Хайку – 112


Тази топла пролет
стопи зимната шапка.
Покривът топъл.

© Николай Пеняшки – Плашков

 
Advertisements

Хайку – 111


върху покрива
стария котарак лежи
слънце напича

© Николай Пеняшки – Плашков

 

Щрих за четенето


Когато зачета една книга, първото нещо, което би ме впечатлило и предизвиква възприятията е заглавието, което пресъздава своеобразна картина във въображението ми, за да разбера идеята на автора, а това е само повърхностно усещане за творбата. Задължително трябва да  прочета определен брой страници, за да усетя, дали ще ме развълнува и обсеби.
Ако идеята не ми допада, или ако съм предубеден към него, в мен възникват мислите за поредната глупава книга.
А дали предубежденията /позитивни или негативни/, които се дължат на личностно познаване с конкретния автор, с когото се разбирам или не, трябва да са определяща оценка за неговото произведение. Има и моменти когато завистта при някои е определящ фактор, който отхвърля дадена книга, въпреки че заслужава да бъде прочетена.
Някои ще кажат, че такова отношение е чисто българско, но аз мисля, че то е човешко… Има го навсякъде по света.
За мен е изключително важно как е изграден сюжета на романа (примерно) и фабулата. От голямо значение до колко писателят е съумял да отрази многопластово живота на своите герои с техните позитивни и негативни настроения, и до каква степен ги е подложил под ярема на жестоката, и коварна действителност; и разбира се доколко съумяват авторовите герои да се преборят, и дали всеки от тях до каква степен оцелява, а някои може би не.
Почти същото зависи за повестите, но със значително по-голяма разлика.
Разказът е кратка повествователна епическа форма, която се характеризира с определен брой думи. При него (разказът) е важно за читателя, да разбере и усети, до каква степен писателят е съумял да осъществи безпрепятствено целия си замисъл. Важно е да се отбележи, че по време на прочита писателят разполага с душата на читателя. Един разказ е интересен, когато се базира на логическите умозаключения.
Говорейки за четенето, казано конкретно, става дума за подходящ избор на книга, която искам да прочета. Поради различната его-нагласа (начин на мислене, виждане, начин на оценка и т.н.), всеки от нас има правото на свобода – мисъл, слово, разбиране, емоционалност, подход, включително и правото на избор на книги за четене.
В съвременния век падна „желязната завеса“, която съществуваше преди тридесет години и не даваше достъп да се чете определена литература. А това е изключително важно, защото всяка прочетена книга; било роман, повест, разкази и т.н., ни дават знания, богат речник, които от своя страна, разкриват историческото и духовното богатство на народите, включително и красотата на флората и фауната на планетата „Земя“.

