Дете във фризера

Най-красивото и сладко дете на Земята и всички времена изчезва. Бавачката убита.
Майката е в паника, скръб и депресия.
Телефонът ù звъни. Чува се груб и хрипав глас.
– Отворете фризера!
Майката го отваря, изпада в ужас и припада.

______________
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

 

 

ПИСАТЕЛКАТА НЕДА АНТОНОВА В ДОБРИЧ

На 13 ноември в Петък в 17:30 часа в гр.Добрич – „Огледална зала“  ще се проведе  премиера на новата книга на писателката Неда Антонова „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“.

Царица Елеонора Българска” не е исторически текст, още по-малко биографичен. Мисля го като разказ за това, с какво ни овъзмездява съдбата, когато ни е лишила от любов. Но не на принципа „Богатите също плачат”. Подходът е друг: „Любовта е сезон, а всичко останало е климат.”
Сп. „Факел” от интервю на Румен Леонидов с писателката

„Тази книга е мисия, тя не е поредният роман“ – казва издателят Румен Леонидов за новата книга на Неда Антонова „Съвършената. Преподобна Стойна неканоничната светица“ и допълва, че Неда Антонова има невероятно чувство за обобщение. „Когато се съчетае способността да проникваш в историята с една духовна чистота и вяра в доброто мисля, че така наречения продукт е повече от полезен и необходим.“

                                                                                             БНР „Хоризонт”

Романът „ЛЕВАКЪТ” – МАЙКЪЛ КРАЙТЪН

Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.
Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?
Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос) заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.
И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?
Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.
А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!

Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.

Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.

Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!

_______________
20.12.2014 г.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права

Добрич

ИСКАМ ТЕ…!

Искам те…!
Сърцето ми го иска.
Върни се в живота ми.
Нека раната зарасне!
Дай ми любовта си!
Тя е като слънцето.
Изгаря цялата ми същност.

––
автор: Николай Пеняшки – Плашков
Добрич;
2.11. 2015 г.; 21:57 ч.

ФИЛИП МИЛТЪН РОТ

Филип Милтън Рот (на английски: Philip Milton Roth) е американскиписател, известен с романите и разказите си, посветени на живота на американските евреи. Прославя се с третата си книга, „Синдромът Портной“ (Portnoy’s Complaint) от 1969 г.

Рот завършва еврейското училище Уикуейк и става студент в  Университета Рътгърс. През 1955-1956 година служи в армията. От 1956 до 1958 г. е доцент по английска литература в университета в Чикаго.

––––
продължете от: Уикипедия

Романът „ЛЕВАКЪТ“ от Майкъл Крайтън

Романът „Левакът” написан от американския писател Майкъл Крайтън (под псевдонима Джон Ленг) е интригуваща и завладяваща история, която завладява читателя от първия до последния ред. Тази книга спада към жанра медицински научно-фантастични трилъри.

Първото нещо, което прави впечатление е заглавието, което предизвиква загадъчния въпрос, защо е „Левакът”?

Но ако отговоря веднага, не съм сигурен, дали ще Ви насърча и предизвикам да я прочетете. Но така или иначе това или иначе, това е целта на ревюто. Като загадка ще намекна, че „Левакът” е главния герой Питър Рос, заради неговия наивитет. Така смятат останалите персонажи, които участват в тази сложна и заплетена игра. Накратко казано, истината е, че те се нуждаят от него (д-р Рос), заради медицинското му образование, и още нещо…, от което искат да се възползват, притискайки го физически и психически.

И така, каква е гледната точка на писателя и неговата цел?

Питър Рос е радиолог, който след завършването си решава, че най-доброто място за отдих и почивка в рамките на два месеца е испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Но тя не протича, така както е планувал. Той се запознава с готино момиче. Но започват редица, неочаквани за него неприятности. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави очакваната „аутопсия”. После го посещават няколко мъже, като единият се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи споменатата аутопсия. Най-напред му предлагат пари, а после го заплашват. Никой не иска да му обясни за какво става дума и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. В действителност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак (несръчен и глуповат човек). Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето наивникът-левак решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. А наградата са оплетени планове, скроени в играта, както и мимолетната връзка с красива и изпепелена жена.

А какъв е краят на историята, ще разберете накрая?!

Романът „Левакът” е страхотна книга, която е идеална за четене при всякакви условия. Действието се развива бързо. Сюжетът е вълнуващ и изключително точно подреден, изпълнен с неочаквани обрати. Историята е измислена изключително перфектно. Става дума за стар испански род и реликва от времето на конквистадорите.

