ДРЕВНОГРЪЦКИ И ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ


БОНО ШКОДРОВ

Почти всички изследователи на древни писмености са на мнение, че древногръцката азбука произхожда от финикийската. Редица знаци в тези две азбуки, обаче, дават основание за предположението, че и двете са взети от друга по-стара писмена система. Показателно в това отношение е развитието на древногръцката азбука в трите и фази :архаична /VІІІ-VІІ в.пр.н.е./, средна /VІ-ІVв.пр.н.е./ и класическа /ІІІ в.пр.н.е./. В началната, архаичната фаза общият брой на графичните знаци е 48 с 22 фонетични значения, а в крайната фаза, класическата, общият брой на графичните знаци е 28 с 24 фонетични значения. По интересна, обаче е средната фаза със своето разделение на Източногръцки : Атина, Милет, Коринт и Западногръцки : Беотия, Лакония и Аркадия. /П.ІІІ.2/,/Л.5 и 6/.

Древнобългарските писмени знаци, които установихме в нашето предходно изследване /Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации/, са общо на брой 132 /Приложение, Таблица №1/. От архаичната фаза, знаците в които са еднакви с Древно-Българските и не са включени в класическата фаза са следните:

 Древно-Гръцките писмените знаци от средната фаза, които са еднакви с Древно-Българските и не са включени в класическата фаза са следните:

 АРХАИЧНА/VІІІ-VІІ в. пр.н.е./ Колона 1 по таблица-ПРИЛОЖЕНИЕ №2, Гърци.

 Номер на знака по таблица №1 :

10 8 85 17 19 91 114 87 59 123 56

 ИЗТОЧНО ГРЪЦКИ :

 · АТИНА/VІ-ІV в. пр.н.е./ Колона 2 по табл №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1

 113 17 19 87 114 59 2

· МИЛЕТ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 3 по таблица №2

Номер на знака по таблица №1

 85 36 87 113 59 56

· КОРИНТ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 4 по таблица №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1 :

91 113 11 97 85 17 87 114 2 50

ЗАПАДНО ГРЪЦКИ :

· БЕОТИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 5 по таблица №2

Номер на знака по таблица №1

113 97 2 42 114 17 59 56

· ЛАКОНИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 6 по таблица №2

Номер на знака по таблица № 1 :

113 97 85 36 114 17 59 56

· АРКАДИЯ/VІ-ІV в.пр.н.е./ Колона 7 по таблица №2.Гърци.

Номер на знака по таблица № 1 :

33 113 97 85 2 36 87 114 59 132

Съпоставяйки горепредставените знаци с финикийската азбука виждаме, че броят на еднаквите знаци е незначителен. Основателно е да се зададе въпросът : от къде са ги взели старите гърци тези знаци?. В нашето предходно изследване – Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации, ние установихме, че голяма част от тези знаци съществуват още в най- ранната фаза на Шумери, Акади, Елам, Египет, Мохенджо-Даро и Харапа /трето хилядолетие преди новата ера,табл.№2/.Българи.

 Процесът на реформа и обединение между градовете-държави, довел до изхвърлянето от употреба на горепредставените знаци в Гърция започва в 403 г. пр. н. е. в Атина . Постепенно и другите гръцки градове държави последвали примера на Атина в създаването на обща писмена система известна под наименованието – Класическа. Еднаквите знаци на Старите Гърци и Старите Българи, както преди, така и в този период, непредставени до тук/след ІV в.пр.н.е./ са следните :

 · КЛАСИКА/ След ІІІ в. пр.н.е./.Колона 8 по таблица №2.Гърци.

 Номер на знака по таблица № 1 :

 66 99 9 118 108 45 18 80 131 41 82 104 46 48

 Тук също възниква въпросът за знаците, които са различни от финикийските и са еднакви с много по-древни. Най-важният безспорен принцип на финикийския принос е КРАТКА СИСТЕМА от графични знаци със специфични фонетични звуци т.е. АЗБУКА. Решен е и втори проблем- цифровото значение чрез същата система от знаци.

 В предходното ни изследване –“Писмени знаци върху Черноморски подводен археологически обект от неолита” изразихме становище, че линейно геометричната система от писмени знаци е възникнала в дълбока древност и има връзка с периода преди геологическата катастрофа в Черно море/5600 г.пр.н.е./, известна от старите източници като Потоп. Еднаквите знаци на Старите Гърци и Старите Българи с представените знаци от този период /таблица №6/са следните:

· ПИСМЕНИ ЗНАЦИ ОТ НЕОЛИТА Таблица № 6

 Номер на знака по таблица № 1:

 2 7 9 17 18 21 43 41 52 59 68 76 80 97 98 103 104 112 122 123 131

 Представената тук особенност на писмената система на Старите Гърци в периода VІ – ІV в.пр.н.е., е едно от важните доказателства за настъпилия процес на миграция след Потопа и преноса на писмени знаци от една предходнацивилизация. Неслучайни са приликите на тези знаци с писмените системи на Шумер, Елам, Египет, Крит, Кипър, Бибъл, Хетите, Траките, Кария и Финикия, както и в други по-отдалечени региони,: Етруския, Иберия, Бактрия, Индия и Китай./Писмени знаци на Старите Българи и връзката им с древните цивилизации – Табл. 2, 3 и 4/.

