НАТЮРМОРТ

Той е
с четката в ръка,
а мислите подредени
се отразяват
върху платното.
Той мълчи,
дори от
безмълвната ръка
красотата проговаря.
……
© Николай Пеняшки – Плашков

СЪНОВИДЕНИЯ

1.
Кой ли тук,
ще почука!

Кой ли тук
в съня ми влиза?

Кой ли тук
отминава?

Ти ли?
…
2.
За сетен път
идваш ти.
За сетен път
на кръстопътя
застанала сама,
чакаш любовта.
Ще дойде ли?

За първи път!
…
3.
Горя по теб любима.
Строя въздушни кули.
Душата ми ранена
е в жал безкрайна.
На самотен остров
жестоко е скована.

Как искам да живея –
и ето – още дишам!
…
4.
Дъхът на младостта
запали огън.
Дъхът на старостта
раздуха есенните листи.
…..
© Николай Пеняшки – Плашков

 

 

 

УИЛЯМ КЪЛЪН БРАЙЪНТ – творчество

Уилям Кълън  Брайънт бе наречен  „бащата на американската песен“ и годината 1821 г. при първата си поява,  се вписва  в Натал – година на американските поезия.
Той е първият, който е отличен във всички държави и неговата поезия намира доминиращо място.
*******

Живот
В детството на Брайънт ще откриете вдъхновение за  целия творчески живот. Той е  роден (1794 г.)  в малко селце на  намиращо се в Западен Масачузетс. Баща му е лекар, един учен човек, който насочва  сина си към четенето. Майка му е пуритан, една от тези тихи,  вдъхновяващи жени, които вършат своята работа весело, като от Божията благодат.
Средата в която живее,  включително и  пуританството,  оказва голямо влияние в оформянето му като личност и в неговата поезия.
Той учи право  и в продължение на девет или десет  години практикува професията си.

В Ню Йорк, намира работа в един вестник, а след „няколко години   стаж става главен редактор на В Вечерни

*******

ПОЕТЪТ

Започва  да пише поезия в детска възраст. Пише бавно, внимателно  и си оставя достатъчно време за  промяна на мисленето или дикция. Баща  му публикува първата стихосбирка  и  прави  Брайънт известен за един ден. Освен превода на „Илиада“ и Одисея има няколко тома прозата на Брайънт, но неговата слава сега почива изцяло на една книга от оригинални стихове.

Най-доброто от тези (в резултат на петдесет години на писане, което може лесно да бъде отпечатано в петдесет страници) може да бъде  групирано в две основни категории, поеми за смъртта и стихотворения на природата;  извън които са няколко различни парчета, като например „В древността на свободата“ , „Озеленяване на Apple Tree“ и „поет“ .
Стихотворенията на  Брайънт  за смърт отразяват нещо от обучението си  като пуритан и на личния си опит, докато застрашени от консумация, те са също показателни за поетичния начин на неговата възраст. Набляга на траурни  теми и  е  силно повлиян от тази  меланхолия  в стихотворения  като Gray’s „Елегия“ и Янг „Нощ мисли.“

*******
Стихове на природата
В своите стихове за природата, Брайънт е  най-добрият.
В „Горски химн“ е по-близо до истински израз на човешките чувства, разбира се с примитивно или елементарно чувство, от „Чучулигата Шели“ или изгаряния на „Дейзи планина.“
Торо в един от своите критични епиграми обяви, че не е важно поетът да каже нещо особено, но че трябва да говори в хармония с природата; че „тонът на гласа му е най-важното.“
Ако това се вярно, Брайънт е един от най-добрите американски поети. Той винаги е в хармония с природата и в  поезията му преобладава  тихо настроение и нежност, и сливане в ромона на дърветата или на дебита на водата…

Интензивният американизъм на поета се появява в почти всичките му стихотворения  и от време на време неговият патриотизъм се издига на пророчески щам.
––––––––––
ВЕЛИКАТА  АМЕРИКАНКА  ПУСТИНЯ

Запълва с саваните си роптание,

И крие бонбони, като в златната възраст,

В рамките на кух дъб. Слушам дълго

За да си вътрешни Хм, и мисля, че чувам

Звукът на този напредък множество

Които скоро трябва да се попълни тези пустини. От земята

Идва от смях на децата, на меките глас

От момичетата, и сладък и тържествен химн

От поклонници събота. Ниската на стадата

Смеси с шумоленето на тежката зърно

През тъмно кафяви бразди. Изведнъж

А първокурсник внезапни проверки от вятъра, и разрушава мечтата си,

И аз съм в пустинята сам.

