ЛЮБОВЕН МИГ


Приклекнал до теб,
целувам ръцете ти
кадифено нежни.

*
Устни непокорни
сърцето ми целуват
с любовна тръпка.

*
Детска невинност
се роди в твоето сърце
и ме покори.

*
Не издържах
на горещата любов.
Разцелувах те.

.
© Николай Пеняшки – Плашков
30/07/2013

 

Advertisements

НАЙ-ВЕЛИКИТЕ РОМАНИ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА


1.Дон Кихот, Мигел Де Сервантес
Историята на благородния рицар и неговия прислужник Санчо Панса е захласвал читателите в продължение на столетия.

2.Пътешествието на пилигрима, Джон Бенян
Онзи с тресавището на унинието и панаира на суетата (Да не се бърка с Уилям Текери!).

3. Робинзон Крузо, Даниел Дефо
Първият английски роман.

4. Пътешествията на Гъливер, Джонатан Суифт
Чудесна сатира, която все още функционира на всяка възраст, въпреки жестокостта на Суифтовото прозрение.

5. Том Джоунс, Хенри Фийлдинг
Приключенията на едно изпълнено с бодрост сираче: ненадминат сюжет и доста секс, приключващ с блажена женитба.

6. Клариса, Самуел Ричардсън
Един от по-дългите романи в английската литература. Не може да се остави настрана.

7. Тристрам Шенди, Лорънс Стърн
Един от първите бестселъри, отхвърлен от Др. Джонсън като твърде модерен за собствена изгода.

8. Опасни връзки, Пиер Шодерло дьо Лакло
Роман в писма и учебник за прелъстители: контешки, френски и жесток.

9. Ема, Джейн Остин
Почти невъзможен избор между тази книга и „Гордост и предразсъдъци“. Но „Ема“ винаги очарова и дотяга.

10. Франкенщайн, Мери Шели
Вдъхновена от твърде многото време, прекарано с Шели и Байрон.

 

11. Кошмарният манастир (Nightmare Abbey), Томас Лав Пийкок
Класическа миниатюра: брилянтна сатира на романтическия роман.

12. Черната овца, Оноре дьо Блазак
Двама противници воюват за любовта на една фатална жена. Напразно пренебрегвана.

13. Пармският манастир, Стендал
Проницателна и убедителна хроника на живота в един италиански двор в пост-Наполеонова Франция.

14. Граф Монте Кристо, Александър Дюма
Трилър на отмъщението, също поставен във Франция след Бонапарт. Шедьовър на приключенската литература.

15. Сибила (Sybil), Бенджамин Дизраели
Освен Чърчил, никоя друга политическа фигура в Англия не демонстрира литературен гений.

16. Дейвид Копърфийлд, Чарлс Дикенс
Този силно автобиографичен роман е любимия на собствения си автор.

17. Брулени хълмове, Емили Бронте
Катрин Ърншоу и Хийтклиф вече са части от езика. Невъзможно е да се пропусне тази книга.

 
18. Джейн Еър, Шарлот Бронте
Натрапчива емоционална хватка и разказ, който ни преследва.

19. Панаир на суетата, Уилям Текери
Образователната история на Беки Шарп.

20. Алената Буква, Натаниел Хотърн
Класическо изследван на американската мисъл.

21. Моби Дик, Хърман Мелвил
„Наричай ме Исмаил“ е едно от най-известните първи изречения в литературата.

22. Мадам Бовари, Густав Флобер
Бихте могли да я обобщите като историята на едно прелюбодеяние в провинциална Франция – и по този начин да пропуснете целия смисъл на книгата.

 
23. Жената в бяло, Уилки Колинс
Увлекателна криминална история за скрита самоличност, отвличане, измама и психическа жестокост.

 
24. Приключенията на Алиса в страната на чудесата, Луис Карол
Една история, написана за деветгодишната дъщеря на един оксфордски шеф, която все още обърква повечето деца.

 
25. Малки жени (Little Women), Луиза Алкот
Викториански бестселър за семейство момичета в Нова Англия.

 
26. Как живеем сега (The Way We Live Now), Ентъни Тролоп
Царствено нападения срещу корупцията в късна викторианска Англия.

 
27. Ана Каренина, Лев Толстой
Най-великият роман за любовта на една омъжена жена към по-млад мъж.

 
28. Даниел Деронда, Джордж Елиът
Страст и екзотично величие, странни и обезпокоителни.

 
29. Братя Карамазови, Фьодор Достоевски
Мистична трагедия от автора на „Престъпление и наказание“.

 
30. Портрет на една дама, Хенри Джеймс
Историята на Изабел Арчър показва Джеймс в неговата най-добра форма.

 
31. Хъкълбери Фин, Марк Твен
Твен беше хуморист, но картината на живота по Мисисипи е дълбоко морална и все още с огромно влияние.

 
32. Доктор Джекил и мистър Хайд, Робърт Луис Стивънсън
Блестящо неприлично, мощно изследване на човешката двойственост от един роден разказвач.

 
33. Трима мъже в една лодка, Джеръм К. Джеръм
Една от най-смешните английски книги на всички времена.

 
34. Портретът на Дориан Грей, Оскар Уайлд
Една шифрована и сбита мелодрама, вдъхновена от собствения му хомосексуализъм.

 
35. Дневникът на Никой (The Diary of a Nobody), Джордж Гросмит
Класическата история на викторианските предградия ще бъде завинаги запомнена чрез образа на Мистър Потър.

 
36. Мрачният Джуд (Jude the Obscure) Thomas Hardy
Мрачната пустота прави от тази книга един от първите романи на двадесетия век.

 
37. Загадката на пясъците, Ърскин Чайлдърс
Един предвоенен шпионски трилър, изпълнен със страхове от инвазия – написан от писател, по-късно застрелян заради участието му в ирландската гражданска война.

 
38. Дивото зове, Джек Лондон
Историята на едно куче, което се присъединява към глутница вълци след смъртта на господаря си.

 
39. Ностромо, Джоузеф Конрад
Шедьовърът на Конрад: една история за пари, любов и революционна политика.

 
40. Вятърът във върбите, Кенет Греъм
Тази класическа творба за деца е била породена от разказите преди лягане за малкия син на Греъм.

 
41. В търсене на изгубеното време, Марсел Пруст
Един незабравим портрет на Париж от времето на belle epoque. Вероятно най-дългият роман в този списък.

 
42. Дъгата, Д. Х. Лорънс
Романи, иззети от полицията, обикновено имат дълъг живот.

 
43. Добрият войник, Форд Мадокс
Този разказ за прелюбодействата на две двойки по времето на Едуард представлява класика на неблагонадеждната литература.

 
44. Тридесет и деветте стъпала, Джон Бюкан
Класическа приключенска история за момчета, изпълнена с екшън, насилие и напрежение.

 
45. Улис, Джеймс Джойс
Също преследвана от британскат полиция, тази книга е повече обсъждана, отколкото четена.

 
46. Мисис Далауей, Вирджиния Улф
Осигурява позицията на Улф като една от най-големите писателки на двайсети век.

 
47. Пътешествие до Индия, Е. М. Форстър
Велик роман на британския раджа. Той си остава едно великолепно изследване на империята.

 
48. Великият Гетсби, Ф. Скот Фитыджерлад
Най-типичният роман на джаз-епохата.

 
49. Процесът, Франц Кафка
Загадъчната история на Йозеф К.

 
50. Мъже без жени, Ърнест Хемингуей
Той се помни заради романите му, но преди тях разказите са привлекли внимание върху него.

 
51. Пътешествие до края на нощта, Луи-Фердинанд Селин
Преживяванията на един обикновен доктор от бедняшките квартали през Великата Война: един шедьовър на езиковото новаторство.

 
52. Умирайки (As I Lay Dying) Уилям Фокнър
Странна черна комедия от големия американски майстор.

 
53. Прекрасният нов свят, Олдъс Хъксли
Антиутопична фантазия за света от седмия век след Форд.

 
54. Сензация (Scoop), Ивлин Уо
Най-добрият роман за задния двор на пресата.

 
55. САЩ, Джон Дос Пасос
Една изключителна трилогия, използваща различни изразни средства, за да разкаже историята на Америка.

 
56. Големият сън, Реймънд Чандлър
Представя ни Филип Марлоу: хладнокръвен, остроумен, красив – и горчиво самотен.

 
57. В търсене на любовта, Нанси Митфорд
Една изключителна комедия на нравите с многобройни почитатели.

 
58. Чумата, Албер Камю
Загадъчна напаст се спуща над алжирския град Оран.

 
59. Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта, Джордж Оруел
Разказът за борбата на един самотник срещу тоталитарен режим.

 
60. Малоун умира, Самюел Бекет
Част от една трилогия от удивителни монолози в стила на черния хумор. От автора на „В очакване на Годо“.

 
61. Спасителят в ръжта, Дж. Селинджър
Седмица от живота на Холдън Колфийлд. Един култов роман, който все още ни очарова.

 
62. Мъдра кръв, Фланъри О’Конър
Обезпокоителен роман за религиозния екстремизъм в дълбокия юг.

 
63. Паяжината на Шарлота, Е. Б. Уайт
Как прасето Уилбур беше спасено от литературния гений на един дружелюбен паяк. (От автора на „Стюарт Литъл“).

 
64. Властелинът на пръстените, Дж. Р. Р. Толкиен
Няма нужда от думи!

 
65. Щастливецът Джим, Кинглси Еймис
Един удивителен дебют: болезнено смешният английски роман от петдесетте.

 
66. Господарят на мухите, Уилям Голдинг
Ученици стават диваци: мрачна представа за човешката природа.

 
67. Тихият американец, Греъм Грийн
Пророчески роман, поставен във Виетнам от 50-те години.

 
68 По пътя, Джек Керуак
Библията на битническото поколение.

 
69. Лолита, Владимир Набоков
Манията на Хъмбърт Хъмбърт е параден пример за стил и повествование.

 
70. Тенекиеният барабан, Гюнтер Грас
Роман с огромно влияние. Една картина на хитлерова германия в стил Франсоа Рабле.

 
71. Разрушението пристига (Things Fall Apart), Чинуа Ачебе
Нигерия в началото на колониализма. Класическо произведение на африканската литература.

 
72. Мис Джин Броди в разцвета на годините си (The Prime of Miss Jean Brodie), Мюриъл Спарк
Една писателка, която дебютира в The Observer – и прозата й е като режещо стъкло.

 
73. Да убиеш присмехулник, Харпър Ли
Скаут, едно шест годишно момиче, разказва една завладяваща история за расови предразсъдъци в дълбокия юг.

 
74. Параграф 22, Джоузеф Хелър
„Той би бил луд да изпрати повече самолети – и нормален ако не го направи, но ако беше нормален той би трябвало да ги изпрати. Ако беше ги изпратил, той би бил луд и следователно нямаше нужда да го прави; ако не искаше, той значи беше нормален и трябваше да го направи“.

 
75. Херцог, Сол Белоу
Прелюбодеяния и нервна криза в Чикаго.

 
76. Сто години самота, Габриел Гарсия Маркес
Един постмодерен шедьовър.

 
77. Мисис Палфри в Клермон, Елизабет Тейлър
Натрапчиво, немногословно изследване на старостта.

 
78. Калайджия шивач войник шпионин, Джон льо Каре
Вълнуваща елегия за пост-имперска Англия.

 
79. Песента на Соломон, Тони Морисън
Най-важната романистка на афро-американската чувствителност.

 
80. Излет във фабриката за бутилки (The Bottle Factory Outing), Берил Бейнбридж
Страховита комедия на провинциалния живот.

 
81. Песента на екзекутора, Норман Мейлър
Този почти документален разказ за живота на Гари Гилмор вероятно е шедьовъра на Мейлър.

 
82. Ако в зимна нощ някой пътник …, Итало Калвино
Странна, непреодолимо увлекателна история за удоволствието от четенето.

 
83. Завоят на реката, В. С. Наипол
Най-добрият жив писател в англоезичната проза. Това е неговият шедьовър: остро напомнящ за „Сърцето на мрака“.