НА ОСНОВАНИЕ НА ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО ПРАВИМ СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

 ПИСМЕНИТЕ ЗНАЦИ И КАЛЕНДАРЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА ВАЖНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕДИ И СЛЕД ГОРЕСПОМЕНАТАТА ГЕОЛОГИЧЕСКА КАТАСТРОФА.

 СЛЕД ТАЗИ ГЕОЛОГИЧЕСКА И ЕКОЛОГИЧЕСКА КАТАСТРОФА И НАСТЪПИЛАТА ЕПИДЕМИЧНА ЗАРАЗА, ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА УЧАСТВАЛИ В ОРГАНИЗИРАНОТО РАЗСЕЛЕНИЕ В ДРУГИ РЕГИОНИ С ЦЕЛ ЗАПАЗВАНЕТО НА СЛЕДВАЩИТЕ РОДОВИ ПОКОЛЕНИЯ.

 КАТАСТРОФАТА БЕЛЕЖИ НОВА ЕПОХА, КОЯТО В Т. Н. “ХРИСТИЯНСКИ”…”ВИЗАНТИЙСКИ” И ДРУГИ КАЛЕНДАРИ НОСИ ЕНИГМАТА :”…ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА…”! В СЪЩНОСТ, ОСВЕН ЗАПАЗВАНЕТО НА РОДА, НЕ Е ПРЕНЕБРЕГНАТ И ПРОБЛЕМА ЗА РОДОВАТА И ОБЩЕСТВЕНА ОРГАНИЗАЦИЯ, КАКТО И КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРЕДПОТОПНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

 ИМАЛО ЛИ Е ДРУГИ ПОДОБНИ КАТАСТРОФИ И РАЗСЕЛЕНИЯ?

 Изяснявайки този въпрос установихме, че в Българските летописи “Джагфар тарихи” се споменава за разселение поради настъпил “МОР”. Това е през десетото хилядолетие преди новата ера по времето на българският владетел УЛЯТ /ЛУТ/. Сведението е следното : “…назован е така, защото при неговото раждане свирепствал МОР. Изгонил от Идел част от българите, възглавявани от родовете себер…една част от изгонените заселил в Саклан /Украйна/, друга в Макене /Балканския полуостров/, трета в Сувар /Месопотамия/, където основали държава Самар /Шумер/…/томІІІ стр.82/.

 Според тази част на споменатите по горе “Български летопи­си”, още през десетото хилядолетие преди новата ера е имало графичен знак на Бог Тангра. Това е по времето на българския владетел Улят (Лут), Този знак е изглеждал така:

Знак на Бог Тангра

 Графичната форма на знака е еднаква с формата на знак № 50 от таб­лица № 1 (Писмените знаци на старите българи).Освен него, според същия източник, те са имали и знак-герб на българската държава Идел, изобразяващ основния покровител Алп Бури. В различните фази на разви­тие на българската държава гербът е имал следните графични варианти:

 Знак- герб на Българската Държава

 Графичната форма на втория и третия варианти съвпадат с формата на знак № 67 от таблица № 1 с фонетично звучене АН. Същият знак е за­пазен и в Кирилицата, под название АСЪ, а също и в модифициран вид в Глаголицата. Неслучайно знакът присъства и в монограмите върху пръс­те­ните на кан Кубрат.

 ПРИЛОЖЕНИЯ :

 ПРИЛОЖЕНИЕ №1

 ВСЕМИРНИЯТ ПОТОП-ЛЕГЕНДИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ.

 Основни факти свързани с откритието на Димитров,Райан,Питман и Балард за геологическа катастрофа в Черно море – 5600г.пр н. е.

Сравнителен анализ на легендите свързани с потопа.

 Най популярната легенда за това древно историческо събитие е отразена в Библията, първа книга Мойсеева, глава 6-10.Интересът на науката към този проблем е от почти три столетия. Главното противоречие на легендата е свързано с развитието на научните познания в областта на геологията, океанологията и археологията. Има основания да се мисли, че този дълго дискутиран въпрос е решен.

 Тезата за потопа в Черно море е разработена от Уилиям Райан, Уолтър Питман и Петко Димитров. Накратко историята на откритието е следната: Уилиям Райан за първи път участвува в океанографско изследване на Черно море през месец октомври 1961 г. Подробности за това изследване, както и за по късното сътрудничество с Уолтър Питман, и Петко Димитров, са представени в книгата Noah’s flood.1998. New York и в нейният превод и издание на български език Ноевият потоп. Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята. В българското издание на книгата са добавени още две глави: ”Черно море-ключ към загадката всемирен потоп” от проф.Петко Димитров – Институт по океанология – БАН гр.Варна и “Библейския потоп, Черно море и археологията” от Иван Иванов-праисторик, от Археологически музей гр.Варна.