–––––––––––-
ЗА  СВОБОДАТА

O свобода! Ти не изкуството, като поетите мечта,

Справедливо младо момиче, с леки и нежни крайници,

И вълнообразен плитки бликащ от ОСП

, С които капитанът Роман коронован неговия роб

Когато той е излетял от gyves. А брадата,

Въоръжени до зъби, си ти, а един mailйd страна

Схваща в широк щит, и един нож, челото ти,

Славно в красотата въпреки че се е помрачено

С символите на старите войни; ти масивни крайници

Са силни с бор.

Простотата в изказа е доминиращо качество в поезията  на Брайнт.
За него Емерсън казва, че остава пионер в  родната  американска поезия, че беше първия оригиналния поет, и е оригинала, защото се осмели да бъдат искрен.

***
The poet

„Thou, who wouldst wear the name
Of poet mid thy brethren of mankind,
And clothe in words of flame
Thoughts that shall live within the general mind!
Deem not the framing of a deathless lay
The pastime of a drowsy summer day.

But gather all thy powers,
And wreak them on the verse that thou dost weave,
And in thy lonely hours,
At silent morning or at wakeful eve,
While the warm current tingles through thy veins
Set forth the burning words in fluent strains.

No smooth array of phrase
Artfully sought and ordered though it be,
Which the cold rhymer lays
Upon his page with languid industry
Can wake the listless pulse to livelier speed,
Or fill with sudden tears the eyes that read.

The secret wouldst thou know
To touch the heart or fire the blood at will?
Let thine own eyes o’erflow;
Let thy lips quiver with the passionate thrill;
Seize the great thought, ere yet its power be past,
And bind, in words, the fleet emotion fast.

Then, should thy verse appear
Halting and harsh, and all unaptly wrought,
Touch the crude line with fear,
Save in the moment of impassioned thought;
Then summon back the original glow and mend
The strain with rapture that with fire was penned.

Yet let no empty gust
Of passion find an utterance in thy lay,
A blast that whirls the dust
Along the howling street and dies away;
But feelings of calm power and mighty sweep,
Like currents journeying through the windless deep.

Seek’st thou, in living lays,
To limn the beauty of the earth and sky?
Before thine inner gaze
Let all that beauty in clear vision lie,
Look on it with exceeding love, and write
The words inspired by wonder and delight.

Of tempest wouldst thou sing,
Or tell of battles – make thyself a part
Of the great tumult; cling
To the tossed wreck with terror in thy heart;
Scale, with the assault host, the rampart’s height
And strike and struggle in the thickest fight.

So shalt thou frame a lay
That haply may endure from age to age,
And they who read shall say;
What witchery hangs upon this poet’s page!
What art is this the written spells to find
That sway from mood to mood the willing mind! “

…
1863

Тази великолепна поема на  Брайънт го нарежда при Робърт Фрост, Джон Ъпдайк, Карл Сандбърг, Лорънс Ферлингети.  И  разбира се големият -Уйлям Меридит -човекът, който обикна България като втора родина…почина преди три години.
…..
© Подбрал и съставил:  Николай Пеняшки – Плашков

КЕНТЪРВИЛСКИЯТ ПРИЗРАК

Когато мистър Хайръм Б.Отис — американският пълномощен министър — купи ловното имение Кентървил, всички изтъкнаха каква глупост е извършил, защото нямаше съмнение, че в имението витаел призрак. Дори самият лорд Кентървил, човек с изтънчено чувство за чест, бе сметнал за свой дълг…  продължете да четете от тук:  ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ „АРТ-ЛИТЕР-СВЯТ“

 

ГРАДСКИ ПАРК – ДОБРИЧ

снимка: Николай Пеняшки – Плашков
Запазени авторски права.

