СЪСЕДЪТ – драма


По едноименната новела „Съседът“- автор: Николай Пеняшки – Плашков

(Запазени авторски права)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Слави; съпруг на Катерина, брат на Гергана и син на Маргарита, бизнесмен – производител.

Катерина; съпруга на Слави.

Петър; съсед на Слави и Катерина.

Гергана; омъжена, сестра на Слави и дъщеря на Маргарита, адвокат.

Маргарита Стоянова; съпруга на Георги, майка на Слави и Гергана.

Георги Стоянов; съпруг на Маргарита Стоянова, бизнесмен

Накратко за действащите лица

Слави – четиридесетгодишен с тъмно кестенява коса, сиви очи и мургаво лице. Слаб и елегантен, висок метър и седемдесет. Бизнесмен-производител. Съпруг на Катерина, брат на Гергана, син на Маргарита и от неизвестен баща. Облечен е в бял копринен костюм и светлосиня риза.

Катерина – тридесет и четири годишна, елегантна брюнетка със зелени очи. Съпруга на Слави. Тя е с бял панталон и червена сатенена риза с къси ръкави.

Петър – шестдесет и четири годишен. Архитект и специалист по външен, и вътрешен интериорен дизайн, 3D – дизайн, екстериор. От 1991 г. до 2011 г. е работил по професията си в Москва и Лондон. Той е висок метър и осемдесет, със стегнато и физически развито телосложение. Петър е с тъмносини дънки и червена риза.

Гергана – тридесет и седем годишна. Сестра на Слави и дъщеря на Маргарита и от неизвестен баща. Висока колкото брат си, с черна коса и със зелени очи. Тя е със сини дънки и бяла риза с къси ръкави. По професия – адвокат.

Маргарита Стоянова – шестдесет и две годишна. Висока метър и осемдесет. Приятно закръглена. Тя е с червена рокля, очертаваща тялото. Червените кожени обувки са с къси токчета. Майка на Слави и Гергана. Съпруга на Георги Стоянов.

/Тази драматична история е по действителен случай/

Жанр: драма
Форма: Пиеса
Категория: Модернизъм
автор: Николай Пеняшки – Плашков
гр. Добрич
peniashki@gmail.com

–––––––––––––-

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

сцена първа

От сцената се чува подходяща музика по преценка на режисьора. С вдигането на завесата, музиката утихва и спира. Светлина облива подиума.

В дъното по средата на сцената се вижда част от двуетажна сграда на семейство Слави и Катерина Касабови.
Действието се развива в приземната пристройка на сградата, изработена като допълнително помещение. В по-широката и дълга част има поставени правоъгълни саксии с различни цветя. От двете страни на входната врата са вградени тонколони, от които се чува и гали слуха мелодична българска песен, подбрана с взаимното съгласие на режисьора и сценариста. От входната врата на сградата до външната е направена не много широка пътека.
В лявата част на сцената е оградата, която е границата с имота на съседа Петър.
Горещ юнски ден. Около десет часа преди обяд.

СЛАВИ излиза от къщи в бял копринен костюм и светлосиня риза. Оглежда имението си с критичен поглед, сякаш търси недостатъци. Поема дълбоко въздух и го изпуска бавно. Присвива очи и на челото се очертават две тънки бръчки. След около минута – две лицето му е озарено от свежа усмивка. Поглежда към двуетажната къща и двора на съседа.

КАТЕРИНА (излиза от къщата и поглежда към съпруга си) – Слави, как искаш кафето, с бита или суха сметана?

В лявата част на сцената е оградата, която е границата с имота на съседа Петър.Горещ юнски ден. Около десет часа преди обяд.

СЛАВИ излиза от къщи в бял копринен костюм и светлосиня риза. Оглежда имението си с критичен поглед, сякаш търси недостатъци. Поема дълбоко въздух и го изпуска бавно. Присвива очи и на челото се очертават две тънки бръчки. След около минута – две лицето му е озарено от свежа усмивка. Поглежда към двуетажната къща и двора на съседа.

КАТЕРИНА (излиза от къщата и поглежда към съпруга си) – Слави, как искаш кафето, с бита или суха сметана?

                                                                        пауза

СЛАВИ (отговаря без да се обръща към нея) – С бита. Скъпа, от толкова години не запомни ли как го пия? Ако обичаш, донеси ми и цигарите!

КАТЕРИНА (гледа го с иронична усмивка и въздиша). – Знам те. Понякога с бита а друг път със суха сметана. Често е подсладено, но понякога не е. Ама и ти! Не мога да те разбера на моменти. Променлив си като мартенско време. Нали си зодия овен? В повечето случаи си с рогата напред.

СЛАВИ (подсвирва учуден) Аа-ма и ти! Като те знам какъв водолей си! Усмихва се със закачка. Понякога ми подливаш вода, но не се предавам! Винаги изплувам.

 пауза
(Слави сяда на стол с кожена тапицерия. Обляга се и зачита ежедневния вестник „24-часа“.)

                                                     сцена втора

Появява се Петър – съседът на Слави. Наблюдава го с приятелска усмивка.

ПЕТЪР (спрял пред портата на младия си съсед, той се любува на направеното от него и подходящата архитектура). (Към Слави с жизнена усмивка) – Слави, здравей! (Вдига ръка за поздрав).

СЛАВИ (гледа Петър със щастлив поглед). – Здравей, Пешо! Как си?

ПЕТЪР (одобрително кима с глава). – Добре, слава на бога. Ходих до Кирето. Снощи ли дойдохте?

СЛАВИ (с приветлива усмивка). – Да! Към двайсет часа.

ПЕТЪР (с усмивка) Снощи май имаше земетресение, а?

                                                               Пауза

СЛАВИ (към Петър с насмешка). – Ама и ти с твоето подсъзнание!

Мълчание

ПЕТЪР (с приятелска усмивка). – Млади хора сте. Сега ви е времето.

СЛАВИ (с приветлива усмивка) Така е! Стигат ни две деца.

    Сцена трета

От входната врата на приземния етаж на вилата излиза Катерина. Тя носи поднос с две средно големи чаши пълни с кафе и стъклени чаши със сок от касис.
Младата дама поставя подноса на масата и сервира напитките. Поглежда към Петър, усмихва се приятелски и движи разтворената длан на дясната ръка за поздрав. Усмихва се.

ПЕТЪР (с усмивка към Катерина). – Здравей, Катеричке! Яя-а-а…, колко си се разхубавила?! (учуден) – Като майска роза си! (Пауза) – Де да бях на вашите години!

Пауза

СЛАВИ (Оставя вестника на масата и се изправя. Тръгва към Петър и се усмихва приятелски.) – Ела да пиеш едно кафе! Искам да знаеш, че винаги си добре дошъл. (Гледа го спокойно и доброжелателно.) Приятно ми е с теб, а и те чувствам много близък, повече от съсед. Не знам защо, но е така?!

ПЕТЪР (Чувства се объркан. Към Слави с притеснение.) – И аз изпитвам същото. Хубаво ми е с теб, млади момко! Чувствам те като син. Извинявай че ти говоря така, но е самата истината.

                                                                  Пауза

СЛАВИ (усмихва се) Портата е отворена, влизай! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Петър е наш човек.

                                                                   Пауза

СЛАВИ (усмихва се) Портата е отворена, влизай! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Петър е наш човек.

                                        (Двамата се споглеждат усмихнати.)

/Петър влиза в двора с бодра крачка и ведра усмивка. Тялото му е изпънато като струна. Сяда до ширината на масата през стол почти до Слави./

СЛАВИ – Няма проблем, не се притеснявай! Сядай! Катерина шета и домакинства в кухнята. Ще си направи друго. (Усмихва се и подава ръка към Петър) – Добре дошъл на моя територия! Радвам се да те видя!

ПЕТЪР (Изправя се и подава разтворената широка длан). – Добре заварил, синко! (Усмихва се.) – Няма да питам дали сте добре! Личи си…

СЛАВИ (обхванат от радост). – Бати Петре, ти си наш много близък приятел. Може да не сме роднини, но за нас си като член от семейството. (Чувства се щастлив. Гледа Петър с уважение.) – Пий си кафето и нектара! Катя ще си направи друго.

ПЕТЪР (с усмивка). – Ще ми ръждясат червата, приятелю. По огнената вода съм. – (Наблюдава младия мъж с привързаност и бащински чувства.) – Добре, млади момко! С удоволствие ще изпия кафето и сока, за да не ви обидя, включвайки домакинята. Благодаря за поканата!

Пауза

СЛАВИ (с приятелски чувства към съседа). – Добър човек си бати Петре! Дори и шегаджия. (Пауза) – Ти-и-и…, как се чувстваш? (Гледа съседа си с притеснение и широко отворени очи). – Почти винаги си сам в къщи. Как я караш? Не получи ли някакъв хабер за сина и дъщеря си?

Пауза

ПЕТЪР (смутен от въпроса без да се сърди). – Не съм Слави! Едва ли ще науча! Реално казано те са винаги до мен, дори в душата и сърцето. Имам усещането, че скоро ще дойде момента да са до мен и ще дадат смисъл на живота ми.

Пауза

СЛАВИ (към Петър) Ако ти се пуши, вземи си цигара! Не се притеснявай! За мен си като баща и така ще остане до края на дните ми.

ПЕТЪР (се вълнува). – Благодаря приятелю! (Пали цигара. Дръпва от нея и изпуска тънка струя.) Как е сестра ти?

СЛАВИ (с приятелска усмивка към Петър). – Добре е. Работи. Тя е неповторим работохолик.

ПЕТЪР (притеснен, кашля). – Аа-а-а…, (въздиша) – Имаш ли вести за баща си? Често си споделял за него.

Пауза

(Високо в дъното на сцената върху светло синьо платно чрез видео и звуков ефект прелита ято птици огласяващи въздуха.)

ПЕТЪР – Слави, синко (въздиша), животът е като това ято. Идва по свой ред и предназначение, така си и отива. Остава само човешката злоба, алчност, омраза, престъпност и простотия.

Кратко мълчание

СЛАВИ (гледа Петър със синовна обич, сякаш е негов баща. В очите му се чете тъга.) – Нямам информация и вести за баща си. Така е за съжаление! Изпитвам страхотна необходимост от него. А и му дължа много…, и на-вече уважение и любов. Не знам защо, но-о-о…, майка ми е унищожила всички негови снимки и разни други спомени. Дори не знам, как би изглеждал, ако е все още жив? Освен това са изгорени всякакви писма и картички, за да не попаднат в ръцете ни – на мен и сестра ми. Това, което е сторила, няма да и простя никога! Въпреки всичко ми е майка, което… (Гласът му затихна, а очите се насълзиха.)

ПЕТЪР (развълнуван от думите на Слави). – Слави, синко, защо казваш, ако беше жив? Извини ме, че се обръщам по този начин към теб! Ти си почти на годините на сина ми. А и те обичам като такъв. (Вълнува се. След кратко успокоение, през секунди кашля два пъти.)

СЛАВИ (с приятелска усмивка към съседа). – Бати Петре, не се притеснявай! По-спокойно! Относно въпроса, който ми зададе, ще ти отговаря. Със сестра ми питахме майка за баща ни. Отговорът ù беше че е починал. От него момент насам, не знаем нищо повече…, дори къде е погребан; ако казва истината. Убеден съм, че ни лъже, по причината – липса на доказателства спрямо твърденията ù. За съжаление съм разочарован от поведението ù, и казаните лъжи. Ще разбера истината за да открия баща си. Убеден съм, че е жив и е някъде тук. Не мога да понасям манипулациите ù. Вина за случилото се има и новият ù съпруг, един надут и самодоволен бизнесмен; човек с ледено сърце. Така е татко Петре. Извинявай, че се обръщам така към теб! Чувствам те толкова близък, че само с теб мога да споделя всичко. Ти би ме разбрал и посъветвал, и наистина го правиш. Само един баща би постъпил така към децата си, както ти към мен, сестра ми и съпругата.

Пауза

ПЕТЪР (развълнуван). – Благодаря за благите думи, момчето ми! В този вълнуващ за мен момент, дори и думите не стигат, въпреки че напират като лавина в гънките на мозъка.

Мълчание
/ Двамата пушат цигарите си./

СЛАВИ (с внимание и приятелска усмивка към Петър) – Предлагам да обядваш с нас. Държа на присъствието ти! За нас с Катерина ще бъде голямо удоволствие да споделиш уменията ù като домакиня. И още нещо за твоя радост. Малко по-късно ще дойде сестра ми. Ще се радва да се видите, със запазено място до теб.

ПЕТЪР (притеснен от предложението). – Благодаря, но не ми е удобно!

СЛАВИ (към Петър с приятелска усмивка). – Моля те, не ми отказвай! Оставаш и приключваме тази тема! (Протяга рака за сделка.)

ПЕТЪР (с усмивка). – Добре, оставам! Сделка! За подпис с ръкостискане.

Сключват ръце с настроение.

СЛАВИ – Щом е така, да пием по едно гориво! Какво ще пиеш – кайсиева, водка или уиски?
(Чувства се щастлив.)

ПЕТЪР (отговаря с настроение). – Кайсиева.

СЛАВИ – Така е! Кайсията си е кайсия. Кате-е-е…! Къде си, скъпа?

КАТЕРИНА (излиза усмихната от приземните стаи). – Кажи, скъпи? Слушам, господине!

СЛАВИ – Кате, донеси салата, ракията и две кутии цигари!

Сцена четвърта

/Катерина носи поръчката. Поставя подноса и обслужва мъжете/

КАТЕРИНА (полага ръка върху рамото на Петър, сядайки до него.) – Как си, бати Петьо? Как са нещата около теб?