 
84. В очакване на варварите, Дж. М. Кутсиу
Безрадостна но натрапчива алегория за апартейда от последния носител на Нобелова награда.

 
85. Домакинство, Мерилин Робинсън
Натрапчива, поетична история за три поколения жени.

 
86. Ланарк, Алисдър Грей
Една кипяща картина на Глазгоу. Шотландска класика.

 
87. Нюйоркска трилогия, Пол Остър
Зашеметяващ метафизически трилър, поставен в Манхатън от 70-те години.

 
88. ГДГ (Големият дружелюбен гигант), Роалд Дал
Бестселър от най-популярния следвоенен писател за деца на всякаква възраст.

 
89. Периодичната таблица, Примо Леви
Поема в проза за насладите на химията.

 
90. Пари, Мартин Еймис
Романът, който осигурява името на Еймис във всяка класация.

 
91. Художникът на плуващия свят, Казуо Ишигуро
Един колаборационист от предвоенна Япония неохотно разкрива предателството на приятели и семейство.

 
92. Оскар и Лусинда, Питър Кери
Великолепна любовна история от двойния носител на наградата Букър, поставена в Австралия от 19-ти век.

 
93. Книга за смеха и забравата, Милан Кундера
Вдъхновена от съветското нахлуване в Чехословакия през 1968, тази книга е магическа смесица от история, автобиография и идеи.

 
94. Харун и морето на приказките, Салман Рушди
В тази очарователна история Рушди си играе с идеята за разказа сама по себе си.

 
95. Поверително от Ел Ей, James Ellroy
Трима детективи от полицейското управление в Ел Ей се сблъскват лице в лице с тайните на собствените им корумпирани и насилствени кариери.

 
96. Мъдри деца, Анджела Картър
Театрална бурлеска от блестящата представителка на магическия реализъм.

 
97. Изкупление, Айън Макюън
Известният автор на разкази е достигнал тук класическо ниво в една история с хипнотична разказна сила.

 
98. Северно сияние, Филип Пулман
В приключенията на Лира фантастика, ужас и игра на идеи са съчетани в една наистина великолепна съвременна книга за деца.

 
99. Американски пасторал, Филип Рот
В течение на години Рот беше известен предимно със „Синдромът на Портной“. Напоследък той се радва на обновено внимание.

 
100. Аустерлиц, В. Г. Зебалд
Посмъртно публикуван том, серия от приказни истории, изпредени от спомени, фотографии и немското минало.

 

МЕЛОМИМИК


Пиеса на МИЛА ИСКРЕНОВА

„Меломимик” – изкуство, което със сладострастни кълчения на голото тяло „мимически илюстрира” музикални произведения; главна представителка е Изидора Дънкан, която танцива даже Бетовенови симфонии и Шопенови ноктюрна.”

Из „ Кратък музикален речник за всички боравещи с музиката” на К. Богумиров, София, Придворна печатница, 1926 г./


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

ЖАНА 27-годишна
ЖАН 39-годишен
СИЛВИЯ 35-годишна
БЪРД /Блубърд/ 30-годишен

ИЗИДОРА – историческа арт фигура, танцьорка- импровизаторка, предтеча на феминизма и на свободния изразен и модерен танц
НОРА – героиня на Ибсен от пиесата „Куклен дом”

СЦЕНА 1

Жана и Бърд.

Жана: И като си помисля, че всичко това можеше и да не се случи….Още не мога да дойда на себе си…Един оживял сън.

Бърд: Няма нищо чак толкова странно. Просто понякога реалността отваря своите прозорци към мечтите ни.

Ж. : Не е за вярване все пак. Животът е така досаден и сив. Неизбежно се проаляш в опитите си да излезеш от рамките на скучната даденост…

Бърд.: Глупости.

Ж. : Може би си прав. Говоря така от страх.

Б. : И има от какво да те е страх.

Ж. : Така ли?

Б.: А ти как мислиш?

Ж. : Аз не мисля.

Б.: Разбира се…

Пауза.

Б. : Ама, ти какво искаш всъщност?

Ж. : Нали знаеш какво искам? Винаги си знаел.

Б. : И ще го получиш.

Ж. : Не се и съмнявам.

Б. : Добре, хайде стига.

Ж. : Добре.

Б. : Ще правим ли нещо или да си ходя?

Ж. : „ Ами ти как мислиш? „

Б. : Не започвай отново.

Ж. : Не започвам аз.

Б. : А кой?

Ж. : Ти!

Б. : Добре, тръгвам си.

Ж. : Ами , тръгвай си.

Б.: Това ли е всичко?

Ж. : …..дълга пауза, мисли … Да!

Б : ….. пауза …Всъщност знаеш ли, че ти си една голяма мръсница?

Ж. : Ама ти съмнявал ли си се някога в това ?!

Б. :/ удря й шамар…/ Сега добре ли е?

Ж. : Не.

Б. : /отново я удря, по-силно…/ А сега?

Ж. : Малко по-добре е.

Б. / започва да я удря безмилостно, с нарастващо ожесточение, но всъщност преиграва / А сега…а сега?… /говори между ударите на пресекулки/

Ж. : О, да….да……да…..да!……да!….

Б. : Най-после…. / с въздишка на облекчение /

Ж. : Не спирай !

Б. : Уморих се.

Ж. : Не си!

Б. : Не ми ли вярваш?

Ж. : / със смях/ Изобщо не е за вярване !

Б. : Не мога повече…

Ж. : Опитай още малко!

Б. : / демонстрира, че събира последни сили/ На ти! / удря я силно/

Ж. : О, благодаря ти, любов моя!

Б.: Не мога повече , любов моя!

Ж. : О, колко е хубаво!

Б. : Обичам те! / и двамата лежат на пода от изтощение и бавно пълзят един към друг /

Ж. : И аз…. те обичам…. и винаги ще те обичам!

Пауза. Жана се изправя бавно.

Ж. : А като си помисля, че всичко това можеше и да не се случи… Още не мога да повярвам… Един оживял сън….

СЦЕНА 2

Силвия и Жан.

Ж. : Скъпа, колко килограма тежиш?

С. : 51. Защо?

Ж.: Защото.

С. : Искаш да кажеш, че са много ли, или какво?

Ж. : О, не,не!

С.: А какво тогава?

Ж. : О, нищо, скъпа.

С. : Значи нищо.

Ж. : Да, казах го просто така . И аз не зная защо , изведнъж ми стана интересно колко килограма тежиш.

С. : Сто!

Ж. : Ха-ха! / иронично/

С. : Да. Миналата година бях 99кг. и 750 гр., но сега вече съм 100!

Ж. : Много смешно. / пауза, и свамата мълчат, без да се гледат/

С. : Ъ, хъм, всъщност, ти знаеш ли, че този панталон ти е станал възтесен?

Ж. : Това ли можа да измислиш?

С. : Още малко и ще се спука по шевовете..

Ж. : А, стига бе!

С. : Не, аз просто ти казвам, защото като твоя съпруга съм длъжна да се грижа за външния ти вид.

Ж. : пауза / …. Значи тесен…… / замислено /

С. : Да, скъпи! / нежно /

Дълга пауза, в която и двамата се занимават с други неща./

Ж. : Ела тук за малко. / спокойно/

С. : Имам работа!

Ж. : После ще имаш работа. Сега ела тук, при мене!

С. : Не искам.

Ж : Само за малко. / спокойно/

С. : Защо?

Ж. : Какво защо?

С. : Защо трябва да идвам, ….да дойда?

Ж. : Да те питам нещо.

С. : / пауза/ За какво?

Ж. : Ти първо ела!

С. : Няма.

Ж. : Ела.

С. : Не. / кротко /

Ж. : /пауза, като че ли се е отказал./ Ела тук , мръсна кучко! / крещи / Писна ми от курвенските ти номера! Мръсен, долен парцал!

С. : Смее се. предполагам, че всичко това се дъли на панталона, който ти стяга. Нали, скъпи? Той ти стяга! Стяга ти! Винаги те е стягал! И ще ти стяга, дебело животно такова! Повръща ми се от тебе!

Ж. : / става рязко, отива да нея, сграбчва я , като че ли ще я души, после рязко я пуска и двамата избухват в смях./
Добре беше, нали?

С. : Да, беше чудесен. За малко да ти повярвам!

Ж. : И на мене ми се стори, че ми повярва в един момент!

С. : В кой момент?

Ж.: Е, не зная точно, …мисля…. някъде към края беше…

С.: Ами…… / пауза, дълбокомислена/

Ж.: Значи аз не съм добър така ли? Не мога да те накарам да ми повярваш! Не съм убедителен?!

С.: Не, не съм казала такова нещо.

Ж. : Е, не точно това…

С. : Жан, успокой се, ти беше чудесен.

Ж. : Да, да , опитваш се да замажеш случая.

С. : Нищо не се опитвам – просто не си заслу….

Ж. : / прекъсва я / Да!

С. : Да.
/пауза. И двамата се разсейват като че ли забравят /

Ж. : Всъщност , аз не можах все пак да разбера, ти колко килограма си?….51 ли, 100 ли? Колко беше там? Или може би 100 тона?! А , това харесва ли ти?! И колко….

С. : Скъпи, стига!…

Ж. : …Колко тежи задникът ти например,а? Ти разбира се ще кажеш, че той не тежи повече от 4-5 кила, а може би дори ½ кг. без 7 гр.? Ха-ха! Това смешно ли ти ? Да, смешно ти е , все още…. А за бюста ти какво да кажем? Че той няма 2кг., слаба туберкулозна гръд. Почти вдлъбната.Минус два килограма под чертата на възможната тежест! О, а мозъкът, о, мозъкът , мозъченцето на малкото ми момиченце, най-ценното му органче?! Е, той просто е разбира се и без всякакво съмнение най-лек, ако изобщо съществува! Но той не съществува! Обаче има компенсация и тя се намира знаеш ли къде, а знаеш ли?..Само не казвай, че не знаеш, защото и двамата прекрасно знаем къде се намира тази твоя компенсация и че тя тежи повече от всичко друго!…

С. : Спри!

Ж. : Защото тя е така прекрасна, чудесна възхитителна…

С.: Стига!

Ж.: Съдържателна и всеобхватна…

С. : Отвращаваш ме!

Ж. : Защо?! Аз благоговея пред нея, обичам я , тя ме привлича, бих дал всичко за нея, бих платил за цялата й тежест, дори да е от злато, не от злато, не, от….

С. : Жалък си.

Ж. : Аз съм жалък , а ти си една …. компенсация!.

С. : Мразя те.!.. / плаче/

Ж. :…… / пауза/ Скъпа, не преигравай!….

С. : …/плаче/

Ж. : Съжалявам….

С. / подсмърча/

Ж. : Жана, прости ми , ако съм те обидил – аз исках само…..

С.: Млъкни….

Ж. : Обичам те, скъпа….

С. : /подсмърча/

Ж. : Прости ми, това беше шега, актьорска шега…. Просто исках да ми повярваш. Обичам те!

С.: Но аз ти вярвам!

Ж. : Да, разбрах.

С. : Ти си жесток!

Ж.: Не, просто съм много добър. Прости ми. Обичам те.

Пауза – двамата се прегръщат за примирие.

С. : /крещи/ И ако искаш да знаеш, аз тежа точно 51кг и 10 г.! разбра ли, педераст такъв!

О, педераст, такъв ?!

СЦЕНА 3

Жана и Жана / едната е реална, а другата се проектира на екран /

Реалната Жана : Забравих.

Идеалната Жана : Какво?

Ж. : Всичко.

Ж.: Какво всичко?

Ж. : Всичко всичко.

Ж. : Уморяваш ме.

Ж. : Извинявай, не исках.

Ж. : А какво искаш?

Ж. : Нищо особено.

Ж. : И все пак?

Ж. : Може би да си спомниш….

Ж. : Да си спомня , какво?

Ж. : Себе си.

Ж. : Себе си?

Ж. : Да, себе си.

Ж. : Не те разбирам.

Ж. : Много добре ме разбираш.

Ж. : Така ли ?

Ж. : Да.

Ж. : Добре, хайде , стига!….

Ж. : Да, добре.

Пауза.

Ж. /идеалната / : Слушай, това е сериозно!