ЦЕНТЪР – ДОБРИЧ

Снимка: Николай Пеняшки – Плашков
Защитени авторски права

ЦЕНТЪР – ДОБРИЧ

Снимка: Николай Пеняшки – Плашков

Защитени авторски права

Днес на 25 юли 2013 год. се отбелязва 93-та годишнина от рождението Розалинд Франклин

2013 година  Google   приятно ни изненада с отбелязването и честването на годишнини на велики личности оставили изключително наследство със своя творчески труд, велики историци и за много други велики личности.

Днес на 25 юли 2013 год. Google смени логото си, за да отбележи  за да отбележи 93-та годишнина от рождението на една велика жена Розалинд Франклин  – английската биофизичка, която отбеляза значителен принос в определянето и разбирането на структурата на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита.

Франклин е родена на 25 юли 1920 г. в Лондон. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам колидж, Кеймбридж през 1941 г. Работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.

През 1951 г. се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Уотсън и Крик като основа за предложения от тях двойноверижен модел на ДНК.

Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на сп. „Нейчър“, в който Джеймс Уотсън и Франсис Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 г. Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК (по това време Розалинд Франклин вече не е между живите).

Розалинд Франклин заслужава задължително да бъде призната за съавтор на откритието и преобладаващото мнение в научните среди е такова. Едновременно с това съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия през 50-те години на миналия век.

 …

 Аrt-liter-info-news.dobrich
………..
25 юли, 2013 г. 23.45 ч.  
………….

© Николай Пеняшки – Плашков

Йохан Волфганг фон Гьоте – Мисли

Ако те обичам, това какво те засяга?
***
В обществото всички са равни. Никое общество не може да бъде изградено върху друга основа освен понятието за равенство, но в никъкъв случай върху понятието за свобода. В обществото искам да намеря равенството, свободата, именно нравствената, че мога да се подчиня, ще внеса в него със себе си.
…..
Владетел, който не събира около себе си всички даровити и достойни хора, е пълководец без армия.
…..
Всеки ден трябва да послушаш поне една песен, да погледнеш хубава картина и да прочетеш поне едно мъдро изречение.
…..
Всеки, който не вярва в бъдещия живот, е мъртъв и за настоящия.

…..

Всеки чува това, което разбира.
…..
Всяка умна мисъл вече е идвала в нечия глава, трябва само да се опитаме още веднъж да достигнем до нея.
…..
Глупаците са най-неприятните крадци — те едновременно крадат и времето и настроението ни.
…..
Глупост е да подценяваш врага си преди неговата смърт, а подлост  след победата му.
…..
Голяма част от бедите на този свят идва от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.
……
Да бъда откровен, мога да обещая, но безпристрастен не.
……
Добротата на сърцето заема по-просторно място от просторното поле на справедливостта.
……
Дори крилати фрази се прекършват, щом стигнат до ухото на глупец. — Западно-източен диван, „Книга на съзерцанието“, I стихотворение

Жалко, че природата е направила от теб само един човек, а е имала материал и за праведник, и за подлец.

………

 Животът е най-прекрасното нещо, което е измислила природата.
Загубата на време е най-тежка за тези, които знаят повече.
Има хора, които разчитат на недостатъците на своите врагове; от това така или иначе нищо не излиза. Аз винаги съм вземал предвид достойнствата на моите противници и съм извличал полза от това.
…….
Какво е любовта — да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава.
……..
Каквото и можеш да правиш или мечтаеш да го можеш, заеми се с него! Смелостта съдържа в себе си творческа сила и вълшебство.
Was immer Du tun kannst oder träumst es zu können, fang damit an! Mut hat Genie, Kraft und Zauber in sich.
…….
Когато нямам нови идеи, значи съм болен.
…..
Колко много се заблуждават хората, когато си мислят,че това, което са научили, са го и разбрали.
……
Любовта за един миг може да ти даде това, което с труд не винаги можеш да постигнеш за цял живот.
……
Маниерите на човека са огледалото, в което се отразява неговият образ.
…….
Мисленето е по-интересно от знанието, но не и от съзерцанието.
…….
Най-глупаво от всички се заблуждава онзи, който мисли, че губи своята оригиналност, ако признае истина, вече призната от други.
………
Не е достатъчно само да се сдобиеш със знания, трябва да им намериш и приложение.
…….
Противниците вярват, че ще ни оборят, като повтарят своето мнение и не обръщат внимание на нашето.

