ЗА ВРЕДАТА ОТ МИКРОВЪЛНОВИТЕ ПЕЧКИ


Микровълновите печки, ползвани от гражданите на Република България, излъчващи електромагнитна енергия, която е носител на нейонизирани лъчения, се оказват вредни за човешкото здраве.
Здравното министерство ще издаде публична информационна база с данни за всички обекти с излъчващи съоръжения, която ще бъде достъпна за всеки.
Споменава се, че предвидената глоба за нарушителите ще бъде от 1000 до 20 000 лева.
Тази информация излезе наяве от 6 ноември и се разтръбя о медиите.
Микровълновите печки се превърнаха по-скоро в допълнение към добрата стара фурна.
На ядрената енергия се гледаше като на отговора на световните енергийни проблеми през 50-те, когато хората вярваха, че почти всичко – от колите до кухненските уреди, ще се захранват с ядрена енергия. Тогава обаче на пътя се изпречиха страховете за безопасността на хората и трудностите за справяне с радиоактивните отпадъци.
През последните 30 години ядрената енергия вече не е на такава почит сред населението и политиците.
Задавам си въпроса, но съм че и други са се замислили, че тези печки могат и се оказват вредни за здравето на потребителя. Реално погледнато е така.
Ами, да! Това е електромагнитна енергия, която е носител на нейонизирани лъчения нарушаващи със сигурност нашето здраве, така както и високо звуковите честоти!
А къде бяха контролните и технически органи, които отговарят за качеството на този вид продукция, чрез която се претоплят хранителни продукти и т.н., която е от изключително важно значение за здравето на всички нас.
Това е пълна безотговорност от страна на производители, но най-напред на тези, които са я изобретили и патентовали без съответния технически, и качествен контрол, с цел опазване здравето на потребителя.

Оставям темата отворена, ако някой желае да я допълва… :)))

Advertisements

СЪДБОВНИ ГОДИНИ-ГЛАВА ТРЕТА- РОМАН


автор: Николай Пеняшки – Плашков

Болката, която беше причинена от Димитрина, може би дълго време щеше да го дебне. Беше ясно, че тя не би могла да бъде жената на живота му. Рано или късно щеше да се случи всичко това. Имаше нужда от другарка до себе си… Реши да не мисли повече за нея, въпреки че не беше много лесно. А бяха приятели доста години…  Станалото, станало.
Все някога щеше да срещне истинската любов в живота си.
За него беше важно да запази самообладание и необходимото спокойствие, и да действа по начертания път, и бизнес проекта.
Предстоеше да се срещне със свой приятел от детските години, който се казваше Мариан. Същият се занимаваше със строителство, производство и търговия. Строеше хотел на Златните пясъци, чийто пусков срок наближаваше. Той беше амбициозен човек във всяко едно отношение и успяваше в своите начинания.
Диян имаше намерение, да му предложи различни оферти, без да се страхува от плагиатство от страна на Мариан.
А той от своя страна не обичаше недодяланите и необмислени неща, и се отнасяше с недоверие към тях.
Чуваха се различни слухове, за неговите невероятни способности и мащабност. Беше комбинативен и с голям размах. Никога не се интересуваше от мнението на другите. Правеше това, което му носеше доходност. За него бизнесът е преди всичко умение, мениджмънт, знания и далновидност. Уважаваше персонала и работниците във фирмата си, плащаше им според знанията, вложения труд и на всеки шест месеца даваше премии.

***
Вечерта Диян излезе да се разходи в морската градина. Слезе надолу към плажа.
На не голямо разстояние от него се движеше бавно млада жена с дълга спусната коса. Тя се спираше на моменти и тръгваше към края на вълнолома.
По едно време клекна и подпря главата си с ръце. Беше в тази поза известно време.
Като, че нещо проговори в Диян и той реши да изчака…
Тръгна към нея тихо.
Младата дама се изправи и тръгна.
Нашият герой тръгна по-бързо. Явно бе опит за самоубийство. Тя застана на края и се накани да скочи в идващата голяма вълна.
Диян беше на крачка от нея, успя да я хване през кръста, с усилие я издърпа назад и викна уплашен.
– Какво правиш по дяволите?! Какво…? – дишаше тежко, а очите му бяха широко разтворени.
Вълната се разби във вълнолома и ги изпръска.
Младата жена се обърна с лице към него. Опита се да скочи с гръб в морето, поставяйки длани на гърдите му, но Дидо я държеше здраво и извика заповеднически.
– Недей! Не прави глупости! Чуваш ли? Няма смисъл…!
Тя се разплака на глас и зарида. Той я прегърна през раменете и каза с приятелски тон.
– Успокой се! Спокойно…! Добре-е-е, поплачи си, това помага!