Съществува изключително интересен способ за ликвидиране на неудобните противници. Имайки предвид, че писателят Крайтън в своите романи, се базира винаги на доказани истини.

Тази вълнуваща книга е доказателство за изключително изчистен и стегнат стил на американския писател Крайтън.  Бих го определил като майстор не само на словото, но и на съспенса.
В заключение бих добавил, че романът е постигнал своята цел. Грабва от първите редове и държи в напрежение до края. Така, че грабнете книгата и четете!

_______________

автор: Николай Пеняшки – Плашков / пълни авторски права

25.09.2015 г., Добрич

„БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“ – АЛАН АЛФОРД

БОГОВЕТЕ НА НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

АЛЪН Ф. АЛФОРД
Издател: „Гуторанов и син“  1999,

Първо издание,
ISBN 954 507 116 8

Превод от английски: Светла Хайтова-Ифандиева /запазени авторски права/
редактор: Веска Захова
предпечатна подготовка: Иглика Богоева

„Тази книга е посветена на Човешката раса, за да можем да проумеем, откъде сме дошли и накъде сме се устремили.“

                                                                                                              Алън Ф. Алфорд

Под заглавието на книгата е поставен следния надпис от американския учен египтолог, изследовател и писател Алън Ф. Алфорд.

…..

„НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“

ЗА БОГОВЕТЕ ОТ ПЛЪТ И КРЪВ“ Алън Ф. Алфорд

„… Преди около двеста хиляди години хуманоидът, известен като Хомо еректус, изведнъж се превърнал в Хомо сапиенс, с петдесетпроцентно увеличение на мозъка, способност за езикова комуникация и съвременна анатомия. Как е било възможно това да стане след 1,2 милиона години, минали без никакъв прогрес? Именно аномалии от този род причиня¬ват огромно неудобство на такива високоуважавани учени-еволюционисти като Ноам Чомски и Роджър Пенроуз. Когато най-съвременните еволюционни принципи биват прилагани към Хомо сапиенс, логичното заключение е, че ние не би трябвало да сме тук!

Религиозното схващане за Божественото сътворение страда от равностоен скептицизъм. Кой би могъл да приеме сериозно историята с Райската градина? Наука и религия се въртят в омагьосани кръгове на задънена улица. Но човечеството все пак е тук и този факт се нуждае от обяснение.

Еволюцията на човешкия род е само една от многото тайни, които конвенционалната наука не може да обясни. В последно време списъкът на бестселърите представя нарастващ брой популярни книги, които се занимават с тези тайни. Един от факторите, поддържащи тази тенденция, е серията открития в Египет. Разкриването на тайна врата във Великата пирамида и независимото датиране на пирамидите в Гиза и Сфинкса към периода 10 500 – 8000 г. пр. н. е. привлякоха общественото внимание. Но тези исторически аномалии не се ограничават само в Египет. По целия свят се срещаме с места като Стоунхендж, Тиуанаку, Наска и Баалбек, а те съвсем не пасват на историческите парадигми. Изглежда, че съществува наследство от мъглява предистория във формата на камъни, карти и митология, които технологията на нашия двадесети век едва сега ни дава възможност да разберем.

На този фон много учени са се хванали като удавници за сламка за Атлантида и могат да бъдат извинени за действията си. Но на практика напредналото познание на майте и египтяните може да бъде проследено назад във времето на първата цивилизация на шумерите, които внезапно и мистериозно се появяват преди 6000 години. Шумерите твърдят, че културата им е дар от боговете, а не от Атлантида! От гледна точка на веществените доказателства навсякъде около нас можем ли да си позволим лукса да пренебрегнем казаното от шумерите?….

……Това е една уникална книга – един уникален изследователски труд, комбиниращ голяма част от знанието на човечеството и разглеждащ го от една различна гледна точка. Това е книга, която с УДОВОЛСТВИЕ бих нарекъл „енциклопедия на интелигентния човек“, защото в нея са събрани и систематизирани основни положения за човека, неговия произход,  и света в който живеем, а не само от гледна точка „има ли извънземни?“. За хората, които биха желали да разширят своя познавателен кръгозор. В тази вълнуваща книга има подробна и систематизирана информация, поднасяща комбинирани, и изключително важни знания в областите на  историята, географията, културологията, технологиите, генетиката, строителното инженерство, религиознанието, и библиологията, анатомията, физиология, и астрономията… – всичко това е споено в един енциклопедичен разказ за начина какво правят хората, които подхождат сериозно към собствения си живота.

