КОЙ Е ДЖОУЗЕФ КЕМБЪЛ (1904 – 1987)


Един от най-големите изследователи на митологията през 20 в. Не започвам с книгите му, не изреждам статиите и студиите му, за мен е важно да се почне с човека Джоузеф Кембъл и да се акцентира върху търсещия дух, защото всичко започва с търсенето, с Пътя на Героя, пребродил хиляди пустинни местности, прекрачил времената и намерил се в своя собствен мит, последвал своята собствена легенда.
Изключително известен, заради работата си върху митологията и сравнителната религия, изследване на символа, паралелите между митология и фолклор и какво ли още не, Кембъл пише много книги, които са центрирани върху тези теми, включително „Героят с хиляда лица“ и „Маската на Бога“. Интересен факт, е че работата на Кембъл има широко влияние, забележимо във филмите на Джордж Лукас (с когото са били близки приятели), „Междузвездни Войни“ и „Кралят на животните“ на Дисни. Джоузеф Кембъл живее, воден от известната си и често цитирана философия „Следвай своето блаженство!“, която той базира върху идеята, че когато човек прави това, което иска да прави, пътят му става лек и радостен, поддържан от „…невидими ръце, които го подкрепят през цялото време.“ Завладян е от историята на индианците, едва когато е 12 годишен, а пътят му на учен започва точно с изследването на индианската митология и обредност. Неговото страстно интелектуално пътуване започва в този миг. В младежките си години прави уникално проучване върху средновековната тема за Светия Граал и легендите, свързани с нея. Тръгва в преследване на знания по пътищата към Париж и Мюнхен, където за пръв път открива идеите на Зигмунд Фройд и Карл Юнг, както и Джеймс Джойс, Томас Ман и европейското изкуство изобщо.

Какво знаете вие за Джоузеф Кембъл? Дали търсенията му като учен са ви помогнали и вие да намерите вашите истини от една страна, и от друга – на мен поне ми е безкрайно интересен паралела между митология, сравнителното религиознание и психоанализата. Джоузеф Кембъл е изкушен от архетипа, който властва във всеки мит и ритуал, а Юнг, например – от мита, като психологическа история и огледало на личността.

Негови съвременници, като Карл Густав Юнг, Клод-Леви Щрос, Пол Рикьор, Жорж Батай … Списъкът е дълъг. И никой не пише за тях, почти никой не ги чете.

Advertisements

Книгата „Хемингуей“ от Ник Нолак


ХЕМИНГУЕЙ КНИГАТази биографична книга от Ник Нолак не претендира, че допринася нещо ново за писателя Хемингуей. Тя ни разкрива и разказва за неговия живот , изпълнен с динамика, невероятни и страстни желания, които го съпътстват до края на живота му.
Тази невероятна книжка (не голяма по обем) ни запознава и сближава със семейството, приятелите, съмишлениците, любовниците, съпругите;  дори и неговата драматична смърт.
В повествованието на книгата „Хемингуей“  Ник Нолак е наблегнал преди всичко за личността Хемингуей, а не за писателя.
Такъв вариант на действие е изключително труден, почти невъзможен, понеже при автора тези две качествени понятия са взаимносвързани.  Убеден съм, че написаното в книгата не е нищо ново за читателя, разбира се за този, който не е чел неговото творчество и биография.

Писателят Ник Нолак много точно, синтезирано и стилно е написал и представил житието на великия Хемингуей, обиколил много страни от различни континети, участвал в две войни.

В предпоследната глава авторът прави общ общо обзор на творчеството на писателя, журналист и репортер Ърнест Хемингуей, с което си намерение подлага на показ таланта и салата на словото на американския писател.
В последната час на това произведение е отразена една от версийте за неговата смърт.
Книгата е вълнуваща, написана с притегателно слово и заслужава да се прочете.

© Николай Пеняшки – Плашков

Авторът на „Английският пациент“ Майкъл Ондатжи гостува в България през септември


Писателят Майкъл Ондатжи, носител на наградата „Букър“ за романа си „Английският пациент“, чиято екранизация от 1996 г. получи 9 награди „Оскар“, ще гостува в България на 26 септември, съобщава издателството му „Лъчезар Минчев“. Той идва по покана на българския си колега Мирослав Пенков.