© автор: Николай Пеняшки

Последен ритъм


Теодор седеше на канапето в хола по домашен халат, елегантно кръстосал крака и четеше „24 – часа”. Беше пуснал музикален канал, а музиката се разстилаше нежно във въздуха.
Навън валеше ситен дъжд, чиито капки се стичаха бавно по  прозореца и оставяха тънки дири след себе си, а после изчезваха.
Теодор изправи глава, раздвижи я, сякаш врата му беше се схванал, сви вежди; сгъна вестника, остави го на канапето, прехапа долната устна и се прозя. Разтри с пръсти челото, слепоочията, очите и изпъшка шумно. Бяха го обхванали болезнени мисли и се опитваше с музиката, и вестника да се разсее. Предстоеше му една раздяла и нова страница в живота, а това не му даваше покой. С нетърпение чакаше да поеме новия път…
Годеницата му бе излязла от банята по розов незакопчан хавлиен халат. Косата й бе прибрана и загърната с дълга хавлиена кърпа като чалма. Пееше тихо някаква песен и се приближи към Тео. Красивите й морски очи го гледаха предизвикателно, а той не усети как потъна в тях, въпреки че не го желаеше. Елена бе няколко години по – млада, красива, а стройното й елегантно тяло предизвикваше. Гърдите й стегнати, оформени – обичаха да бъдат масажирани.
Беше спряла да пее. Разтвори крака и единственото което желаеше бе да хвърли халата, и да затанцува гола и предизвикателно срещу младия черноок красавец. Досега никога не беше правила това, въпреки необуздания, неуравновесен и разпилян характер. Не й пукаше от нищо.
Дъждът се засили. Гръмотевица продъни небето, а електрическата искра бе доста голяма – наподобяваща взаимоотношенията…
Водните струи ръкопляскаха бурно по стъклата. Приличаха на водопади и изразяваха своята философия да опитомят живота, с цел подчиняване на реда, духовната сила и желанията…
Тео бе спокоен, уравновесен и ангажиран човек. Обичаше да степенува нещата и всичко да има своята последователност. Държеше на принципите, които осигуряваха удобство и сигурност.
Елена продължаваше да стои в същата поза, а погледът й бе съсредоточен и въздействаше хипнотизиращо. Дишаше спокойно.
Беше леко разкрачена и не откъсваше поглед от приятеля си. Въпреки всичко знаеше какъв ще бъде края…
От музикалния канал се чуваше нежна песен.
Нашият приятел продължаваше да седи с кръстосани крака, а ръцете му бяха положени една върху друга, легнали върху бедрото.
Съзерцаваше я неотлъчно, но реакция никаква. Въздъхна дълбоко и тихо. Преглътна бавно и раздвижи устни. Погледът му обходи голото й тяло.
Усещайки всичко това, тя раздвижи тялото си елегантно под въздействие на музиката, сви леко устни, като че изпращаше въздушна целувка. Облиза ги предизвикателно, а тялото не спираше ритъма си… Приличаше на струна, готова да изсвири своята мелодия. Опъна лявата си ръка с дланта нагоре и опънат показалец. После го сви, сякаш канеше Теодор на танц.
А той бе в същата поза и продължаваше да я наблюдава. Нямаше намерение да реагира. Дори и дишането му бе спокойно. След няколко минути попита възмутен.
– Какво правиш?! Мамка му!
Имаше усещането, че каквото предстоеше да се случи, ще стане. Виждаше я за пръв път в това състояние на похотливост.
Въпреки ситуацията, от негова страна нямаше ответна реакция, но в мислите и съзнанието имаше промяна. Потискаше го нарочно, дори не знаеше защо… Емоционалните му струни бяха изопнати и настроени за всичко възможно.
Елена се приближи към него. Хвана го под мишници, изправи тялото му и съблече дрехите, без той да реагира.
Играта му хареса. Въпреки това знаеше, че е за последно…
– А-а-ах, тази разкрепостена Елена! – мислеше си той. – Дори и Парис не би устоил на такава красота. Ще се оставя да ме обладае.
Дълбоко в съзнанието и въображението бе решил да бъде зрител, но и да изпълнява ролята на второстепенен герой. Остави се изцяло в ръцете и привлекателното тяло на разголената, и възбудена лъвица. Сетивата му вече не издържаха и се отдаде с цялата си страст и обаяние за последно.
Знаеха, че между тях беше невъзможно да има сериозна връзка.

P.S. Разказът е написан по действителен случай.
.
© Николай Пеняшки – Плашков

Поредна книга на Атанас Пеев


Най-новата книга на краеведа Атанас Пеев „Преобразители на Добруджа“ бе представена на 26 февруари в залата на Общинския съвет в Добрич.
Авторът проследява биографиите на първите петима председатели на Окръжен съвет Добрич от Михаил Андреев, заел поста през 1959 година, когато са учредени окръзите в страната, до Костадин Станев, който е председател до демократичните промени през 1989 г. 

продължете да четете от тук:   http://www.podiym.com

 

ВЛЮБЕНИТЕ


КЪМ РАЗКАЗА ВЛЮБЕНИТЕРазказ с неочакван край

Наско влезе във входа и се качи с асансьора на шестия етаж, където живееше първата му любов от години, но вече женена.
Тя беше му се обадила, че е сама в къщи и го чака. Знаеше със сигурност, че мъжът и ще отсъства няколко часа.
Асансьора спря на шестия етаж, а Наско пристъпи с тихи котешки стъпки до входа на апартамента, където живееше Ренета.
Той изпрати SMS, за да не звъни.
Тя отвори безшумно вратата. Бе усмихната и полуразголена.Хвана ръката му, светкавично го вкара в къщи, и заключи вратата…..
Още в антрето се залепиха като гербови марки, дори и в банята почти не се отлепиха.
Какво им стана, само дяволът знаеше. Мълчаха като уплашени котараци. Само ръцете, краката и целувките говореха.
Любовната игра бе неукротима, като че ли не бяха се виждали сто години, толкова бяха ненаситни.
Двамата се обичаха от ученическите години и с нетърпение чакаха кога най-после Наско ще излезне от казармата, за да се оженят.
Но родителите на момчето не желаеха момичето за снаха, защото семейството й не беше на тяхното ниво и образование. По тази причина искаха да унищожат прекрасната им любов. Успяха като изпратиха сина си за няколко години в чужбина.
Независимо от всичко младите поддържаха връзка с желанието и намерението да се съберат независимо от родителите…..
Наближаваше моментът за развод от двете страни, и те много искаха да заживеят заедно….
Наско бе почнал да се облича.
Някой звънна на входната врата.
Ренета го изкара на терасата, както бе по слипове и чорапи.
И за да не бъде разкрит, яхна климатика и остана там, за да изчака удобния момент, и да си отиде….
Добре, че беше лято…

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

Виж съдбата си според уникалния хороскоп на персите!