Съдържанието на книгата написана от писателя и учен Алфорд – независимо от познавателните и енциклопедични  моменти, е изключително вълнуващо, увлекателно написано и водещо читателя през цялото земно кълбо, през различните исторически и културни епохи на различни народи и оставеното от тях.

На базата на прочетената книга „БОГОВЕТЕ НО НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ“, читателят би си задал следните въпроси: от къде идваме, къде отиваме, какво сме ние, мита за еволюцията и Дарвин, фалшификациите на историята и библията и т.н.

С удоволствие бих казал, че книгата на Алън Алфорд заслужава да бъде прочетена. Написана е на общодостъпен език и се чете леко и приятно.

…………….

© автор: Николай Пеняшки – Плашков (Запазени авторски права)

ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – 22 септември г. 2015 г.

    Днес на 22 септември 2015 година се навършват 107 години от провъзгласяването на независимостта на България. Този исторически факт има огромно значение, тъй като полага финала на националното движение и борба на българския народ срещу петвековното османско владичество.
Руско-турската освободителна война, която донесе Освобождението на българската нация  предостави възможността и правото на избор за суверенност на България пред Великите сили.
Проведеният след това Берлински договор, постави основите на Българското княжество под  суверенитета на Високата порта. Този исторически акт не оказва съществено вътрешни особени последици за нашата държава, имайки предвид  развитието на вътрешнополити-
ческия живот съобразно повелята на Търновската конституция от 1879 г.
В рамките на този конкретен исторически момент присъствието на османската империя е било формално. Според тогавашната традиционна дипломатическа ерархия, българските дипломатически представители са били с най-нисък статус.
Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22 – ри септември (5-ти октомври нов стил) 1908 година в църквата „Св. Чети-ридесет мъченици” в старопланинския град Търново.
Великите сили през пролетта на 1909 г. официално признават независимостта на Българското царство.
Берлинският договор е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Той е причината за подялбата на България и нейното разпокъсване.
Санстефанския  мирен договор,  е предварителен мирен договор между Руската Империя и Османската Империя (1877 – 1878 г.) и урежда макар и неокончателно, обособява-не  на Трета Българска държава след близо пет века османско владичество.
Договорът е подписан  около 17 часа на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул, от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния  министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. За съжаление при подписването на договора няма представител от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3456 убити опълченци.
Договорът предвижда създаването на автономно, трибутарно княжество,  България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България  определени в общи линии на приложената карта, трябва да служат за основа на окончателното разграничение.
Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по ново устроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата  Враня  до планината Карадак. Оттам границата ще мине по западните граници на азите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб  планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос.. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив.
От Буругьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източн Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово(Член 6).
В нарушение на Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г. между Русия и Австро-Унгария, договорът се опитва да създаде голяма славянска държава на Балканите – княжество България  би  имало площ от около 170 000 кв. км. И  би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавиет, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово (Качаник) и Албания (Корчанско), част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта,  одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години (Член 8). Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).