ПЕТЪР (се чувства щастлив) – Добре съм дъще! Благодаря! (Обръща се към двамата с уважение.) – Искам да ви кажа, че когато с вас се чувствам много щастлив и изпълнен с обич. Това чувство е необяснимо и неотлъчно, но не мога да си го обясня. Не знам защо, но е така? Казвам „вас“, като включвам
Гергана и децата ви.

КАТЕРИНА (към Петър с усмивка) – Добре дошъл! Радвам се да те видя.

ПЕТЪР (гледа я с блага усмивка и полага ръка върху рамото ù). – Прекрасно семейство сте! От все сърце ви желая изключително здраве и дълъг живот. – (Очите му се насълзяват. Попива ги с пръстите на дясната ръка) – Вие…, (вълнува се), чувствам ви като мои деца, включително и семейството на Гергана. Нека в този прекрасен момент да си кажем наздраве! (Поглежда я с бащина обич.)

                                                            мълчание

КАТЕРИНА (усмихната) – Изчакайте за минута-две, да си взема чаша! – (Излиза от къщата развълнувана.) – Ее-е…, момчета, кой ще ми налее? Петър ù налива половин чаша. Казват си наздраве. Отпиват. Катерина влиза в къщата да домакинства. Мъжете отпиват наново. Разговарят и се смеят от душá.

                                                           ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

Чува се спиране на автомобил и свирене на клаксон. Слави става от стола.

СЛАВИ (към Петър) – Бати Петьо, извини ме за малко! (След около три минути пристига с новодошлите.)

Появява се Катерина и ситуацията малко се освежава.

СЛАВИ (с приветлива усмивка).- Бати Петре, дамата е госпожа майка ми Маргарита, а този приятен господин е Георги – неин втори съпруг. Представя и Петър като негов съсед.

(Погледите на Маргарита и Петър се срещат за броени секунди Тя не издържа на погледа му, докато неговия запазва самообладание. Маргарита кашля два пъти през кратко време, поставяйки ръка пред устните си. Хвърля още веднъж светкавичен поглед към него, който от своя страна набързо поглежда Георги.)

ПЕТЪР (Кашля. Въздиша бавно и продължително. Към Слави). – Слави, извинявай! Знам че ме покани на обяд, но трябва да се прибирам. Може да сме близки, но сте се събрали семейството. Довечера или или утре ще дойда. В близките дни ще ти покажа мои снимки от по-млади години, включително и с цялото ми семейство. На някои от тях съм само с децата… (Хвърля бегъл към Маргарита, без да забележат другите.) – Слави, държа на това мое решение. Имам да ви разказвам много неща, но ще искам да се съберете двете семейства – твоето и на Гергана. А друг път ще бъда само с децата ви. Ще се уговорим, предварително. Знаеш че с децата ви, сме много привързани.

                                                                   Пауза

МАРГАРИТА – Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейството. (Пали цигара).
/Маргарита хвърля бърз и злобен поглед към Петър, без да забележат другите./

СЛАВИ (Изненадан и с настроение към Петър.) – Добре, приятелю! Има време за това. Съжалявам, но не мога да те пусна да си ходиш! Разбери ме! Ти си ми като баща и твоето място в момента е тук, до мен, моето лично семейство; включително и семейството на сестра ми!

(Думите на Слави смущават спокойствието на Маргарита. Обръща се към сина си ядосана и озлобена).

СЛАВИ (възмутен и ядосан от поведението на майка си). – Майко, мери си думите! Моля те! Тук е моя дом и аз решавам с кого да бъда. А колкото до съседа ми Петър, той е мой приятел. С чиста съвест искам да кажа, че го обичам като баща.

                                                  Пауза. Напрегнато мълчание.

Мобилният телефон на Слави звъни. Младият мъж поглежда дисплея. Вижда името на сестра си Гергана. Очакваше я да дойде. Замисля се. Телефонът звъни наново.

КАТЕРИНА (с тревога към Слави). – Скъпи, кой е?

СЛАВИ (към жена си Катерина) – Сестра ми. Снощи се обади, че ще дойде към обяд. Не се притеснявай! За сега всичко е наред. Ще разберем като дойде. (Телефонът настоятелно звъни наново). – Сестричке, кожи скъпа! Добре ли си? Усещам напрежение и тревога… Какво се е случило? (Напрегнато мълчание.) – Кажи де! Не ме дръж в неведение! (Чувства се напрегнат и притеснен).

(От дъното на сцената се чува по говорител гласът на Гергана, сякаш говори по мобилен микрофон.)

ГЕРГАНА (ядосана и напрегната).- Малко е да се каже под напрежение. Бясна съм на майка ни. Тя-я-я…, там ли е? Аристократът присъства ли? Винаги е бил и ще бъде нейно вярно псе. Защо ли питам за него?! Питаш какво са направили? Питай ги! Баща ни е жив, батко! Той…, той е…! Казано метафорично, майка ни го е погребала жив. Познаваме го. Винаги е бил до нас. Батко, за това което говоря, имам доказателства. (Говори със злоба и болка).

                                                            Напрегната пауза

СЛАВИ (ядосан и възмутен). – Но-о-о…, кака така? Как може да постъпи по този начин? Това е чудовищно! (Поглежда съседа си с приятелска усмивка, а сетне хвърля злобен поглед към майка си и Георги.

КАТЕРИНА (притеснена и разтревожена.) – Скъпи, какво е станало?

СЛАВИ (отговаря бавно и с тревога). – Ще-е-е…, разбереш! (Поглежда майка си студенина и неприязън.Въздиша бавно и дълбоко. Чувства се изнервен и ядосан.)

(Напрегната пауза)

МАРГАРИТА (към сина си озадачена и засегната.) – Какво има сине? Какво е станало? (Диша затруднено и учестено.)

СЛАВИ (към съпругата си).- Кате, налей ми едно питие с лед! Сипи на татко Петър и гостите! След няколко минути ще пристигне горещата новина на деня.

СЛАВИ (ядосан и озлобен към майка си). – Майко, що за жена си? Това което си сторила с помощта на твоя сподвижник – втори съпруг е чудовищно. Ако искаш да ме загубиш като син, продължавай в същия дух!Същото ще го чуеш и от дъщеря си. Знаеш ли…! Ти-и-и…! (Не си доизказа мисълта поради болезнено вълнение.) Почти съм близо до истината, какво сте сторили двамата с Георги. След малко ще дойде и сестра ми. Тя знае всичко с подробности. Ще страдаш поради причината, че ще загубиш като твои деца. Колкото до отношението ми към съседа Петър е мое решение, поради причината как го чувствам в сърцето си. Последното, което ще добавя, че го чувствам като роден баща. Не знам защо…, но е така!

Пауза
(Катерина поднася и сервира напитките)


ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО

                                                               Сцена първа

До входната порта на двора на имота се чува рязко спиране на автомобил. Гергана влиза в двора като снаряд, държейки чантата си под мишница. Очите и са широко разтворени, а устните нервно разтворени.

Всички погледи се обръщат към нея. Тя приближава. Оглежда всички с бърз, замислен и обхождащ поглед.

Сцена втора

(Катерина носи удобен стол за Гергана.)

ГЕРГАНА (към Катерина). – Кате, извинявай скъпа! Моля те да спреш музиката и ми донеси един стол. Искам да седна до бати Петър. Не съм го виждала скоро и ми е домъчняло за него.

(Катерина носи удобен стол за Гергана.)

 Пауза

ГЕРГАНА (с усмивка и радост към Катерина). – Благодаря, Кате! Милата ми сестричка! (Прегръщат се и опират бузите си. Сяда между Катерина и Петър.

мълчание

МАРГАРИТА (развълнувана и притеснена).- За каква гореща новина става дума? Сине, кажи де!

ГЕРГАНА (ядосана и озлобена към майка си.) – За горещата новина ли? За това ли питаш, майко? Знаеш ли, аз съм горещата новина? Ще подпаля спокойствието на двама ви с Георги! Ти-и-и…, що за жена си? Каква съпруга и майка си била? (Сърцето ù бие лудо. Обръща се към Слави.) – Батко, ако обичаш налей ми питие с лед! Моля те! Благодаря, скъпи! Приготви ми още едно за резерва! (Въздиша трудно.) Малко е да кажа, че съм бясна на майка си.(Отпива глътка от питието. Пали цигара.)

 Мълчание

ГЕОРГИ (Ядосан с опит да защити Маргарита). – Какво говориш? Не те ли е срам да се държиш така? Как може такива обиди? Тя ти е майка! (Възмутен. Кашля гласно с хрипове и разтваря черните си очи.)

Пауза

ГЕРГАНА (към брат си след малко успокоение). Спокойно, батко! Ще кажа всичко. Няма да пропусна нищо свързано с баща си и за престъпленията извършени от родната ни майка и господин Стоянов, вторият и съпруг.

ГЕРГАНА (гледа майка си непреклонно) – Доста години Ви чакат зад решетките. За съжаление като твоя дъщеря и брат ми, като твой син, не можем да направим нищо в твоя полза. Лично аз не бих пледирала само за теб, колкото и да ми е болно, но и за твоя сподвижник в живота ти. И той е не по-малко виновен от теб. Дори съм задействала делото и в двуседмичен срок да върнете всичко на баща ни с лихвите. Никой не може да ме разубеди, да се откажа от това дело срещу майка си, имайки предвид работата ми като адвокат. Не си мислете, че не ме боли! Напротив, болката е много голяма. Бих я определила като лавина, от която няма отърване. (В очите и се чете мъка, болка, злоба и яд. Потънала в реки от сълзи. Попива ги с кърпичка. Поема дълбоко въздух и го издиша бавно. Погледът и се устремява отново към Маргарита.) – Как можа да постъпиш така жестоко с баща ни? Нали вие ни създадохте като ваши деца. Не виждам как ще се оправдаеш! Грехота е да застана срещу майка си като неин съдник, но нямам друг избор! За жалост е така.

                                                                         Пауза

ПЕТЪР (Чувства се неудобно и неловко при тази болезнена ситуация) – Моля да ме извините, но трябва да се прибирам! Не ми е мястото тук! (Преглъща бавно и трудно.)

ГЕРГАНА (Без притеснение и задръжки към Петър.) – Не татко, ти оставаш тук! Не те пускаме! Твоето място е тук до нас! Този дом е твой, както и моят, така и твоят е наш! (Пое дълбоко въздух и издиша. Обходи със строг поглед Маргарита и Георги.)

СЛАВИ (с интерес и любопитство към Гергана). – Гери какво става? Обясни…!

 Мълчание

                                                                Сцена трета

Всички мълчат. Атмосферата е крайно потискаща. Георги и Маргарита гледат към земята, обхванати от напрежение. Домакините са притеснени от неизвестност. Гергана обхожда с бърз поглед Маргарита и Георги. Отпива от питието и въздиша бавно. Атмосферата е крайно потискаща. Георги и Маргарита гледат към земята, обхванати от напрежение.

                                                                     Пауза

ГЕРГАНА – Добре-е-е…! Ще кажа цялата истина. За това съм тук. (Обръща се към брат си.) – Батко, знам кой е нашия баща. Няма по-голямо щастие от това. Нека ни е жив и здрав! Той винаги е бил до нас, за което не сме подозирали. Но е така. Подобно чувство трудно може да се опише. А нашата майчица ни е лъгала с години. Дори е говорила небивалици по негов адрес, а и освен това е изгорила всички документи и снимки на родния ни баща, за да не попаднат в ръцете ни. Миналата година бати Петър, който е до мен, лежа доста време в болница и се нуждаеше от кръвопреливане. Неговата кръвна група е най-рядко срещана в света. В България тази кръвна група e осем процента от населението. За негово щастие аз имам същата кръвна група, а тя е АБ – (АБ с отрицателен резус фактор). Поради тази причина помолих личния си лекар, чрез направление да ми се направи ДНК – тест, понеже се усъмних, че бати Петър може да ни е баща. Наистина излезе така. Друга моя проверка доказа, че същата кръвна група има брат ми, включително и на майка ни. Цялата тази процедура я направих с тяхно разрешение. Този факт бе фрапиращ за персонала на кръвния център. Такава вероятност е наистина изключително малка.

(Всички са стъписани от думите на Гергана. Мрачен поглед и полуотворената уста, загрозяват красивото лица на Маргарита. Очите ù са широко отворени. Отпива от питието за да дойде на себе си. Нервно пали цигара.)

Пауза

МАРГАРИТА (се чувства притисната и уплашена). – Ти-и-и…, откъде знаеш толкова подробности?

ГЕРГАНА (с болка и яд към Маргарита). – Майко, не само че съм бясна спрямо теб, но и с чиста съвест ще кажа, че от сега нататък не е възможно да ни бъдеш майка. Това, което си направила, не мога да ти го простя! В конкретния случай се наслагват поредица от престъпления и то умишлени. Не ми трябват обяснения и опити за оневиняване! Няма да ви се размине! Знам какво сте направили с втория си съпруг и защо сте постъпили така с баща ни. Срамувам се, че имам такава майка.

Пауза

МАРГАРИТА (се чувства притисната и уплашена). – Ти-и-и…, откъде знаеш толкова подробности?

 Пауза

ГЕОРГИ (гледа Гергана с ехидна усмивка. Изправя се и бавно ръкопляска с широките си длани. Проговаря с дрезгав глас.) – Браво-о-о…, отлично разузнаване и разкрития.

Потискаща тишина

ГЕРГАНА (видно спокойна, но със скрита злоба към Георги. Изправя се. Вади от чантата си диктофон.) – Знаете ли, какво държа в ръката си? Тук има записи на важни разговори с определени длъжностни лица с цел подкупи, за да съсипете баща ни до край. (пауза) За такава сериозна мракобесна и античовешка простъпка и други подобни, двамата с Маргарита ви чака дълъг престой зад решетките. Не сте за ръкопляскане и овации. Поглежда към двамата с пренебрежителен поглед и язвителна усмивка.)