 На 18 октомври 1961 г. Бил Райан за първи път се докосва до проблемите на Черно море. Като участник в изследователската експедиция на кораба “Чейн” току що завършил колеж, той отговаря за електронната апаратура.Показанията на уредите за морското дъно на Босфора се оказват изненадващи дори и за турските специалисти, които са на борда на кораба. Уредите чертаят древното корито на Босфорския канал, в които водата е изваяла серия водопади и ями удълбочаващи се в посока Черно море. Този факт привлича и трайно задържа неговия интерес и възбужда мислите му за митичния Рай и древният Потоп.

 През месец август 1970 г. Райан е ръководител на експедиция за дълбоко морско сондиране в Средиземно море с кораба “Гломар чалънджър”. Резултатите от изследванията показват, че преди пет милиона години Средиземно море е било бивше затворено почти пресъхнало море. Планински масив в зоната на Гибралтар е отделял като язовирна преграда Атлантическия океан от сухата долина на Средиземно море. Гибралтарската стена се е срутила катастрофално. Солената вода на Световния океан е нахлула в Средиземноморската долина с мощта на хиляди Ниагарски водопади.

 Началото на сътрудничеството между Райан и Питман е от 1962 г. От тогава и до сега те са колеги в Обсерваторията по геология “Ламонт–Дохърти” – водещ изследователски център, част от Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от проблемите, които решава Уолтър Питман е реконструкцията на разделянето на континентите Африка и Европа в течение на последните двеста милиона години. В 1971г. Райан и Питман имат непосредствен контакт за научни обсъждания с Джон Дюи, млад англичанин изследвал магнитните аномалии на морското дъно. В един от детайлите на това изследване, отнасящо се преди милиарди години фигурира и съдбата на планинския масив Родопи в България. Тримата учени си поставят цел да разкрият еволюцията на Алпите-относително млада планинска верига, която се разпростира в почти непрекъсната дъга през южния край на Европа и Азия, включително Родопския и Странджанския планински масиви.Обект на тяхното внимание е и Черно море, което би могло да има сходство с вече изследвания проблем за Средиземно море и Гибралтар. Приблизително по същото време са публикувани в сп.”Сайънс” резултатите от изследването в Черно Море на Дейвид Рос и Егон Дегенс с кораба”Атлантис II”. С техният екип, геолози и химици от Уудхолския океанографски институт на нос Код, Масачузетс, са направени голям брой сондажи на дънните утайки по цялата акватория на Черно море. Резултатите навсякъде са почти еднакви по отношение на най-горния слой: черна кал с растителни и животински останки, която отделя сероводород и метан. След тази фаза на интерес към Черно море, както сами отбелязват в своята книга Райан и Питман: ”Задачата бе почти забравена в продължение на две десетилетия…”.Тласък на тяхната намираща се още в зародиш хипотеза, дават изследванията на проф.Петко Димитров от Института по океанология-БАН гр.Варна. В книгата е цитиран пълния текст на факса изпратен от Димитров до Райан и Питман на 19 март 1993г., в който той им съобщава основните си резултати и им предлага сътрудничество.Изследванията на Димитров започват през средата на седемдесетте години. През1979г., той е защитил дисертация посветена на старите брегове на Черно море в Института по океанология в Москва. Представените от Димитров научни данни показват геокатастрофално събитие станало в Черно море. Подобно на Рос и Дегенс, Димитров прави голям брой сондажи в морското дъно. Особено внимание той отделя на черния слой тиня или сапропелите, както ги нарича и ги определя като продукт на катастрофата. През 1984г., Димитров е поканен да участвува в международна научна експедиция със съветския кораб ”Витяз” в Средиземно море и Атлантическия океан. Задачата е издирване на следи от митичната Атлантида. Следващата 1985г. по споразумение с проф. В.С.Ястребов директор на Института по океанология в Москва, Димитров изследва с подводницата “Аргус” древните брегове на Черно море срещу българските териториални води. На дълбочина около 100 м. след обдухване на дебелия слой тиня, върху следващия слой от пясък и глина, Димитров открива важен артефакт предшестващ катастрофата и като негов откривател го нарича ”Чинията на Ной”

