ПОСЛЕДЕН РИТЪМ


Теодор седеше на канапето в хола по домашен халат, елегантно кръсто-
сал крака и четеше „24 – часа”. Беше пуснал музикален канал, а музиката се разстилаше нежно във въздуха.
Навън валеше ситен дъжд, чиито капки се стичаха бавно по прозореца и оставяха тънки дири след себе си, а после изчезваха.
Теодор изправи глава, раздвижи я, сякаш врата му беше се схванал, сви вежди; сгъна вестника, остави го на канапето, прехапа долната устна и се прозя. Разтри с пръсти челото, слепоочията, очите и изпъшка шумно. Бяха го обхванали болезнени мисли и се опитваше с музиката, и вестника да се разсее. Предстоеше му една раздяла и нова страница в живота, а това не му даваше покой. С нетърпение чакаше да поеме новия път…
Годеницата му бе излязла от банята по розов,  незакопчан хавлиен халат. Косата ù бе прибрана и загърната с дълга хавлиена кърпа като чалма. Пееше тихо някаква песен и се приближи към Тео. Красивите ù  морски очи го гледаха предизвикателно, а той не усети как потъна в тях, въпре-
ки че не го желаеше. Елена бе няколко години по – млада, красива, а стройното ù  елегантно тяло предизвикваше. Гърдите ú  стегнати,  офор-
мени – обичаха да бъдат масажирани.
Беше спряла да пее. Разтвори крака и единственото което желаеше бе да хвърли халата, и да затанцува гола и  предизвикателно срещу младия черноок красавец. Досега никога не беше правила това, въпреки  необуз-
дания, неуравновесен и разпилян характер. Не й пукаше от нищо.
Дъждът се засили. Гръмотевица продъни небето,  а електрическата  ис-
кра бе доста голяма – наподобяваща взаимоотношенията…
Водните струи ръкопляскаха бурно по стъклата. Приличаха на водопади и изразяваха своята философия да опитомят живота, с цел подчиняване на реда, духовната сила и желанията…
Тео бе спокоен, уравновесен и ангажиран човек. Обичаше да степенува нещата и всичко да има своята последователност.  Държеше на  принци-
пите, които осигуряваха удобство и сигурност.
Елена продължаваше да стои в същата поза, а погледът ú  бе  съсредото-
чен и въздействаше хипнотизиращо. Дишаше спокойно.
Беше леко разкрачена и не откъсваше поглед от приятеля си.  Въпреки всичко знаеше какъв ще бъде края…
От музикалния канал се чуваше нежна песен.
Нашият приятел продължаваше да седи с кръстосани крака, а ръцете му бяха положени една върху друга, легнали върху бедрото.
Съзерцаваше я неотлъчно, но реакция никаква. Въздъхна дълбоко и тихо. Преглътна бавно и раздвижи устни. Погледът му обходи голото ù тяло.
Усещайки всичко това, тя раздвижи тялото си елегантно под  въздей –
ствие  на музиката, сви леко устни, като че изпращаше въздушна целувка. Облиза ги предизвикателно, а тялото не спираше ритъма си… Приличаше на струна, готова да изсвири своята мелодия. Опъна лявата си ръка с дланта нагоре и опънат показалец. После го сви, сякаш канеше Теодор на танц.
А той бе в същата поза и продължаваше да я наблюдава. Нямаше намере-
ние да реагира. Дори и дишането му бе спокойно. След няколко минути попита възмутен.
– Какво правиш?! Мамка му!
Имаше усещането, че каквото предстоеше да се случи, ще стане. Виждаше я за пръв път в това състояние на похотливост.
Въпреки ситуацията, от негова страна нямаше ответна реакция, но в мислите и съзнанието имаше промяна. Потискаше го нарочно, дори не знаеше защо…  Емоционалните му струни бяха изопнати и настроени за всичко възможно.
Елена се приближи към него. Хвана го под мишници, изправи тялото му и съблече дрехите, без той да реагира.
Играта му хареса. Въпреки това знаеше, че е за последно…
– А-а-ах, тази разкрепостена Елена! – мислеше си той. – Дори и Парис не би устоил на такава красота. Ще се оставя да ме обладае.
Дълбоко в съзнанието и въображението бе решил да бъде зрител, но и да изпълнява ролята на второстепенен герой. Остави се изцяло в ръцете и привлекателното тяло на разголената, и възбудена лъвица. Сетивата му вече не издържаха и се отдаде с цялата си страст и обаяние за последно.
Знаеха, че между тях беше невъзможно да има сериозна връзка.