……

Само в другите хора човек може да види себе си.

………

Съвети може да даваш само за работа, в която сам смяташ да вземеш участие.
…….
Човек познава само ония, които му носят страдания.
…….
Щастлив е, който работи с радост и се радва на извършеното.

Откриване на изложба „Славянски мост” в Добрич

   На 30 юли, вторник, 2013 г. от 17.30 ч. в Художествена Галерия – Добрич, ще се проведе откриване на изложба „Славянски мост” с графика, живопис и гоблен.
Ще участват художници от Русия, България и Сърбия. От Руска страна ще присъства „Творческият съюз на професионалните художници” – Москва, Русия.
В Залите на Художествена Галерия – Добрич, ще бъдат експонирани общо 60 творби – живопис, графика и гоблен.
…
© Николай Пеняшки – Пеняшки
…
Аrt-liter-info-news.dobrich

ТОВА СИ ТИ…

Това си ти,
едно прекрасно цвете.
Очите ти,
светещи звезди.

Дъхът ти свеж
като утро, след пороен дъжд.
Кипи в мен копнеж,
да целуна нежните ти устни.

Зажадняла в мен душата
за любовта ти, тъй гореща.
Страстта в теб не спира
и прогони в мен тъгата.
…….
23. 01. 2013 г. © Николай Пеняшки – Плашков

МОНОСТИХОВЕ

***
Сутрин с дъх на липи.
***
С дъх на аромата на полето.

***
Тя е като върба, нежна, фина.

***

Сърцето ми гори по теб любима.
***
Ще бъда обладан от страстта ти.
***
Загадъчно-тайнствена си в самотата.

***
В облачното утро усещам морски бриз.

***
В памет на тревата, следи от стъпки…
***
Времето изтича чрез нашето дихание.
***
Като пътека, прозрачна пелерина.
***
Самотни звезди в тихата вечер.
***
Песента на птиците събуди утрото.
***
Лицето на луната пак се усмихна.
***
Послушай шума в реката пълноводна!
***
Светът е обгърнат безутешно…

***
Само аз и ти в сребролунна нощ.

 ***
Устните се умориха, да те викат.
***
Лицето ти целувам, играейки с косите.

 ***
Любовта е за двама, прегърнах я!
***
Сърцата луди по-своему туптят.

….

18. 01. 2012 ; автор:© Николай Пеняшки Плашков
защитени авторски права

peniashki@gmail.com

2 юни–ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България

   “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”