 В своите писма до Райан и Питман, Димитров им изпраща данни за серия утаечни проби, взети в открито море пред българския бряг, както за техния анализ датировка с С14 и общото заключение, че преди 9750 години равнището на Черно море е било с около 100 м. по-ниско от сегашното. Възбудени от резултатите на Димитров и с нараснал интерес към проблема Райан и Питман с готовност се отзовават на поканата от Института по океанология “П.П.Ширшов” в Москва за съвместно изследване с руски учени на радиоактивното замърсяване на Черно море вследствие катастрофалната експлозия на Чернобилската атомна електростанция. За това съвместно изследване, те осигуряват уред за спътникова навигация и сонарно устройство. Изследването е извършено с руския кораб “Акванавт” с научен ръководител покойния вече Казимир Шимкус. Сонарното сканиране е направено с дълбочина около 10 м в пластовете под морското дъно. Регистрирана е старата брегова линия, когато Черно море е било сладководно езеро с значително по малка акватория от сегашната и е регистрирано старото русло на р.Дон, чиято делта е била на юг от Креченския пролив.Направени са серия сондажи, чиито анализи потвърждават изследванията на Димитров с известно различие във времето на датировката, направено с мас-спектрометров ускорител от Глен Джоунс в Уудхолския институт. Тази датировка определя времето в което е станала геологическата катастрофа в бившето сладководно езеро и заливането му със солени океански води – 5600 г. пр.н.е. Според Райан и Питман:” в Черно море се вливат ”…двеста пъти повече вода, отколкото днес се лее от Ниагарския водопад…”в продължение на “…поне триста дни…”

Основните факти свързани с откритието на Райан , Питман и Димитров са:

 – Черно море преди 7600 години е било сладководно езеро с значително по-малка акватория от сегашната. В неговите околности е имало богат растителен и животински свят. Има основание да се предполага, че в тези околности е съществувала най-древната човешка цивилизация.

 – Разликата в нивото на сладководното езеро и Мраморно море, които са били разделени от планинския масив на Сакар планина е била 100 м. т.е. нивото на Мраморно море и Световния океан са надвиснали застрашително, вероятно няколко хилядолетия над долината на сладководното езеро, която все повече, с течение на векове придобивала образа на Митичния рай.

 – Геокатастрофата станала преди 7600г. в Черно море е унищожила флората и фауната на сладководното езеро както и на залетите от солената вода околни територии. Главно следствие от тази геологична и биологична катастрофа е образуваният слой от черна кал на дъното на морето, и заразяване на водите със сероводород.

 – Геологичната катастрофа и негативните екологически последици са причинили стрес и миграции и са най вероятната и основателна причина на легендата за Ноевият потоп.

 – Катастрофата е оставила археологически доказателства запечатани в дълбочините на морето и покрити с дебел слой тиня и консервантна сероводородна среда.

 През 1998 г. Робърд Балард осъществява сканиращо сонарно проучване на черноморското дъно в околностите на турското пристанище Синоп. Изследването има за цел да идентифицира корабни останки в плитките води. В есента на същата година, обаче д-р Балард, откривателя на десетки злощастно потънали кораби, включително и корабът “Титаник”, прочита първото издание на книгата на Райан и Питман и преосмисля следващата фаза на своите изследвания.

 През м.юли 1999 г. Балард с три кораба и странично сканиращи сонари отново потвърждава наличието на стара брегова линия на древното сладководно езеро на дълбочина 155 м. под сегашното ниво на Черно море. Направени са и сондажни проби предадени за изследване и датировка на Гари Розенберг в Академията за естествени науки, Филаделфия.Те също доказват, че катастрофата е станала преди около 5500 г.пр.Хр. Балард, както Райън и Питман, твърдят че старата брегова линия свързана с потопа се разполага на дълбочина 155 м. Данните, с които разполага проф.Петко Димитров, показват че брегът на Черно море до потопа е бил на дълбочина 120 м, докато на дълбочини 155-170 м се разполага древен бряг, с възраст около 2млн.год.

 През м.септември 2000 г., Балард осъществява дълбоководна експедиция в същия район и открива допотопно селище на дълбочина 95 м. въпреки неблагоприятните условия – стръмен наклон на шелфа и подводни свличания причинени от земетръсната активност в Анадола. Това засилва неговото убеждение, че на българския и румънския шелф условията за намиране на останки от древни селища преди катастрофата са значително по благоприятни. През есента на същата година се осъществява контакта им с Димитров, чрез посредничество на проф.Франческо Торе, директор на музея по подводна археология в Трапани, Сицилия. В БАН е представено официално писмо на Д-р Балард за съвместни българо-американски изследвания в периода 2001-2003г. Официално писмо е представено от посланика на САЩ и до президента на Република България. С актове на МС на България и Румъния са утвърдени изследванията на българо-американски екип ръководен от Балард и Димитров.

През м.август 2001г. е проведена първата фаза от изследването с българския кораб “Академик” и странично сканиращия сонар “ЕХО” на Балард. Експедицията приключи успешно на 29 август. Сканирано е древното корито и делтата на река Дунав, която преди катастрофата и потопа се е вливала на около 180 километра югоизточно от сегашната делта. Направени са и сондажни проби. Главната цел на изследването е намирането на останки от древни селища преди потопа, както и останки от древни кораби свидетелстващи за древното корабостроене и търговски връзки в Черно море.

