЯН ДИМИТРОВ
Ти, човекът за никъде.
Разпокъсан, безсилен, недодялан.
Твоят тефтер с разредените листи.
Протрит по ръбовете
От дългото носене.
Ти, който търсиш светлината
На своето щастие.
Предела на истината.
Твоят тефтер,
С една милионна част
От думите написани
На коляно в окопа на делника.
Ти, с толкова бръчки
По трънливото минало,
Прояден от честата болка,
Неспокоен, без поза, без патос,
Мълчаливо улавящ смисъла.
Твоят тефтер
С няколко написани стиха.
Истински, наляти от музика, живи.
Ти и твоят тефтер
От дъното на бездната ще
Изплуват.
Вчера – петъчната вечер на 16 август във фоайето на концертната зала на читалище „Йордан Йовков” се проведе музикално-поетично представяне на най-добрите стихотворения на добричкия поет-музикант Деян Димитров.
Под акомпанимента на неговата китара поетът Сашо Серафимов и добричкия актьор Валентин Андреев изпълниха вълнуващата поезия на Деян.
Концертната зала се изпълни с прекрасната класическа музика на Шопен, Григ, Дебюси в изпълнение на пиано от сина на поета Йордан Йорданов.
Последва и виртуозно изпълнение на част от най-прекрасните български песни от поета Диян Димитров, в съпровод музиката на неговата китара.
Литературният критик Драгомил Георгиев, както винаги ни запозна с творческия и духовен портрет на поета.
Деян Димитров е роден на 5 февруари 1955 г. в с. Красен, Добричко. Завършил е техникум по механо-техника М. В. Ломоносов. Настояща професия – пчелар, музикант, певец и поет.
Издадена стихосбирка „ЗАРЕЖДАНЕ С ЛЮБОВ”, която понастоящем е второ преработено издание.
© Николай Тодоров Пеняшки-Плашков
Аrt-liter-info-news.dobrich
–––––––––––––––––––––-
СТИХОВЕ
ЗА ДА ЖИВЕЕМ, ДОСТАТЪЧНО Е СЛЪНЦЕТО,
На Диоген бъчвата,
И земята със своите щедрости.
Нашата бъчва е апартамента,
Топла вода, отопление…
Слънцето си е същото,
И земята си е щедра.
Само разпръскваме
Онова, което е събрала,
За да я накараме да дава,
Повече отколкото изяждаме.
Диоген как е живял,
Не съм видял.
Зная само
Как живее моят дядо.
Ще кажа определено –
Той по- малко се самоунищожава,
По – спокоен, по – уравновесен е.
Край него и аз се успокоявам.
Той е Диоген;
Не се интересува как живея,
Гуляя ли, обичам ли кафе,
Какво работя,
С жените как съм
И така нататък.
Пита ме само дали съм добре.
Струва си човек да се замисли
Над тая проста философия
….
ТИ И ТВОЯТ ТЕФТЕР.
Ти, човекът за никъде.
Разпокъсан, безсилен, недодялан.
Твоят тефтер с разредените листи.
Протрит по ръбовете
От дългото носене.
Ти, който търсиш светлината
На своето щастие.
Предела на истината.
Твоят тефтер,
С една милионна част
От думите написани
На коляно в окопа на делника.
Ти, с толкова бръчки
По трънливото минало,
Прояден от честата болка,
Неспокоен, без поза, без патос,
Мълчаливо улавящ смисъла.
Твоят тефтер
С няколко написани стиха.
Истински, наляти от музика, живи.
Ти и твоят тефтер
От дъното на бездната ще
Изплуват.
автор: Змей Горянин
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950
автор: ЗМЕЙ ГОРЯНИН
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!…
1950
автор: ЗМЕЙ ГОРЯНИН
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, –
а с ума си „далновидно-бистър“
да си се сдобил с имотец скъп.
автор: ЗМЕЙ ГОРЯНИН
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова – избран бе депутат.
автор: ЗМЕЙ ГОРЯНИН
Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но – слава Богу – имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938
Литература, изкуство, журналистика и лично творчество 