                                                                          Пауза

(Сцената е огласена с подходяща за ситуацията тиха музика по избор и преценка на режисьор-постановчика, съобразявайки се с моментната ситуация заложена в действието на драмата, използването на осветителната, озвучителната и друга техника.)

ГЕОРГИ (стреснат и уплашен от думите на Гергана, диша бавно и трудно. Отпуска възела на вратовръзката, за да разкопчее горните две копчета на ризата. Кашля трудно и дрезгаво. Отпива от питието и нервно пали цигара. Изправя се. Бавно се оттегля с две крачки. Спира. Обръща се към останалите.) – Извинете ме…! (Обръща се към другите.)

                                                                            Пауза

МАРГАРИТА (разтревожена; изправя се, подпирайки длани на масата, диша учестено.) Извинете ме! (Поглежда към дъщеря си с укор). Дъще-е-е, ще ме умориш! Това ти е целта, нали? Добре! Щом си решила, действай! Ако искаш и отрова ми сложи в яденето или питието!

Кратко мълчание

ГЕРГАНА (към майка си с пренебрежение и сериозен поглед). – Майко, не ми прави този театър! Какво си мислиш, че ще ме заблудиш и да ти повярвам, че си подведена от… Не, няма да стане! Много се лъжеш, ако си мислиш, че ще ти се размине! Забрави!

МАРГАРИТА /е разтревожена до крайност/. – Но дъще! Мола те…!

ГЕРГАНА (към майка си с неуважение и сериозен поглед). – Майко, престани! Що за майка и жена си? Знам всичко…! (пауза) – Въпреки,че това проучване и разследване ми отне доста време, но за мен беше много важно да разбера истината за баща ни. Убедих се, че е жив поради разкритията и следите, които ми бяха предоставени от много места, и мои доверени хора, които свършиха отлична работа. Как не се разкайваш за стореното зло спрямо татко? Той ти е бил съпруг, с когото си споделяла всичко през годините на съвместния ви живот, преди да замине за чужбина. Татко ти е имал доверие във всичко, а ти си го оскърбила и обрала всячески, благодарение на помощта от Георги. Къде е вашата съвест, как може…?

Пауза

МАРГАРИТА (Уплашена и разтревожена.) Изправя се. Ръцете ù са свити в лактите, а пръстите са вкопчени в юмрук.) – Но дъще, моля те! Нека се разберем и оправим нещата както трябва, само прекрати делото! Ще върна всичко с лихвите и останалите неща. Само не и затвора!

 Пауза
(Дъщеря ù се изправя срещу нея ядосана.)

ГЕРГАНА (кашля два пъти с кратък интервал).- Майко, слушай за последно! Не мога да направя това, което искаш! Не си мисли, че решението на съда може да се отмени. Стореното е сторено.

МАРГАРИТА (под напрежение и тревога). – Но-о-о…, вие с брат ти сте ми деца! Как може…? (Очите ù са пълни със сълзи, които плъзват по страните.)

Потискаща тишина

ГЕРГАНА (с язвително отношение) – Това, че си ми майка не е решение за оневиняване на простъпките ви, нито оправдава престъпленията. Законите са в сила за всички и никой не може да ги пренебрегне! Ако бях на твоето място и ти щеше да постъпиш по същия начин. Дори съм убедена, че щеше да се откажеш от нас, въпреки че сме твои деца, без да се замислиш, че си ни родила. Всеки отговаря за делата си и последствията, които ги спохождат. А колкото да баща ни, той е тук до нас и до мен – татко Петър, който е съсед на брат ми.

МАРГАРИТА (разтревожена до крайност) – Но дъще… !

ГЕРГАНА (ядосана). – Майко, престани! Не желая да те слушам! Не ме принуждавай да говоря неща, които не искам! Къде изчезна твоята човещина…? Не мога да простя злото, което си сторила! Искам да запомниш най-важното, което ще ти кажа! Не желая да се вместваш повече в живота ни! Забрави за нас! И ние ще те забравим, колкото и да ни боли! Не си мисли, че лесно, ще го преживеем!

СЦЕНА ЧЕТВЪРТА

/ Гергана ядосана. Отпива от питието и пали цигара. Поглежда със строг поглед майка си./

ГЕРГАНА (към майка си със спокоен и хладен глас.) – Моля ви, напуснете този дом и забравете за нас! Знаем кой е баща ни. А той е Петър – съседът на брат ми.

 мълчание

КАТЕРИНА (изненадана и изумена от думите на Гергана.)- Како, вярно ли е? Боже, Господи!

ГЕРГАНА (развълнувана и щастлива) – Вярно е скъпа! Баща ни е до нас. (Прегръща го и целува до бузата.) Този момент е най-щастливият за нас.

 Пауза

Петър е развълнуван, щастлив и изпълнен с бащина обич.

ПЕТЪР (Към Гергана) – Скъпа дъще, много добре знам за стореното от Маргарита и послушното и куче Георги. Нищо не ги оправдава. До известна степен и аз имам вина, защото и имах сляпо доверие… Все пак тя ти е майка. Милото ми момиче. Знам какво сте преживяли с брат си. …

КАТЕРИНА (с обич към баща си) – Разбирам те татко. Така е! Тя ни е майка. За стореното от нея и спътника и Георги, съгласно законите ще бъдат осъдени за няколко престъпления. Тате, не забравяй, че те обявиха за мъртъв. Какво по-голямо престъпление от това, да се обяви жив човек за мъртъв от съпругата си? Три месеца след това жестоко и коравосърдечно престъпление, да се омъжи за друг. Да продължавам ли за другите им престъпления …? Убедена съм, че е замислила следващо злодеяние спрямо теб. Но няма да успее…, защото до три часа ще бъдат в ареста, докато започне делото. Като адвокат и по съвест трябва да бъда безкористна. А на вас двамата казах и не обичам да повтарям , напуснете този дом на момента
и за винаги! Не ме принуждавайте, да вземам крайни мерки. Щом сте пили алкохол, колата и ключът остават тук. А сега сбогом! А ти, майко, забрави, че сме ти деца! Не желая да имам такава майка като теб!  (Гласът и заглъхна, а очите потъват в сълзи, попивайки ги със салфетка.)

                                       ЗАВЕСА

                                         КРАЙ

ЮНИ – АВГУСТ 2016 г.
7. 08. 2016
гр. Добрич

© автор: Николай Пеняшки – Плашков (запазени авторски права)

Драмата „Съседът“ е включена в предстоящата ми книга „Разкази и пиеси“

Дете във фризера

Етикети


Най-красивото и сладко дете на Земята и всички времена изчезва. Бавачката убита.
Майката е в паника, скръб и депресия.
Телефонът ù звъни. Чува се груб и хрипав глас.
– Отворете фризера!
Майката го отваря, изпада в ужас и припада.

______________
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

 

 

ПИСАТЕЛКАТА НЕДА АНТОНОВА В ДОБРИЧ


На 13 ноември в Петък в 17:30 часа в гр.Добрич – „Огледална зала“  ще се проведе  премиера на новата книга на писателката Неда Антонова „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“.

Царица Елеонора Българска” не е исторически текст, още по-малко биографичен. Мисля го като разказ за това, с какво ни овъзмездява съдбата, когато ни е лишила от любов. Но не на принципа „Богатите също плачат”. Подходът е друг: „Любовта е сезон, а всичко останало е климат.”
Сп. „Факел” от интервю на Румен Леонидов с писателката

„Тази книга е мисия, тя не е поредният роман“ – казва издателят Румен Леонидов за новата книга на Неда Антонова „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“ и допълва, че Неда Антонова има невероятно чувство за обобщение. „Когато се съчетае способността да проникваш в историята с една духовна чистота и вяра в доброто мисля, че така наречения продукт е повече от полезен и необходим.“
                                                                                             БНР „Хоризонт”

ИСТИНАТА

Етикети


                                                                -ПИЕСА-
  (драма по едноименния разказ “ИСТИНАТА” от Николай Пеняшки-Плашков)

                                © автор: Николай Пеняшки – Плашков
   (запазени авторски права)

                                 „Няма нищо по-добро от истината,
                                       колкото и болезнена да е тя.“

                                    „Истината е най-доброто лекарсво“

 гр. Добрич – 20. 10. 2015 г.

                          _________________________________________

                                     ДЕЙСТВУВАЩИ  ЛИЦА

  Теодор Павлов (Тео) – (35 годишен);  адвокат, съпруг на Камелия, баща на Емил и бивш годеник на Елена.
  Камелия Павлова – (31 годишна) журналист, съпруга на Теодор
  Емил – син на Теодор и Елена; седем годишен
  Елена Георгиева – (31 годишна); архитект, майка на Емил, бивша приятелка и годеница на Теодор Павлов

                                  / Действието се развива във Варна /

                                           ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

                                                     сцена първа

  В дома на семейство Павлови. Хол. Библиотека по дължина на хола.  В дъното по ширина е разположено канапе. На стената над него е поставена картина „Брезови овчари“ (1941 г.) на художника Златю Бояджиев. Успоредно на канапето е поставена ниска лакирана маса. На другата ù дълга страна са инсталирани табуретки и по една от двете ù ширини. Всички са с кафява кожена тапицерия. На отсрещната страна в дясно от входната врата се намира не много голяма библиотека с остъклени витрини. В едната от тях са подредени три вида стъклени чаши според предназначението им. На подходящо място в библиотеката е поставен телевизор.

  Теодор кръстосва с бавни и ситни стъпки в хола. Спира на моменти, а сетне продължава като програмиран робот. Вдига нервно ръце. Въздиша бавно и дълбоко. Пъха ръце в джобовете на дънките. Облечен е с тъмносиня риза и сини дънки. Той е с черна коса, подстригана прилично, широко светло лице, добре оформен нос, високо челό и широки плещи. На ръст е около метър и седемдесет. Изважда ръце от джобовете. Разтрива ги продължително. Присвива лакти. В същия момент кръстосва пръсти на дланите в юмрук. Кашля два пъти с кратка пауза. Вдига ръце и разтрива челото с пръсти, а с палци слепоочията. Прокарва с разтворени пръсти и длани през косата и разтрива тила.

                                                      пауза

ТЕОДОР: (Говори на себе си за разтоварване.) Не мога повече да крия тази тайна! Не издържам! Трябва да ù кажа истината. Това мълчание ме измъчва и вади от равновесие. За да ù разкажа всичко, е необходимо да удържа още известно време и да разкрия забулената в тайна истина.

                  Поглежда тягостно през прозореца
                            по посока на слънцето.

Сяда на канапето. Замисля се. Изправя се рязко. Отива до малката библиотека. Взема чаша за уиски. Сипва повече от половината. Отпива едра глътка. Сяда на канапето. Кръстосва крак върху крак. Сключва пръсти в юмрук и го полага върху бедрото. Погледът му изразява нервност.

                                                      пауза

                                               сцена втора

Вратата на хола се отваря. Влиза съпругата Камелия. Тя е в сини дънки и червена тениска. На ръст е средно висока, с черна не много дълга коса, прихваната с тъмносиня панделка. Черните ù очи се вглеждат с притеснение в Теодор.


КАМЕЛИЯ: Скъпи, какво си се умислил? Какво те тревожи? (Гледа го с притеснение.) Добре ли си? Какво има? Тео…! (Така го наричат всички.)

ТЕОДОР: (Малко объркан.) Нищо ми няма, добре съм! Вълнението ми е в повече. (Гледа я с обич.) Скъпа, мисля за детето, което искаме да осиновим.

                                                            пауза

    Камелия го гледа с притеснение. Приближава се и сяда до него. Прегръща го и му подарява целувка.

КАМЕЛИЯ: Спокойно! Всичко ще си дойде на място. Аз също съм притеснена, но най-вече за теб! (Полага ръка на рамото му.) Знаеш ли? В момента ми трябва помощта ти. Ще ти помогне да се разсееш. Хайде!

       Полага дланта си върху рамото му и се усмихва.  

ТЕОДОР: (Усмихва се и полага дланта си върху нейната ръка.) Добре скъпа! Какво да направя?

КАМЕЛИЯ: Трябва да изместим готварската на терасата. Лято е вече, по-добре да е навън. А терасата е остъклена и достатъчно широко. Ще помогнеш ли на жена си? (Усмихва се. Потупва го леко по ръката.) Кажи де…? Ей, мечтател! Хайде-е-е!

ТЕОДОР:(Примирително) Добре-е-е! Ставам! (Поглежда я с лека усмивка.) Ако не помогна на жена си, на коя друга…!
КАМЕЛИЯ: Ей, палавнико! (Усмихва се заканително.) Хайде! Най-напред на мен! После, ако искаш на съседката и без това е по-млада от моя милост.

ТЕОДОР: (Усмихнат.) Значи така, а…! Ще ми предлагаш съседката си? Добре! Първо тебе, после нея!

КАМЕЛИЯ:(Заканително.) Е-ей! Ще ти дам една съседка, но през крив макарон!

ТЕОДОР: (Прави се на разсърден.) Хайде! Работа ли ще вършим, или ще обсъждаме съседката?

                                                    Дружен смях.

                                                      сцена трета

            Изнасят готварската печка на терасата.

КАМЕЛИЯ: Направих кафе. Ела да ти налея, докато е още топло и да поговорим!

Влизат в кухнята, намираща се срещу хола. Тя е значително по-голяма стая с тапицирани ъглови седялки и разтегателна маса до тях. Откъм другата страна има тапицирани столове.