 Обработката на данните се предвижда да приключи до края на 2001г. и въз основа на тях обектите за следващата фаза на изследване ще бъдат определени в началото на 2002г. През лятото на 2002 г., набелязаните обекти ще бъдат проучени с подводница и подводни роботи. През 2003г. обектите, които представляват особен интерес ще бъдат изучени с помощта на подводен апарат “Херкулес”, който сега се разработва от д-р Балард и ще действува по всички правила на археологическата практика.

 Има ли основание да се мисли, че тази изследователска програма ще приключи с успех?

Възможно ли е, освен текста в Библията, да се намерят други по-точни данни за това катастрофално събитие в древната памет на човечеството? Приблизително по този начин формулира молбата си към мен проф.Петко Димитров в началото на тази година. През м.март му изпратих по факса получените от мен резултати.

Сравнителен анализ на легендите за потопа, които изглеждат така:

 Свързано с геологическата катастрофа в региона на Черно море ,която според изследванията на Райан, Питман иДимитров е станала около 5600г.пр.Хр.,настоящето изследване има за цел да направи сравнителен анализ на легендите за катастрофата.

В шумерския вариант,открит от проф.Хилпрехт при разкопките му в Нипур, първообразат на Ной е наречен Зиузуду. Епохата на този мит е 3100/2200 г.пр.н.е.

 В асировавилонския вариант от библиотеката на Ашурбанипал, 668 / 620г.пр.н.е., върху плочки разчетени от Джон Смит в Британския музей, първообразът на Ной е наречен Утнапищи. По късния вариант на легендата е отразен от вавилонския историк Бероз. Там ролята на библейския Ной се изпълнява от Ксисутрус, десетия цар на Вавилон.

 Анализът на древните писмени исторически данни, митове и легенди показва, че най- много и най точни факти за за катастрофата се съдържат в записите разчетени от Джон Смит, където праотецът на Гилгамеш, Утнапищи, убедително и фактологически свидетелствува за мястото размерите и пораженията от катастрофата

 Приложение:Таблица с текстове от СТАРИЯ ЗАВЕТ и легендата за ГИЛГАМЕШ

Н О Й

У Т Н А П И Щ И

Първа книга мойсеева.

Глава 7.

Т.12…и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

Т.17…и наводнението продължава на земята четирийсет дена и четирийсет нощи, и водата се умножи

Т.18.А водата се усилваше и умножаваше на земята

Т.19.Водата се усили

твърде много на земята,тъй че се покриха всички високи планини каквито има под  цялото небе.

 Т.20.Водата възлезе петнайсет лакти над  тях и всички високи планини се покриха.

 Т.21.И се лиши от живот всяка плът ,
която се движи по
земята…

Т.22.И се лиши от
живот всяка плът,
която се движи по
земята.

Т.23.Изтреби се всичко
що съществуваше по
лицето на цялата
земя

 Епос за Гилгамеш

 Какво бе вън времето?

 Бе страшно да гледаш

 Облак черен се вдигна към небето отливка

 В средата на облака громолеше Адду.

 Ерегал изтръгваше мачтите.Бог Нинутра,

 разкъса дигите…

 Ануннаките вдигнаха

 свойте факли и тяхният пламък

 запали земята

 Земята се пропука…

 сякаш беше стомна

 Зафуча…южния вятър

 Връхлетя бързо…

 планините удави…

 с вълни догонваше хората

 Брат брата не можеше

 да види.

 В кал се беше този

 ден превърнал

 …Толкова хора…

 като рибни пасажи…

 задръстиха морето.

 Беснееше южния вятър. Той разнесе потопа по цялата суша.

 Когато затихна потопът, всичките хора бяха станали тиня

На основание текстовете в сравнителния анализ има основание да се направят СЛЕДНИТЕ ИЗВОДИ:

1 ..Катастрофата е станала внезапно “ЗЕМЯТА СЕ ПРОПУКА…СЯКАШ БЕШЕ СТОМНА”. Изразът е изключително точен и съответствува на научно доказаните обективни данни получени от Райан, Питман и Димитров.

 2 . Достатъчно ясно е определено мястото на катастрофата т.е. седловината на Странджанския планински масив, която е отделяла Мраморно море и Световния океан от 120-160 м. по ниското ниво на сладководното езеро, разположено в северна посока “ЗАФУЧА…ЮЖНИЯ ВЯТЪР ВРЪХЛЕТЯ БЪРЗО…ПЛАНИНИТЕ УДАВИ…”

3 Катастрофата е имала регионален характер и е унищожила една процъфтяваща цивилизация, която вероятно е началото на цивилизациите на човечеството. За тава свидетелствуват редица текстове: “ЕРЕГАЛ ИЗТРЪГВАШЕ МАЧТИТЕ. БОГ НИНУТРА РАЗКЪСА ДИГИТЕ!” Изразът ”мачтите”, означава развито корабоплаване. Изразът “дигите”, означава развити напоителни и отводнителни системи, земеделие, строителство и селища. Изразът: “БРАТ БРАТА НЕ МОЖЕШЕ ДА ВИДИ”, определя не само характера на катастрофата, но и човешката ценностна система, обществените и социални отношения. Изразът:“ТОЛКОВА ХОРА…КАТО РИБНИ ПАСАЖИ…ЗАДРЪСТИХА МОРЕТО”, свидетелствува за гъстотата на населението около бившето сладководно езеро и за трагичната съдба по време на катастрофата: “КОГАТО ЗАТИХНА ПОТОПЪТ, ВСИЧКИ ХОРА БЯХА СТАНАЛИ ТИНЯ”.