.
P.S. Разказът е написан по действителен случай.
*
© Николай Пеняшки – Плашков

Advertisements

НЕ ЗАВИЖДАМ, НО ОТГОВОРИТЕ СИ НАМИРАМ


Какво ли не  се случва на човек, а и дали всичко при всеки е наред?
Няма смисъл  да се питам за отговорите. Те са тук наяве…
Герчо, започнал с търговската количка в ранните години, днес суперите си той строи.
Друга личност със софийски корен тук известна, от машиностроене не разбира, но ръководи бордове различни.
Ей го Слави, известен като кредитен милионер! Обиколи той Европа чрез поредните кметски мандати, и освежи свойте фирми…  Ей го Ганьо в дне-
шните години, келепира той използва…
Ето го и Пенчо, подхванал я изкъсо в новите зори, станал едър арендатор – завършил средно в нашето градче, няма втори като него.
Да ви кажа и за артиста Минчо. Просяк е той и има младежка банда, все просяци. Хванал ги изкъсо. Хвърля просешките дрехи посред нощ, при-
брира се в двуетажна къща в края на лозята. Регистриран в психодиспан-
сера… Пенсията си взема, но обича и да се превзема… Облича скъсаните дрехи всяка сутрин, слага той перука и артистично парички той прибира.
Не е клюкарско туй за мен. Таз реалност е всеки ден. Не обичам да завиж-
дам, но отговорите си намирам…

Обявиха шестимата финалисти за литературната награда „Букър”


ЛОНДОН. (BG/ENG). Организаторите на престижната литературна награда „Букър” (The Man Booker Prize 2012) публикуваха в официалния си сайт „краткия списък” (shortlist) с шестимата финалисти, които ще очакват окончателния избор на журито през октомври. Тази година председател на комисията е сър Питър Стотард (Sir Peter Stothard), а членове са литературната критичка Дина Бърч (Dinah Birch); историчката, писателка и тв водеща Аманда Форман (Amanda Foreman); актьорът Дан Стивънс (Dan Stevens) и Барат Тендън (Bharat Tandon) – преподавател, писател и рецензент.

Сред номинираните шестима писатели е роденият през 1972 г. в Пенанг, Малйзия, Тан Туан Енг (Tan Twan Eng) за „Градината на вечерните мъгли” (The Garden of Evening Mists) на издателство Myrmidon Books. Той е учил право в Лондон, а след това работи като адвокат в една от най-големите кантори в Куала Лумпур. Има първи дан по айкидо и е ангажиран с опазването на културното наследство в родината си.

 Първият му роман „Подаръкът на дъжда” (The Gift of Rain) е включен в „дългия списък” (longlist) на „Букър” през 2007 г. В последните години Енг пътува из Южна Африка и в… > продължете ТУК

.
Източник: ARTNOVINI. COM

ВЪВЕДЕНИЕ В СЪВРЕМЕННАТА ЛИТЕРАТУРНА ТЕОРИЯ


Връзки към критични / теоретични подходи:

.
Нова критика
.
Архетипни / Мит критика
.
Психоаналитичната критика
.
Марксизъм
.
Постколониализъм
.
Екзистенциализъм
.
Феноменология и херменевтика
.
Руският формализъм / Прага Езикова Circle / езиковата Критика / Dialogism

.
Продължете да четете от тук: Въведение в съвременните литературни теории

 

 

СТЪКЛЕНАТА РЕКА


( Откъс от романа на ЕМИЛ АНДРЕЕВ)

Глава I.
.
Емил Андреев. Стъклената река. София: Изток-Запад, Факел, 2004

Елен Тибо пристигна в селото по обед. Докара я колегата Ангел Димитров – преподавател в Софийския университет. За него било удоволствие да й услужи. Така каза.
“Много мило!” – съгласи се тя, благодари му, дори предложи и пари. Той не прие. Излъга, че бил осигурил командировка. Елен го разбра, но не пожела да спори. Професор Берже я бе предупредил на тръгване, че българите са …

продължете тук:  LiterNet – „Стъклената река“ – откъс от романа