Теодор е все още с разкопчани и навити ръкави почти до лактите. Сяда в края на тапицираните  седялки.

Камелия сервира кафетата и сяда срещу него. След първата глътка Теодор пали цигара. Съпругата му прави същото.

ТЕОДОР: Ти си права. (Гледа я и дръпва от цигарата.) Казвал съм ти отдавна, дори и повтарял, че не желая да осиновяваме дете от дом за сираци и така нататък. (Въздъхна тежко и шумно. Погледът му е все още сериозен.) Интересувал съм се и уредил проблема. Така че със сигурност съм уговорил да осиновим едно прекрасно седемгодишно момче. Предполагам, че нямаш нищо против? (Поглежда я въпросително и с притеснение.)

КАМЕЛИЯ: (Вълнува се.) Как изглежда детето, здраво ли е? (Поглежда го въпросително.) Кои са родителите му и какво работят?)

                                                мълчание

ТЕОДОР: (Отговаря развълнуван и се опитва да запази самообладание.) Казва се Емил. На седем години е. Здраво, хубаво и разумно за годините си момче. Бащата е бил адвокат, а майката архитект. (Тео диша затруднено.)

КАМЕЛИЯ: Защо казваш, че е бил? Да не е починал? (Гледа го учудена и с притеснение.) Какво  има, скъпи? Днес  не  изглеждаш добре!
ТЕОДОР: Не! (Преглъща бавно и трудно.) Нищо ми няма. Вълнувам се. Питаш ме за семейството на Емил. Така де! Родният му баща ги е зарязал.( Преглъща втори път. Кратко мълчание.) В настоящия момент момчето има втори баща. По професия е инженер. Казват че е свестен човек. От началото на  демокрацията има собствен бизнес. Семейството има и второ дете – момче на две години. Поради тази причина Емил е пренебрегнат от господина. Според мен такъв човек не е свестен. Този е поводът да търсят осиновители за момчето. Как е възможно подобно отношение към едно невръстно дете, като Емил. (Тео полага длан на гърдите. Въздиша дълбоко и бавно.) Говорил съм с родителите. Осиновяването е бавен процес по закон – около година и половина. При положение, че  работя в съда, говорих с моите шефове и срока да се съкрати в рамките на осем месеца. Има и друг параграф, според който има вероятност, срокът да се съкрати още, така че ще имаме възможността приемем Емил в по-кратък период от време. Готова ли си за това? Ако си съгласна, ще им кажа за решението ни. Имам снимка на момчето и ще ти я покажа. Заповядай! (Дава снимката.)

КАМЕЛИЯ: (Вълнува се и не откъсва поглед от снимката.) Прекрасно дете! Дори усмивката му е лъчезарна! (Плаче.)

ТЕОДОР: (Прегръща я.) Успокой се! Недей, мила! Всичко ще се оправи.
КАМЕЛИЯ: Знаеш за болката ми, че не мога да имам деца, но тя е…

                                   Теодор я прекъсва…
ТЕОДОР: (Гледа я и отговаря.) Знам, скъпа! Тя е обща болка. Всяко нещо има своето решение. Нека да гледаме напред! Хайде-е, усмихне се! Не искам облаци в очите в очите ти! Усмивка-а!
КАМЕЛИЯ: Тео, прав си. Ще изхвърля облаците от очите си и тъгата от сърцето си!
                              
                              Двамата са прегърнати.

ТЕОДОР: Ками, готови са всички документи от двете страни, необходими за  осиновяването  на  Емил. Остават само подписите от наша страна. (Вълнува се, гледайки я в очите.) Съгласна ли си?

КАМЕЛИЯ: Разбира се! Иска ли питане? (Вълнува се. Очите и се насълзяват от щастие. Попива ги.)

ТЕОДОР: Ками, ще тръгвам след десет минути. Трябва да се срещна с майката на Емил. Ще ú кажа, че сме готови да осиновим Емил и за документите, които са готови от нашето семейство. Прекрасно е, че документите от тяхна страна също са готови. Дори и с времето сме напред. Èли, ще тръгвам. Чао, скъпа!

                                                          ЗАВЕСА

                                               ВТОРО ДЕЙСТВИЕ     

                              
                                                         сцена първа     
Арт кафе-клуб, намиращо се в централна зона Варна. То е значително голямо помещение, оборудвано с двадесет маси и подиум. По стените са окачени картини, от известни български и световни художници.

      Теодор е седнал с лице към входа. Отпива от коняка.   
          След три минути пристига майката на Емил.                  


                                                                сцена втора

ЕЛЕНА: (Вълнува се.) Тео, здравей!

ТЕОДОР: (Притеснен и развълнуван.) Здравей, скъпа! Как е синът ни? Каза ли му за намерението ни…?
ЕЛЕНА: Гледа го с тъга в очите. Преплита пръстите на ръцете в юмрук.) Добре е! Очакваше да дойдеш вчера.
ТЕОДОР: Не можах, имах дело! (Въздиша.) Нямах време да говоря с Камелия. От години крия тайната от жена си, че Емил е мой син. Това мълчание ме задушава. Искам първо да свикнат един с друг и чак тогава ще ù кажа истината. Ще реша в кой момент да споделя тази тайна. Осъзнавам, че ще я заболи и то много! Нямах смелост да разкрия този болезнен факт във времето до сега. Страхувах се да не я загубя. Обичам я много, прекалено много! Синът ни е в такава възраст, че ще му е нужно време да свикне с жена ми – втората си майка. Мога да гарантирам, че тя е много деликатна жена и вярвам, че всичко ще бъде наред. Измъчва ме това мълчание и дългогодишното криене на тази тайна за момчето ми. Синът ни можеше да бъде с нас отдавна, ако не бях толкова нерешителен. Някои ще кажат, що за адвокат съм, ако знаят какво съм сторил?! И с право да се сърдя.

               (Елена го слуша изумена и присвива красивите зелени очи.)   

ЕЛЕНА: Объркахме живота си с теб. Сега и детето ще плаща заради нас. По скоро бих казала заради моя страх, че баща ми се закани, да ме изхвърли от живота си и на сметището на живота. Не трябваше да слушаме ексцентричния ми баща. Ще ми е мъчно без Емил. Галин не иска да знае за него. Държи се на моменти неадекватно към мен. В повечето случаи се въздържам да не реагирам остро, но понякога чашата прелива; бих допълнила – олива. Не знам, дали ще му простя! А имаме и наше дете… (Диша дълбоко и забавено, Очите и са в сълзи. Следва мълчание.) Друго щеше да е, ако ти -и…! (Не успява да довърши мисълта си. Плаче.)

ТЕОДОР: (Гледа я с умиление. Притеснен и превъзбуден.) Скъпа, нека не говорим за миналото! Знаеш много добре, как стоят нещата. Не можем да върнем времето назад! Колкото до синът ни, той ще има възможността да бъде обичан от всички.

ЕЛЕНА: (Вълнува се.) Но аз…, все още държа на теб, а и чувствата ми…, знаеш че…! (Диша затруднено.)

ТЕОДОР: (Вълнува се.) Ами-и-и, другото ти дете?
ЕЛЕНА: (Гледа Теодор с широко разтворени очи и диша учестено.) Тео, искам да виждам сина си всяка събота и неделя. Също и теб. Имам право на това, нали!

                                                               пауза

ТЕОДОР: Разбира се, че ще се виждаме! Ти си майка на Емил, а аз … , съм му баща! (Гласът на Тео заглъхна, сякаш се задави.Кашля двукратно.)
Отпива от питието. Доизпива безалкохолната напитка. Сяда до Елена. Прегръща я. Поглежда Ели (често я наричат така) с доверчива и приятелска усмивка.

ТЕОДОР: Ели, успокой се, скъпа! (Полага дясната си ръка върху лицето ù.) Недей! Никой нищо няма да загуби! Не можем да върнем времето назад. Това, което се случи между нас, не беше по наша вина! Знаеш много добре! Лудият, ексцентричен и неотстъпчив твой баща ни раздели, заради своите убеждения и разбирания. Той е едно голямо копеле за мен. Ако не и за…! (Кратко мълчание.) Извини ме, скъпа, че говоря така за него.
                                                                      пауза  
 Гледат се в очите. Тя полага ръце на лицето му. Въздиша дълбоко и бавно. Очите ù са в сълзи

ЕЛЕНА: Тео, ти винаги ще си в сърцето ми! Ти си първата ми голяма любов и така ще остане! Никога не бих забравила и няма да те забравя до края на живота си!
ТЕОДОР: (Вълнува се.) Ели, знам миличка. При мен е същото. За съжаление нещата се промениха и всичко, което се случи между нас, остана в миналото. Така е! (Ядосан) Знаем кой е брадвата, отсякла умишлено връзката и любовта между нас.
ЕЛЕНА: Прав си! (Въздъхна Ели.) Така е! Знам, че баща ми е такъв. Имала съм проблеми с него. Така е постъпвал и с майка ми. С неговите крайни убеждения и неотстъпчивост винаги е поддържал дистанция и самоувереност. (Кратко мълчание.) Най-важното е да си гледаме семействата. Обещай ми, че ще пазите Емил и ще го обичате много, както аз…! (Вълнува се.)

  (Теодор я гледа с широко отворени очи, засегнат от думите ù, готов да скочи и да я разкъса, въпреки прекрасните чувства  към нея.)


ТЕОДОР: Що за въпрос ми задаваш? Той е мой син! Разбира се, че ще го обичаме! Относно документите за осиновяването от наша страна, са готови. Ти спомена, че от ваша страна всичко е готово. Дано да е така! Не искам да се протакат нещата. Не желая да имаме проблеми между нас! Мисля че ме разбираш! Остана последния етап относно съдебната процедура за осиновяването на Емил. Нека всички документи да са подготвени съгласно изискванията. Задействал съм процедурата да се осъществи по-бързо. При нашият случай има известни отстъпка, имайки предвид, че Емил е син и на двама ни, представители на две отделни страни.  

                                                          ЗАВЕСА

                                ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ                 

                  
                                                      сцена първа
                                                   

                     След два месеца.
Емил е осиновен. Свиква бързо с новата си майка.     

Влиза бързо и сполучливо в ролята си, подготвен с  опита на родната си майка. Тримата са изключително щастливи и заживяват в хармония.

                                                              Събота

ТЕОДОР: (Обажда се от антрето) Ками, къде си?
КАМЕЛИЯ: В кухнята съм. Кажи! Какво е станало? (Безпокои се.) Да не се е случило нещо с Емил?

ТЕОДОР: Не, скъпа! Няма такова нещо! Всичко е наред. (Чувства се щастлив, но и объркан.)

      Камелия влиза в хола. Тя е с бял панталон и червена тениска.                         

КАМЕЛИЯ: (Усмихната. Към Теодор.) Кажи приятелю! Защо ме викаш?
ТЕОДОР: Елена ще дойде след десет минути за Емил. Приготви му дрехи!

                                      сцена втора

                       Звъни се на входната врата.
                                   Теодор отваря.


ЕЛЕНА: Здравей, Тео! (Вълнува се.) Емил готов ли е?
             Поглежда го с лека усмивка и притеснение.

ТЕОДОР: (Гледа е по същия начин.) Прощавай, че те задържах на вратата! Заповядай! Добре дошла! Емил е готов и те чака с нетърпение. И още нещо (говори тихо), ще призная на жена си цялата истина. Не желая да се чувствам и да живея като грешник! Влизай! (Въздиша.) Не искам да будя съмнение.

                             Влизат в хола.
                След тях се появяват Камелия и Емил.

ЕЛЕНА: (Обръща се към Камелия.) Здравейте, госпожо Павлова! (Усмихва се.)

КАМЕЛИЯ: (Усмихата.)  Здравейте, госпожо  Георгиева!  Заповядайте! Да изпием по един чай?
ЕЛЕНА: (Въздиша тихо и дълбоко.) Благодаря за вниманието и поканата! Позволете ми това удоволствие за следващия път! (Усмихва се.)
КАМЕЛИЯ: (С усмивка.) Ще се радвам на такъв прекрасен момент и взаимно удоволствие.
ЕЛЕНА: (Поглежда към сина си.) Синко! Ела мама да те прегърне! (Кляка и протяга ръце към него.)

ЕМИЛ: (Побягна към майка си с протегнати ръце.) Мамо! 

    (Прегръщат се. Следва взаимна целувка.)

ЕЛЕНА: Миличък, хайде да тръгваме! Кажи довиждане на мама и тати! Довиждане семейство Павлови!

             Емил се приближава до баща си, а сетне до новата си майка. 

                                 Прегръщат се и целуват за довиждане.

ЕЛЕНА: Колко е сложен и объркан живота, за което има винаги някаква вина. Малка или голяма, тя си е вина. Колкото до прошката, зависи от много фактори и най-вече от човека. Съжалявам, за което…! (Не продължи мисълта си.) Извинете, но ще тръгваме! (Поглежда към Камелия и малко по-продължително към Теодор.) Не се тревожете, ще върна Емил на време. Благодаря за вниманието и довиждане!

                                                               Излизат.
                                                         Сцена трета

ТЕОДОР: (Притеснен) Ками, моля те да отидем в кухнята! Трябва да говоря с теб. Много е важно!

   Влизат в кухнята. Вади бутилка водка от хладилника. Сипва в две чаши до половината. Поставя едната пред жена си.


ТЕОДОР: (Гледа я с напрежение и притеснение.) Скъпа, трябва да ти кажа нещо, за което отдавна нямам смелост да ти призная! Длъжен съм и ако сега не го направя, ще се проклинам! Това е една болезнена и гореща история, за която те моля да ми простиш! Става дума за Емил… (Тео диша трудно и учестено. Отпива от водката и пали нервно цигара. Очите му се пълнят със сълзи.)

