Философски поетично – прозаичен щрих за рамносметката…


Животът е не само красив и романтичен.
Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба,  за откриването на нашето „Аз“   и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в  живота сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли,  и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение  със своите нюанси  във  времето,  и  обществото.
Не само, че е необходимо, но е  и задължително  личността да прави равносметка от изминалия път,  изживяните моменти, и пропуснатите  възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.
***
Вървя по пътеката на съдбата,

а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето – готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!
©  автор: Николай Пеняшки – Плашков


Advertisements

Овен


Водеща черта в характера ми е лидерството.
Дами и господа, представете си овче стадо на паша.                               Задължително трябва да има водач.    Естествено аз съм водача, тъй като ми принадлежи по право, по единствената причина, че съм към зодия „Коч“. Трудно се трогвам от някакви си събития, а и никой не може да ме изкара извън коловоза.
Изключение е, когато се влюбя в красива овчица с прелестни,  катранени и тъжни очи, забила стрелата на Амур в сърцето ми.
„Ах тези очи, каква прелест! А вимето й! А бедрата колко са секси! Трудно ми е да я опиша, поради силните ми чувства.“
Независимо от горещите мисли към нея  и страстната любов която изпитвам, не мога да си позволя да изляза от определящата роля на лидера.
Дори любовта  към красавицата ми дава криле и стимул в лидерството. От време на време ме избива в поезия…
Направо се чувствам стимулиран…

Анна Ахманова – стихотворения


ЛЮБОВ

Ту змийка, преплетена зло,
сега ми предрича сполука,
ту гълъбка с бяло крило
отвън на прозореца гука,

привиди се в скрежа ли мек,
в съня ли дълбок на шибоя.
Но с нея забравя човек
утеха и радост какво е.

Тя шепне с молитвен копнеж,
ридае в звънтеж на соната.
И страшно е, щом я съзреш
в усмивка съвсем непозната.

*****

СЕГА СЕ МОЛЯ НА ЛЪЧА

Сега се моля на лъча –
той блед и слаб снове.
И днес от сутринта мълча,
сърцето ми – на две.
На моя умивалник стар
позеленя медта.
Но там лъчът разпалва жар
и весели света.
Невинен и обикновен,
витае в глух покой,
но в този дом опустошен
той златен празник е за мен,
утеха ми е той.

1909
ЧЕТЕЙКИ  „ХАМЛЕТ”
1.

Зад широките гробища бляскаше вир
и димяха пустинни земи…
Ти ми каза: „Какво пък, иди в манастир
или някой глупак си вземи…“
Само принцове казват такива неща,
но речта му ще помня докрай –
нека пада по моето рамо в нощта,
както мантия от горностай.

2.
Грешни мисли ме смутиха,
проговорих: „Ти…“
Озари усмивка тиха
милите черти.
Плам в очите ми безспир се
пали и гори…
Любя те, като четирсет
ласкави сестри.

1909


ТЪМНАТА  ТЕРАСА

Тъмната тераса
и в дървото – птица…
А на мойта маса –
мъжка ръкавица.

Лампите са жълти.
Нощем шум витае.
И не си дошъл ти,
а защо – не зная.

Утре чакам ясно
слънце златокъдро.
Всичко е прекрасно
и сърцето – мъдро.

Глъхне в самотата
от боязън смътна…
Четох, че душата
уж била безсмъртна.

1911
ПО ПЪЛНОЛУНИЕ  ПОТЕГЛИ

По новолуние потегли
другарят ми и, значи – край!
Присмя се „Циркаджийка! Негли
ще доживееш ти до май?“

И както само брат се праща,
изпратих го на дълъг път,
не зная колко нови плаща
ще могат да го заменят.

И нека в друми каменисти
пребъде болката у мен…
Пантофките ми пак са чисти,
чадърът ми е пак червен!

Гърми оркестър и не може
да има в празника тъга.
Но зная аз, че пета ложа
е вече празна отсега!

1911

© Иван Николов, превод от руски

Анна Ахматова – живот и творческа дейност


Анна Ахматова   / с псевдоним Анна Андреевна Горенко /  е руска поетеса и е една от най – значителните представителки на акмеизма и на руската поезия като цяло.  Тя е съпруга на поета
Николай Гумильов и майка но историка Лев Гумильов.
Тя е родена през 1889 год. в Болшой фонтан край Одеса. Завършва гимназия в Киев а  после завършва право в Санкт Петербург. Поезия пише от ранна възраст и публикува под псевдонима Анна Ахматова. Причината за това е нежеланието на баща й те да бъдат свързани с фамилното му име.
Тя и нейният съпруг са сред основните участници в групата на акмеистите, които се противопоставят на символизма, по сдържани и класически поетични форми.
По късно след развода с Николай Гумильов, тя се жени за Владимир Шилейко и Николай Пенин.
След  екзекуцията на Николай Гумильов, нейните стихотворения се публикуват през периода 1923 – 1940.
Основно се издържа с преводи. Преведени от нея автори са Виктор Юго, Робиндранат Тагор, Джакомо Леопарди, а също и арменски и корейски поети.