Жителите на древната империя са оставили една от най-точните зодиакални системи на света. Всеки звезден знак носи името на животно. Характеристиката на човека, спадащ към определен знак, е безпогрешна. Персите успели да запазят зодиака си дори и при нашествието на Александър Македонски.

Под знака на Кучето (25.01-24.02) са родени хората, които търсят спокойствие. През целия си живот те се стараят да си го осигурят. От време на време се отпускат и стават душата на компанията. В любовта са едни от най-верните.
Делфините (25.02 – 20.03) приличат на благородното животно – те са добри и всеотдайни. Често раздават парите си на приятели. Единствената им отрицателна черта е мързелът. Делфините трудно прекъсват любовните си връзки и все се надяват, че нещата могат да се оправят и без да се слага край.
Според персийската система следват Таралежите (21.03. – 17.04). Много е трудно да усетите душата на един Таралеж. Може да ви се довери, но няма да се разкрие пред вас. Прието е, че именно под този знак са родени повечето творци.
Слоновете (18.04. – 15.05) се движат бавно, но сигурно. Рядко ще ги видите да направят грешна стъпка. Персийците са били убедени, че те са най-интелигентният знак от целия зодиак. Рядко се засягат от чужди нападки, но когато се ядосат, гневът им е ужасяващ.
Следващият период е посветен на Златния заек и завършва на 12 юни. За разлика от предната зодия, представителите на тази са енергични за трима. Зайците са любители на разкоша и винаги се…

продължете да четете от тук: http://dailyknowledge.eu

 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ


ВАСИЛ ЛЕВСКИВасил Левски (на стария правопис: Василъ Лѣвскій) е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.
Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена. ……
продължете да четете от тук: Уикипедия

Обесването на Васил Левски


автор: ХРИСТО БОТЕВ
.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

 „Обесването на Васил Левски“ е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г., защото не е включена в „Песни и стихотворения“. Напечатана е в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски.

 

Дякон Васил Левски

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него… Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!

Това е първият вариант на стихотворението „Обесването на Васил Левски“. Публикуван е във в. „България“, г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в „Календар за 1876 година“ под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в „Съчинения на Христо Ботйов“ под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

 

Предсмъртното писмо на Васил Левски


Предсмъртното писмо на Васил Левски

Камелия Кондова представя в столицата „Бай Георги има тъжни рамене“


КАМЕЛИЯ КОНДОВАДнес на 17 февруари, в гр. София от 18.00 часа, в ресторант „Рубаят” беше представена най-новата книга на поетесата Камелия Кондова „Бай Георги има тъжни рамене” на издателство „Мартине” – Добрич.
Новата стихосбирка на Добричката поетеса бе представена на живо на 16 февруари вечерта в „Нощен хоризонт” с водещ Кармен Манукян.
Камелия Кондова e родена през 1969  в Добрич. Съавтор е на две деца и автор на 7 стихосбирки. Първата „Повод за живот” е издадена в далечната 1988, последната /засега/ „Колко е живот да му се сърдя” – през 2010. През тези години се е „разписала” като студент – българска филология във Великотърновския университет,…

продължете да четете от тук: Информационна агенция: Аrt.liter-info.news.dobrich

Излезе четвъртата книга от серията „Клуб Класика“.


ЛУНА И ГРОШ -- СЪМЪРСЕН МОЪМ

Анотация

Уилям Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски писател и драматург, чието творчество оставя дълбоки следи в съвременната литература. Сред най-известните му творби са „Души в окови“, „Цветният воал“, „Острието на бръснача“ и др. Съмърсет Моъм се нарежда и сред най-големите майстори на разказа. Творчеството му се отличава с реализъм, психологическа достоверност и многопластовост.

В „Луна и грош“ Съмърсет Моъм разказва историята на Чарлс Стрикланд, богат брокер от Лондон, който напуска съпругата и децата си, за да стане художник. Той е убеден, че трябва да рисува, въпреки че никога не го е правил. Вдъхновен от личността на Пол Гоген, Моъм описва живота и душевността на един истински артист, който, обсебен от изкуството, е готов да пожертва всичко: кариерата си, съпругата си, децата си, удобството си, дори живота си. Книгата не е романизирана биография на Гоген, а един запомнящ се…
продължете да четете от тук: Книжарница „Хермес“

НОЩНИ ПЕПЕРУДИ


автор: ДРАГНИ  ДРАГНЕВ

Сестра на вятъра и на звездите… Чупят
с отблясъци нощта във нейните хралупи.
Телата като в сън… Крилете им замират…
И цялата вселена мълком в тях се взира.