                  Камелия го гледа изумена и уплашена.

КАМЕЛИЯ: Кажи! Плашиш ме! Да не се е случило нещо лошо? Да не си болен?

   Той продължава да я гледа с потиснато самочувствие. Отпива от водката за смелост. После още веднъж. Пали нервно цигара.

ТЕОДОР:(Дишането му се затруднява и ускорява на моменти. Кашля.) Аз…,(въздъхва), ами-и-и…, аз искам да ти-и-и, кажа-а-а…, (Гласът му затихва.)

КАМЕЛИЯ:(Притеснена и изнервена.) Теодоре! Моля те, каквото и да е, трябва да ми кажеш! Колкото и да е болезнено, ще се справим, нали за това сме семейство? (Чувства се напрегната.) Не ме плаши, казвай, каквото и да е станало!

ТЕОДОР:(Чувства се притеснен и напрегнат, като натисната пружина.) Емил…, той, е мой син! (Кашля двукратно със затворена уста. Като че коркова тапа е запушила трахеята му.) Прости ми скъпа! Моля те! (Кашля отново)

КАМЕЛИЯ: (В стресова ситуация.) Какво говориш? Ти-и-и! Истина ли е?! Нима е възможно? (Шокирана е.) И цяла вечност не си ми казвал нищо? (Очите ù се пълнят със сълзи. Почувства гореща вълнà в тялото си. Излиза от кухнята.)

Влиза в спалнята. Ляга в края на леглото с присвити крака и ръце. Очите ù са зачервени, но и устремени към прозореца, огрян от слънчевите лъчи, размиващ розовия слънчев тапет върху стъклената плоскост.

Теодор доизпива водката. Чувства се разбит, като че танк е минал през него. Доизпушва цигарата. Затваря очи и разтрива с палеца и безимения пръст слепоочията. Въздиша дълбоко и бавно изпуска въздуха. Влиза в спалнята. Сяда на стола до жена си и полага ръка върху рамото ù.

ТЕОДОР: (Разстроен.) Прости ми! Моля те! Не съм ти казвал, понеже не знаех как ще реагираш и приемеш този факт. Страхувах се, да не те загубя! Обичам те скъпа! Ти си всичко за мен. като деня и нощта.(Целува я.)  Когато се запознахме с Елена, бяхме студенти първа година, но в различни университети и специалности. В настоящия момент работи като архитект и оценител на частна практика вече пета година.
Един месец след завършването ни, решихме да се сгодим и след два месеца да се женим. Баща ù като разбра, че съм адвокат и от такова семейство по линия на баща ми, дигна жесток скандал. Скочи като разярено животно срещу дъщеря си и до известна степен върху мен и семейството ми като адвокати. Думите му бяха, че мрази адвокатите и всички свързани с правната система. По този повод принуди дъщеря си, да се откаже от връзката ни и желанието да се оженим. Съобщи пред двама ни, че ако се сгодим, ще я лиши от всичко, което и се полага и ще се откаже от нея. Отбеляза най-демонстративно, че мрази и не понася адвокатите – изобщо хората работещи в правосъдието. След дълго проучване спрямо неговата личност, установих истината за омразата, която изпитва. Тази история е много дълга и заплетена. Ще ми отнеме часове да ти разказвам. Неговата вина относно тази история не е съществена. Преживял е много болезнено загуба на близък човек – преживял дълги години зад решетките, обвинен несправедливо.

                                                             пауза

КАМЕЛИЯ:(Гледа Теодор шокирана и ядосана. Известно време мълчи. Кашля.) Толкова години мълчание! И търсиш оправдание. Защо! Как  мислиш! Смяташ, че не бихте разбрала и да ти простя! Това означава, че не ме познаваш добре! И още нещо, защо мълча толкова години? Не ми е лесно да махна с ръка и получиш прошката ми, че си премълчал тази болезнена истина от мен! Чудя се, дали няма и друго…?! (Гледа го въпросително и с укор) А синът ти е прекрасно дете!

ТЕОДОР: ( Чувства се виновен и притеснен.) Добре, ще те оставя да помислиш. Не забравяй, че животът ми е свързан с теб и сина ми! Имаме нужда от теб и те обичаме!

Теодор излиза от спалнята. Влиза в кухнята. Налива си питие. Чака решението на жена си. След около петнадесет минути Камелия 
в кухнята и сяда срещу мъжа си. Сълзите ù приличат на водопади.

КАМЕЛИЯ: Налей и на мен! Ще приема истината и ти прощавам. Разбирам болката ти. Това което ми разказа, наистина ме разтърси. Не знам дали бих могла да понеса това, което вие с Елена сте го преживяли. Въпреки миналото ти, усещам твоята любов и привързаност  към мен. Искам да ми обещаеш, че каквото и да ни струва, ще се лекувам. Искам да си имаме и наше дете.
ТЕОДОР: ( Щастлив.) Скъпа, много се радвам! Това, което каза, е прекрасно и го споделям напълно. Не е важно Не е важно дали ще бъде син или дъщеря. Нека всичко да мине с много любов, щастие и късмет.

                                                            ЗАВЕСА  
                                           
                                                             КРАЙ-

Романът „ЛЕВАКЪТ” – МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Етикети


ЛЕВАКЪТ ОТ МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.
Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?
Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос) заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.
И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?
Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.
А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!

Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.

Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.

Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!

_______________
20.12.2014 г.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права

Добрич

ИСКАМ ТЕ…!

Етикети


Искам те…!
Сърцето ми го иска.
Върни се в живота ми.
Нека раната зарасне!
Дай ми любовта си!
Тя е като слънцето.
Изгаря цялата ми същност.

––
автор: Николай Пеняшки – Плашков
Добрич;
2.11. 2015 г.; 21:57 ч.

ФИЛИП МИЛТЪН РОТ

Етикети


ФИЛИП РОТ - ПИСАТЕЛ
Филип Милтън Рот (на английскиPhilip Milton Roth) е американскиписател, известен с романите и разказите си, посветени на живота на американските евреи. Прославя се с третата си книга, „Синдромът Портной“ (Portnoy’s Complaint) от 1969 г.

Рот завършва еврейското училище Уикуейк и става студент в  Университета Рътгърс. През 1955-1956 година служи в армията. От 1956 до 1958 г. е доцент по английска литература в университета в Чикаго.

––––
продължете отУикипедия

Романът „ЛЕВАКЪТ“ от Майкъл Крайтън

Етикети


ЛЕВАКЪТ ОТ МАЙКЪЛ КРАЙТЪН
Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.
Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?
Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос), заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.
И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?
Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.
А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!
Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.
Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.
Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!
_______________
автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права
25.09.2015 г., Добрич

„БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“ – АЛАН АЛФОРД


БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

АЛЪН Ф. АЛФОРД
Издател: „Гуторанов и син“  1999,
Първо издание,
ISBN 954 507 116 8
Превод от английски: Светла Хайтова-Ифандиева /запазени авторски права/
редактор: Веска Захова
предпечатна подготовка: Иглика Богоева
„Тази книга е посветена на Човешката раса, за да можем да проумеем, откъде сме дошли и накъде сме се устремили.“
                                                                                                              Алън Ф. Алфорд
Под заглавието на книгата е поставен следния надпис от американския учен египтолог, изследовател и писател Алън Ф. Алфорд.
…..
„НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“
ЗА БОГОВЕТЕ ОТ ПЛЪТ И КРЪВ“ Алън Ф. Алфорд
„… Преди около двеста хиляди години хуманоидът, известен като Хомо еректус, изведнъж се превърнал в Хомо сапиенс, с петдесетпроцентно увеличение на мозъка, способност за езикова комуникация и съвременна анатомия. Как е било възможно това да стане след 1,2 милиона години, минали без никакъв прогрес? Именно аномалии от този род причиня¬ват огромно неудобство на такива високоуважавани учени-еволюционисти като Ноам Чомски и Роджър Пенроуз. Когато най-съвременните еволюционни принципи биват прилагани към Хомо сапиенс, логичното заключение е, че ние не би трябвало да сме тук!

Религиозното схващане за Божественото сътворение страда от равностоен скептицизъм. Кой би могъл да приеме сериозно историята с Райската градина? Наука и религия се въртят в омагьосани кръгове на задънена улица. Но човечеството все пак е тук и този факт се нуждае от обяснение.

Еволюцията на човешкия род е само една от многото тайни, които конвенционалната наука не може да обясни. В последно време списъкът на бестселърите представя нарастващ брой популярни книги, които се занимават с тези тайни. Един от факторите, поддържащи тази тенденция, е серията открития в Египет. Разкриването на тайна врата във Великата пирамида и независимото датиране на пирамидите в Гиза и Сфинкса към периода 10 500 – 8000 г. пр. н. е. привлякоха общественото внимание. Но тези исторически аномалии не се ограничават само в Египет. По целия свят се срещаме с места като Стоунхендж, Тиуанаку, Наска и Баалбек, а те съвсем не пасват на историческите парадигми. Изглежда, че съществува наследство от мъглява предистория във формата на камъни, карти и митология, които технологията на нашия двадесети век едва сега ни дава възможност да разберем.
На този фон много учени са се хванали като удавници за сламка за Атлантида и могат да бъдат извинени за действията си. Но на практика напредналото познание на майте и египтяните може да бъде проследено назад във времето на първата цивилизация на шумерите, които внезапно и мистериозно се появяват преди 6000 години. Шумерите твърдят, че културата им е дар от боговете, а не от Атлантида! От гледна точка на веществените доказателства навсякъде около нас можем ли да си позволим лукса да пренебрегнем казаното от шумерите?….
……Това е една уникална книга – един уникален изследователски труд, комбиниращ голяма част от знанието на човечеството и разглеждащ го от една различна гледна точка. Това е книга, която с УДОВОЛСТВИЕ бих нарекъл „енциклопедия на интелигентния човек“, защото в нея са събрани и систематизирани основни положения за човека, неговия произход,  и света в който живеем, а не само от гледна точка „има ли извънземни?“. За хората, които биха желали да разширят своя познавателен кръгозор. В тази вълнуваща книга има подробна и систематизирана информация, поднасяща комбинирани, и изключително важни знания в областите на  историята, географията, културологията, технологиите, генетиката, строителното инженерство, религиознанието, и библиологията, анатомията, физиология, и астрономията… – всичко това е споено в един енциклопедичен разказ за начина какво правят хората, които подхождат сериозно към собствения си живота.
Съдържанието на книгата написана от писателя и учен Алфорд – независимо от познавателните и енциклопедични  моменти, е изключително вълнуващо, увлекателно написано и водещо читателя през цялото земно кълбо, през различните исторически и културни епохи на различни народи и оставеното от тях.

На базата на прочетената книга „БОГОВЕТЕ НО НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“, читателят би си задал следните въпроси: от къде идваме, къде отиваме, какво сме ние, мита за еволюцията и Дарвин, фалшификациите на историята и библията и т.н.

С удоволствие бих казал, че книгата на Алън Алфорд заслужава да бъде прочетена. Написана е на общодостъпен език и се чете леко и приятно.
…………….
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (Запазени авторски права)

					

ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 22 септември г. 2015 г.


    Днес на 22 септември 2015 година се навършват 107 години от провъзгласяването на независимостта на България. Този исторически факт има огромно значение, тъй като полага финала на националното движение и борба на българския народ срещу петвековното османско владичество.
Руско-турската освободителна война, която донесе Освобождението на българската нация  предостави възможността и правото на избор за суверенност на България пред Великите сили.
Проведеният след това Берлински договор, постави основите на Българското княжество под  суверенитета на Високата порта. Този исторически акт не оказва съществено вътрешни особени последици за нашата държава, имайки предвид  развитието на вътрешнополити-
ческия живот съобразно повелята на Търновската конституция от 1879 г.
В рамките на този конкретен исторически момент присъствието на османската империя е било формално. Според тогавашната традиционна дипломатическа ерархия, българските дипломатически представители са били с най-нисък статус.
Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 – ри септември (5-ти октомври нов стил) 1908 година в църквата „Св. Чети-ридесет мъченици” в старопланинския град Търново.
Великите сили през пролетта на 1909 г. официално признават независимостта на Българското царство.
Берлинският договор е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Той е причината за подялбата на България и нейното разпокъсване.
Санстефанския  мирен договор,  е предварителен мирен договор между Руската Империя и Османската Империя (1877 – 1878 г.) и урежда макар и неокончателно, обособява-не  на Трета Българска държава след близо пет века османско владичество.
Договорът е подписан  около 17 часа на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул, от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния  министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. За съжаление при подписването на договора няма представител от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество,  България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България  определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение.
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по ново устроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата  Враня  до планината Карадак. Оттам границата ще мине по западните граници на азите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб  планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос.. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив.
От Буругьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източн Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово(Член 6).
В нарушение на Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. между Русия и Австро-Унгария, договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – княжество България  би  имало площ от около 170 000 кв. км. И  би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавиет, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта,  одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