____________
© Николай Пеняшки – Плашков
гр.Добрич; 22.9. 2015 г.; вторник ; 15:34 ч
.

ЩРИХ ЗА МАГИЯТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО

Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможностите и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в обществена, така и лична полза.
Значителна част от хората биха задали въпроса; какво всъщност представлява словото. Отговорът може да бъде различен в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна, философска и религиозна. Но ако тези гледни точки се обединят, приемаме че Словото се явява „мостът“ към човешката изначална същност. Магията на словото се състои в неговата многовариантност и многозначност. Осмислянето на магията на човешкото слово дава възможността на неговия автор да се докосне до сърцето и душата на човека (слушател или читател), и да разгадае неговата тайна.
Магията на словото притежава силата да разплита човешката същност в различни посоки и в дълбочина.
Не бива да забравяме, че всички ние сме рожба на природата и принадлежим на световната галактика, и живеем в ритъм и тон със вселената.
Магията и силата на словото ни предизвиква, и принуждава понякога да плачем, да се разделяме с другия до себе си, събираме, радваме, обичаме, да мразим, гневим, и да се сплотяваме.
Качественото слово с неговата многовариантност, многофункционалност е магическо лекарство, което може да излекува „болните хора“ по света със своята любов, доброта и доверие, в името на бъдещето на човечеството. А за да се случи това се изисква доверие, убеденост и вяра в магическата сила на думите. За да се осъществи тази магия и убедителност на красноречието е необходимо ако е в диалог с друго слово. А това поражда сливане (обединяване) на отдалечени една от друга две различни страни. Този процес на сближаване води да откриване на еднаквото (т.е. обединяващото), което е в противоречие на различията.
Не е лесно личността да притежава изискаността и магията на словото (красноречието); казано по друг начин ораторското изкуство (реторика). Необходимостта от това изкуство е свързана с осъзнаването и утвърждаването му обществено значима и ефективна форма за целенасочено въздействие върху човешката общност.
Важно е да се улови многообразието, богатството и дълбочината на човешките взаимоотношения, изживяването и осмислянето на битието, умението да се подреждат житейските проблеми, намиращи се в многообразен хаос.
Подреждането и развитието на нещата в живота определят смисъла на битието на всеки човек и откриват истината за качеството на житието. Това се дължи на мъдрите и умните хора – така наречените философи.
Един от тях е Сократ, който е един от най-колоритните древногръцки личности. Той е един от най-важните символи на западната философска традиция през периода (469 пр.н. е. – 399 пр. н. е.). С годините напред, той оставя писменото творчество. Предпочита живия разговор, така наречения диалог. Не напразно той се смята „баща“ на диалога. Имайки предвид това определение, ако читателят се интересува от истината, в стремежа за знания, ще срещне наименованието „Сократически диалог“; наречен още Сократов метод.
А за да се владее и води диалога с другата (отсрещната страна) с цел да бъде убедена в истината и правотата, се изисква да се владее изкуството на боравенето с думи. Именно силата на словото (думите), печелят сърцата на слушателите (читателите). Речта трябва да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена. Казано накратко е необходимо да се говори уместно и подходящо. Казаните думи са краен продукт на мисълта. Много важно да се използват подходящо избрани думи, за да бъде благозвучна речта.
Използването на евфонията (еуфонията,“благозвучието“) е характерно за най-добрите в ораторското изкуство.
Истинското слово (реториката) разкрива истината със своята убедителност и онова, което е Биващото, Битието.

––-
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 16.08 2015 г.

Родната политика

Родната политика
службата тика
за всеки бездарник.

*****
автор: © Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
10.08.2015 г. ;

 

ЩО ЗА ЖИВОТ…?

Живеем в нашата родина –
може би в райска градина.
Живеем,съществуваме, творим.
От семейния бюджет пестим
за ток, вода, храна, отопление и телефон.
Що за живот – без тези благини?
Живот в бетонни пещери –
огън в душите ни гори.
Не можем да си позволим
европейски стоки с броени пари!
Семейният бюджет не позволява
живот човешки в таз поквара.
„Мисля, значи съществувам!“
В България „Семейния живот“
те принуждава, да спестяваш,
ако изобщо си го позволяваш!
Живот, живот, какво си ти?
Живот с въпроси и мечти…

Авторски права:
© Николай Пеняшки – Плашков
Добрич; 12.07. 2015 г., 13:45 ч.

ИЗПОВЕД

Скъпа, моя Афродита.
Ти красавице една,
и възбуждаш апетита;
и любовта ми безвъзмездна.

Ти, гълъбице моя,
красавице на Троя.
Звезди в шепа ще поднеса
и всички земни чудеса!
––––
автор: © Николай Пеняшки Плашков
гр.Добрич
20.07. 2013 г.; 17.15 ч.

Ода за самотата

Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
че си е у дома,
чиито ниви, с хляб го създават,
а пък стадата – с мляко и руна
чийто буки и лете хлад му дават,
а зиме топлина.

Честит е, който гледа уталожен,
как с часове и дни се нижат рой,
със здраво тяло, с ум неразтревожен
денем във блажен покой.

в дълбок сън нощем, работа и сладост
съединил в едно и отдих,
и дух невинен, дето литва с радост
към размисъл и стих.