От останалата тиня, разкъсани диги … останки от селища… и други подводни археологически факти за човешко присъствие и дейност преди геологическата катастрофа в Черно море станала преди 7500-7600 и останала в паметта на съвременното човечество под формулата на легендата за Потоп, Българо-Американски екип от специалисти ръководен от д-р Балард и проф. Димитров сега възстановяват ИСТИНАТА. Каква може да бъде прогнозата?

От сравителния анализ на текстовете и направените изводи следва ЗАКЛЮЧЕНИЕ :

Текстовете от Шумерския епос за Гилгамеш дават основание да се прогнозира, че при изследванията на Димитров и Балард в Черно Море ще бъдат открити останки от древна цивилизация,съществувала преди катастрофата- ПОТОП –5600г пр. н. е.

ЛИТЕРАТУРА:

 Уилиям Райан и Уолтър Питман. Ноевият потоп.Новите научни разкрития за събитията,които промениха историята. Изд. Славена-2000. ISBN 954-579-085-7.

 Библия на вехтия и новия завет.Изд. Св.синод на Българската Църква.С. 1925г.

 Джеймс Фрейзър. Фолклорът в стария завет.С. 1989г.

ПРИЛОЖЕНИЕ №2.

ТАБЛИЦА

ПИСМЕНИ ЗНАЦИ НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ

1 Т 2 3 4 Т 5 6 7 Т 8 Т

Легенда :

1. Древногръцки /Архаични/ писмени знаци / VІІІ-VІІ в. пр. н. е./

ИЗТОЧНО ГРЪЦКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ:

2. Атина 3. Милет 4. Коринт

ЗАПАДНО ГРЪЦКИ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ:

5. Беотия 6. Лакония 7. Аркадия

8. Класическа гръцка писмена система./ІV-ІІІ в пр.н.е./

 ttp://balgarite.interbgc.com/

 bono_@gmh.net

 Източник: http://www.bono-shkodrov.narod.ru/ziv02/index.htm

Поставил: Николай Пеняшки – Плашков peniashki@gmail.com

Advertisements

БЕДНЯКЪТ


Първа част  

Беше студена декемврийска вечер. Наближаваше 21 часа, а гражданите
в този провинциален град бързаха да приключат последно пазаруване за Коледните празници.
Между тях се движеше беден самотник, в джоба на който имаше дребни монети, които не биха му стигнали дори и за хляб. Погледът му излъч-
ваше тъга.
От небето се сипеха едри снежинки. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне плачеха и сълзите им щипеха лицата на малки, и големи, и припомняха както за красотата на зимата, така и за нейната безпощадност.
Млади и щастливи двойки минаваха край скитащия бедняк. На моменти се прегръщаха и си раздаваха бързи целувки. Повечето от тях бяха почти на годините на децата му…
Гореща болка обхващаше неговата душа и сърце, когато се сещаше за тях. Те бяха много малки, когато жена му постъпи жестоко с него и го напусна най-безцеремонно.
Този декември бе много студен. Кучият студ бе сковал града и всичко живо се криеше на топло.
Беднякът усети чувството, че кръвта му замръзва. Духна в ръцете си. Разтри ги, а сетне масажира и лицето. Зави с  овехтелия вълнен шал устата и носа.
Знаеше много добре причината за случилото се и трагедията която го споходи. Как му се искаше да му се случи поне  малък късмет, за да стъпи краката си, и да подходи към някакво отмъщение на тази жена – наречена някога съпруга.
„- Мамка му живот” – помисли той.
Заподскача на едно място за да се стопли. Пъхна ръце в джобовете на дрипавото зимно палто. Ушанките на стария калпак бяха спуснати.
Вятърът ги подмяташе.
Веждите и миглите бяха заскрежени, а очите – ледени езера.
Оглеждаше празничните витрини на магазините. Чувстваше се унижен, смачкан и ненужен на това общество  като стар вестник. Никой за нищо не го имаше. Не желаеше да си спомня за миналото…
Действителността сега бе друга.
Спря се пред денонощния супермаркет.  Загледа се и няколко пъти и преглътна бавно.
„– Мамка му! Дори на кучетата подхвърлят…!”
Разплака се, въпреки че не беше присъщо за него. Болеше го всичко.
Влезе в тясното фоайе на супермаркета и седна на самотния стол, поставен в дъното, за да не пречи на пазаруващата тълпа. Сложи калпака до нозете. Разтри лицето, очите и заподсмърча. От джоба извади стара и мръсна кърпа за се почисти. Мразеше мръсотията, но нямаше друг изход. Раздвижи устните и се облиза. Въздъхна бавно. Разтри ръцете за да ги стопли. Потропваше с крака.
На излизане от магазина, минаха край него мъж и жена – почти на неговите години, съпроводени от двама млади (младеж и девойка). Явно бяха семейство.
Младите се спряха до него. Девойката бе около осемнадесетгодишна, а младежа над двадесет години.
Девойката положи ръка на рамото му, загледа се в тъжните небесносини очи на скитника, сложи торбичка с продукти и пусна няколко банкноти в кълпака. Същото направиха младежа и възрастните.
Нямаше сили да благодари от вълнение. Бе подпрял с ръка наведената си глава. Позна минаващите край него. Разплака се. Сълзите напираха…