____________
© Николай Пеняшки – Плашков
гр.Добрич; 22.9. 2015 г.; вторник ; 15:34 ч
.

ЩРИХ ЗА МАГИЯТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО

Етикети


Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможностите и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в обществена, така и лична полза.
Значителна част от хората биха задали въпроса; какво всъщност представлява словото. Отговорът може да бъде различен в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна, философска и религиозна. Но ако тези гледни точки се обединят, приемаме че Словото се явява „мостът“ към човешката изначална същност. Магията на словото се състои в неговата многовариантност и многозначност. Осмислянето на магията на човешкото слово дава възможността на неговия автор да се докосне до сърцето и душата на човека (слушател или читател), и да разгадае неговата тайна.
Магията на словото притежава силата да разплита човешката същност в различни посоки и в дълбочина.
Не бива да забравяме, че всички ние сме рожба на природата и принадлежим на световната галактика, и живеем в ритъм и тон със вселената.
Магията и силата на словото ни предизвиква, и принуждава понякога да плачем, да се разделяме с другия до себе си, събираме, радваме, обичаме, да мразим, гневим, и да се сплотяваме.
Качественото слово с неговата многовариантност, многофункционалност е магическо лекарство, което може да излекува „болните хора“ по света със своята любов, доброта и доверие, в името на бъдещето на човечеството. А за да се случи това се изисква доверие, убеденост и вяра в магическата сила на думите. За да се осъществи тази магия и убедителност на красноречието е необходимо ако е в диалог с друго слово. А това поражда сливане (обединяване) на отдалечени една от друга две различни страни. Този процес на сближаване води да откриване на еднаквото (т.е. обединяващото), което е в противоречие на различията.
Не е лесно личността да притежава изискаността и магията на словото (красноречието); казано по друг начин ораторското изкуство (реторика). Необходимостта от това изкуство е свързана с осъзнаването и утвърждаването му обществено значима и ефективна форма за целенасочено въздействие върху човешката общност.
Важно е да се улови многообразието, богатството и дълбочината на човешките взаимоотношения, изживяването и осмислянето на битието, умението да се подреждат житейските проблеми, намиращи се в многообразен хаос.
Подреждането и развитието на нещата в живота определят смисъла на битието на всеки човек и откриват истината за качеството на житието. Това се дължи на мъдрите и умните хора – така наречените философи.
Един от тях е Сократ, който е един от най-колоритните древногръцки личности. Той е един от най-важните символи на западната философска традиция през периода (469 пр.н. е. – 399 пр. н. е.). С годините напред, той оставя писменото творчество. Предпочита живия разговор, така наречения диалог. Не напразно той се смята „баща“ на диалога. Имайки предвид това определение, ако читателят се интересува от истината, в стремежа за знания, ще срещне наименованието „Сократически диалог“; наречен още Сократов метод.
А за да се владее и води диалога с другата (отсрещната страна) с цел да бъде убедена в истината и правотата, се изисква да се владее изкуството на боравенето с думи. Именно силата на словото (думите), печелят сърцата на слушателите (читателите). Речта трябва да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена. Казано накратко е необходимо да се говори уместно и подходящо. Казаните думи са краен продукт на мисълта. Много важно да се използват подходящо избрани думи, за да бъде благозвучна речта.
Използването на евфонията (еуфонията,“благозвучието“) е характерно за най-добрите в ораторското изкуство.
Истинското слово (реториката) разкрива истината със своята убедителност и онова, което е Биващото, Битието.

––-
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 16.08 2015 г.

Родната политика

Етикети


Родната политика
службата тика
за всеки бездарник.

*****
автор: © Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
10.08.2015 г. ;

 

ЩО ЗА ЖИВОТ…?

Етикети


Живеем в нашата родина –
може би в райска градина.
Живеем,съществуваме, творим.
От семейния бюджет пестим
за ток, вода, храна, отопление и телефон.
Що за живот – без тези благини?
Живот в бетонни пещери –
огън в душите ни гори.
Не можем да си позволим
европейски стоки с броени пари!
Семейният бюджет не позволява
живот човешки в таз поквара.
„Мисля, значи съществувам!“
В България „Семейния живот“
те принуждава, да спестяваш,
ако изобщо си го позволяваш!
Живот, живот, какво си ти?
Живот с въпроси и мечти…

Авторски права:
© Николай Пеняшки – Плашков
Добрич; 12.07. 2015 г., 13:45 ч.

ИЗПОВЕД

Етикети


Скъпа, моя Афродита.
Ти красавице една,
и възбуждаш апетита;
и любовта ми безвъзмездна.

Ти, гълъбице моя,
красавице на Троя.
Звезди в шепа ще поднеса
и всички земни чудеса!
––––
автор: © Николай Пеняшки Плашков
гр.Добрич
20.07. 2013 г.; 17.15 ч.

Ода за самотата

Етикети


Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
че си е у дома,
чиито ниви, с хляб го създават,
а пък стадата – с мляко и руна
чийто буки и лете хлад му дават,
а зиме топлина.

Честит е, който гледа уталожен,
как с часове и дни се нижат рой,
със здраво тяло, с ум неразтревожен
денем във блажен покой.

в дълбок сън нощем, работа и сладост
съединил в едно и отдих,
и дух невинен, дето литва с радост
към размисъл и стих.

Тъй нека да живея – сам, без слава
и да умра, без да ви без да ви натъжа,
и никой камък нека не издава
къде лежа.

© автор: Александър Поуп  (1688 г. – 1744) , Английски поет

РОМАНЪТ „ЧЕТВЪРТЪК“ ОТ ЗДРАВКА ЕВТИМОВА

Етикети


Заглавие: „Четвъртък”                                                                 ЧЕТВЪРТЪК РОМАН
Автор: Здравка Евтимова
Жанр: проза
Корична цена: 6 лв.
Меки корици
Брой страници: 272
Дата на издаване: 12. 2003 г.
ISBN: 9544911359

Тези, които не знаят романа „Четвъртък” от българската писателка Здравка Евтимова, дори и за тези, които го знаят, но не се го чели, нека да го грабнат, и прочетат.
Заглавието е предизвикателно, дори привлича вниманието на читателя, за да отвори книгата и да я зачете.
В своя роман писателката разкрива и описва живота на четири жени в съвременна България, и как посрещат своите обстоятелствени предизвикателства, как ги разрешават, в зависимост от личностните амбиции и индивидуален характер.
Едната е Симона – дебело момиче, чийто баща не може да пише на правилен български език. Въпреки това той властва над цял окръг, продавайки на населението дрехи втора употреба, телевизори, нискокачествен алкохол, презервативи, метални конструкции и други сто-ки. Заради конкуренцията, която има, избухват бомби пред къщата му. Идва моментът на житейския му край, когато бива застрелян пред дома си.  Дъщеря му Симона наследява цялата империя от цехове, мандри, кръчми и магазини. Подхванала здраво бизнеса, тя го ръководи с не по-малка жестокост от баща си и превръща населението в свои крепостни селяни. Тя е влюбена в циганина Симо, на когото плаща от самото начало за да спи с нея. Той я обича пламенно от цялата си душа, без да знае коя е; жената която иска да стане негова съпруга.
Симона е приятелка на госпожа Арсениева, която е съпруга на един от най-влиятелните бизнесмени в югозападна България. Тя е изключително привлекателна, но е отегчена от бизнес-партньорите на своя съпруг. Въпреки че спи с един от тях, мечтае за Д.- тайнственото момиче, което я масажира веднъж седмично.
Майката на Д. е безработна преводачка от руски език, която става по принуда гувернантка на сина на г-н и г-жа Арсенови.
На фона на повествованието изпъква образът на Нора, която е корава и със силна воля млада жена, работеща в долнопробно кафене „Мазното”. Тя често бива подложена на непоносими унижения. Въпреки всичко излиза победител в своята борба с насилниците и силните на деня. Младата Нора се грижи за болната си майка и за своите братята близнаци, които напускат родината, търсейки своята реализация, с цел за по-пълноценен живот.
Д. е масажистка. Тя се принуждава да спи срещу заплащане със сина на богатата дама, за да гарантира правилното му сексуално развитие, е най-силната студентка в потока, която застава с непроницаемо лице и борческо, непокорно сърце пред порочния  и потискащ свят, готов да я превие.
Романът „Четвъртък” е предизвикателен роман и не позволява на читателя да се отдели от книгата. В повествованието се усеща упоритостта и желанието за оцеляване в съвременните условия на нравствената пустош в днешна България, редом с алчността и моралния упадък във всичките му категории.
Този роман е четиво за смазващата сила на парите, редом с алчността, за глада, любовта, която оцелява въпреки обстоятелствата, предателствата, продажността и подкупите.
В сюжетното развитие на книгата се усеща раждането на надеждата, че съвременна България бавно и болезнено, но въпреки трудностите успешно се откъсва от черната сянка на насилието, корупцията, моралната деградация и унижението, за да се придвижи към по-добри човешки дни за целокупния български народ.
За мен е важно да отбележа, че романът „Четвъртък” е отражение на българската реална действителност, пълна с всичките и негативи, с противовес в лицето на човечността, и любовта, които движат човечеството напред към по-добро.
Стилът на писане е перфектен, без натрапчивост спрямо читателя, което е доказателство за качеството на романа и неговата изключителна популярност в много страни по света.
Книгата се чете изключително леко и въвлича вниманието, и мисълта в необятния простор от негативни явления, редом с позитивните.
Романът „Четвъртък” е изключителен роман, който горещо препоръчвам.

        МОЯТА ОЦЕНКА:  

         * История  – 6
* Герои – 5.50
* Стил на писане – 6
* Елементи на изненада – 5.50
* Теми за размисъл – 6
* Емоционален заряд – 6
* Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

                                              Обща оценка:  Отличен  5,78

© автор: Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
2015 г.

Романът „ГОРЧИВА ЛУНА“ от ПАСКАЛ БРЮКНЕР

Етикети


 Категория: Чужда проза                                                       ГОРЧИВА ЛУНА  РОМАН  ПАСКАЛ БРЮКНЕР
Издателство: IMG
Година на издаване: 2013
Страници: 280
Корици: меки

Романът „Горчива луна” както казва френския писател Паскал Брюкнер е роман на жестокостта. Бих добавил, че повествованието в книгата много умело сгъстява сюжетното развитие, за да подсили интереса и вниманието на читателя и изостри напрежението в конфликтните ситуации. В сюжета на книгата със силата и красотата на словото са отразени дивите и жестоки страсти между Дидие и Беатрист.
Тази история за тъмната страна на любовните чувства и страсти води до краха и провала на една връзка и напразните надежди.
Дидие и Беатрис водени от желанието за страстно пътешествие, се качват на голям презокеански кораб, без да подозират какво ще им поднесе съдбата, след фаталната среща със сакатия Франц и предстоящите чувства към съпругата му Ребека.
По време на пътешествието, което има своята цел, инвалида Франц потапя Дидие в тъмните води изпълнени с животинска и жестока сексуална перверзност с новата връзка – Ребека.
Този роман е една блестяща история, описана с изключително умение, талант и чрез художественото слово на писателя Брюкнер.
В книгата се разказва за дивите и животински сексуални желания на главния герой към Ребека, правейки се на животно и за моралния упадък на личността от съвременното общество в западния свят през 50 – те години на 20-ти век.
Романът „Горчива луна” е ярка и блестяща картина на модернистичните и филисофско-психологически възгледи на писателя, който не само обгрижва с любов своите герои, но ги изтласква и потапя в крайностите на сексуалните страсти на любовта, изпълнени със животинска стръв и отровна жлъч.
На преден план в сюжета изпъква една нова реалистична житейска картина по време на модернизма, описана с изключителен и стегнат стил и качественото слово на Брюкнер като писател, публицист и есеист.
Бих добавил, че в повествованието на този вълнуващ и драматичен роман се усещат философските възгледи на автора относно личността, която е носител на морала и ниските страсти в западния свят през първата половина на двадесети век.
В конкретния случай се стига до най-хубавата идея – на всеки се дава възможността да управлява съдбата си, за подобряване на своето съществуване. За целта е необходимо личността трябва да открие най-напред в себе си тъмната страна и яростния сексуален хедонизъм, ако има такива, независимо от степента им.
В края на повествованието на романа се стига до инфарктното клинично състояние на чувствата и ситуациите.
Според мен не става дума за една обикновена любов. Тук любовта е изключително страстна. Тя достига до крайност на емоционалното и сексуално състояние, завършвайки с провала на една силна връзка и последиците, които остават след апокалипсиса на страстите и химерите .
Още от първите редове книгата грабва вниманието на читателя и не дава възможност да се откаже от четенето. А това е така, защото ни завладява с изключителния стегнат стил на френския писател, публицист и есеист Паскал Брюкнер и умението му да си служи със словото.
Романът заслужава да бъде прочетен.
………….
Николай Пеняшки
20.04. 2014 г.
Добрич
ЦИТАТИ ОТ РОМАНА 
 