Ж. / реалната / : Кое?

Ж. : Ти трябва да си спомниш!

Ж. : О, стига вече! Стига вече толкова!

Ж. : Не, не стига. Изобщо не е достатъчно!. Ти трябва да си спомниш. Да си спомниш всичко от самото начало. От изгрева. от идването на светлината. От идването ти в светлината. Спомни си, Жана, спомни си….

Ж. : Не мога.

Ж. : Можеш, Жана, можеш. Опитай само! Спомни си своето раждане – излизането от тъмния тунел на отробата…. Дверите се разтварят, ти минаваш през тях и свтлината те посреща….Спомни си , Жана. ти беше толкова чиста тогава. Ти беше капка светлина. Ти беше част от любовта и аз бях с тебе.

Ж. : Ти беше с мене?!

Ж. : Да, и те помня много добре, по-добре отколкото ти самата се помниш.

Ж. : Глупости. Това са пълни фантазии…. Измишльотини….Да, някакви измишльотини…

Ж. : Не, не са. И ти много добре знаеш това. Ти не би могла да забравиш коя си, защото аз помня, а щом помня аз, значи ти също не си забравила.

Ж. : Защо си толкова сигурна?

Ж. : Защото ти си аз, Жана. Защото аз съм ти. Ние сме едно. И ти нищо не можеш да направиш. Колкото и да се опитваш да забравиш и да избягаш. Аз и Ти сме едно. И така ще бъде винаги. Дори да се къпеш в граха и да се давиш в него, дори да си в дрипи и да проклинаш грешната си участ, дори когато влачиш грешното си тяло под веригите на страстта – ти пак ще бъдеш аз и аз ще бъда ти. Спомни си, Жана, спомни си…

Ж. : Ако знаеш , кажи ми ака!

Ж. : Спомни си! Ела!

Ж. : Да, ще дойда! Идвам!

СЦЕНА 4

Силвия и Жан. Легло. Тази сцена може да се развие във вид на танц.

Ж.: Музика инструментале?

С.: Музика вокале.

Ж: Мутасион ?

С. : Мотето, матетус!

Ж, : Морморандо, мормореволе, морморозо…… / разнежено/

С. : Мотиво? / предизвикателно – иронично/

Ж. : Мовименто. / „ разбира се от само себе си – какво има да го обсъждаме?…/

С. : Пию моссо?

Ж. : Моссо.

С.: Мистериозоо!

Ж. : Молто . / уклончиво/

С. : Монодрама…. / с разбиране/

Ж. : Монотоник. ? пренебрежително/

С. : Меланколико…. / с рабиране/

Ж. : Ма!

С. : Ма?

Ж. : Мартелата! /категорично/

Ж. : Марциале ! / войнствено/

С. : Маршале! / войнствено/

Ж. : Марциа, Марше, Марче! / нападателно /

С. : Марш редубле, марш триумфале, марш фумбре! Маркатиссимо! Маркатиссимо!

Ж. : Маркато! /категорично/

С. : Мелодия….

Ж. : Меломания / с презрения/

С. : Мелофон / обидено/

Ж. : Мено / въпросително /

С. : Мено форте. Мено анданте…../ примирително/

Ж. :Меддиссимо. / сългасяване/

С.: Мол. / с молба да продължи/

Ж. : Минор. / с леко дърпане се съгласява/

С. : Меццо пиано. /наставнически/

Ж. : Меццо сопрано. / играе си с нейните думи/

С. : Мета-морфоза! / удивено/

Ж. : Маиестра. / доволно/

С. : Кон маиестра! / с голямо одобрение/

Ж. : Маестозо! /задъхано/

С. : Маестозо ! / крещи в еуфория /

Силвия и Жан , един през друг, заедно крещят: МАЕСТОЗОООООООООО!

СЦЕНА 4

Жана и Блубърд

Ж . : Колко е часът?

Б. : Има ли някакво значение?

Ж. : Не…. Да! След като аз те питам!

Б. : Това не е достатъчно.

Ж. : Сигурен ли си , че не е?

Б. : Да, абсолютно съм сигурен.

Ж. Не, не си.

Б. : Съм.

Ж. : Не си.

Б : Ти ли ще ми кажеш?

Ж. Ами като няма кой друг!

Б : / пауза/ Знаеш ли , ужасно ми е писнало, скъпа. / с тежка въздишка/

Ж. : О, така ли ?

Б. : Да. Просто ми се иска да ти кажа да вървиш на майната си и да се чукаш с някой бял негър!

Ж: Защо пък бял?

Б. : За да го намериш по-трудно!

Пауза. И двамата мълчат. Тя става и взема една книга от полицата.

Ж. : Скъпи, имам една идея…

Б. : Аха.

Ж. : Искам да опитаме нещо.

Б . : Без мене!

Ж. : Да знаех си ,че ще се съгласиш…..

Б : …….

Ж. : Сега ще ти обясня. Ще играем на една игра. Аз ще бъда твой пациент. Искаш ли?

Б. : Разкарай се!

Ж. : Да, знех си, че ще приемеш веднага. Та, тази игра е следната…. Аз ще…

Б. : / прекъсва я/ Защо не вземеш да се гръмнея, а, скъпа! Или искаш аз да ти помогна? Кажи, а, искаш ли ?… / говори без патос/

Ж. : Та , Бърди значи, аз ще бъда твоя пациентка, много симпатична и млада, която ще страда от някаква мания- например , от мания за преследване….

Б. : Нещо по-оригинално не можа ли да измислиш?

Ж. : Ииии, тя се измъчва ужасно от тази своя мания, и един ден тя идва при тебе, защото ти си лекар, нещо като психиатър , психолиг или психотерапевт, или психоаналитик и започва да ти разказва своята история….

Б. : И какво ще ми разкажея?

Ж. : Ами например следното : „ Господин професоре, не зная как точно да започна…. Аз дълго се колебаех преди да дойда при вас, но положението стана нетърпимо и ето, че аз най-после се усмилих…..

Б. : Давай нататък. Това можеше да го прескочиш.

Ж. : Та, значи, аз имам един много сериозен проблем. Аз съм вече на 27 години, имам родители, които обичам…

Б : Давай, давай …. това го знаем вече!

Ж . : Добре, моят проблем се състои в това, че аз не мога да живея сама.

Б. : Това не е проблем. Не може да бъде такъв.

Ж. : Не ми възразявай! Лекарят трябва винаги да дава право на пациента!

Б . : Така ли ! Не знаех! Добре, давай нататък.

Ж. : Да, лекарят е длъжен да се въплъти в своя пациент, за да разбере болестта му в нейната дълбочина, в най-дълбоката й дълбочина и емоционално да се съгласи с мотивите на този , когото иска да излекува.

Б. : Нещо друго?

Ж. : Съмнявам се…., че си рабрал, но ще продължа. Господин професоре, аз страдам от усещането, че никога не съм сама….

Б. : Да, естествено, защото си луда.

Ж. : Ама, така нищо няма да излезе. Не ме апострофирай, не ме ме иронизирай, остави ме да говоря!

Б. : А може ли да поспя в това време?

Ж. : Ти си непоправим егоист!

Б. : Да, и то съвършен. Но ти от това имаш нужда, а не от….

Ж. : Ще слушаш ли?

Б. : Ще слушам.

Ж. : / поема си въздух/ Всичко започна от момента, в който аз се преместих в тази къща…

Б. : В коя къща?

Ж. : Къщата на вуйчо ми, покойният ми вуйчо. Той също беше професор. Знаеше много езици. Винаги беше живял сам, с книгите си. Имал специално отношение към жените, след едноседмичния си брак с една акреиса.

Б “ : Това какво общо има с тебе?

Ж. : Може би има. Не зная. Всъщност Всичко има нещо общо с всичко. Но ние не разбираме това. Или го разбираме твърде късно…..

Б. : Добре и после?

Ж. : Аз се пренесох да живея там Исках да бъда сама, да се чувствам свободна.

Б. : Да се чукаш, с когото поискаш!

Ж . : Да, точно така! Как познахте, господин професоре?! Но не само заради това Имах нужда от спокойствие. Исках да дам воля на същинските си желания.

Б. : И успя ли?

Ж . : Не, не успях.

Б. : „…Не, не успях. ” Защо?

Ж. : Не ми позволиха.

Б. : Кой?

Ж.: Не зная , точно в това е въпросът. Ако знаех, кой не ми позволява да бъда себе си, всичко щеше да е далеч по- просто.

Б.: И какво стана?

Ж. : Опитах се да застана там срещу своите мисли и разбрах, че това ме ужасява.

Б. : Защо?

Ж. : Защото видях в себе си един съвършено различен човек.

Б. : А какво очакваше да видиш?

Ж.: Аз виняги съм мислела, че това, от което имам нужда е самостоятелност, независимост, липса на задръжки и неограничена свобода….

Б. : А какво излезе?

Ж. : В момента, в който имах пълната възможност да бъда независима, аз се изплаших и намразих свободата и самотата си.

Б. : Почувства се измамена, нали?

Ж. : Да, от самата себе си.

Б. : Беше те срам, нали?

Ж. : Да, ужасно се срамувах. Исках да избягам, но нямаше къде!

Б. : Много си се измъчила, мило дете.

Ж. : Да, много.

Б. : А , професорът? Какво стана с него?

Ж.: О, той беше там през цялото време.

Б. : Ти виждаше ли го?

Ж. : Не, но бях сигурна, че е там.

Б.. : И какво правеше той?

Ж.. : Не зная точно, но ми струва, че ме пазеше.

Б. :Пазеше те от тебе самата, нали?

Ж. : Да, от мене самата… Той влизаше в мене, когато спях. В мислите ми. Аз сънувах много странни неща и после се променях.

Б. : Той желаеше ли те?

Ж. : Мисля, че да. / пауза/ Но важното е, че ме обичаше.

Б. : Той те доведе до тебе самата, нали, мило дете ? Той те срещна с тебе? С това, което ти си, а не което си мислела, че си… ?

Ж. : Да, точно така.

Б. : И ти разбра, че нямаш нужда от никаква свобода, нали, мила моя женичке? Ти най-после проумя, че цялата тази фалшива история с твоята „независимост” е пълна измислица. Ти погледна в себе си и видя една голяма, зейнала рана, молеща за топлина и съчувсъвие. И това те ужаси ! Изплаши те до смърт. Да, до смърт. Ти поиска да избягаш, но беше вече късно. Непоправимото беше станало. Ти беше вече Ти.

Ж. : Да, да, да….. /пауза/ Откъде знаеш всичко това?

Б.: О, аз знаш не само това. Аз зная, че ти си стояла с часове там, в сумрачните стаи, вперила поглед пред себе си, безмълвна, обезсмислена, изтръпнала от безпомощност и безнадеждност, несмееща да помръдне встрани от себе си, отчаяна купчина от страхове…. Скъпа моя, защо не ми се обади тогава? Защо не ме извика, защо не сподели тайната си с мене?

Ж. : Ти нямаше да дойдеш!

Б. : Откъде знаеш, че нямаше дадойда! Ето я пак глупавата ти самомнителност! Че аз винаги това съм очаквал. Да ме позовеш. Да признаеш слабостта си и да ме извикаш на помощ, да ме помолиш за закрила, за любов. И аз да дойда при тебе и да те утеша, да те намеря такава – слаба и беззащитна и да те….. да те обладая точно такава, за Бога, да, да те имам и да съм сигурен в това, да те притежавам цялостно и без остатък, веднъж и завинаги!…./пауза/ …Извинявай, аз се увлякох.

Ж. : Не, не моля ти се , продължавай!

Б. : Мисля, че няма да мога.

Ж. : Нищо – все пак беше прекрасно, чудесно беше ! Благодаря ти! Това надмина очакванията ми, наиситина! Изключително!

Б. : Сега доволна ли си? По-добре ли се чувстваш?

Ж. : Да.

Пауза – двамата се гледат изпитателно, дълго.

Б. : Мисля, че добре се справих с ролята на психотерапевт. / небрежно/

Ж. : О, да, чудесно. /пауза/

Б. : И знаеш ли защо?