След 1934 год. започва да пише автобиографичния цикъл „Реквием”, който  е публикуван  през 1989 г. , който е оценен като
значимо произведение.
През 1940 г. някои от стихотворенията са преиздадени, а доста по-късно книгата е иззета от книжарниците и библиотеките.

В периода 1941 – 1944 г. е евакуирана в Ташкент  поради войната с Германия. Поезията, която пише там е предимно с патриотично съдържание. Издадени са през 1943 год.
След завръщането й в Ленинград нейните стихотворения продължават да се печатат в местни издания.
След срещата й с британския философ Исая Берлин през 1946 год.
лично Андрей Жданов я подлага на критика и публикуването на нейните стихове е спряно наново.
Пред 1949 г. Анна Ахматова публикува няколко стиотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, с намерението да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Същият е освободен едва през 1956 год.

След смъртта на Сталин мястото и творчеството на Ахматова в руската литература започва бавно и колебливо да бъде признавано.
В началото на 60 – те години започват да се публикуват книги с нейни  стихове, но повечето от тях са забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период започва да пише и мемоари за Александър Блог, Амедео Модилиани / известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова / ,  Осип Манделщам, издадени са нейни есета, посветени на Александър Пушкин.
През 1965 год  и е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата  Тоармина в Италия  и  почетен докторат  в  Оксфордския
Университет.

Активната творческа работа на Ахматова  продължава 60 години. Тя принадлежи към групата на акмеистите. Нейната поезия  изразява драматическо напрежение и с психологическа дълбочина. Тя е лаконична, чужда на самоцел, естетизъм и в същност не съвпада
с изискванията  на акмеизма. Поезията на Аматова има съществена близка връзка с класическата руска поезия, най вече с тази на Пушкин.  От съвременните поети най – близко до нея са  И. Анненский  и Александър  Блок.
През тези 60 – сет  години творчески труд  поезията на Ахматова  е оцеляла на някои промени, като се подържа на сравнително стабилни естетически принципи, които се сформират още в първото десетилетие на нейния творчески път.
Но въпреки това, по – късно в Ахматова се заражда стремежа да излезе извън границите на диапазона от теми и идеи, които са залегнали в началото на текста, който е особено ярко изразен в поетичния цикъл „Вятърът на войната” / 1941 – 1945 г. / .. и в  „Поема без граници” / 1940 – 1962 /
Говорейки за своите стихотворения, Анна Ахматова  твърди  „ За мен те са връзката с времето, с новия живот на моя народ. Когато ги пиша, аз живея с техните ритми, които звучат с героичната история на моята страна. Аз съм щастлива, че съм живяла през тези години
и видях събития, които нямат равни.

ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

* „ Вечер” – 1912 г.

* „ Четки” – 1914 г.

* „Белая Стая” – 1917 г.

* „Подорожник” – 1921 г.

* „ Anno Domini  MCMXXI”  изд. „Петрополис”

* „ Тростник”  1923 – 1940 г.

* „Седьмая  книга”

* „Из шести книг”  / 1940 /

* „Поэма без героя” / 1940 – 1965; публикувана през 1976 г. /

* „Реквием” / 1935 – 1940; публикувана през 1989 г. /

Романът „Самотният бегач на дълги растояния“


АЛЪН СИЛИТОУ / британски писател /

който е автор на романът „Самотният бегач на дълги растояния“.

Действието се развива през 60-те години на миналия век в Англия. Колин Смит е момче от бедно работническо семейство от Нотингам и е арестувано за обир на пекарна. Попада в затвор със средно тежки условия за превъзпитаване на младежи. Там директорът има стриктна програма за поправяне – много труд, много спорт, наказания и диета на хляб и вода за неподчиняващите се. Колин обаче се превръща в негов любимец, благодарение на това, че е страхотен бегач на дълги разстояния.
Двамата с директора се сближават и така той научава историята на момчето – бедния живот на семейството, бащата, починал от тежка болест, майката, намерила си втори съпруг, която не се интересува от сина си. Колин трябва да оправдае доверието на директора, като участва в маратон.
Целта му е да успее да надвие призраците от миналото и да намери смисъл за бъдещето си. Но дали ще стане?

По книгата има и филм, който е награден с BAFTA за най – добър млад актьор за Том Кортни  ( Колин Смит) през 1963 – а.