Тъй нека да живея – сам, без слава
и да умра, без да ви без да ви натъжа,
и никой камък нека не издава
къде лежа.
–
© автор: Александър Поуп  (1688 г. – 1744) , Английски поет

РОМАНЪТ „ЧЕТВЪРТЪК“ ОТ ЗДРАВКА ЕВТИМОВА

Заглавие: „Четвъртък”                                                                 
Автор: Здравка Евтимова
Жанр: проза
Корична цена: 6 лв.
Меки корици
Брой страници: 272
Дата на издаване: 12. 2003 г.
ISBN: 9544911359

Тези, които не знаят романа „Четвъртък” от българската писателка Здравка Евтимова, дори и за тези, които го знаят, но не се го чели, нека да го грабнат, и прочетат.
Заглавието е предизвикателно, дори привлича вниманието на читателя, за да отвори книгата и да я зачете.
В своя роман писателката разкрива и описва живота на четири жени в съвременна България, и как посрещат своите обстоятелствени предизвикателства, как ги разрешават, в зависимост от личностните амбиции и индивидуален характер.
Едната е Симона – дебело момиче, чийто баща не може да пише на правилен български език. Въпреки това той властва над цял окръг, продавайки на населението дрехи втора употреба, телевизори, нискокачествен алкохол, презервативи, метални конструкции и други сто-ки. Заради конкуренцията, която има, избухват бомби пред къщата му. Идва моментът на житейския му край, когато бива застрелян пред дома си.  Дъщеря му Симона наследява цялата империя от цехове, мандри, кръчми и магазини. Подхванала здраво бизнеса, тя го ръководи с не по-малка жестокост от баща си и превръща населението в свои крепостни селяни. Тя е влюбена в циганина Симо, на когото плаща от самото начало за да спи с нея. Той я обича пламенно от цялата си душа, без да знае коя е; жената която иска да стане негова съпруга.
Симона е приятелка на госпожа Арсениева, която е съпруга на един от най-влиятелните бизнесмени в югозападна България. Тя е изключително привлекателна, но е отегчена от бизнес-партньорите на своя съпруг. Въпреки че спи с един от тях, мечтае за Д.- тайнственото момиче, което я масажира веднъж седмично.
Майката на Д. е безработна преводачка от руски език, която става по принуда гувернантка на сина на г-н и г-жа Арсенови.
На фона на повествованието изпъква образът на Нора, която е корава и със силна воля млада жена, работеща в долнопробно кафене „Мазното”. Тя често бива подложена на непоносими унижения. Въпреки всичко излиза победител в своята борба с насилниците и силните на деня. Младата Нора се грижи за болната си майка и за своите братята близнаци, които напускат родината, търсейки своята реализация, с цел за по-пълноценен живот.
Д. е масажистка. Тя се принуждава да спи срещу заплащане със сина на богатата дама, за да гарантира правилното му сексуално развитие, е най-силната студентка в потока, която застава с непроницаемо лице и борческо, непокорно сърце пред порочния  и потискащ свят, готов да я превие.
Романът „Четвъртък” е предизвикателен роман и не позволява на читателя да се отдели от книгата. В повествованието се усеща упоритостта и желанието за оцеляване в съвременните условия на нравствената пустош в днешна България, редом с алчността и моралния упадък във всичките му категории.
Този роман е четиво за смазващата сила на парите, редом с алчността, за глада, любовта, която оцелява въпреки обстоятелствата, предателствата, продажността и подкупите.
В сюжетното развитие на книгата се усеща раждането на надеждата, че съвременна България бавно и болезнено, но въпреки трудностите успешно се откъсва от черната сянка на насилието, корупцията, моралната деградация и унижението, за да се придвижи към по-добри човешки дни за целокупния български народ.
За мен е важно да отбележа, че романът „Четвъртък” е отражение на българската реална действителност, пълна с всичките и негативи, с противовес в лицето на човечността, и любовта, които движат човечеството напред към по-добро.
Стилът на писане е перфектен, без натрапчивост спрямо читателя, което е доказателство за качеството на романа и неговата изключителна популярност в много страни по света.
Книгата се чете изключително леко и въвлича вниманието, и мисълта в необятния простор от негативни явления, редом с позитивните.
Романът „Четвъртък” е изключителен роман, който горещо препоръчвам.

        МОЯТА ОЦЕНКА:  

         * История  – 6
* Герои – 5.50
* Стил на писане – 6
* Елементи на изненада – 5.50
* Теми за размисъл – 6
* Емоционален заряд – 6
* Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

                                              Обща оценка:  Отличен  5,78

© автор: Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
2015 г.