Ж. : Не мога да зная. Изумена съм. Да, всъщност аз съм напълно смаяна.

Б. : Не се измъквай!

Ж. : Не се измъквам. Ти наистина ме смая.

Б.: Искаш да кажеш, че си очаквала нещо друго?

Ж. : Нищо не съм очаквала. Аз само исках да си поиграем на тази игра…..и…..

Б. : И сега ли мислиш така?

Ж. : Не, сега вече, не.

Б. : А какво мислиш сега?

Ж. : Мисля, че……

/ Промяна в осветлението, Жана сключва ръце в молитвена поза, за момент се отчуждава от реалното действие и мисли гласно/
Обичам те, скъпи. Имам нужда от тебе. Винаги съм те обичала и съм те очаквала…
/той не я чува/

Ж.: Мисля, че няма никакво значение./ връща се в реалността/

Б. : Благодаря ти за тази „игра”, Жана. Кога ще бъде следващият сеанс?

 СЦЕНА 5

Жан, Силвия, Жана.

С. : Как си , Жана?

Ж. : Благодаря, добре.

Ж. : Не сме се виждали отдавна, цяла седмица измина от последдния сенас. Беше възхитителна тогава – завиждах на Бърди.

С. : Успокойй се, не си закъсняла кой знае колко много. А и ние с Жан сме хора със здрави нерви и добро възпитание. Няма да те наказваме….

Ж. : Макар че , бихме могли….. И ти не би имала нищо против, нали Жана?

С. : Стига, Жан! Да не започваме с това!

Ж. : Да, права си – тя не го заслужава.

С. : Напротив – днес е много сладка – запъхтяна и развълнувана като ученичка… Връща ме назад.

Ж. Стига! Изнервяте ме!

С. : Ами, нали това е целта на нашите действия , скъпа – да те изнервим.

Ж. : И нали знаеш защо?….

С. : Не сте познали този път. Този път имаме друг разговор.

Ж. : О, нима? И за какво?

Ж. : За нашия общ приятел.

С. : За Бърди ?

Ж. : За него.

Ж. : Това ще бъде поредната отегчителна сцена.

Ж. : Ако възнамеряваш да се държиш цинично, моля , остави ни сами!

Ж. : Не, с вас ми е по-забавно.

Ж. : Добре, но се постарай да не говориш много.

Ж. : Твоята воля е закон за мене , Жана, ще бъда гроб.

Ж. : Ако знаеш само колко е вярно това. Ти наистина си един тъмен гроб , Жан. Мрачна гробница на човешки чувства, откровения и отчаяни изповеди. Колко съдби си погребал в себе си, Жан? Споняш ли си ги всичките?

Ж. : По-полека!

Ж. : Не , сега ще чуеш всичко! Така и така сме започнали, ще имаш удоволствието да ме изслушаш докрай!

Ж. : Кучка глупава!

Ж. : Не се нервирай, скъпи приятелю. А и доколкото зная, човешката искреност ти доставя неимоверно доволство. Ето сега е моментът да се позабавляваш с още едно откровение.

Ж. : Остави тези номера, Жана , не си интересна.

Ж. : Е, тогава значи няма нищо страшно. И така: Кога имаш намерение да устроиш погребението на Бърди?

Ж. : Ти си полудяла!

Ж. : Разбира се, аз съм луда. Безумно го обичам , Жан! Това ти е известо отдавна, още преди да сме разбрали ние с Бърди, ти знаеше, че аз ще се влюбя в него и че той също ще се влюби в мене. И оттогава ти ни намрази започна да ни пречиш…

Ж. : Глупости! Превъртяла си съвсем.

Ж. : Да, така е, и можеш да бъдеш доволен, защото приносът ти за това е голям. Ти си много добър стратег, Жан. Бо могъл да поучаваш държавници, знаеш ли?

Ж. : Е, чак пък толкоз….

Ж. : Сега ме чуй добре! Остави Бърди на мира! Забрави го! Оттегли се достойно от играта, в която нямаш място. Остави ни на спокойствие и си гледай работата – ще ти бъда вечно благодарна.

Ж. : Жана , скъпа, аз просто не разбирам за какво говориш!

С. : / намесва се рязко след дълго мълчание/
Напротив, Жан / бавно и натъртено/ – ние всички разбираме за какво става дума. Не се прави на глупак. / към Жана/ Нека да спрем до тук – той няма да се оттегли.

Ж.: Вие и двете сте полудели – Нещастни лесбийки !

С. : Жан, не става истеричен. Всички сме жертви в тази ситуация. Нека не си причиняваме по-голяма болка от тази, която и без това ще изтърпим. Ние сме обречени едни на други. Не сте ли го разбрали още? Обречени едни на други. Затова нека не утежняваме нещата, а да ги приемем със здраво чувство за хумор.

Какво по-забавно от това да живея с мъж, който е влюбен в мъжа на жената, в която аз съм влюбена.? !

Ж. : Ужасяваш ме , Силвия? / тази реплика може да бъде казана от Жан или от Жана или от двамата едновреенно – по решение на режисьора/

С. : Както винаги, любов моя!

Ж. : И двамата сте ужасни- отвращавате ме! / Жана избягва навън/

Ж. : Браво. по-добре не би могло да се получи! Сега поне сме наясно с разпределението на ролите. Ти пропусна само един детайл, Силвия.

С. : Какво искаш да кажеш?

Ж. : Това, че тази „пиеса” не се режисира от нас и още по-малко от тебе!

С. : Така ли?! И може би ти ще поемеш тази функция?!

Ж. : Нямам такова намерение. Не съм толкова глупав. Режисурата е голяма отговорност, скъпа. Аз не искам да нося такъв товар. Да режисираш означава да интерпретираш Бога. А режисьорът така или иначе съществува.

С. : Имаш предвид….

Ж. : Да, точно така. … Съдбата ни управлява доста сръчно и неумолимо и трябва да сме доста посредствени , за да не разбираме това.

С. : Да, но какво е съдбата освен нашите желания…?…Жан, знаеш ли че изпитвам известна нежност към теб?

Ж. :/ поглежда я доста изненадан/ Радвам се да го чуя. Впрочем и аз също към тебе…. изпитвам известна нежност…..Понякога….. Струва ми се дови, че бих могъл да се влюбя отново във тебе, някой път….

С. : Не ме заплашвай!

Ж. : Е, засега няма нищо страшно! Хайде , да пийнем нещо….

С. : Голям сладур си, Жан…. Обичам всичките ти действия, но не и тебе самия – какъв нелеп парадокс…..

Ж. : Да. Като всичко останало.

СЦЕНА 6

Изидора, Нора. Двете се появяват чрез прожекция или интермедийна завеса, или друг вид разграничаване от реалността.

И. : Е, Нора, как ти се вижда всичко това?

Н. : Доста налудничаво, наистина!

И. : Ще се върнеш ли?

Н. : Къде?

И. : Там, откъдето се опита да избягаш преди стотина години…

Н. : Искаш да кажеш…. Имаш предвид, дали ще се върна към предишното си съществуване? Искаш да знаеш дали ще се върна в своя дом, при съпруга си ? Дали ще стана отново онази малка , послушна кукличка, трепетна пред волата на мъжа си, безропотно отдадена на съпружеството?

И. : Да, в общи линии, да, това имах предвид.

Н. : Съжалявам. Страхувам се, че не мога да ти отговоря. Все още не. Рано е. Аз изминах доста дълъг път , Изидора. И той остави следи по мене. Аз се промених. Да, промених се наистина.

И. : Това значи ли, че….?

Н. : Не, не значи.

И. : Но ти не знаеш какво искам да те питам!

Н. : Напротив, зная! Ти искаш да ме питаш дали съм приела твоите принципи на съществуване: свободата, като форма на изява. Дали бих те последвала в твоя път на самотна странница, без сигурност, без ангажименти, без здръжки…..

И. : Господи, нима наистина мислиш, че моят път е такъв?! Колко просто ти изглежда всичко! Какво знаеш ти за мене, за съдбата ми, за желанията ми…. Извън това, което е писано и говорено….

Н. : Да, права си, мога само да предполагам. Както и ти за мене, впрочем. Ако се доверяваш само на Хенрик / Ибсен /…..

И. : Да, и аз за тебе.

Н. : Знаеш ли, аз не искам да спорим. Аз нямам нищо против тебе. Нито срещу която и да е жена. Може би срещу мъжете и то срещу някои от тях. А всъщност и срещу мъжете нямам нищо против! По-скоро , срещу статуквото.

И. : Тоест?

Н. : Ами , да, разбира се! Статуквото е виновно за всичко. Това, че нещата са така ‘поствени’ – по този тъп, отвратителен и омерзителен начин. Мъжът и жената – двете най-съвършени творения на природата и на Бога, остават винаги затворени в броните на своята себичност и робуват до гроб на първичните си инстинкти за възпроизводство, притежание, власт и унищожение…

И. : Боже, колко еманципирано говориш.

Н. : Ами че, какво друго ми остава? Ти би ли ми предложила нещо друго? Толкова сме безпомощни , Изидора. Погледни ги само! Колко са смешни! ТОЙ и ТЯ / ето отново: „ ТОЙ и ТЯ”, прегърнати, впримчени в християнката си клетка, завинаги обвързани с веригите на морала, от който през цялото време искат да се измъкнат…Или , което е още по жалко , отпуснати в прегръдките на морала, в същите тези вериги, които са приели безпрекословно и които ги задушават… . Знаеш ли , че последните изследвания доказват, че мъжът и жената са
полигамни? Защо тогава „милостивият Бог” им е наложил своя моногамен модел като единствено правилен? Кажи, де, нали вие артистите знаете повече за любовта и свободата ?

И. : Ти наистина много си напреднала.

Н. : А ти ме питаш , дали бих се върнала….И очкваш лесен отговор с ; „да’ или „не”…

И. : Не, не очаквам – с „да” и „не” отговарят само тъпаците.

Н. : Не… Зная само , че „да” и „не” не са женски отговори. Жените и да искат не могат да бъдат категорични.

И. : Ха-ха-ха, ама ти наистина си забвана!

Н. : Не се дръж като мъж!

И. : И да искам не мога…

Н. : Тогава не прави глупави забележки!

И. : Извинявай, не исках да те обидя. Това беше проява на нежност.

Н. : Да, надявам се.

И. : Можеш да бъдеш сигурна! Защото аз винаги съм те харесвала и съм те разбирала.

Н. : Ти?!

И. : Да, аз! Какво толкова чудно има? Не можеш ли да допуснеш, че в мене също се крие една слаба и беззащитна жена, каквато ти беше? И все още си. колкото и да не ти се иска.

Н. :Тогава не е нужно да разговаряме.

И. : Напротив – има нужда да говорим…./пауза/ Заради любовта.

Н. : …./ гледа я въпросително, пауза/

И. : Много рядко се среща, Нора, твърде рядко…..

Н. : Да, зная, че е така. Това измъчва ли те?

И. : Да, много.

Н. : И мене също.

И. : Тогава да продължим.

Н. : Да, да продължим.

СЦЕНА 7

Интелектуален разбор на отношенията „мъж-жена” –
Жан и Блу-Бърд се разхождат и разговарят.

Ж. : Голяма тъпотия , нали…?

Б. : Ами, да, разбира се…..

Ж. : Няма управия.

Б. : Няма.

Ж. : И колкото повече се стараеш, толкова повече – нищо! Напротив – разваля се!

Б. : Точно така – разваля се.

Ж.: Отива по дяволите…

Б. : Пълен провал.

Ж. : ДА!

Б. : Да……..

Ж. : И най-ужасното е, че нищо не можеш да направиш.

Б. : Не можеш.

Ж. : Можеш само да ругаеш.

Б. : И да псуваш, можеш.

Ж. : Стига си повтарял – аз чувам какво говоря.

Б. : Стига си…. Защо да не повтарям, като съм напълно съгласен с тебе?

Ж. : Бърди, ти си глупак.

Б. : Ти си глупак! / нежно/

Ж. : Като гледам докъде си се докарал, май че ти си глупакът.

Б. : Опасявам се, че и ти не си много по-добре….

Ж. : Добре де, хайде стига. Важното е , че всичко е загубено и то завинаги.