 

 

Романът „СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА“


„Спасителят в ръжта“ е роман от амеранския писател Джеръм Дейвид Селинджър и е една от неговите най – известни книги.
Това велико произведение отнема дълги години на автора, докато излезе в книжно тяло.
В романа се усещат философските разсъждения за смисъла на живота и смъртта.
Главният герой Холдън е 16-годишен, и е подложен на ударите на съдбата в частното училище, в което е приет, които се изразяват като лицемерие от страна на неговите съученици, включително и ненавист към
методите на преподаване. Неговата враждебности и антипатия, дори и спрямо съучениците си, които са изпълнени с лицемерие, довежда до изключването му от училището. От страх да не почувства ударите на гнева от родителите си, Холдън решава да остане известно време в Ню Йорк. В този огромен като океан град главният герой е подложен на скитнически условия, усещайки студа и бездушието…  Изпадайки в тази ситуация, той се връща в далечните спомени, споходили го във времето до сега и прави характеристика и равносметка на събитията до този момент, включително и разочарованието и безсилието спрямо аморалните устои в обществото, дори и двуличието.
В лицето на главният герой Холдън Колфийлд читателят вижда бунтовника срещу общоприетите норми на обществото и отвращението от лицемерието.
Всичко това е израз на трудния път, споходил  един млад човек до неговото съзряване.
Бих казал, че романът „Спасителят в ръжта“ е платформа за юношеството, тежкия и изпълнен с трудности път за съзряването на младия човек в условията на обществените закони, норми и порядки.
Историята в романа се разказва от името на главния герой Холдън.
Романът „Спасителят в ръжта“ е невероятен, и е изключителна класика.

Романът „ЗАЕКО БЯГАЙ“


Романът / трилър / „Заеко бягай” е на американския писател Джон Ъпдайк .Той е един разтърсващ роман, който се опълчва срещу начина на живот който е възхваляван в Америка. Романът е образен, безпощаден и е изключително оригинален въз основа на таланта на автора си.
„Американският начин” от който бяга Заека е страшен, убийствен и циничен в своя конформизъм. Но страшен е и самият Заек…, те. Хари Енгстръм Заека, който е главният герой. Чрез него авторът показва с голяма сила и достоверност процеса на разпадане на естествените човешки връзки, този ужасен процес на отчуждение, който все повече се засилва в едно общество, лишено от истинска човечност.”
След този роман следват още три продължения: „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”.

Порив


Първи ден:
Отворих
вратата на живота.

Втори ден:
Бях прорив.

Трети ден:
Полетях
с крилете на вятъра.

Нов ден:
Поведох…

Следващ ден:
Следват ме.

Пореден ден:
Затворих вратата
на живота.

Останах жив.
А другите…?!

 

Вечерна любов


Ще пристъпя бавно… Ще бъдем ние.
Само аз и ти… под купола на звездите.
А мълчаливата луна като сърп се вие,
усмихната от песни на щурците.

А очите ти прекрасни – сияещи звезди.
А любовта гореща оставила следи.
Така се ражда всяка нежност
породила любовта ни…

 

Усет


Усетих повея на вятъра,
разпилял като есенни
листи мислите ми.

Усетих прилива на вълните,
заляли с устрем
душата ми.

Усетих изгрева на слънцето,
усремило погледа си
в сърцето ми.

Не ще забравя!

Морска рапсодия


 

 

 

 

 

 

 

Застанал на брега
с рапани във ръце
и загледан в луната,
ще я приема от сърце.

Звездите по своему премигват,
а луната в люлка дете приспива,
а Посейдон спокойствието пази.
Заспали са морските талази.
© Николай Пеняшки – Плашков

Темперамент на човека


Индивидуалните свойства на психиката на човека, които определят динамиката на психическата дейност. Темпераментът се проявява в начина на протичане на емоциите, мисленето, волевите движения, темпа на речта, реакциите и др.  За различаване на свойствата на темперамента  е необходимо да се познават три негови признака:
• едни и същи свойства на темперамента се проявяват по един и същ начин при различни дейности
• свойствата на темперамента са устойчиви и постоянни в течение на дълъг период или дори през целия живот на човека
• свойствата на темперамента на даден човек са закономерно свързани помужду си в определена структура.
И.П.Павлов  установява, че темпераментът на животните и човека се характеризира от съчетаването на свойствата на нервната система.

С.Мерлин прави психологическа характеристика на основните свойства на темперамента:
• Възбудимост
• Емоционална възбудимост
• Резистентност
• Сила на емоциите
• Активност
• Реактивност
• Тревожност
• Пластичност и ригидност
• Субективация
• Екстровертност и интровертност