Есенна история


Искам да разкажа една от онези есенни  истории, в която се изля много дъжд, който изми насъбралата се чернилка и горчивина в спомените.
Има и мъгла, а тя ми напомня влажните и студени нощи… със или без теб.  Понякога мислите ми са като буреносни и черни облаци  готови да излеят своите йероглифи и да посеят навсякъде, за да последва светлината; а красотата измества  сивотата и безверието около нас.
Все пак след пороен дъжд остава кал, която съпровожда живота, понякога оцапан от дребните измами и лъжи които изричаме в житейските си дни, за да съхраним част от себе си.
В тази есенна приказка съществува меланхолията и самотата,
но си има своя край.
Вече е зима.

автор: Николай Пеняшки – Плашков

Advertisements

Моя малка внучке…



Моя малка внучке,
символ на невинност свята,
усетила майчината обич – свята.
Очите ти – сини като небесата,
игриво ме поглеждат със закачка…

автор: Н. Пеняшки – Плашков