Втори юни е забележителна дата, която е израз на почит и поклон на българската нация към великото дело на знаменития български поет, сатирик, журналист, издател и революционер Христо Ботев, дал младостта и живота си за бъдещето на родината и поколенията след него.
Той и неговата чета, която е била в състав към 205  родолюбци, загърбили лични проблеми и битие, се отдават за род и родина в името на свободата.
Христо Ботев и неговите четници, които са смесица от добре обучени бойци от Втората българска легия и от неподготвени във военна подготовка ентусиасти, на 17 юни завземат австрийския пътнически параход „Радецки”.
В случая поставен пред свършен факт капитанът Енглер предоставя парахода на разположение на воеводата и неговата чета, предрешени като обикновени пътници.
Ботев връчва на капитана писмено обръщение – ултиматум да акустира на българския бряг край Козло-дуй, като набляга на пояснението:
„… за да се притечем в помощ на нашите въс-танали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимос-
тта на нашето скъпо отечество България”.
Стъпвайки на български бряг в с. Козлодуй, великият Ботев коленичи и целува българската земя.
Той и неговата чета продължават по пътя за Враца.  Влизайки в с. Борован. Към тях би трябвало да се присъединят близо 400 нови въстанници, но се присъединява само един.
Ботев е останал силно разочарован от поведението на борованчани, от които е очаквал обещаната подкрепа, въпреки настъпилата нощ.  По характер и убеждение не би могъл да бъде като Бенковски и Захари Стоянов да запали село Борован и да разпори с нож като говеда мъжете, които уж обещали да се присъединят към него. Това негово поведение е отражение на неговите възгледи. В конкретния случай за Борован, той изрича думите: „Борован спи и вечно ще спи!”
Продължавайки по своя път Ботевата чета бива нападната няколко пъти от черкези и башибозуци. Въпреки нападенията и жертвите българските четници успяват, което е израз на високия боен дух, подплатен  с любов към родината. За тях България и българската нация е на първо място.
Настъпва сюблимният момент – 20 май 1876 г. (1 ю-ни според Грегорианския календар), когато пада убит поета и революционер Христо Ботев.
Много българи родолюбци загиват за свободата на България, водени от мисълта за „чиста и свята република”.  Те отдадоха живота си да пребъде родната земя,  да има бъдеще за децата ̀и,  да бъде свободна и слънчева родина. Загубиха младостта си, за да има бъдеще за нашата.
На 2 юни 2013 г.  се навършват 136 години от гибелта на твореца и революционер Христо Ботев. По традиция всяка година на тази дата в продължение на две минути сирените в цяла България ще свирят в знак на всенародна почит към неговото дело и на загиналите за свободата на България. В тяхна чест  всички пешеходци и пътни превозни средства спират на място до края на звука на сирените.
Този исторически ден се отбелязва за първи път официално през 1901 г., когато на връх „Вола” присъстват и живи Ботеви четници.
На връх „Околчица” през 1938 г.  е издигнат 35-мет-ров паметник  с опълченски кръст – за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета.
Всяка година на 2 юни, край връх „Околчица” се провеждат  национал-
ни тържества в чест на Христо Ботев и всички паднали за свободата на България.

© Николай Пеняшки – Плашков

ART – ГАЛЕРИЯ ДОБРИЧ

 

КРИПТОГРАФИЯ

Тайнописът, или криптографията (от гръцките думи κρυπτός, криптос – „скрит“, и γράφω, графо – „пиша“), е  наука, която се занимава с теорията и практиката на скриване на  информацията. В днешно време криптографията и информатиката, и е тясно свързана с теорията на информацията, компютърната сигурност и инженерното дело.
Първоначално криптографията е изучавала методите за шифриране (и дешифриране) на информацията или обратимото преобразуване на открит (изходен) текст на основата на секретен алгоритъм и/или ключ към шифрован текст, (шифротекст). Тази , т.нар. традиционна криптография, обхваща обаче само раздела симетрични криптосисте- ми, , в които шифроването и разшифроването се извършва с използването на един и същ секретен ключ. Освен този раздел съвременната криптография включва и раздел в които шифроването
се извършва с използването на един и същ секретен ключ. Освен този раздел съвременната криптография включва и раздел Асиметрични криптосистеми, както и ситемите за електронен цифров подпис, хеш-функции, получаването на скрита информация и квантова крипто-
графия. Криптографията се прилага на много места в технически напредналите общества – от нея зависят сигурността на картите за електронно разплащане (дебитни карти) на компютърните пароли и на елетронната търговия.
Криптографията е една от най-старите науки, нейната история наброява няколко хиляди години. Тя е древно изкуство и нова наука: още Юлий Цезар я използва, но едва от 1970-те години тя е обект на научни академични иззследвания. Тази дисциплина е свързана с
много други като: теория на числата, алгебра, теория на комплексността , теория на информацията и кодове за корекция.

ДЪРВЕНА СТАТУЯ В ЦЕНТЪРА НА ДОБРИЧ

                   Снимка: © Николай Пеняшки – Плашков (фоторепортер)                                                 Защитени авторски права.