Тази русокоса хубавица го прегърна и продължи да плаче на рамото му. Така стояха известно време. След това се поуспокои. Гледаше го безмълвно с тъжните си небесни очи, а ръцете й все още бяха на раменете и каза с треперещ глас.
– Благодаря! Но-о-о защо го направи? Откъде знаеш, че няма да направя нов опит?
– Не знам. Но ще се опитам, по някакъв начин да ти попреча, защото няма да те оставя сама, въпреки, че не те познавам! Как ти е името!
– Стела.
– Имаш ли къде да отидеш и при кого?
– Имам, но си нямам никого – каза тя и наново заплака.
– Извинявай, че те попитах и може би засегнах, но бях длъжен…
– Лошото е, че нямам близки. А ти… как се казваш?
– Диян. Не можем да стоим повече тук. Трябва да те заведа у вас! Извинявай, но къде живееш? Не мога да те оставя сама! Знам, че звучи странно и може би непочтително, но трябва да бъдеш доста време под надзор, докато излезеш от тази депресия! Моля те, не мисли за подобни глупости! Обещаваш ли?
– Това което казваш, звучи много странно! Защо постъпваш така спрямо мен? Чувствам се неудобно. Въпреки това, съм ти прекалено задължена.
– Няма защо! Не искам да те насилвам повече, но трябва да се намери решение! Считай, че отсега нататък ще бъда твой ангел хранител, дори и повече! Не бива да бъдеш сама!
Той я заведе до дома й. Оказа се, че живеят в един район. На вратата на апартамента й имаше два некролога. Предположи, че са на родителите й.
Звънна на нейна съседка, която бе пенсионерка. Диян и обясни, какво се е случило. Тя се оказа добра жена. Съгласи се да наглежда Стела за едно денонощие и да не я оставя сама.
Диян взе номерата на телефоните на Стела и на съседката й. Даде и своя номер за комуникация. Обеща да се обади на следващия ден. Имаше чувството, че се отваря нова страница в живота му, но каква ще бъде тя, не знаеше…
Беше загадка.

© Запазени авторски права

СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ


Аз те обичам…
Ти ме обичаш…
До края на дните си,
в трудните моменти,
дори и да се скараме…
Но точно те ни сплотяват,
защото се обичаме.
Аз съм с теб…
Ти си с мен.
Ще бъдем
заедно с любовта си!
Дори и в отвъдното!
.
© Николай Пеняшки – Плашков ; Запазени авторски права

 

ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ


В началото на XX век (1912 г.) гещалт психологията се появява като допълнение към традиционния метод на научен анализ. Названието на школата идва от немската дума „гещалт“, което означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и други. Приетият начин за научно анализиране на феномени е бил описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания. Прогресът, осъществен от биологията, психологията и социологията по това време, обаче внушава, че такава процедура не може да отдаде полагаемото се на феномени, които са реално разгръщащи се процеси – цялости, изградени от взаимодействащите си сили. В статията си „Laws of Organization in Perceptual forms“ (Закони на организацията в перцептивни форми) Вертхаймер показва, че формирането на Гещалтите се ръководи от висшия принцип, който той нарича тенденция към „добрия Гещалт“, или принципа Praegnanz (стегнатост, сбитост). Оказва се, че тази терминология лесно се поддава на недоразумения. Неформалният термин „добър Гещалт“ внушава субективна оценка в служба на определено предпочитание или цел, а е замислен да описва строго обективната тенденция към по-голяма простота и подреденост. Тенденцията към най-простата налична структура при дадени обстоятелства или (за да използваме един свързан критерий) към най-ниското налично ниво на напрежение е имала голяма обяснителна стойност особено м изследването на възприятието. Според Макс Вертхаймер, в полето на съзнанието функционират два контекста – фигура и фон, като фигурата винаги е по-ясна, по-чиста, по-обособена, по-очевидни са нейните граници. Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-отдалечен, слабо поддържащ фигурата. Динамиката между фигурата и фона се подчинява на няколко закона:

1. Закон за центриране (центрация) – съгласно този закон съзнанието е центрирано върху една фигура, работи с нея и е съсредоточено върху нея. Не е възможно цялото съдържание на съзнанието да приеме ролята на фигура.

2. Закон за прецентриране – според този закон фигурите се сменят, като едните отстъпват мястото на другите и отиват във фона. И до днес остава въпросът какво движи фигурите, защо в един момент сме съсредоточени в едно, а по-късно в нещо друго. Като цяло, гещалт психолозите тук снемат една тотална закономерност на битието: на какво се дължи движението на различните …

продължете да чете от тук: ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