Б. : Разбира се, щом става дума за това , то „всичко е загубено”, наистина!

Ж. : И какво ще правим сега?

Б. : Ами и аз това се питам….

Ж. : Ами, „ще ги поставим на място” , т.е. „ще им извием вратовете”.

Б. : Дааа, ще им ги извиеееемммм..

Ж. : И ще ги спукаме от…..

Б. : Да, бе да, „ ще ги спукаме” с „пълна сигурност”… и „без никакво съмнение”…

Ж. : И после ще ги питаме, кой е по-умен : те или ние!

Б. : Ние сме по-умни – без всякакво съмнение!….

Ж. : Голям кретен си !

Б. : Що?!

Ж.: Те винаги са по-умни! Да, винаги! Мръсните, диви кучки! Това е в душите им – да са умни и хитри!

Б.: Е, да , хитри са.

Ж. : Да, не – все дно е! Важното е „ да не си вътре” !

Б. : Къде?

Ж. : В капана им, глупако!

Б. : А, стига бе ! „ Кой това?! „

Ж. : Баба ти !

Б. : Ама, тя не беше такъв човек!…./готов да се разплаче, играе/

Ж. Стига! Ти много се обърка. Ти си пиян. Пиян си , нали? Пак си пил. Защо? Заради нея? Кажи защо, приятелю! Нали ми обеща! Нали ми „гарантира”, че повече няма да пиеш , и особено заради нея! И ще й теглеш една …. на тази кучка, на тази мръсница…!

Б. : Не я обиждай, ако обичаш , тя ми е жена!

Ж. : Не ти е жена.

Б. : Жена ми е.

Ж. : Но вие не сте женени , приятелю.

Б. : Няма значение. Тя ми е жена – аз я обичам.

Ж. : Глупак! Ти си непоправим глупак. Екзистенциално объркан имбецил. Загубил си се в себе си, приятелю. Завинаги си загубен. Ужасно ми е мъчно за тебе – скърбя за тебе и за твоето неизлечимо сантиментално късогледство.

Б. : Внимавай да не заплачеш – не е в стила ти!

Ж. : Много знаеш ти какво е в стила ми и какво не е….!

Б. : / пауза/ Досаждаш ми.

Ж. : Едва ли повече, отколкото ти на мене…

Б. : Е, тогава да прекратим този разговор.

Ж. : Ама, ние разговаряли ли сме?

Б. : Не, само сме мечтали заедно за бъдещето.

Ж. : Отдавна не мечтая. Правя планове.

Б. : Така можем да продължим безкрайно, нали знаеш. …

Ж. : Да, но важното е да се чувстваме добре.

Б. : Ти добре ли се чувстваш ?

Ж. : А ти как мислиш?

Б. : Мисля, че не – само се правиш на много отворен. Всъщност и ти страдаш от същата екзистенциална празнота и неудовлетвореност. Неудовлетвореност от битието, прикрита зад здрав нагон.

Ж. : Хайде, хайде, сега намери да ми обясняваш кой какъв е. Като че ли се познаваме от вчера. По-добре да видим как да те спасяваме от тази напаст, наречена Жана. Тя е твоето актуално заболяване.

Б. : Жана е мой проблем.

Ж. : Но става и мой. Не мога да понасям пуберитетни състояния у мъже, а ти си изпаднал точно в такова. Само се виж на какво приличаш! Тя те съсипва! Егоцентрична и емоционално ненаситна вещица! …Защо не й купиш една кола?!

Б. : Какво !!!!

Ж. : Купи й една кола, Бърди! Жените това искат – да тънат в лукс и удобства с илюзията за свобода. Най-добрият начин да ги притежаваш е да ги упоиш с комформизъм….Така че, купи й една кола или, а ако това е малко и една къща й купи – да си се вози по цял ден, а вечер да се прибира в покоите си и да те чака с обожание….

Б. : Още някоя глупост няма ли да изобретиш?! Това не оправя нещата – слаб психолог си – даже елементарен, бих казал.

Ж. : Защо, бе, Бърди ? Ти знаеш ли какво всъщност иска една жена? А ! Питал ли си се някога „какво искат жените? „ – въпросът на който и Фройд не е намерил отговор . Е, аз го намерих: Жените искат да живеят в лукс, да ги чукаш зверски и да ги караш да те съжаляват и обожават едновременно, показвайки им своята морална и интелектуална нищета . И разбира се , те искат отвреме навреме да ги тероризираш, за да задаволиш и изначалния им мазохизъм…

Б. : Това го зная от първи клас.

Ж. : Тогава какво чакаш! Какво си седнал да хленчиш, тъпако! Действай! Дей-ству-вай! Докато не е станало късно. Защото, ако не го получи от тебе, ще го получи от няко друг мърляв семкаджия!… И ти ще увиснеш като… Ще увиснеш, да! Като осъществен блян.

Б. : /пауза/ Тя не е такава.

Ж. /рязко/ Слушай, драги, разговорът свърши. Ако не ми беше толкова симпатичен, сигурно дълго щях да се смея. Но и сега се смея – виж : ХА-ХА! Желая ти успех, Ромео! Бъди щастлив!

Б. : Разкарай се!

Ж. : И ще го направя. / пауза/ Ще пия една бира за твое здраве, скъпи. Чао!

Б. : Чао. /пауза/ Изрод.

СЦЕНА 8 / Б

Жана. Влизат Жан и Бърд , дружески прегърнати. / Цялата сцена би могла да се ракъса на части, които да се редуват с прожекции на диалога Нора-Изидора от сцена 10./

Жан. : Какво става , Жана? Силвия изхвърча от тук подобно на фурия! Да не сте се скарали?

Ж. : Не, не сме.

Б. : Ама и твоят вид е един…. Какво се е случило за Бога?!

/ Жана мълчи/

Ж. : Ето ти една загадка.Тайнствени същества са жените, приятелю – пълни с неизвести. Къде ги чукаш , къде се пукат!Това при жената никога не може да се предвиди. Нейната непредвидимост я доближава до гениите. Ти познаваш ли жена гений, а, някой от вас да познава такова нещо? Не? И слава Богу! Това би било страшно зрелище!

Ж. : Жан, не се ли умори вече? Знаеш ли колко полезно нещо е тишината?

Ж. : О! Извинявай! Извинявайте всички. / крещи / Простете ми! Много моля да ми простите!…Forgive me , please! I am realy sorry! Sorry to disturb you!

Жана. : Страхувам се, че ме заболя главата и затова си позволявам да ви напусна.

Ж. : О, не, недей да си отиваш, Жана! Какво ще правим без тебе! Ами че без тебе ние сме загубени. Nous somme perdu sans toi , ma cherie….. Restez shez nous!

Ж. : / тихо/ Monstre. Приятна вечер ви желая.

/ Жана излиза/

Ж. : Отиде си. Тя отлетя, като есенен лист. Отнесе я вятърът на отегчението. От нас. Да. Тя си отиде раздразнена и отегчена от нас. Каква мерзост! Ето това те прекрасно го умеят – отегчението. То е техен специалитет. Отегчени до смърт. / пауза/ Да, до смърт.

/пауза/

Ж. : Бърди, стари приятелю, аз имам едно подозрение.

Б. : Тоест?

Ж. : Подозирам, че са ни включили в някаква женска пиеса!

Б. : В какъв смисъл?

Ж. : Ти не се ли чувстваш някак странно напоследък? Странно и глупаво?

Б. : Не повече от обикновено.

Ж. : А не ти ли прави впечатление, че ние сме се затворили в много тесен кръг. Мъжът е социално същество. Той е обществен фактор – фигура движеща прогреса. По дяволите тези настроения. Бизнесът ми върви чудесно. Аз съм в него и той е в мене и мислейки за това, аз разбирам, че нямам проблеми! И ти също нямаш! Ние командваме парада , Бърди! Ей, Богу, така е! Ние,…. като приключим с тази малка , сладка сделчица, ще се махнем от тук. Но само двамата. Оставяме ги тези истерички да се оправят сами! Боли ме главата, будя се нощем, скоро ще почна да чувам гласове. Тази година беше тежка и трябва да се компенсира достойно. Отпусни се приятелю! Огледай се наоколо! Знаеш ли колко добре ще ни се отрази един морски бряг с вълни и чайки, лек вятър с дъх на сол, залези, нежни погледи на нищо не подозиращи същества…..Прелест! Трябва да го направим. Просто трябва!

Б. : Да, имаш право.

Ж.: Разбира се, че имаме право, Бърди.

СЦЕНА 9

Жана, Бърд, Нора.

Н.: Мога ли да помогна?

Ж. : Бърди, мога ли да ти бъда полезна с нещо?

Б. : Не, скъпа, благодаря ти. Много си мила.

Н. : Can I help you?

Ж. : Аз отивам да си легна? Ти ще дойдеш ли?

Б. : Да, но първо ще почета малко.

Н. : Est-ce-que je pouriai aider?

Ж. : Да те чакам ли?

Б. : Не, скъпа, бъди спокойна. Отпусни се.

Н. : Могу ли помочь?

Ж. : Добре. Лека нощ, скъпи.

Б. : Лека нощ.

Н. : разтревожено говори на много различни езици, някаква все по-неразбираема смесица от различни езици /

СЦЕНА 10

Изидора, Нора.

И. : Какво се оптваш да направиш?

Н. : Страхувам се за тях!

И. : Недей, те ще се оправят сами!

Н. : Не, те няма да се оправят. Те са обречени.

И. : Не пресилваш ли нещата?

Н. : Напротив – смегчавам ги . Ти знаеш ли какво означава да си обречен?

И. : Да, мисля, че зная.

Н.: Тогава би трябвало да знаеш и колко е страшно това?

И. : Да, така е…

Н. : Тогава, ела да видиш, защо тази ситуация ме плаши – нека я върнем още веднъж!

СЦЕНА 11

Повторение на сцена 9 без репликите на Нора. Тук цялата сцена е озвучена със същата ария от Пучини, която вече сме чули на финала на сцената между Жана и Силвия.

Н.: Мога ли да помогна?

Ж. : Бърди, мога ли да ти бъда полезна с нещо?

Б. : Не, скъпа, благодаря ти. Много си мила.

Ж. : Аз отивам да си легна? Ти ще дойдеш ли?

Б. : Да, но първо ще почета малко.

Ж. : Да те чакам ли?

Б. : Не, скъпа, бъди спокойна. Отпусни се.

Ж. : Добре. Лека нощ, скъпи.

Б. : Лека нощ.

/ Жана излиза от стаята. След малко се чува силен изстрел. Бърд бавно вдига глава от книгата си, един момент стои напълно неподвижно, като че ли очаква да чуе още нещо, след което скача и хуква към вратата, през която е излязла Жана. Връща се след 10 секунди, тичайки, и се вкаменява на авнасцената. Очите му са разширени от ужас. Той пристъпва напред, леко се олюлява и пада на колене. Очите му са пълни със сълзи. Започва да говори бавно, със задавено гърло, през големи паузи. /

Б. : Ти…., винаги си била голяма егоистка, ….Жана,….. Винаги си мислела само за ,….себе си….. Направи го… Направи го все пак… Накрая…. И какво очакваш сега?!…. Какво искаш от мене… Да те последвам? Това ли искаш ?…..Ах, Жана, как можа?…. / пауза/…. Само че аз няма да постъпя така….. така банално….
/ плаче/….. Мразя баналните неща…. Няма да те последвам, Жана,…. чуваш ли,….любов моя! Аз няма да дойда при тебе! …. Ще те ставя да чакаш и така ще ти отмъстя…. Господи, какво говоря!…..Аз просто не зная как ще живея сега, Жана…..Наистина не зная какво ще правя без теб,….любов…..моя…./ ридае/

/Интермедия , прожекция на идеалната Жана, която хваща Жана за ръка, прегръща я и те заедно се отдалечават и изчезват в светлина./

СЦЕНА 12

Бърд и Жан.

Б. :…..Ще те ставя да чакаш и така ще ти отмъстя…. Господи, какво говоря!…..Аз просто не зная как ще живея сега, Жана…..Наистина не зная какво ще правя без теб,….любов…..моя…./ ридае/
Жан влиза и чува последните думи на Бърд, без да разбира какво е станало

Ж.: Бърди, винаги съм знаел, че алкохолът няма да те доведе до нищо добро.