Романът „ГОРЧИВА ЛУНА“ от ПАСКАЛ БРЮКНЕР

 Категория: Чужда проза                                                       
Издателство: IMG
Година на издаване: 2013
Страници: 280
Корици: меки

Романът „Горчива луна” както казва френския писател Паскал Брюкнер е роман на жестокостта. Бих добавил, че повествованието в книгата много умело сгъстява сюжетното развитие, за да подсили интереса и вниманието на читателя и изостри напрежението в конфликтните ситуации. В сюжета на книгата със силата и красотата на словото са отразени дивите и жестоки страсти между Дидие и Беатрист.

Тази история за тъмната страна на любовните чувства и страсти води до краха и провала на една връзка и напразните надежди.
Дидие и Беатрис водени от желанието за страстно пътешествие, се качват на голям презокеански кораб, без да подозират какво ще им поднесе съдбата, след фаталната среща със сакатия Франц и предстоящите чувства към съпругата му Ребека.
По време на пътешествието, което има своята цел, инвалида Франц потапя Дидие в тъмните води изпълнени с животинска и жестока сексуална перверзност с новата връзка – Ребека.

Този роман е една блестяща история, описана с изключително умение, талант и чрез художественото слово на писателя Брюкнер.

В книгата се разказва за дивите и животински сексуални желания на главния герой към Ребека, правейки се на животно и за моралния упадък на личността от съвременното общество в западния свят през 50 – те години на 20-ти век.

Романът „Горчива луна” е ярка и блестяща картина на модернистичните и филисофско-психологически възгледи на писателя, който не само обгрижва с любов своите герои, но ги изтласква и потапя в крайностите на сексуалните страсти на любовта, изпълнени със животинска стръв и отровна жлъч.

На преден план в сюжета изпъква една нова реалистична житейска картина по време на модернизма, описана с изключителен и стегнат стил и качественото слово на Брюкнер като писател, публицист и есеист.

Бих добавил, че в повествованието на този вълнуващ и драматичен роман се усещат философските възгледи на автора относно личността, която е носител на морала и ниските страсти в западния свят през първата половина на двадесети век.

В конкретния случай се стига до най-хубавата идея – на всеки се дава възможността да управлява съдбата си, за подобряване на своето съществуване. За целта е необходимо личността трябва да открие най-напред в себе си тъмната страна и яростния сексуален хедонизъм, ако има такива, независимо от степента им.

В края на повествованието на романа се стига до инфарктното клинично състояние на чувствата и ситуациите.

Според мен не става дума за една обикновена любов. Тук любовта е изключително страстна. Тя достига до крайност на емоционалното и сексуално състояние, завършвайки с провала на една силна връзка и последиците, които остават след апокалипсиса на страстите и химерите .

Още от първите редове книгата грабва вниманието на читателя и не дава възможност да се откаже от четенето. А това е така, защото ни завладява с изключителния стегнат стил на френския писател, публицист и есеист Паскал Брюкнер и умението му да си служи със словото.

Романът заслужава да бъде прочетен.

………….

Николай Пеняшки

20.04. 2014 г.

Добрич

ЦИТАТИ ОТ РОМАНА 

 

„Винаги съм предпочитал срещнатите от самия мен хора пред онези, с които ме запознават приятелите ми. Защото съм убеден, че съдбата, която е наредила да се срещнем, по тайнствен начин ще продължи да оплодотворява нашия съюз. А непредвиденото си остава единствената сила, способна да спре живота.”

„Трябваше да мине известно време, преди плътските ни отношения да се издигнат на висотата на шумния ни и разнообразен съвместен живот. Веднага заобичах това пищно тяло, чийто апогей не беше талията и което биеше на очи с ясно различимите си чудеса като притегателни центрове. От косата до пръстите на краката тя запазваше ясните извивки на обемите, които извиваха високите й гърди: двете колони на бедрата й израстваха изведнъж от земята, преминавайки в един гръб, който безкрайно се проточваше чак до финия и малък череп.”

„В нашето общество женската голота е мярката за всички неща, възнаграждението и мечтата на всекиго от люлката до гроба. Нарисувах Ви една пресилена картина на тялото на Ребека, възхвалявах й пропорции, главозамайващия и корем, но още нищо не съм Ви казал за онова, което наистина ме подлудяваше у нея: това беше задникът й , най-красивият който някога ми се е случвало да видя.”