По рано през годината канадският автор избра българина за свой „ученик“ в менторска програма, която свързва бележити фигури на изкуството с техни обещаващи млади колеги. По време на годината менторство Ондатжи ще напътства Мирослав Пенков в завършването на първия му роман,…

продължете от тук: http://www.dnevnik.bg

ПОГОВОРКИ


Човек, който търси мъдрост, може да се нарече умен, но ако мисли че я е намерил, е безумен.

Глупавия помни. Умния си записва.

По-добре е да се мисли преди да се действа, отколкото след това.

У глупците езикът изпреварва мисълта.

Времето, употребено за размишления, е икономисано време.

Мисли като малцината, говори като мнозината!

Който ясно мисли, ясно се изразява.

Учените са много, но умните – малко.

В работите на сърцето слушай ума. В работата на ума не слушай сърцето.

Малко са умовете, загинали от износване; по-голямата част ръждясват от неупотреба.

Най-голямата слабост на ума е недоверието към силата на ума.

Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.

От едно счупено гърне може да изтече само това, което е имало в него.

Усърдният стремеж да изглеждаш умен пречи да бъдеш умен.

Умната глава сто глави ще спаси, а простата и себе си не може.

Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.

Един учен глупак е по-глупав от неучения.

Забранете нещо на глупака и той непременно ще го направи.

Главата на лудия не побелява.

В затворена уста муха не влиза.

Първият удар е половин сражение.

Не е имало случай гол да загуби нещо.

Немият няма врагове!

И мълчанието е отговор.

Вдигнеш ли пръчка – виновната котка ще избяга.

На кротко магаре и двама се качват.

Който знае да чака, всичко му идва навреме,

Който дрънка за това, което знае, ще говори и за това, което не знае.

Желанието да се изкажем е почти винаги по-силно от желанието да научим нещо.

Който много говори, все ще каже нещо, което не е за казване.

Понякога трябва да мълчиш, за да бъдеш чут.

На мълчащия не може да му се отнеме думата.

Когато човек говори по-малко, той изглежда по-умен.

Винаги печелим, когато мълчим за това, за което не сме длъжни да говорим.

Мълчаливият има малко грижи.

Мълчанието е приятел, който никога няма да те предаде.

Често съм се разкайвал за това, че съм говорил, но никога за това, че съм мълчал.

Който плаща зле – плаща два пъти!

По-добре в село чорбаджия, отколкото в град кюмюрджия!

Който бяга, го бият.

Гарван гарвану око не вади!

Глупавия се учи от собствените си грешки, а умния – от грешките на другите!

Който видял вълка – вика, който не видял – дваж вика!

Дваж крой, един режи!

Всяка лъжа води след себе си друга лъжа!

Кучетата лаят, кервана си върви!

Защо съм вълк, след като не ме лаят кучетата?

В царството на слепите едноокия е цар!

Ако се направиш на агне вълкът ще те изяде!

Турен акъл в глава не стои!

След жена и след влак не се тича.

На вълка затова му е дебел врата, защото си върши работата сам.

Който сам се пази и Господ го пази!

Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.

Да би се яло – не би стояло!

Покрито мляко котки го не лочат.

Грижи се за стотинките, а левовете ще се грижат сами за себе си!

На триците – скъп, на брашното – евтин.

Нерешителността е съдба на посредствените.

Пази се от онзи, който не е отговорил на удара ти.

Тръгнал ли си на път, не се връщай от средата.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи – Лермонтов.

Нетърпеливостта е главната причина за нашите глупости.

Храбростта в опасност е половин победа.

Където не достига лъвска кожа, пришиват лисича.

Оптимистът казва: “Бутилката ми е наполовина пълна”. Песимистът: “Бутилката ми е наполовина празна”.

Недоволството е първата стъпка към прогреса – Едисон.

Обикновено за човек може да се съди по това, над което се смее.

Смехът на умния се вижда, а не се слуша.

В стремежа за остроумие често се казва само глупост.

Очакването на щастие също е щастие.

Виното влиза, думите излизат.

Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото чрез добродетели- те им – Наполеон.

На опасна уста – или зъбите вън, или езикът вътре. – Чилингиров.

Роденият да пълзи не може да лети. – Горки

От великото до смешното има само една крачка. – Наполеон

Никога не вярвай на стар враг.

Времето не прави враговете приятели.

Съжалиш ли врага, ще пострадаш ти.

Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.