„Винаги съм предпочитал срещнатите от самия мен хора пред онези, с които ме запознават приятелите ми. Защото съм убеден, че съдбата, която е наредила да се срещнем, по тайнствен начин ще продължи да оплодотворява нашия съюз. А непредвиденото си остава единствената сила, способна да спре живота.”
„Трябваше да мине известно време, преди плътските ни отношения да се издигнат на висотата на шумния ни и разнообразен съвместен живот. Веднага заобичах това пищно тяло, чийто апогей не беше талията и което биеше на очи с ясно различимите си чудеса като притегателни центрове. От косата до пръстите на краката тя запазваше ясните извивки на обемите, които извиваха високите й гърди: двете колони на бедрата й израстваха изведнъж от земята, преминавайки в един гръб, който безкрайно се проточваше чак до финия и малък череп.”
„В нашето общество женската голота е мярката за всички неща, възнаграждението и мечтата на всекиго от люлката до гроба. Нарисувах Ви една пресилена картина на тялото на Ребека, възхвалявах й пропорции, главозамайващия и корем, но още нищо не съм Ви казал за онова, което наистина ме подлудяваше у нея: това беше задникът й , най-красивият който някога ми се е случвало да видя.”
„Топлата, гъвкава, разкошна Ребека твърдо бързо се превърна в съвокупността от всички жени, които я бяха предшествали в сърцето ми. За мен тя беше несекващ извор на размисъл и възторг. Навсякъде я следваше корона от светлина, омагьосан кръг, в който отивах да си изгоря крилете като пеперуда, смаяна от лампата, която ще я изпепели.”
„ Простете всичко на един луд човек, прикован към одъра си, и отживялата сантименталност и баналността на неговата история. Сома Ви моля: не осъждайте бъркотията, предизвикана от прекалено силните чувства.”
„ Трябваше да спрем до дотук: любовниците трябва да се разделят в най-силния миг на страстта си, да избягват един от друг от прекалената хармония, както някои се самоубиват от прекалено много щастие. Вярвахме, че сме в зората на света, но трябваше човек да е глух, за да не чуе шума на прибоя, който оповестява спускането на нощта. С многообразието на фантазиите, към които ме бе привикнала, Ребека бе разтърсила у мен единствения вкус, който дремеше в душата ми още от детските ми години, вкуса към новото заради това, че е ново. Аз очаквах винаги нещо повече от нея, изисквах тя да ме учудвах, да ме изненадва с ослепителни пируети и изобретения. ”
„ Преситен от сладострастие и изобилие, аз довършвах разрушаването на магията. Бях гладен за шум, за оживление, за тълпи, за врява. Скоро между Ребека и мен се установи атмосфера на глухо раздразнение: аз охладнявах, непостоянният ми характер, задушен за малко от умопомрачителна индивидуалност на приятелката ми, отново изплуваше на повърхността. Ребека беше за мен това, което аз бях за нея; един брутален шок, огнен дъх, който бе помел всичко. Тази вече освободена дива енергия сега се обърна срещу нас. Бурите и мощните флуиди, които бяхме натрупали, нямаше да закъснеят да избухнат в истински стихии.”
„Ликувах: играех си на феминист, смазвах Ребека в името на достойнството й, намирах у себе си известен талант за просветена мерзавщина.”
„ Изтезанията, които налагах на Ребека, криеха в себе си тази малко налудничава мечта: от мрачните води на унижението да избликне отпечатъкът на едно ново и добре закалено чувство. И тъй като не исках да повярвам, че химерите ни затъват като в пясък, жестокостта представляваше поредната извратена тактика за прелъстяване. Който иска, нека да разбере.“
„Така митичният ореол, с който бях обградил Ребека, странността й, която ме тероризираше и същевременно опияняваше, вече ми станаха познати до втръсване.”
„Не можех да се освободя от увереността, че истинският живот е другаде, далеч от жалкия кърпеж в семейните отношения и добродетелните глупащини на лудата любов (която на практика е върхът на охладняването, защото има за цел да ни направи поносимо до безкрайност присъствието на едно и също лице). Мисълта, че трябва да влача тази жалка връзка в безконечния мрак на едно опропастено съществуване, ме караше да настръхвам.”
„ Повечето мъже гледат как минават жени, които желаят, които никога нямат да имат, и се примиряват; аз бях безутешен по тези мимолетни минувачки и всяка една беше рана, която не преставаше да кърви. Болеше ме от пропуснатите възможности, както у ампутирания го боли отрязаната ръка.”
„Разбира се, ходих и с курви, подлудяваха ме като някаква паша, трептящи от живот, с полуразголени гърди, освободени бедра, слабини, украсени с дантели и жартиери, приканващи минувачите към просташки удоволствия в тъмни бърлоги. Ценях ги от епикурейство, от любов към скоростта като един бърз начин да имам възможно най-много тела за възможно най-малко време. Служех си с плащането само да съкратя дистанцията между апетита си и задоволяването му.”
„Ребека ме бе нарекла мръсник: признавах този недостатък в себе си. Бях избрал злото заради удобството, за да бъда нещо, а не нищо.”
******
МОЯТА ОЦЕНКА:
* ИСТОРИЯ – 6
* ГЕРОИ – 6
* СТИЛ НА ПИСАНЕ – 6
* ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗНЕНАДА – 5.50
* ТЕМИ НА РАЗМИСЪЛ – 5+
* ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД – 6
* СТЕПЕН НА ОРИГИНАЛНОСТ – 6
* МАРКЕТИНГ, ПРОМОЦИЯ И ХИТОВ ПОТЕНЦИАЛ НА КНИГАТА – 5
––
Общ успех: Отличен (5,69)
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