 

ДЪРВОРЕЗБА В ГРАДСКАТА ГРАДИНА

КЪТ ОТ СТАРА ПЛАНИНА

 

176 години от рождението на ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Днес на 18 юли се навършват  176 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски – идеолог  и организатор  на  националноосвободителното движение на българския народ срещу османското иго.

Васил Иванов Кунчев с псевдоним Васил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій ) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейство-то на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя Христо и Петър, и две сестри – Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в гр. Карлово и в класното в Стара Загора. През 1851 г.

баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.  По това време Ваосил е на 14 години и започва да учи за абаджия.

Преди да навърши 20 години той става послушник в Хилендарския манастир и  се  обучава  за свещенник.

През 1858 год.  приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир в „Св. Спас”, а през следващата 1859 г. пловдивският  митрополит Паисий  го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица” гр. Карлово.

Васил Левски организира и разработва стратегията за Освобождаването на България от османското иго. Пътува по страната и създава тайни революционни комитети, които да подготвят националния бунт.

Левски е основател на Вотрешна Революционна (ВРО) и на Българския Риволюционен Централен Комитет (БРЦК).

Неговата мечта е за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си религиозна принадлежност.

Създадената от него ВРО е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на Европейската карта.

Определени автори свързват Левски с масонството, които допускат, че той бива посветен като масон през 1861 г. Това твърдение е категорично отречено от някои академични автори, макар те да не отхвърлят възможността Левски Левски да не е бил запознат с масонските идеи.

Той владее няколко езика: терски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционна-та му дейност.

На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция.

През 1867 г. по предложение на Раковски е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България.

По-късно с четата преминават в Сърбия и постъпва във втората Българска легия на Раковски  (1867-1868).

След гибелта на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Васил Левски се убеждава, че за победата на българската революция е необходима значителна, предварителна и сериозна военна и организационна подготовка.

През август 1868 г., Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на „Българското общество”.  Към това време се отнася запознанството му с Христо Ботев и техния съвместен живот в една изаставенавятърна мелница край Букурещ.

След значителна революционна дейност, отдаден изцяло за благото на род и Родина българският революционер и джингиби Васил Левски бива заловен на  27 декември 1872 г. от турската полиция следствие на дълга верига полицейски разкрития до Къкринското ханче (Източно от Ловеч).

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде никого и организацията. Той подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.

След процесът 60 души биват осъдени на затвор и заточение, и двама са обесени – Димитър Общи и Васил Левски.

На 18 февруари ( 6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на великият българин и революционер Васил Левски се намира в центъра на днешна София.

СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА

Източник: Уикипедия 

В родния град на Левски Карлово от 09:00 часа се състоя тържествена света литургия в в Храм „Св. Николай“ и поклонение на гроба на Гина Кунчева.

От 20:15 часа ще се състои изнасяне знамето на Карловския революционен комитет, в 20:45 часа ще има тържествен митинг на площад „Васил Левски“.

76-та годишнина от рождението на Васил Левски ще бъде тържествено отбелязана във Велико Търново. Програмата ще започне в 17:00 часа пред паметника на Апостола в центъра на града. След поетично встъпление, посветено на Апостола на свободата, единадесетокласничката Йоана Нанкова от Хуманитарна гимназия ще представи есето си „Защо Левски е в сърцето на всеки българин“. В 17:20 ч. ще започне военен ритуал за полагане на венци и цветя на признателност от представители на държавни институции, обществени организации, политически партии, сдружения и граждани. В 17:30 ч. почетен караул от Националния военен университет „Васил Левски“ ще премине в тържествен марш по главната улица.

В Добрич Апостолът на свободата ще бъде почетен с общоградско поклонение и полагане на цветя пред паметника на героя.

В СЛАДКАРНИЦАТА

Бях на терасата. Излегнат на шезлонга, четях днешния ежедневник.
Съседката печеше във фурната сладкиши, а готовите ухаеха ароматно във въздуха.
Изпитах желанието да прескоча до близката сладкарница и да си купя торта.
Когато влязох, усетих:

В сладкарницата
приятни аромати.
Вкусотии.

…
© Николай Пеняшки – Плашков