Завиждам ви ­ далеч–  далеч от суетата
на дните, пълни с гняв, омраза и театър.
Макар че огънят на вечерта ви мами
и падате сами по голото му рамо…

Но по–  добре такава смърт, вместо полека
на кръст да те разпъват дните ти навеки…

КОШЕР


автор: ДРАГНИ ДРАГНЕВ
.
Две пчели, две сестрици прелитат простора
и навярно из път със криле си говорят.
Трепкат звуци и мисли, за нас непознати,
но със радост са пълни, с надежди и вятър.

А под тях избуяват цветята, тревите
и дъгата им ляга във медени пити.
Слънчев ден, звездна нощ от земята извират
и светът в детска длан като в сън се побира…

Виж, небесният свод бди зад облака рошав
със рояци пчели ­ и прилича на кошер…


МУЗИКА


автор: ДРАГНИ ДРАГНЕВ

Вали, вали… Дъждът по покривите крачи.
Вода ­ на стряхата под сухите клепачи.
Капчукът пее, свири… Музика оглася
на зданията опустелите тераси…
Но кой я чува? Кой от звуците пронизан,
се взира как дъждът от небесата слиза,
как барабанът му над тоя свят се мята
и сблъсъкът ще преобърне тъй земята?

Един–  единствен мъж сред улицата спира
и може би е луд… Човекът дирижира…

Добричкият поет и писател Драгни Драгнев представи две свои книги


ДРАГНИ ДРАГНЕВНа 11.02. 2014 г. в  Художествена Галерия – гр. Добрич, в 17. 30 часа, добричкият поет и писател Драгни Драгнев представи своите две книги „Шапка от глухарчета“ (приказки) и „Взаимни сетива“.

Тези две прекрасни книги бяха презентирани от доц. Димитрина Каменова и литературния критик на добричкото писателско сдружение Драгомил Георгиев.
Организатори на тази вълнуваща среща бяха „Община гр. Добрич“ и „Сдружение на писателите – Добрич“.
Драгни Георгиев Драгнев е роден на 05.01.1939 г. в Добрич. След като завършва гимназия, учи в Учителския институт в Шумен. Продължава образованието си във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, където през 1990 г. се дипломира по специалностите Българска филология и История. Служи като военен моряк и дълги години работи като журналист във вестник „Добруджанска трибуна” в Добрич. Бил е кореспондент на БТА в Добруджанския край, учител, радиожурналист. Сътрудничи на централния печат и на БНР с поезия и публицистика. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания в Добрич и Варна, а първата му поетична книга „Жътва” (1976) излиза в издателство „Г. Бакалов” с редактор Петър Алипиев. Автор е на стихосбирките „Живея в равнина” (1992), „Близост”(2002), „Бягат дните” (2006), „Будни очи” (2007), „Взаимни сетива” (2012), на белетристичните книги „Таткови приказки” (2003), „Войната на хан Тервел” (роман, 2003), „Обич и гняв” (роман, 2003), „Гълъбови химни” (роман, 2005), „Часът на говорещите буболечки” (роман, 2005) „Невидимите пейзажи на любовта” (роман, 2007), „Сънят на тревите” (роман, 2010), „Сабя на брега” (роман, 2009), „Не събуждай мъртвите” (роман, 2006), „Път към слънцето” (роман, 2008), както и на публицистичните книги „Нашата Дора Габе” (записки, 2004), „Кръгът на Дора Габе” (2008) и „Мъдрецът и птицата” (2009). Основна тема в белетристиката му е съдбата на Добруджа в миналото и днес. Автор е на историческите драми „Аспарух” (1970) и „Тервел” (1986), поставяни в Драматичен театър „Й. Йовков” в Добрич, както и на пиесите за куклен театър „Петлето Кук” (1970) и „Бонбони от шоколад” (1985), поставяни в Куклените театри в Добрич и Силистра. Стиховете му са превеждани на руски, украински и унгарски език. Членува в Сдружението на писателите в Добрич. Член на Съюза на българските писатели.

Ще Ви представя следното вълнуващо стихотворение на поета Драгни Драгнев:

ДЕНЯТ
.
Утрото – ден в пелени
до небесата
вдига врява
с цигулките на птици и коне.
На тази територия живея.
Във дланта ми –
на зрънце сърчицето –
върху сълза да го посея…
… През угари от труд
минавам с него,
през гръм и дъжд –
изправен и звънтящ  –
на всяка жътва покрива
люлея…
И чувам как
във бялото око на зноя
боде пшеничен клас –
светкавицата на живота-
и радости,
и мъки обещава…
Денят – прегърбен старец –
бавно сяда
във пепелта,
на голямата софра
по залез.