„Топлата, гъвкава, разкошна Ребека твърдо бързо се превърна в съвокупността от всички жени, които я бяха предшествали в сърцето ми. За мен тя беше несекващ извор на размисъл и възторг. Навсякъде я следваше корона от светлина, омагьосан кръг, в който отивах да си изгоря крилете като пеперуда, смаяна от лампата, която ще я изпепели.”

„ Простете всичко на един луд човек, прикован към одъра си, и отживялата сантименталност и баналността на неговата история. Сома Ви моля: не осъждайте бъркотията, предизвикана от прекалено силните чувства.”

„ Трябваше да спрем до дотук: любовниците трябва да се разделят в най-силния миг на страстта си, да избягват един от друг от прекалената хармония, както някои се самоубиват от прекалено много щастие. Вярвахме, че сме в зората на света, но трябваше човек да е глух, за да не чуе шума на прибоя, който оповестява спускането на нощта. С многообразието на фантазиите, към които ме бе привикнала, Ребека бе разтърсила у мен единствения вкус, който дремеше в душата ми още от детските ми години, вкуса към новото заради това, че е ново. Аз очаквах винаги нещо повече от нея, изисквах тя да ме учудвах, да ме изненадва с ослепителни пируети и изобретения. ”

„ Преситен от сладострастие и изобилие, аз довършвах разрушаването на магията. Бях гладен за шум, за оживление, за тълпи, за врява. Скоро между Ребека и мен се установи атмосфера на глухо раздразнение: аз охладнявах, непостоянният ми характер, задушен за малко от умопомрачителна индивидуалност на приятелката ми, отново изплуваше на повърхността. Ребека беше за мен това, което аз бях за нея; един брутален шок, огнен дъх, който бе помел всичко. Тази вече освободена дива енергия сега се обърна срещу нас. Бурите и мощните флуиди, които бяхме натрупали, нямаше да закъснеят да избухнат в истински стихии.”

„Ликувах: играех си на феминист, смазвах Ребека в името на достойнството й, намирах у себе си известен талант за просветена мерзавщина.”

„ Изтезанията, които налагах на Ребека, криеха в себе си тази малко налудничава мечта: от мрачните води на унижението да избликне отпечатъкът на едно ново и добре закалено чувство. И тъй като не исках да повярвам, че химерите ни затъват като в пясък, жестокостта представляваше поредната извратена тактика за прелъстяване. Който иска, нека да разбере.“

„Така митичният ореол, с който бях обградил Ребека, странността й, която ме тероризираше и същевременно опияняваше, вече ми станаха познати до втръсване.”

„Не можех да се освободя от увереността, че истинският живот е другаде, далеч от жалкия кърпеж в семейните отношения и добродетелните глупащини на лудата любов (която на практика е върхът на охладняването, защото има за цел да ни направи поносимо до безкрайност присъствието на едно и също лице). Мисълта, че трябва да влача тази жалка връзка в безконечния мрак на едно опропастено съществуване, ме караше да настръхвам.”

„ Повечето мъже гледат как минават жени, които желаят, които никога нямат да имат, и се примиряват; аз бях безутешен по тези мимолетни минувачки и всяка една беше рана, която не преставаше да кърви. Болеше ме от пропуснатите възможности, както у ампутирания го боли отрязаната ръка.”

„Разбира се, ходих и с курви, подлудяваха ме като някаква паша, трептящи от живот, с полуразголени гърди, освободени бедра, слабини, украсени с дантели и жартиери, приканващи минувачите към просташки удоволствия в тъмни бърлоги. Ценях ги от епикурейство, от любов към скоростта като един бърз начин да имам възможно най-много тела за възможно най-малко време. Служех си с плащането само да съкратя дистанцията между апетита си и задоволяването му.”

„Ребека ме бе нарекла мръсник: признавах този недостатък в себе си. Бях избрал злото заради удобството, за да бъда нещо, а не нищо.”

******
МОЯТА ОЦЕНКА:

* ИСТОРИЯ – 6
* ГЕРОИ – 6
* СТИЛ НА ПИСАНЕ – 6
* ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗНЕНАДА – 5.50
* ТЕМИ НА РАЗМИСЪЛ – 5+
* ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАРЯД – 6
* СТЕПЕН НА ОРИГИНАЛНОСТ – 6
* МАРКЕТИНГ, ПРОМОЦИЯ И ХИТОВ ПОТЕНЦИАЛ НА КНИГАТА – 5
––
Общ успех: Отличен (5,69)
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

АМЕРИКАНСКИ БЕЛЕТРИСТИ

Р

• ► Американски романисти‎ (2 К, 15 С)

Т

• ► Американски писатели на трилъри‎ (220 С)

Х

• ► Американски писатели на хоръри‎ (7 С)

  >>> Източник:  Уикипедия

   

ПРЕМИЕРА НА РОМАНА „ЛИСИЦАТА“ от писателя ГАЛИН НИКИФОРОВ

На 27.04. 2015 г. в огледална зала гр.Добрич от 17.30 часа се състоя премиера на романа „ЛИСИЦАТА“ от добричкия писател Галин Никифоров.