Бърд само изстенва.

Ж. : Този път наистина си прекалил….Хайде, ставай да те заведа до леглото…./навежда се и оптва да вдигне Бърд./

Б. : Жан, тя е мъртва….. Пусни ме…..

Ж. : Кой е мъртъв?

Б. : Жана…..е мъртва. Отиде си.

Ж. : Това го зная отдавна, приятелю. Жана отдавна е мъртва емоционално, а може би и сексуално. Нейният перфекционизъм и нетолерантност я убиват постоянно.

Б. : Жан, / говори бавно/ Жана се самоуби преди малко. Застреля се с малкия си дамски пистолет и сега лежи мъртва във всяко отношение в съседната стая. Бъди така добър да проумееш, че на света има и хора способни на истински чувства и действия.

Жан, стъписан тръгва , влиза в стаята, влиза, бави се.

Б. : Какви нещастници сме всъщност всички ние…..Безумци….

Жан влиза, носейки безжизненото тяло на Жана на ръце. Оставя я на канапето, на което е седял Бърд, сяда на пода и хваща ръката й.

Б. : Е, какво ще кажеш сега, Жан? Само не говори глупости, защото ще те убия.

Ж. : Нямам никакво намерение да те утешавам…Само ще споделя с тебе една малка тайна. Сега може би е единственият възможен момент за….

Б. : За какво?!

Ж. : Бърди, приятелю, мисля, че ще приемеш по-спокойно нещата, след като научиш…./ пауза, гледат се изпитателно /

Б. : Жан, моля те , не разигравай тези номера точно сега!

Ж. : / спокойно и твърдо/ ….като научиш, че ние с Жана бяхме любовници.

Б. / сяда до Жана/ Какво!

Ж. : Ние се обичахме, по-точно, тя беше силно влюбена в мене. Разбира се, преди да те познава – не помниш ли, че аз ви запознах. Бях сигурен, че срещата ви няма да остане без последици….И аз…..понеже познавах Жана от малка….После я запознах със Силвия. Ние бяхме много близки помежду си, знаеш…..За нещастие Силвия се влюби в Жана, Жана в мене, а по-късно и в тебе. Мислях , че никога няма да научиш, но при това положение…. Имахме необикновено силна сексуална връзка. Тя беше изключителна….

Б. : Днес явно е денят, в който ми е писано да полудея. Жан , ако не те затруднява би ли повторил това изявление!

Ж. : / крещи/ Бърди, аз скапвах жена ти от секс. По този начин тя си мислеше, че отмъщава на двама ни за привързаността, която изпитваме един към друг. Тя не можа да я разбере, както не можа да разбере и себе си и любовта на Силвия към нея и към мене еновременно. Тя беше прекалено просто устроена за капана от страсти, в който попадна, всъщност – в собствения си капан…..

Б. : Спри! Замълчи, моля те! Моля те , млъкни!

Ж. : Да, Бърди, Жана беше необикновено чувствена и чувствителна жена и ти си наистина голям глупак, че не го разбра по-рано!

Б. : Млъкни, за Бога, Жан, умолявам те!

Ж. : Бърди, ти нали разбираш защо ти разказвам всичко това?

Б. : Недей, Жан, недей!

Ж. : Аз само искам да не се измъчваш толкова – никой от нас не е толкова чист…..

Б. : Жан, замълчи….

Бърд се изправя рязко и сграбчва Жан за врата.

Б. / през зъби/ Остави ме на мира или ще те убия. Бог ми е свидетел, че ще го направя. Млъкни и изчезни !…. Приятелю…..

Жан бавно изтупва дрехите си.

Ж. : Мисля, че започвам да разбирам….Тя успя! Тя все пак победи, накрая…Тя много добре е знаела какво прави. Някои хора обичат властта повече от живота – сега вече тя наистина те има и то завинаги! /пауза/ Сбогом, приятелю!….

Жан излиза. Бърд пада на колене пред Жана.

Б. : Прости ми, Жана, прости ми !…

СЦЕНА 13

Бърд и Жана. / Жана се прожектира във вид на видение/

Ж. : Разбира се, че ти прощавам!

Б. : Благодаря ти.

Ж. : Няма за какво – на мене трябва да се прощава. Обичах те повече от себе си – това е грях…..Лека нощ, скъпи.

Б. : / с порив/ Жана, Трябвало е да казваш нещо! Нещо!

Ж. : Не винаги, любими….

Б. : „ С думи си служат за изразяване на мислълта” / цитира Лао Дзъ /

Ж. : Аз никога не съм знаела как да те наричам…. : „ Сдобият ли се със смисъл , забравят за думите…” / Лао Дзъ /

Б. : Да, „ Сдобият ли се със смисъл , забравят за думите…”…..

Ж. : …….. / отговаря на някакъв неразбираем език, смесица от различни езици. Разговорът продължава във вид на любовно обяснение, с примирителен характер, на непознат, хармонично завучащ език…/

СЦЕНА 14

Нора и Изидора. Плетат чорапи.

Изидора оставя плетката си и започва да си оправя грима и прическата.

И . : Нямам думи…

Н. : А ти какво очакваше?

И. : Това е прекалено, все пак! Мноооого лош вкус – като че ли гледам някакъв латиносериал….

Н. : Това е нещо съвсем нормално – почти ежедневие. И, да, лошият вкус е самото ежедневие….

И. : Не , не ме убеждавай ! Ако наистина е така, то аз не искам да го зная и да имам нищо общо! Това ли е Човекът, Нора? Не ми казвай, че това, защото няма да го приема! Едно раздърпано от собствените си страсти същество, затиснато от собственото си его….?! Предпочитам да живея с илюзии, отколкото с банални ясноти.

Н. : Ти си щастлива, Изидора! Как бих искала да съм като тебе! Но аз прекалено много чувствам, прекалено много обичам и се обвързвам…. Никога няма да успея да се преборя и да се освободя от себе си. Никога…. / пауза/ Ще продължим ли? Оставаш ли в тази пиеса или реши нещо друго ?

И . : Не , благодаря, достатъчно ми е! Заминавам за Съвтския съюз – там ме чака Есенин…..

Ж. : О, Есенин…. той …./ замисля се/ Да, права си, така е по-лесно. Не те укорявам – ще продължа сама.

И. : Както искаш… За мене е губене на време – аз съм вярна само на ангажиментите си…..

Н. : Разбира се, има по-важни неща от любовта…

И. : Така е. Сбогом, филантропке!

Н. : Довиждане ! / пауза/ И,… поздрави на Есенин!

Изидора излиза артистично танцувайки. Нора се обръща напред и говори на зрителиет апарт.

Н. : Зная, че е безсмислено, но искам да разбера какво ще стане. Животът понякога е изненадващ….

СЦЕНА 15

Силвия и Жан.

С. : Жан, ти знеш, че това е краят и за нас. След като толкова се постара, след като вложи толкова от себе си – редно е да си починеш. Защо не заминеш някъде? Ще се откъснеш, ще смениш климата, обкръжението. Някоя и друга авантюрка – много ще те освежи. А и аз ще си отдъхна, ще подредя мислите си… В края на краищата важното е да оцелеем, нали скъпи приятелю?…

Ж. : Силвия, ти вярваш ли си като ми говориш така? Много добре знеш, че преместването в пространството не решава нито един проблем. Личен! Моля те за малко повече непринуденост поне в този момент. Прояви я сега, скъпа, бъди така добра…

С. : Жан, не ти ли се е искало понякога цялата тази история никога да не е започвала? Да върнеш лентата, да я пренавиеш обратно, до самото й начало и да започнеш да снимаш епизодите от своя живот отново, но според един редактиран и подобрен сценарий?

Ж. : Ако това беше възможно, щях да изтрия присъствието ти от него.

С. : Много мило.

Ж. : Да, точно така. Този би бил основният редакторски ход – да заличи персоната г-жа Силвия от мрачната история, наречена ‘ мой живот’ !

С. : Не ставай истеричен.

Ж. : Ами че аз през цялото време, откакто се познаваме, се опитвам да „запазя спокойствие”, скъпа! За да не те удуша! Знаеш ли всъщност какво ме влюби в Жана и определи близостта ми с Бърди?

С. : Какво друго, освен твоята перверзна откаченост…

Ж. : Не, Силвоя – ти, самата!

С. : Моля?!

Ж. : Да, и не се прави на очудена! Точно и само ти, със своята фригидност, с престорената си отзивчивост, от която винаги ми се е повръщало. Отвращаваш ме, Силвия, отдавна ! Желанието ти да „владееш ситуацията” няма нищо общо не само с любовта, но и с каквато и да било женска чувствителност. Ти си окупатор на сърца – забавлява те да доминираш над чуждите емоции и да ги късаш като свежи цветя, с които да украсиш суетата си. Чудовищна, самомнителна глупачка, с вкус на лед!

С. : О ! Така ли ?! И кога го разбра?

Ж. : Още първия път , когато бях с тебе! Да , аз бях с тебе, но ти не беше с мен!

С.: Жан, хайде да не се връщаме векове назад и да пийнем по нещо или да се поразходим.

Ж. : Не! Сега ти ще слушаш, а аз ще говоря дълго и ще ти покажа, колко е трудно да бъдеш слушател, послушен потърпевш и полускопен от собствената си жена онанист! Силвия, ти не си жена! Страхувам се от тебе ! Известно време се залъгвах, че ще мога нещо да променя, но разбрах , че е невъзможно! Ти си студена и неразбиваема като айсберг! Мразя те !!

С. : Вън! Веднага излез от тази стая! Тя е тясна за двама ни!

Ж. : Ти си виновна за всичко, Силвия! Ти предизвика целия този погром. И затова сега аз действително ще си отида.

С. : Не те спирам.

Ж. : Не съм и очаквал това. Сбогом !

Жан излиза с удар на вратата. Силвия бавно сяда на един стол.

С. : Случи се най-сетне. Издържахме повече отколкото предполагах. Сега вече кошмарът е зад нас. Ще го преживеем. Разбира се. Човек е способен да преживее абсолютно всичко. Дори собственото си Aз. / пауза/ …Какво ни остава сега ?… /пауза, гледа нагоре/ Авторе! Измисли нещо интересно, моля те! Не ме оставяй да умра от скука! Чувствам се ужасно уморена и стара! Вече съм на 1000 години, знаеш ли това? Моля ? Не разбрах? А, знаеш, да, знаеш….Ти знаеш всичко, разбира се…. И като е така, нека продължението да бъде малко по-занимателно, а? Малко по-раздвиженичко, по-ведро, а ? Направи нещо за мене и аз ти обещавам, че ще се покая. Дори вече го правя! / пауза/
Покайвам се !! / крещи на колене на пода/ Прости ми.

Следва интермедийна прожекция на оригинален, документален запис на Айседора Дънкан, която танцува по музика на Шопен, Бетовен или някой друг виден романтик.

СЦЕНА 16 – епилог

Жан, Силвия, Нора. Люлка с бебе. Чува се детски плач.
Нора плете чорапи. Отстрани на действието.
Жан и Силвия са надвесени над люлката и говорят на бебето.

Ж. : Музика инструментале….

С. : Музика вокале….

Ж. : Колко е сладка малката Нора!….. Тя ни събра отново….Точно когато бяхме най-далече един от друг, тя се „заяви”….. и после, след 9 месеца , се появи на 23 октомври….

С. : Тя е нашата малка умница, нашата звезда……

Ж. : Каква ли ще стане когато порастне?….

С. : По-добре да не гадаем и да не предричаме….. Каквато- такава – във всички случаи ще бъде по-умна от нас…

Ж. : Е, това не е чак толкова трудно….

С. : Жан, ужасен си, но аз затова те обичам….

Ж. : Какво стана с Бърди? Пак се бави – тези негови авантюри ще го съсипят…

С. : Ще дойде, спокойно….. Има нужда да се утешава …. Винаги ще има нужда….

Ж. : Добре, но може понякога да проявява и малко точност към старите си приятели….