–––––  Следва продължение…

*** Разказът е написан по действителен случай.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

 

Носители на Нобелови награди за литература


1901 Рене Сюли Прюдом (Франция)
1902 Теодор Момзен (Германия)
1903 Бьорнстерне Бьорнсон (Норвегия)
1904 Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1905 Хенрик Сенкевич (Полша)
1906 Джозуе Кардучи (Италия)
1907 Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1908 Рудолф Ойкен (Германия)
1909 Селма Лагерльоф (Швеция)
1910 Паул фон Хайзе (Германия)
1911 Морис Метерлинк (Белгия)
1912 Герхарт Хауптман (Германия)
1913 Рабиндранат Тагор (Индия)
1914 неприсъждана
1915 Ромен Ролан (Франция)
1916 Вернер фон Хайденщам (Швеция)
1917 Карл Гйелеруп (Дания) и Хенрик Понтопидан (Дания)
1918 неприсъждана
1919 Карл Шпителер (Швейцария)
1920 Кнут Хамсун (Норвегия)
1921 Анатол Франс (Франция)
1922 Ясинто Бенавенте и Мартинес (Испания)
1923  Уйлям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1924 Владислав Реймонт (Полша)
1925 Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1926 Грация Деледа (Италия)
1927 Анри Бергсон (Франция)
1928 Сигрид Ундсет (Норвегия)
1929  Томас Ман (Германия)
1930 Синклер Луис (САЩ)
1931 Ерик Аксел Карлфелдт (Швеция)
1932 Джон Голзуърди (Великобритания)
1933 Иван Бунин (Русия)
1934 Луиджи Пирандело (Италия)
1935 неприсъждана
1936 Юджин О’Нийл (САЩ)
1937 Роже Мартен дю Гар (Франция)
1938 Пърл Бък (САЩ)
1939 Франц Емил Силанпе (Финландия)
1940-43 неприсъждана
1944 Йоханес В. Йенсен (Дания)
1945 Габриела Мистрал (Чили)
1946 Херман Хесе (Швейцария)
1947 Андре Жид (Франция)  – Издателство „Проксима-РП“
1948  Томас Стърнз Елиът (Великобритания)
1949 Уилям Фокнър (САЩ)
1950 Бъртран Ръсел (Великобритания)
1951 Пер Лагерквист (Швеция)
1952 Франсоа Мориак (Франция)
1953 Уинстън Чърчил (Великобритания)
1954 Ърнест Хемингуей (САЩ)
1955 Халдор Лакснес (Исландия)
1956 Хуан Рамон Хименес (Испания)
1957 Албел Камю (Франция)
1958 Борис Пастернак – отказал (Русия)
1959 Салваторе Куазимодо (Италия)
1960 Сен-Джон Перс (Франция)
1961 Иво Андрич (Югославия)
1962  Джон Стайнбег (САЩ)
1963  Георгиос Сеферис (Гърция) – Издателство „Христо Ботев“
1964 Жан Пол Сартр – отказал (Франция)
1965 Михаил Шолохов (Русия)
1966 Агнон (Израел) и Нели Сакс (Швеция)
1967 Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1968 Ясунари Кавабата (Япония)
1969 Самюъл Бекет (Ирландия)
1970 Александър Солженицин (Русия)
1971 Пабло Неруда (Чили)
1972 Хайнрих Бьол (Германия)
1973 Патрик Уайт (Австралия)
1974 Хари Мартинсон (Швеция) и Ейвинд Хонсон (Швеция)
1975 Еудженио Монтале (Италия)
1976 Сол Белоу (САЩ)
1977 Висенте Алейсандре (Испания)
1978 Исак Башевис Зингер (САЩ)
1979 Одисеас Елитис (Гърция) – Издателство „Балкани“
1980 Чеслав Милош (Полша)
1981 Елиас Канети (Австрия, роден в България)
1982 Габриел Гарсия Маркес(Колумбия)
1983 Уилям Голдинг (Великобритания)
1984 Ярослав Сайферт (Чехословакия)
1985 Клод Симон (Франция)
1986 Уоле Шойинка (Нигерия)
1987 Йосиф Бродски (Русия)
1988 Наджиб Махфуз (Египет)
1989 Камило Хосе Села (Испания) – Издателство „Фама“
1990  Октавио Пас (Мексико) – Издателство „Проксима-РП“
1991 Надин Гордимър (Южна Африка)
1992 Дерек Уолкот (Тринидад и Тобаго)
1993 Тони Морисън (САЩ)
1994 Кендзабуро Ое (Япония)
1995  Шеймъс Хийни (Ирландия)
1996 Вислава Шимборска (Полша)
1997 Дарио Фо (Италия)
1998 Жозе Сарамагу (Португалия)
1999 Гюнтер Грас (Германия)
2000 Гао Ксингджян (Китай)
2001 В. С. Найпол (Тринидад и Тобаго) – Издателство „Пулсио“
2002 Имре Кертес (Унгария) – Издателство „Стигмати“
2003 Дж. М. Кутси (ЮАР)
2004 Елфриде Йелинек (Австрия) – Издателство „Фигура“
2005 Харолд Пинтър (Великобритания)
2006  Орхан Памук (Турция)
2007 Дорис Лесинг (Великобритания, родена в Иран)
2008  Жан – Мари Гюстав дьо Клезис (Франция)
2009  Харта Мюлер (Германия)
2010 Марио Варгас Льоса (Перу)

