Искам да разкажа една от онези есенни истории, в която се изля много дъжд, който изми насъбралата се чернилка и горчивина в спомените.
Има и мъгла, а тя ми напомня влажните и студени нощи… със или без теб. Понякога мислите ми са като буреносни и черни облаци готови да излеят своите йероглифи и да посеят навсякъде, за да последва светлината; а красотата измества сивотата и безверието около нас.
Все пак след пороен дъжд остава кал, която съпровожда живота, понякога оцапан от дребните измами и лъжи които изричаме в житейските си дни, за да съхраним част от себе си.
В тази есенна приказка съществува меланхолията и самотата,
но си има своя край.
Вече е зима.
автор: Николай Пеняшки – Плашков
Литература, изкуство, журналистика и лично творчество 