С . : Той винаги идва, когато трябва…

Влиза Бърд.

Ж. : Къде се губиш? Пак ли някоя неотразима красавица ти е изпила ума?!

Б. : Бих искал да е така…. Но те всички са лесно „отразими”…. / усмихва се престорено широко/

Надвесва се над люлката и говори на странния , неразбираем език…..

С. : Добре, момчета, да сядаме на масата и да празнуваме рождения ден на малката, очарователна Нора – става на цяла една година….

Ж.: Да, прекрасен повод да изпием по едно….

Б. : Да, приятели, поводът е прекрасен…..

Тримата сядат на масата и повеждат разговор на неразбираем език. Бавно затъмнение.

КРАЙ

София, май, 1992 г.

 

 

ЗВЕЗДЕН МИГ


От многото излизания с приятелката ми, тази вечер бе изключителна.
Небето бе спуснало копринения си плащ, обсипан с хиляди звезди.
Луната с красивото сребърно лице се усмихваше и радваше сърцата.
Звездите, тези весели очи пръскаха хаотично искри и намигаха любовно.
Щурците свиреха нежните си песни и приканваха за топли чувства.
Въздухът ухаеше на полски цветя.
Юли: Усещах нежността на тази пищна, лятна вечер. Ухание и прелест.
Захласнат от красотата до мен и уханието, целунах любимата и възкликнах:

Ярките звезди
в очите ти прекрасни
топлят душата.
Тази звездна нощ
е за теб любима!

© Николай Пеняшки – Плашков

СААДИ – биография


Саади в Градина на розите
Роден ок. 1184; Шираз, Иран
Починал: 1283/1291; Шираз, Иран
Абу Абдаллах Мушрифаддин Саади Ширази[ или Саади (на фарси: سعدی) е велик Персийски поет.Той е слязъл от Али, и е зет на пророка Мохамед. Баща му се е казвал Саади и е починал, когато Саади син е бил много малък.
Саади е роден в Шираз, Персия (Иран). Пътувал е през целия си живот, и най-вече в целия мюсюлмански свят в продължение на 30 години.
Иран е известен от векове с най-добрите си поети в света, на Иранците смятат Саади за един от най-великите.
Тогавашните историци разделят живота му на 3 периода. Първият – до 25 годишната му възраст е използван за да учи в различни страни, включително в Багдадския университет.
През следващите 30 години пътува почти непрекъснато; на Изток към Индия и на запад чак до Сирия.
Накрая Саади се завръща в Шираз, където се отдава на писането и преподавателска дейност.
Саади е бил ученик на суфи, учител Шейх Shahabud – Дин Sahrawardi .
 
 
Магаре учел да приказва някакъв глупак

и много труд положил от зори до мрак.

Мъдрецът казал: „За какво се трудиш ти, човече?

За подбив и за смях си станал вече.

Животното не ще продума – то личи, –

ти по-добре от него на мълчание се научи!“

ТВОРЧЕСТВО:

Бустан (Плодна градина) (1257г.)
Гюлестан (Градина на розите) (1258г.)

За какво ти е букет набран,

по-добре вземи ти Гюлестан.

Розата живее в срок уречен –

моят Гюлестан ще бъде вечен.“

ГРОБНИЦАТА НА СААДИ В ШИРАЗ

Източник: Уикипедия

Дъждовна есен


Късна есен. Мъглата се оттегли. Ситен дъжд вали, напомняйки за идващата зима. Самотни листа на полуголи клони. Капчици вода.

Есенни листа
посипали гората.
Дъждовни капки.

© Николай Пеняшки – Плашков
21. май, 2014 г.

ПАУЛУ КОЕЛЮ


ПАУЛУ  КОЕЛЮРоден е на 24 август 1947 г. в Рио де Жанейро семейството на Алисия Коелю, ревностна католичка, и Педру Коелю, изтъкнат инженер. Посещава местно училище, където развива любов към поезията и писането. Родителите му не одобряват влеченията на сина си и той постепенно се отдалечава от тях, развивайки бунтарски дух. Родителите му възприемат погрешно непостоянното поведение на сина си и на три пъти го изпращат в клиника за душевно болни, където той претърпява различни терапии, включително електрошокова.
Посещава училище по право в Рио де Жанейро, но го напуска през 1970 г. Започва да се движи в средите на хипита и свободомислещи хора и пише статии, проповядващи свобода. През 1972 г. се захваща с писане на текстове на песни, които му носят добри печалби. През 1974 г. е арестуван за кратко заради поезията си, в която бразилската диктатура вижда заплаха. След тези неприятни преживявания Паулу Коелю започва работа в звукозаписна компания и няколко години по-късно заема поста художествен директор в CBS, но през 1978 г. изненадващо е уволнен.
Година след това се среща със старата си позната Кристина, за която по-късно се оженва, и двамата започват да пътешестват из Европа. Там той се връща към католическата вяра и през 1986 г. Коелю извървява …

продължете да четете от:    Уикипедия

Сали Грийн: Какво е да си „Полулош“


ПОЛУЛОШ - САЛИ ГРИЙН английска писателка

„Колибри“ представя най-силния литературен дебют на Великобритания за 2014
Смайващи приключения, чародейства, дръзка борба за оцеляване и покълнали чувства тъкат нишката на съзряването на едно необикновено момче. „Полулош“,  дебютният роман на Сали Грийн, разказва вълнуващата история на Натан, незаконородения син на най-суровия черен магьосник в Европа, прочул се с кървавите си безчинства и невероятните си способности.
Когато Кора, майката на младежа умира, той е обречен да се справя сам с изпитанията на живота. Изоставен от едните и отхвърлян от другите заради смесения си произход, Натан си блъска главата върху въпроси като: Какво е да си полулош? Откъде идва лошотията? По наследство ли се предава от баща на син?

ЙОРДАН ВЪЛЧЕВ


Йордан Тодоров Вълчев е български писател, известен с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и с мемоарите си за концлагера Куциян.  …..

продължете да четете от тук: САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

 

Литературно четене в Добрич в чест на 24 май


Аrt.liter-nfo.news.dobrich

Аrt.liter-nfo.news.dobrich

снимка: Николай Пеняшки – Плашков

На 19 май от 18 часа в Лапидариум – гр. Добрич  се проведе литературно четене в чест на българската просвета и култура, и на славянската писменост – 24 май.
Организатор на това културно събитие е „Сдружение на писателите“ – Добрич.
Автори на сдружението и ученици от СОУ „П.Р. Славейков“ прочетоха свои творби по повод на предстоящия празник, под надслов „Звуците, които говорят.

Аrt.liter-nfo.news.dobrich
20 май. 2014 г.
Добрич

966 години от смъртта на великият персийски поет, лекар и философ Омар Хаям


ОМАР  ХАЯМНа днешна дата 18. май. 2014 г. се навършват 966 години от рождението на великият персийски поет и философ Омар Хаям. Той е през XI век в Нишапур, на 18 май 1048 година. През годините, в които е живял и творил, е оставил голямо наследство в областта на математиката и астрономията. Бил е лекар и философ. Най-много е известен с литературните си произведения, представени под формата на “ рубаи“ (четиристишия).
Пълното му име е:
Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури (на фарси – حکیم ابوالفتح عمر بن ‌ابراهیم خیام نیشابور
Автор е на около 1000 рубаи.

В младежките си години учи в известната за времето си школа на имам Муфак в Нишапур, като негови съученици и приятели по това време са били Низам-ал-Мулк, който по-късно става Велик Везир и Хасан-ибн-Сабах, „старецът от планината“, бъдещият предводител на убийците Хашишини ( асасисини ). Впоследствие изгражда голяма астрономическа обсерватория в Исфахан.

Тази дата винаги ще напомня за живота и творческата дейност на този велик персийски учен, философ и поет Омар Хаям, оставил след себе си значителен принос не само за родината си, но и за човечеството.

Първи за Европа го открива Едуард Фицджералд след 700 години неизвестност.

За първи път е преведен на български, от немски и английски рубаи, от Гео Милев.
Следните рубаи са превод от Георги Александров:

*****
На знанието храма съвършен градих.
И много тайни разгадах аз в своя стих.
Но знам едно, че в същност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.

*****
Реват магаретата, гладни за трева:
От барабан по-кухи, гръмките слова.
Те роби са, а името – създай си име:
Ще запълзят пред теб с посипана глава.

*****
Сърцето си с една надежда превържи.
С приятел верен ти живота си свържи.
Сто глинени глави едно сърце не струват.
Сърце търси – сред този свят, гъмжащ от лъжи.

*****
От много ум, чуй, полза няма, а вреди.
Помага на глупци капризната съдба.
За да пребъде ласкава съдбата с мене.
Ума си ще удавя в живата вода.

*****
Пийни, защото пак ще бъдеш прах.
Единствено от самотата ме е страх.
Без вино, без любима, без другари – в гроба!
Червени, розите ще пият моя грях.

Тук в този стих и във всички останали, написани от него, се явяват като негова автобиография. Той е цяла вселена, енциклопедия…- и трудно може да се опише.
Написаното от него, в епохата, в която е живял и сътворил, въз основа на база знания, е голямо наследство във времето напред.

Двустишието:

“ Но знам едно, че всъщност нищичко не зная.
Животът ми отмина – виж това открих.“
е простичката житейска истина, казана с няколко думи…

Всичко написано и казано от него, е в сила за днешното съвремие. Няма нищо ново под слънцето. Някои биха казали, че като поет на виното, Омар Хаям, възвеличавайки неговата сила и омайност…, би могъл да окаже неблагоприятно влияние върху младото поколение – влечението към чашката. Всички знаем вредата от алкохола.
Чакайте драги приятели, тук става дума за нещо друго – философския смисъл на човешкото съществуване, дори в противоречие на божиите думи, и църковните канони…
Къде е истината? За мен тя е по средата. Къде е щастието? Според мен между Рая и Ада.
Има автори които казват, че неговото творчество е мистика. Аз ще отрека това твърдение, и съм готов да го докажа със следните негови четиристишия, а и не само с тях…

Да си седиш и скърбиш – не е ли срам;
Обидите да помниш, от доброто – грам!
Напей се, докато са здрави струни звънки.
Напии се, чашата преди да счупиш сам.

*****
Без воля е човекът жалко същество.
Надвий тъгите и ела на пиршество.
Бъди разумен – в скръб искрата не удавяй:
Живота си окаян сменяй с тържество.

Тези четиристишия нямат нищо общо с мистиката, а цялото му творчество за мен е реализъм…Цялото му творчество е цяла вселена. Вълнувала е, вълнува и днес с искреността си, и ще вълнува…

************************************************************
Ето и други негови Рубаи

*****
„На философите не станах мил,
но види Бог дали съм съгрешил.
Да, нищо съм и нищо днес не ми е ясно,
дори не знам защо съм се родил!“

*****
„Не знаем ний до днес защита от смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
Да имаш радост ти, пий радостта в живота,
останалото брат, е просто суета.“

*****
Чтоб мудро жизнь прожить, знать надобно немало,
Два важных правила запомни для начала:
Ты лучше голодай, чем что попало есть,
И лучше будь один, чем вместе с кем попало.

* * *
Растить в душе побег унынья – преступленье,
Пока не прочтена вся книга наслажденья
Лови же радости и жадно пей вино:
Жизнь коротка, увы! Летят её мгновенья.

* * *
Запрет вина – закон , считающийся с тем,
Кем пьётся, и когда, и много ли, и с кем.
Когда соблюдены все эти оговорки,
Пить – признак мудрости, а не порок совсем.

„ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО” от СИДНИ ШЕЛДЪН


ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО  СИДНИ ШЕЛДЪН

Романът е една вълнуваща история за четири жени, чиито живот попада в пясъците на времето, което изгаря душите им.
Действието се развива в Испания, страна на вечната страст и жестоки кръвопролития. В повествованието на произведението се разказва за живота на четири монахини, които са избягали от един манастир, който е бил техен закрилник. Едната от тях е Лучия, оцеляла от жестоките борби на сицилианските кланове кланове на мафията, чиито баща е бил един от организаторите. Грасиела е прекрасна и красива жена, която не може да се откъсне от угризенията на някогашните младежки грехове, които все още я потискат. Меган е подхвърлено дете – сираче, търсещо закрила в ръцете на непокорен баски бунтовник. Тереза е вярваща и непрекъснато преследвана от образите на своето минало.
Тези четири жени смачкани от преживяните проблеми в своето минало, се впускат в един чужд свят, в който всяка една от тях се сблъсква с неочаквана съдба и откриват истината за себе си.