Организатор на премиерата е Община Добрич. Драгомил Георгиев – учител и литературен критик към Сдружение на писателите – гр.Добрич представи накратко романа в основен аспект и даде същата възможност на Елена Борисова – докторант по нова и съвременна българска литература към БАН. Госпожа Борисова представи романа почти подробно следвайки неговия сюжет и повествование.

Галин Никифоров е един от авторите, чийто романи през последните десет години са най-номинирани и награждавани с авторитетните български литературни награди за проза: две номинации в конкурса за наградата „ВИК“ за Роман на годината (2007 и 2009), четири номинации за наградата „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината (2006, 2009, 2011 и  2015 – последната е за „Лисицата”), две номинации за наградата „Елиас Канети“ и по една за „Христо Г. Данов“ (2010), „Развитие“ и „Светлоструй“; през 2003 г. е отличен с наградата „Развитие“ за нов български роман – за „Умерено нежно”; през 2008 г. – с наградата „Светлоструй“ – за романа „Добро момче“; през 2011 г. е удостоен с наградата „Елиас Канети“ за романа „Къщата на Клоуните“, като през същата година –  за романа „Лятото на неудачниците”,  става носител и на наградата „Български роман на годината 2010“, създадена от Фонд „13 века България“.  В едно интервю по повод наградите Г. Никифоров казва: „ А че наградите са хубаво нещо, мисля, че е излишно да го казвам. Но не те са целта на писането – те са просто следствие от отношението ти към писането“.

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ЛИСИЦАТА

„След малко бебето в ръцете му се размърда и бавно отвори нежните си клепки. Той сведе глава и с почуда видя как върху снежнобялото личице, подобно малко чудо, изплуваха, две тъмночервени очи, приличащи на разтопени рубини.“

“ – Философска аксиома – потвърди Нора и се загледа в една от папките си.“
– И на какво си попаднала,докато си търсила? – попита той през рамо, неусетно преминал на „ти“.
– Аспиринът действа на ниво айказаноиди. Те от своя страна, действат на еднокринните хормони, а те, по обратния ред, понякога действат на онези механизми в биохимичните цикли, които водят например до главоболие. А главоболието се лекува най-добре с аспирин. Това накратко е смисълът на монографияата ми. Но разгънат на около четирийсет страници.“

„Името на убития бе на Мариан Каратанчев, на 38 години, производител на късометражни порнофилми със садомазохистично съдържание, който бил намерен удушен в собствения си луксозен апартамент в ранния следобед на 5 юни 2008 година. Единствените заподозрени били двама актьори, с които Каратанчев снимал поредния си филм – 19-годишен на име Нестор Колев и 23-годишната Олга Левкосту, българка от украински произход, бивш модел и стриптийзьорка с оредяващи ангажименти. …“

“ дълго ме гледа с котешките си очи… после дойде при мен и ми позволи да го яхна… беше див кон, но изведнъж се укроти… После небето се изпълни с черни птици с по четири крила…“

“ На фасадата на блока бе вдигнато скеле, покрито със зелена мрежа, в най-високата част на което, като мухи в паяжината на огромен паяк, трима работници в черни гащеризони и жълти каски си крещяха нещо.“

„Трейман внезапно млъкна, сякаш изведнъж някакво отчаяние го бе заляло и той не виждаше смисъл да продължава да говори.“

В прегръдка сърцето ти пулсира

В тихата и сребриста нощ
заспиваш под звуците на щурците.
Обзета от спокойния си сън
сънуваш неговата нежност.
Дъхът за секунди спира.
А сетне усетила на рози елексира,
в прегръдка сърцето ти пулсира.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков
5.04. 2015 г.
Добрич

 

Шекспир – из“ СОНЕТИ „

Шекспир – из“ СОНЕТИ „(Рецитал), изп. Богдан Дуков

Аз не съм сам

Аз не съм сам.