ФИЛИП МИЛТЪН РОТ


ФИЛИП РОТ - ПИСАТЕЛ
Филип Милтън Рот (на английскиPhilip Milton Roth) е американскиписател, известен с романите и разказите си, посветени на живота на американските евреи. Прославя се с третата си книга, „Синдромът Портной“ (Portnoy’s Complaint) от 1969 г.

Рот завършва еврейското училище Уикуейк и става студент в  Университета Рътгърс. През 1955-1956 година служи в армията. От 1956 до 1958 г. е доцент по английска литература в университета в Чикаго.

––––
продължете отУикипедия

Advertisements

Романът „ЛЕВАКЪТ“ от Майкъл Крайтън


ЛЕВАКЪТ ОТ МАЙКЪЛ КРАЙТЪН
Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.
Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?
Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос), заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.
И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?
Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.
А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!
Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.
Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.
Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!
_______________
автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права
25.09.2015 г., Добрич

„БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“ – АЛАН АЛФОРД


БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

АЛЪН Ф. АЛФОРД
Издател: „Гуторанов и син“  1999,
Първо издание,
ISBN 954 507 116 8
Превод от английски: Светла Хайтова-Ифандиева /запазени авторски права/
редактор: Веска Захова
предпечатна подготовка: Иглика Богоева
„Тази книга е посветена на Човешката раса, за да можем да проумеем, откъде сме дошли и накъде сме се устремили.“
                                                                                                              Алън Ф. Алфорд
Под заглавието на книгата е поставен следния надпис от американския учен египтолог, изследовател и писател Алън Ф. Алфорд.
…..
„НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“
ЗА БОГОВЕТЕ ОТ ПЛЪТ И КРЪВ“ Алън Ф. Алфорд
„… Преди около двеста хиляди години хуманоидът, известен като Хомо еректус, изведнъж се превърнал в Хомо сапиенс, с петдесетпроцентно увеличение на мозъка, способност за езикова комуникация и съвременна анатомия. Как е било възможно това да стане след 1,2 милиона години, минали без никакъв прогрес? Именно аномалии от този род причиня¬ват огромно неудобство на такива високоуважавани учени-еволюционисти като Ноам Чомски и Роджър Пенроуз. Когато най-съвременните еволюционни принципи биват прилагани към Хомо сапиенс, логичното заключение е, че ние не би трябвало да сме тук!

Религиозното схващане за Божественото сътворение страда от равностоен скептицизъм. Кой би могъл да приеме сериозно историята с Райската градина? Наука и религия се въртят в омагьосани кръгове на задънена улица. Но човечеството все пак е тук и този факт се нуждае от обяснение.

Еволюцията на човешкия род е само една от многото тайни, които конвенционалната наука не може да обясни. В последно време списъкът на бестселърите представя нарастващ брой популярни книги, които се занимават с тези тайни. Един от факторите, поддържащи тази тенденция, е серията открития в Египет. Разкриването на тайна врата във Великата пирамида и независимото датиране на пирамидите в Гиза и Сфинкса към периода 10 500 – 8000 г. пр. н. е. привлякоха общественото внимание. Но тези исторически аномалии не се ограничават само в Египет. По целия свят се срещаме с места като Стоунхендж, Тиуанаку, Наска и Баалбек, а те съвсем не пасват на историческите парадигми. Изглежда, че съществува наследство от мъглява предистория във формата на камъни, карти и митология, които технологията на нашия двадесети век едва сега ни дава възможност да разберем.
На този фон много учени са се хванали като удавници за сламка за Атлантида и могат да бъдат извинени за действията си. Но на практика напредналото познание на майте и египтяните може да бъде проследено назад във времето на първата цивилизация на шумерите, които внезапно и мистериозно се появяват преди 6000 години. Шумерите твърдят, че културата им е дар от боговете, а не от Атлантида! От гледна точка на веществените доказателства навсякъде около нас можем ли да си позволим лукса да пренебрегнем казаното от шумерите?….
……Това е една уникална книга – един уникален изследователски труд, комбиниращ голяма част от знанието на човечеството и разглеждащ го от една различна гледна точка. Това е книга, която с УДОВОЛСТВИЕ бих нарекъл „енциклопедия на интелигентния човек“, защото в нея са събрани и систематизирани основни положения за човека, неговия произход,  и света в който живеем, а не само от гледна точка „има ли извънземни?“. За хората, които биха желали да разширят своя познавателен кръгозор. В тази вълнуваща книга има подробна и систематизирана информация, поднасяща комбинирани, и изключително важни знания в областите на  историята, географията, културологията, технологиите, генетиката, строителното инженерство, религиознанието, и библиологията, анатомията, физиология, и астрономията… – всичко това е споено в един енциклопедичен разказ за начина какво правят хората, които подхождат сериозно към собствения си живота.
Съдържанието на книгата написана от писателя и учен Алфорд – независимо от познавателните и енциклопедични  моменти, е изключително вълнуващо, увлекателно написано и водещо читателя през цялото земно кълбо, през различните исторически и културни епохи на различни народи и оставеното от тях.

На базата на прочетената книга „БОГОВЕТЕ НО НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“, читателят би си задал следните въпроси: от къде идваме, къде отиваме, какво сме ние, мита за еволюцията и Дарвин, фалшификациите на историята и библията и т.н.

С удоволствие бих казал, че книгата на Алън Алфорд заслужава да бъде прочетена. Написана е на общодостъпен език и се чете леко и приятно.
…………….
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (Запазени авторски права)

					

ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 22 септември г. 2015 г.


    Днес на 22 септември 2015 година се навършват 107 години от провъзгласяването на независимостта на България. Този исторически факт има огромно значение, тъй като полага финала на националното движение и борба на българския народ срещу петвековното османско владичество.
Руско-турската освободителна война, която донесе Освобождението на българската нация  предостави възможността и правото на избор за суверенност на България пред Великите сили.
Проведеният след това Берлински договор, постави основите на Българското княжество под  суверенитета на Високата порта. Този исторически акт не оказва съществено вътрешни особени последици за нашата държава, имайки предвид  развитието на вътрешнополити-
ческия живот съобразно повелята на Търновската конституция от 1879 г.
В рамките на този конкретен исторически момент присъствието на османската империя е било формално. Според тогавашната традиционна дипломатическа ерархия, българските дипломатически представители са били с най-нисък статус.
Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 – ри септември (5-ти октомври нов стил) 1908 година в църквата „Св. Чети-ридесет мъченици” в старопланинския град Търново.
Великите сили през пролетта на 1909 г. официално признават независимостта на Българското царство.
Берлинският договор е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Той е причината за подялбата на България и нейното разпокъсване.
Санстефанския  мирен договор,  е предварителен мирен договор между Руската Империя и Османската Империя (1877 – 1878 г.) и урежда макар и неокончателно, обособява-не  на Трета Българска държава след близо пет века османско владичество.
Договорът е подписан  около 17 часа на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул, от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния  министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. За съжаление при подписването на договора няма представител от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество,  България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България  определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение.
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по ново устроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата  Враня  до планината Карадак. Оттам границата ще мине по западните граници на азите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб  планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос.. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив.
От Буругьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източн Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово(Член 6).
В нарушение на Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. между Русия и Австро-Унгария, договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – княжество България  би  имало площ от около 170 000 кв. км. И  би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавиет, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта,  одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

____________
© Николай Пеняшки – Плашков
гр.Добрич; 22.9. 2015 г.; вторник ; 15:34 ч
.