АМЕРИКАНСКИ БЕЛЕТРИСТИ

Етикети


Р

Т

Х

СЪСЕДЪТ

Етикети


    Слави облечен в бял костюм, светлосиня риза и вратовръзка излезе от къщи. Огледа се наоколо, в рамките на собствения си двор, поглади  с ръка челото и темето, и на лицето му цъфна свежа усмивка, която изчезна  за  броени  секунди. Той е около четиридесетгодишен,  с  тъмно кестенява коса – късо  подстригана, гълъбови очи и нормално удължено  мургаво лице. Стройното  атлетическо тяло  му  придава  величествена  осанка. Погледът му се насочи към двора на съседа,  когото не само уважаваше, но и обичаше като баща. Когато разговаряше  с него, изпитваше  особени  чувства,  които не би могъл  да определи. Въздъхна продължително. Често  се сещаше  за родния  си  баща, който липсваше дълги години от неговия живот. Знаеше от майка  си, че е починал при неизяснени обстоятелства, пребивавайки в чужбина.
Край  него  прелетяха   няколко  гълъба, които  огласиха  въздуха  и кацнаха  на съседното дърво,  напомняйки че живота продължава.
Лицето му се озари от свежа усмивка.
От двете страни  на входната врата на двуетажната вила са вградени тон колони, от които  се  чува  прекрасна и мелодична българска песен. Козерката  на приземния етаж бе доста голяма, подпряна с четири красиво изработени пилона, между които  има малки лехи с цветя. От входа на къщата до портата е направена  широка пътека от мраморни плочи. Дворът е също доста голям. В  дъното  от  левия  край  на  вилата е построена значително  голяма сграда, предназначена  за производство.
Слави въздъхна,  присви замислените  си очи и на челото се появиха две тънки бръчки. Имаше  навика да  преценява нещата не само за настоящия момент, но и за близкото бъдеще.
– Слави, как искаш кафето; с бита или суха сметана? – попита съпругата му.
Тя  беше тридесет и четири годишна, висока почти  колкото съпруга си, елегантна и сексапилна брюнетка.
– С бита…! – Отговори той, без да се обръща към нея. – Скъпа, донеси ми и цигарите!
Той седна на мекия тапициран стол, облегна  се и зачете ежедневника „24 – часа”; а козерката  правеше сянка от горещите слънчеви лъчи.
– Славчо, здравей! – поздрави  го  съседът  му.
– Здравей, Пешо! Как си?
Добри, слава богу. Ходих до Кирето. Снощи ли дойдохте?
– Да! – отговори Слави с приветлива усмивка.
– А бе-е-е, снощи май имаше земетресение, а?
– Ама и ти, с твоето подсъзнание! – реагира Слави с ехидна усмивка.
Пешо се усмихна приятелски, а очите му светнаха от щастие.
– Млади хора сте! Сега ви е времето.
– Така е, но стигат ни две деца!
Катерина  излезе  с поднос, носейки  две  сравнително  големи чаши с кафе и натурален  сок. Погледна  към  съседа  и се усмихна. Постави подноса на масата и сервира.
– Здравей, Катеричке! Яя-я-я, колко  си  се  разхубавила! Като  майска  роза си! – реагира Пешо усмихнат.
Цветистото  му слово  вълнуваше  винаги сърцето и душата на събеседника.
– Де да бях на вашите години! – Възкликна  Петър след  кратко мълчание, а усмивката отлетя като  гълъб към младите. Беше му приятно когато ги вижда, а сърцето се радваше; сякаш танцуваше.
– Ела  да пиеш едно кафе! – покани го домакинът – Знаеш, че винаги си добре дошъл. Приятно ми е с теб, а и те чувстам много близък, повече от съсед. Не знам защо, но е така!
– И аз изпитвам същото! Хубаво ми е с теб момко! Чувствам те като син! Извинявай, че говоря така, но е самата истина!
– Ела де! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Пешо е наш човек. Може да не сме роднини с тебе,  но те приемам като член от семейството! – Каза Слави с лъчезарна  усмивка, почесвайки  се  по темето. – Пий си кафето и  нектара! Катя ще си направи друго.
– Ще ми  ръждясат  червата  приятелю! По огнената вода съм – каза Пешо и се усмихва, секунди  след  това през погледа  му премина тъжна сянка, която Слави не забеляза.
Петър, или  както му  казваха „Пешо”  бе  ведър човек и рядко споделяше проблемите си. Винаги е имал най-голямо доверие и   ще има единствено на Слави, сестра му Гергана, и Катерина.
Чувстваше ги като собствени деца. Очите му светнаха като фарове, а усмивката  озарява загорялата  от  слънцето матова на лицето. Изглеждаше младолик въпреки напредналите години. От него винаги излъчваше доброта, напук на всичко и на всички.
– Добре, млади момко! С удоволствие ще изпия кафето, за да не те обидя! Благодаря за поканата!
– Добър човек си, бай Пешо! Шегаджия! – каза Слави с блага усмивка.
Седнал на стола срещу домакина, Петър въздъхна тежко и бавно, а усмивката не падна от лицето. Очите му сияят като слънчево утро. Както в тях, така и в душата си криеше своята болка, за която само той знаеше.
– Ти, как я караш?  Пак ли беше сам  в къщи?  Не  научи ли някакъв хабер за сина и дъщеря си?
– Не съм Слави! Едва ли ще науча! Но  реално казано те са винаги до мен, дори и в душата ми.
– Ако ти се пуши, вземи си цигара!– предложи свойски Слави.
Той мечтаеше, да срещне баща  си  в  някой светъл ден и да го прегърне. Беше  малък, когато баща  му бе заминал за чужбина и няколко години след това, неговата майка по незнайни причини се разведе, и  не  каза  нищо  на децата си. Но  когато стана зрял мъж, научи че на негово име има тлъста банкова сметка, като негов наследник.
– Благодаря ти, приятелю! – Каза Пешо и запали цигара. – Как е сестра ти?
– Добре е. Работи.
– А ти имаш ли вести за баща си? Често си споделял за него.
– Нямам…! Изпитвам  страхотна  необходимост   от  него. А и му дължа много! Не знам защо, но-о-о…, майка ми е унижожила всички негови снимки и разни други спомени. Дори не знам, как би  изглеждал  ако  беше жив. Освен това са  изгорени  всякакви писма и картички, за да не попаднат в ръцете ни; на мен и сестра ми. Това никога  няма да и простя! Въпреки  всичко  ми е майка, която…! – Той не довърши мисълта си, понеже  гласа му заглъхна. Имаше чувството, като че топка бе заседнала в трахеята.
Настъпи кратко мълчание.
–  Слави, …синко,  защо казваш, ако беше жив?  Извини ме, че говоря така и ти казвам „синко”. Ти си почти на годините на сина ми. А и те чувствам като такъв!
Петър почувства, като че тапа  бе  заседнала в неговото гърло. Не можа да преглътне, дори и да диша спокойно. Изкашля се, за да се освободи от така наречената „тапа”, с желанието да глътне чист въздух.
– Не се притеснявай, бати Петре! По-спокойно! – Каза приятелски Слави. –  Относно въпроса, който ми зададе, ще ти отговоря. Със сестра ми питахме майка ни за нашия баща, а отговора ù  беше, че е  починал. От  него момент до сега, не знаем нищо повече…, дори  къде е погребан; ако казва истината. Убеден съм, че ни лъже по причината – относно липса на доказателства спрямо твърденията ù. За съжаление съм разочарован от нейното поведение и казаните лъжи. Но ще разбера истината и ще открия баща си! Убеден съм, че е жив и е някъде тук! Не мога да понасям манипулациите  ù. Вина за това има и новият ù съпруг, един надут, и  самовлюбен бизнесмен. Така е татко Петьо! Извини  ме, че се обръщам така към теб! Чувствам те толкова близък, с когото мога да споделя  и  би  ме разбрал, и посъветвал; а ти  наистина  го  правиш! Само един  баща  би  постъпил  така към децата си, както  ти към мен, съпругата и сестра ми.
– Благодаря за благите думи, момчето ми! В този вълнуващ момент за мен, дори и думите не стигат, въпреки че напират  като лавина в гънките на мозъка.
Двамата замълчават и пушат цигарите си.
– Предлагам да обядваш с нас! Държа на твоето присъствие! – Каза  Слави, нарушавайки  тишината, усмихва се  и  полага приятелски  ръка върху едрото рамо на Петър.
– Благодаря ти, но не ми е удобно!
– Моля те, не ми отказвай! Оставаш и приключваме тази тема!
– Добре! – отговоря Петър и се усмихва в знак на съгласие.
– Щом е така, да пием по едно гориво! – Предложи с настроение Слави. – Какво ще искаш: кайсиева, водка или уиски?
– Кайсиева! – отговори с настроение съседът, а усмивката озари лицето му.
Така е, кайсията си е кайсия! Кате! Къде си? Донеси ракията и две кутии цигари?
Катерина донесе поръчката, дори и салатата. Лъчезарната ù  усмивка грейна като слънце. Положи  ръка върху рамото на Петър и попита:
– Как си бати Пешо? Как я караш?
– Добре съм дъще! Благодаря!
– Добре дошъл! Радвам се да те видя! – отговори усмихната.
Мъжете си казаха наздраве и отпиха. Разговаряха на различни теми, дори се смяха от душа.
Не след дълго пред портата спря червено „Пежо – 407”, от което, излезе доста изискана дама в напреднала възраст и не много едър мъж  с почти  побеляла коса, сресана назад и леко коремче. Той бе облечен в бял костюм и светлосиня риза. Същият приглади  с особен реверанс косата си и изпъна сакото.
– Бати Петре, извини ме! Изчакай няколко минути! – каза Слави и се усмихна.
Той тръгна към гостите и размени няколко думи с тях. Отвори съседния портал за да влезе Пежото на бетонираната площадка, която бе доста дълга и широка.В края на площадката бе направен гараж.
Новодошлите дойдоха под сянката при Петър.Той забеляза, че Слави бе малко смутен от новопристигналите. Пешо също се почувства малко некомфортно. Тази ситуация беше за кратко.
Обстановката се промени след появяването на Катерина.
– Бати, Петре, дамата е госпожа майка ми – Маргарита, а този приятен господин е Георги, неин втори съпруг –  казаСлави и представи по същия начин съседа си.
Погледите на Петър и Маргарита се срещнаха за минута-две. Тя не издържа на погледа му, докато  неговият запази самообладание.
Маргарита хвърли още веднъж светкавичен поглед към него, който от своя страна стрелна с очите си Георги.
Масата бе сервирана набързо, а разговорите продължиха в необичайната насока.
– Слави, извинявай! Знам, че ме покани на обяд, но трябва да си тръгвам. Може да сме близки, но сте се събрали семейството. Довечер или утре ще дойда. Искам да ти покажа едни мои  снимки от  по-млади години – каза той, като хвърли бегъл поглед  към Маргарита,  без  да забележат  другите. – Държа  на  това.А имам да ти казвам много неща… Все се каня за това…, но вече е време е!
Петър не беше виждал Маргарита много години. А и не желаеше  да я среща. Не очакваше такъв момент. Може би един ден  трябваше да се случи, и той настъпи. От една страна бе хубав за него. В настоящия момент разбра, че Слави  бе  негов  син. Този  миг за  него,  беше най-щастливия…  Щеше му се, да стане и да го каже пред  всички, но се въздържа. И за този момент ще дойде началото, да каже на децата си. Запази спокойствие и самообладание.
– Добре, приятелю, има време за това! Съжалявам, но не мога да те пусна да си ходиш! Мястото ти в момента е тук!… – каза домакинът, положи ръка върху рамото му и се усмихна.
Тези думи смутиха спокойствието на  Маргарита, която хвърли бърз злобен поглед към съседа на сина си. Тя се успокои почти набързо. Всичко това се случи без да усетят другите. Сетне се обърна към сина си.
– Сине,  остави човека! Прав е! Той не е от семейството! – каза тя и запали нервно цигара.
– Майко, моля те! Тук е моя  дом  и  аз решавам с кого да бъда. А колкото до съседа ми  Петър, той е мой  приятел, дори  и повече… С чиста съвест искам да кажа, че го обичам като баща – рече той и положи дланта си върху рамото на Пешо, поглеждайки с укор майка си.
Настъпи кратко мълчание. Горещото слънце пръсна огъня си над майката „Земя”. Принуди птиците да се скрият на сянка. Дори и песните им замряха. Сякаш се очакваше огнен  взрив и горещата му лава да обсеби навсякъде.
Мобилният телефон на Слави звънна като на пожар.
Младият мъж погледна дисплея. Видя името на сестра си Гергана. Очакваше я дойде. Попита се дали да ù отговори.
Телефонът звънна отново.
– Скъпи, кой е? – попита Катерина, а в гласа ù се почувства лека  тревога от случилото се.
– Сестра ми. Обади се снощи, че ще дойде по обяд.
Телефонът му звънна наново.
– Кажи, сестричке! Добре ли си! Усещам,че си под напрежение и тревожност!
Последва напрегнато мълчание.
– Кажи де! Не ме дръж в неведение…! – реагира той напрегнат.
– Малко е  да се  каже напрежение.  Бясна  съм… на  майка ни! Тя-я…, там  ли  е! И аристократът ли  е  с нея? Защо ли  питам за него? Винаги е бил и ще бъде нейно вярно псе!
– Но какво се е случило? Кажи де!
– Какво става ли? От днес  нататък не искам да я чуя, нито да я видя! Това е най-малкото, което мога да кажа в момента.
– Какви  ги  приказваш? Как  може  да говориш така за майка? Какво са сторили с Георги?
– Какво ли? Питай ги! След малко съм при вас. Баща ни е жив, батко!  Той…! Той е…! Казано метафорично, майка  ни го е погребала жив! Ние го познаваме. Дори имам доказателства…!
– Но-о-о, как така? – попита той  и  погледна майка си със злобен поглед.     Сърцето  му се  разбунтува толкова силно, сякаш бе готово да се пръсне, а лицето промени цвета си.
– Скъпи, какво е станало? – попита разтревожена Катерина.
– Ще разбереш! – Той  въздъхна продължително, отговаряйки  бавно и разтревожено.
– Какво има сине? – попита майка му озадачена и засегната от неговия поглед.
Слави  погледна майка си  с неприязън. Отпи  от питието за да дойде на себе си. Почувства, че ръцете му се разтреперват. Обля го пот. Като че огнена лава мина край него. Изправи се рязко, като че пружина го бе изтласкала. Отпи наново уиски.
– Kате! – обърна се към съпругата си. – Налей ми едно питие с лед. Сипи  на татко Петър и на гостите, а след няколко минути ще пристигне горещата новина на деня.
Катерина поднесе питиетата.
До входната врата изскърцаха спирачки.Четирите колела се забиха в асфалта, като че  предвиждаха задаващата се огнена атака.
Гергана изскочи като снаряд от колата, държейки чантата си под мишница, а очите ù светеха като нощни лампи.
Всички погледи се обърнаха към нея.
– Кате, извинявай скъпа, ако  обичаш донеси ми един стол! – Помоли Гергана.– Ще  седна до бати Петър. Не съм го виждала отдавна. Домъчняло ми  е за него.
– За каква гореща новина става дума? Сине, кажи де!
Катерина донесе удобен стол за Гери. Наричаха я ака за по-кратко, включително и за гальовно.
– За горещата новина ли? За това ли питаш, майко? Знаеш ли, аз съм горещата новина? Ти-и…, що за жена си?! Каква съпруга и каква майка си? – Попита озлобена, а сърцето ù  биеше лудо. – Батко, налей ми питие с лед! – Помоли тя.
Настъпи кратко мълчание, което назряваше под  напрежение, готово да изгърми като буре с барут.
– Благодаря, батко! Приготви ми още една пълна чаша за резерва! Малко е да кажа, че съм бясна на майка си.
Тя отпи едра глътка и запали цигара.
– Какво говориш? Не те ли е срам да се държиш така! – опита да се защити Маргарита.
– Как може такива обиди? Тя ти е майка! – изригна  като  вулкан Георги.
– Моля ви, не се месете! – погледна го със злобен поглед Гергана.– Вярно е, че ми е майка, която ми е дала живот, както и на брат ми. Тя ни е възпитала и за много други неща сме ù благодарни, но няма право да ни лишава от родния ни баща, и да ни лъже години наред , че е мъртъв. Не ви прави чест да постъпвате така с  него  и умишлено да го ограбите, морално и материално. За подобно престъпление, предполагам че знаете каква съдба ви чака!  Доста години  ви чакат  зад  решетките. За съжаление, като като дъщеря и брат ми, като неин син, не можем да направим нищо във ваша полза. Лично  аз  не  бих пледирала за  това, колкото и да ми е болно! Дори  съм  задействала делото и в двуседмичен срок да върнете всичко на баща ни с лихвите. Никой не може да ме разубеди да се откажа от това дело срещу родната си майка, имайки предвид  работата ми като адвокат. Не си мислете, че не ме  боли, напротив, боли  ме  и то много …! Как можа, да постъпиш така жестоко с баща ни, твоят съпруг. Нали вие ни създадохте като ваши деца. Не те виждам, с какво може да се оправдаеш. Грешно е да застана срещу майка си, но нямам друг избор. За съжаление е така.
Петър се почувства  неудобно  от този  зловещ  и болезнен театър.
– Моля да ме извините, но трябва да се прибирам! Не ми е мястото тук!
– Не татко, твоето място и дом е тук, както и твоят дом е наш!
– Гери, какво става? Обясни ни…! – попита Слави озадачен и изненадан.
– За това съм тук! Батко, научих кой е нашия баща. Няма по-голямо щастие от това. Нека ни е жив и здрав! Той винаги е бил до нас, за което не сме подозирали, но е така. А това е най-прекрасното. А  нашата майчица – каза Гергана с ирония, поглеждайки към нея, ни е лъгала с години. Дори е говорила  небивалици  по негов адрес, а и освен това е изгорила всички документи и снимки  на  родния ни баща, за да не попаднат в ръцете ни. Миналата година бати Петър, който е до мен, лежа доста време в болница и се нуждаеше от кръвопреливане. Неговата кръвна група е най-рядко срещаната в света. В България тази кръвна група  е  8 %  от населението. За негово щастие  имам същата кръвна група, а тя е АВ – (АБ с отрицателен резус фактор). Поради тази причина помолих доктора чрез направление да ми се направи ДНК тест, поненеже  се усъмних, че  може  да ни е баща. Наистина  излезе така. Друга  моя проверка  доказа, че същата кръвна група  има и брат  ми, включително и майка ни, който факт беше фрапиращ за персонала в  кръвния център. Такава вероятност  и  изключително много малка.
Тази новина взриви сърцата на всички присъстващи.
Гергана отпи от питието, за да дойде на себе си и продължи.
– Майко, не само че съм бясна спрямо теб, но и с чиста съвест ще ти кажа, че вече  не може да ми бъдеш майка. Това, което си направила, не  мога  да  ти  го простя! В конкретния случай  се наслагва  престъпление  върху престъпление и то умишлени. Не ми трябват никакви други обяснения… ! Знам какво сте направили с втория си съпруг Георги и защо сте постъпили така с баща ни.  Срамувам се, че имам такава майчица.
– Откъде знаеш, тези подробности? – запелтечи бавно Маргарита.
Георги се изчерви като репичка, разкопча горното копче на ризата, отпусна възела на вратовръзката, изгрухтя като прасе, изкашля се, глътна от питието и запали цигара.
 ……..
 © автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 24. 03. 2015 г.

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА „ЛИСИЦАТА“ от писателя ГАЛИН НИКИФОРОВ

Етикети


ЛИСИЦАТА - роман
На 27.04. 2015 г. в огледална зала гр.Добрич от 17.30 часа се състоя премиера на романа „ЛИСИЦАТА“ от добричкия писател Галин Никифоров.

Организатор на премиерата е Община Добрич. Драгомил Георгиев – учител и литературен критик към Сдружение на писателите – гр.Добрич представи накратко романа в основен аспект и даде същата възможност на Елена Борисова – докторант по нова и съвременна българска литература към БАН. Госпожа Борисова представи романа почти подробно следвайки неговия сюжет и повествование.

Галин Никифоров е един от авторите, чийто романи през последните десет години са най-номинирани и награждавани с авторитетните български литературни награди за проза: две номинации в конкурса за наградата „ВИК“ за Роман на годината (2007 и 2009), четири номинации за наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2006, 2009, 2011 и  2015 – последната е за „Лисицата”), две номинации за наградата „Елиас Канети“ и по една за „Христо Г. Данов“ (2010), „Развитие“ и „Светлоструй“; през 2003 г. е отличен с наградата „Развитие“ за нов български роман – за „Умерено нежно”; през 2008 г. – с наградата „Светлоструй“ – за романа „Добро момче“; през 2011 г. е удостоен с наградата „Елиас Канети“ за романа „Къщата на Клоуните“, като през същата година –  за романа „Лятото на неудачниците”,  става носител и на наградата „Български роман на годината 2010“, създадена от Фонд „13 века България“.  В едно интервю по повод наградите Г. Никифоров казва: „ А че наградите са хубаво нещо, мисля, че е излишно да го казвам. Но не те са целта на писането – те са просто следствие от отношението ти към писането“.

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ЛИСИЦАТА

„След малко бебето в ръцете му се размърда и бавно отвори нежните си клепки. Той сведе глава и с почуда видя как върху снежнобялото личице, подобно малко чудо, изплуваха, две тъмночервени очи, приличащи на разтопени рубини.“

“ – Философска аксиома – потвърди Нора и се загледа в една от папките си.“
– И на какво си попаднала,докато си търсила? – попита той през рамо, неусетно преминал на „ти“.
– Аспиринът действа на ниво айказаноиди. Те от своя страна, действат на еднокринните хормони, а те, по обратния ред, понякога действат на онези механизми в биохимичните цикли, които водят например до главоболие. А главоболието се лекува най-добре с аспирин. Това накратко е смисълът на монографияата ми. Но разгънат на около четирийсет страници.“

„Името на убития бе на Мариан Каратанчев, на 38 години, производител на късометражни порнофилми със садомазохистично съдържание, който бил намерен удушен в собствения си луксозен апартамент в ранния следобед на 5 юни 2008 година. Единствените заподозрени били двама актьори, с които Каратанчев снимал поредния си филм – 19-годишен на име Нестор Колев и 23-годишната Олга Левкосту, българка от украински произход, бивш модел и стриптийзьорка с оредяващи ангажименти. …“

“ дълго ме гледа с котешките си очи… после дойде при мен и ми позволи да го яхна… беше див кон, но изведнъж се укроти… После небето се изпълни с черни птици с по четири крила…“

“ На фасадата на блока бе вдигнато скеле, покрито със зелена мрежа, в най-високата част на което, като мухи в паяжината на огромен паяк, трима работници в черни гащеризони и жълти каски си крещяха нещо.“

„Трейман внезапно млъкна, сякаш изведнъж някакво отчаяние го бе заляло и той не виждаше смисъл да продължава да говори.“