МОЯТА КОТКА


Красива, черна и мека,
с бяла точка на нослето
мърка моята котка,
усетила вкусното мляко.
Мята доволно опашлето,
гледа ме с очите доволни
и облизва белите устни.
Скача в скута ми,
иска си още…

© Николай Пеняшки – Плашков
02.05. 2012

ЕЗИКОЗНАНИЕ


Словоред – езиков портал:   http://slovored.com/

Предоставя за свободно ползване двупосочни английско-български речници в различни области, както и ресурси свързани с българския език и граматика, като тълковен речник, синонимен речник, ударения, сричкопренасяне, проверка на правописа и др.

Английско-български ресурси:

Двупосочен английско-български речник  http://slovored.com/english/

 Двупосочен английско-български политехнически речник http://slovored.com/polytechnical/
Английско-български речник на компютърните термини http://slovored.com/computer/

 

Двупосочен английско-български речник на географските понятия http://slovored.com/geography/
Двупосочен английско-български речник на медицинските термини http://slovored.com/medical/

 

Списък на употребяваните съкращения в речниците

http://slovored.com/en/abbr/grammar/
Български ресурси:

Речник на синонимите в българския език

http://slovored.com/synonymous/
Тълковен речник на българския език

http://slovored.com/unilingual/
Граматичен анализ на българския език
http://slovored.com/grammar/
Транслитерация от български към английски език

http://slovored.com/transliteration/
Проверка на правописа на български http://slovored.com/spellchecker/


Сричкопренасяне на български думи
http://slovored.com/hyphenation/


Проверка на ударенията на думите
http://slovored.com/accent/
Списък на употребяваните съкращения в речниците http://slovored.com/bg/abbr/grammar/
Текстове:

Проверка на знанията при превод от английски на български и обратно http://slovored.com/test/translation

Проверка на знанията при правопис на български и английски http://slovored.com/test/spelling
Онлайн речници, учебници и учебни пособия:

За чуждестранни студенти:

Българска реч : Учебник за практически занятия с напреднали

http://www.aba.government.bg/bg/pages/School/uchebnik/bgcourse.htm
Български тълковен речник

http://www.eurodict.koralsoft.com/products.php?id=86

Основни правила при оформяне на текстове:

 http://publications.europa.eu/code/bg/bg-4100000.htm
Английско-български речник

Гръцко-български речник

Испанско-български речник

 Италианско-български речник

Руско-български речник

Турско-български речник

Френско-български речник

http://www.rechnik-bg.com/index.php

http://www.eurodict.koralsoft.com/products11-.html

http://www.koralsoft.com/sitemap.php?lang=bg
Речници на английския език / English Language Glossaries

Ask Oxford http://www.askoxford.com/dictionaries/?view=uk

Cambridge Advanced Learner’s Dictionary http://dictionary.cambridge.org/

Dictionary.com Style Guide http://dictionary.reference.com/writing/styleguide/
Сборник с технически термини на български и турски език

http://tk.uni-sz.bg/project2005_bg/Dictionary_BG_TR.pdf
Двуезично помагало за разликите в техническите стандарти на България и Турция

http://tk.uni-sz.bg/project2005_bg/stand_BG_TR.pdf
Турско-Български двупосочен речник

http://www.eurodict.koralsoft.com/products.php?id=111