–––––––––––––––––
ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО”

„Те не бяха в състояние да помръднат. Изглеждаше, като че ли всичките им сетива са били толкова дълго време парализирани, че не можеха да осъзнаят да осъзнаят какво става с тях. Монахините гледаха в краката си. Бяха така замаяни, че не можеха да мислят. Те бяха прекарали толкова дълго зад стените на манастира, откъснати от света, че сега извън закрилящите стени бяха изпълнени с обърсване и паника. Нямаха представа къде да отидат или какво да правят. Вътре животът им бе организиран за тях. Бяха хранени, обличани, казваше им се какво да правят и кога да го правят. Те бяха живели по правила. Изведнъж правилата изчезнаха. Какво искаше Бог от тях? Какъв бе неговия план? Стояха скупчени, страхувайки се да говорят, страхувайки се да се погледнат една друга.”

„ … Тя бе Лучия Мария Кармине, дъщерята на Анжело Кармине, и това би било достатъчно да направи всекиго на света щастлив.
Те живееха в голяма приказна вила, пълна с повече слуги, отколкото петнадесетгодишната Лучия можеше да преброи. Един телохранител я возеше всяка сутрин до училището бронирана лимузина. Тя израсна с най-хубавите рокли и най-скъпите играчки в цяла Сицилия и бе обект на завист за своите съученици.”

„Бащата на Грасиела, беше красив млад механик, който направи предложение на красивата млада Долорес и тя с готовност позволи да бъде прилъстена. Но когато му съобщи новината, че е бременна, той изчезна, оставяйки Долорес с проклятието на своето семе.
Долорес имаше лош характер и си отмъщаваше на детето. Всеки път, когато Грасиела стореше нещо, което не ù допадне, тя я удряше и крещеше:…”

„Грасиела почувства, че се движи. Движеше се към него. Протегна ръце и обхвана кръста му, почувствайки мъжката твърдост в тялото си.”

„Сестра Грасиела бе определена да работи в градината, като се грижи за малките небесни дъги на божието чудо. Тя никога не насищаше на тяхното великолепие. Стените на манастира се издигаха високо над нея от всички страни като каменна планина, но Грасиела никога не чувстваше, че я ограничават. Те я пазеха от ужасния свят отвън, свят, който тя не искаше да види ни кога вече.”

„Меган наблюдаваше жена, която носеше бебе. Преди години тя самата беше бебе, или даже малко дете? Повече от четиридесет години, когато беше в сиропиталището. Неочакваната гледка подсказа на Меган колко много се бе откъснала от външния свят.”

„Тереза живееше в един замък в планината над средновековното село Ез, близо до Монте Карло, който гледаше към Лазурния бряг. Селото бе кацнало високо върху една скала и на Тереза ù се струваше, че може да вижда целия свят….”

„ Тереза никога не споделяше нещастието си с родителите си или сестра си, за да не ги натоварва и пазеше в себе си тайната за това, колко Бог я обича.”

„Меган стоеше будна, преживявайки отново миналото си. Годините в сиропиталището и оттеглянето в манастира. След това внезапно излизане в света, от който се бе отказала завинаги. Хайме Миро рискуваше живота си, като се бореше за това, в което вярваше.”

Музейни обекти в гр.Добрич


Архитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич“
–––––––––––––––––––

Описание:
Изграден в центъра на съвременния град, на мястото на някогашната Одун чаршия, вече четвърт век „Старият Добрич“ съхранява, представя и развива традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти, в повече от 30 работилници, се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век символ на българския възрожденски град.

АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ  ДОБРИЧ
Изложбата „Археология на Добруджа“ представя за първи път световноизвестния археологически комплекс – селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. В този комплекс са разкрити девет строителни хоризонта от новокаменната, каменно-медната, бронзовата епоха, античността и ранното средновековие с обща хронология от 5 250 г. пр. Snimki obekti 020Хр. до ІХ–Х в. сл. Хр.
В експозицията могат да се видят и археологически комплекси от Античността и Средновековието. Представени са находки от най-големия в Европа раннобългарски керамичен производствен център, открит край село Топола; некрополите край селата Хитово и Черна; богатия къснономадския некропол край село Одърци; средновековната столица на нос Калиакра и др. Експозицията завършва с най-голямата в България колекция от късносредновековно въоръжение и снаряжение.

––––––––––––––––––––––––––––––

ЕТНОГРАФСКА  КЪЩА

ЕТНОГРАФСКА КЪЩА - ДОБРИЧОписание: Етнографска къща се намира в центъра на град Добрич, в непосредствена близост до църквата „Св. Вм. Георги“. Строена през 1860-1861 г. от неизвестен народен майстор балканджия, тя представлява типичен за възрожденската епоха архитектурен паметник. Столетие по-късно къщата е реставрирана и превърната в музей. Нейната уредба представя бита и поминъка на добруджанското население от края на ХІХ и началото на ХХ век.

––––––––––––––––––––––––––––––

ЗАЛА „ВЪЗРАЖДАНЕ“

ЗАЛА ВЪЗРАЖДАНЕ ДОБРИЧ

Описание:
Зала „Възраждане“ е музеен обект в сградата на Художествена галерия – Добрич. В нея е експонирана колекцията: „Икони от Добруджа“. Тя представя образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–зографи от ХVІІ до ХІХ век. Сред тях се отличават творбите на Захария Цанюв, Недко Тодорович, Койчо Досюв. Особено ценни са иконите „Св. Св. Кирил и Методий“, които съставляват най-богатата в страната колекция с образите на Светите братя.
Добруджанските икони са прекрасни образци на възрожденската иконопис, пълни със светлина и живот. Те са част от националното ни иконно богатство на България.

––––––––––––––––––––––––––––––

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ

НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯОписание: Музеят по Нова и най-нова история се намира в началото на Градски парк „Св. Георги“, създаден през 1860 г. и обявен за паметник на парковото изкуство. Някога на това място е имало сграда – средище на социалния и културния живот в града. Тук са се провеждали модерните тогава балове и вечеринки, матинета и соарета. По-късно известни италиански архитекти превръщат сградата в казино. Запазвайки извоюваното си място в социума, за кратко време то се превръща в емблема на вървящия по пътя на своето европейско развитие град. Днес в музея са обособени две изложбени зали. В едната е представена експозицията „Природата на Добруджа“. Тя впечатлява посетителите със своя оригинален и въздействащ вид, тъй като е изградена на принципа на диорамите и върху нейните панорамни пана „оживяват“ различни природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна.
Съседната на експозицията зала е обособена като зала за временни изложби и образователни програми. В нея се представят гостуващи изложби с международно, национално и регионално значение и се провеждат разнообразни музейни прояви, като образователни програми, аудиториуми, извънкласни форми на обучение, четения, детски пленери и конкурси.

–––––––––––––––––––––––––––––-

КЪЩА МУЗЕЙ „ЙОРДАН ЙОВКОВ“

Snimki obekti 010

Описание: Къщата-музей „Йордан Йовков“ се намира в централната част на гр. Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в „Голямата стая“ на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова.

–––––––––––––––––––––––––––––––

ДОМ-ПАМЕТНИК  „ЙОРДАН ЙОВКОВ“

ДОМ ПАМЕТНИК ЙОРДАН ЙОВКОВ
Описание: През 1980 г. към къщата музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция: „Йордан Йовков – жизнен и творчески път“ и е поместен най-големият фонд за писателя.
Интерес представляват кабинетът на Йовков, забележителното керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“, както и изложбата „Дора Габе“, посветена на друг голям български творец.
През годините къща-музей с дом-паметник „Йордан Йовков“ се утвърди като център на йовковедението, признат не само сред българската, но и сред международната научна общност.

––––––––––––––––––––––––––––––

ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ

ПРИРОДОНАУЧЕН  МУЗЕЙОписание: Експозицията „Природата на Добруджа“ е уредена в музея в градски парк „Св. Георги“. Тя представя биоразнообразието на Добруджа, показано по неповторим и въздействащ начин – върху панорамно пано оживяват природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна. Към отдел Природа работи и лаборатория по дермопластика, която е разположена в къщата музей „Баба Вида“. Всички препарати са дело на Стоян Нонев, един от най-добрите препаратори в България.

подробности четете от източника: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ ОБЕКТ – ДОБРИЧ

НОЩ НА МУЗЕИТЕ – 17 МАЙ, 2014 Г. в гр.Добрич


НОЩ НА МУЗЕИТЕ 17 май 2014 г.

На 17 май 2014 г. в Художествена галерия Добрич ще се проведе „ НОЩ НА МУЗЕИТЕ” – европейска инициатива под патронажа на Съвета на Европа.

Програма

16.00-18.00 ч. – Работилница за въображение

В партньорство с Българско дружество за защита на птиците

17.00 ч. Откриване на Нощта на музеите

17.00 – 17.30 – духов оркестър Брас Бенд и мажоретен състав – възпитаници на СОУ „Св. Кл. Охридски” – пред галерията

18.00 – 19.00 – Kонцерт на възпитаници от СОУ „Св. Кл. Охридски” – клас „Класически инструменти“ и клас „Поп и джаз пеене” – II етаж

18.00 – 19.00 – „Да направим заедно бижу” – работилница с Рафаела Рафаелова – Iетаж

19.30 – 20.30 – „Магия за любов” – изложба облекла и бижута на Рафаела Рафаелова – зала 1

20.30 – Среща със Самуил Стоянов – за „Повече светлина” – 5 -тото Московско биенале и последните проекти на художника – II етаж

21.30 – „Див по природа” авторски филм на Марин Вулджев /108 мин./ – II етаж

296 години от рождението на италианската математичка Мария Гаетана Анези


МАРИЯ ГАЕТАНА  АНЕЗИНа днешна дата Google  отбелязват 296 години от рождението на италианската математичка Мария Гаетана Анези. Тя е една от най-  значимите жени  в историята на  математиката. Добива световна популярност със своя учебник по диференциално смятане  и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още  „къдрица на Анези“.

Тя е родена през 1718 година в Милано в семейството на баща, професор в Болонския Университет.  Мария Гаетана от малка получава добро образование, като изучава математика и древни и източни езици. До тринадесетия си рожден ден вече владеела гръцки, иврит, испански, немски и латински.   Знае се, че на 9 години тя изнася на латински език беседа, посветена на достъпа на жените до висше образование.
Баща ѝ имал силно влияние над нея през целия ѝ живот и тя никога не сключва брак и не напуска родния си дом.
Под ръководството на своя добър учител по математика монахът Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал  и  Шарл Рене Рейно (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“).

В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория — безкрайно малките. В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от  Якопо Рикати  и неговия син
Винченцо Рикати, а три години по-късно – издаден.  Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото,  стройно и хомогенно изложение, с което са представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен  математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт  XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.

През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща, тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност,  като отваря дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в
хосписа, който някога е управлявала.

Източник:  Уикипедия

КРЕАТИВНО УЛИЧНО ИЗКУСТВО


КРЕАТИВНО УЛИЧНО ИЗКУСТВО

Литовски художник Ernest Zacharevic трансформира улиците на Пенанг, Малайзия с брилянтна серия от интерактивни стенописи. Тези стенописи представляват смесица от рисувани фигури и случайни предмети, които впечатляват минувачите с реалистичния си вид и креативност.

ЛАПИДАРИУМ – гр. ДОБРИЧ


ЛАПИДАРИУМ - ДОБРИЧ

Лапидариум (от лат. ез. lapidarium) е вид музей, място където са подредени камъни с археологическо значение – статуи, каменни плочи с епиграфи, архитектурни детайли като колони, фризове и акротерии. Обикновено лапидариумите са разположени на открито в дворовете на археологическите и историческите музеи.