РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ


РЕЧНИК  НА  ЛИТЕРАТУРНИТЕ  ТЕРМИНИ

Алегорияизраз,в който се говори за един предмет или проява, а се подразбират други.Творчески похват,широко използван в художествената литература, конкретизация на идея или мисъл посредством образ,в който е вложен преносен смисъл.Алегорията се основава на съпоставимостта между две прояви, от които едната има отвлечен идеен смисъл, а другата – конкретен. В елементарната си форма алегорията се изчерпва с разтълкуването на конкретния образ, а при по-сложните си форми – на преносния смисъл, вложен в разказаните или в изобразените прояви, от които могат да бъдат извлечени общозначими изводи. В такива случаи алегорията се съчетава с нравоучителни и възпитателни внушения.

· Алитерация– метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха.

· Алюзия– стилистичен и реторичен похват, троп с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен път.

· Анализ– литературоведски прочит на текст, за да бъдат установени или преценени литературно-художествените или литературно-познавателните му качества.

· Аналогия– стилистичен похват, при който, за разлика от сравнението, където се съпоставят тъждествени явления и прояви, се установява сходство между неявни, подобни или сродни по някой важен признак явления и прояви.

· Анафора– стилистична фигура, способ за увеличаване изразителността на словото, посредством повторение на звуци, думи и изрази в началото на няколко следващи стихове или фрази. Често се използва в ораторската реч с т.нар. ораторско ударение в началото на две или на повече фрази. Когато повторението е в края на стиха или на фразата, фигурата се нарича епифора.

· Антагонист– един от двата основни образа, изразители на противоположни възгледи и интереси.

· Антигерой – противовес на традиционния образ на литературния герой, тип на литературен образ с различни, дори противоположни черти.

· Антитеза– стилистична и реторична фигура, основана на контраст между два логически противоположни образа или понятия в един и същ период чрез използването на антоними.

·Антономасия– стилистичен и реторичен похват, разновидност на метонимията, при който личното име се заменя с нарицателно.

· Архетип – най-старият познат текст на важен книжовен и исторически паметник.

· Асонанс– съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, противоположен на дисонанс.

· Белетристика– литературно-художествени произведения в немерена реч, в проза (роман, повест, новела, разказ и приказка).

· Библейски мотиви и сюжети – комплекс литературно-художествени произведения от разнообразни видове и жанрове, разработващи теми, заимствани от двата дяла в Библията – Стария и Новия завет, разпространени в страните, където християнството и юдейската му версия са внедрени. Библейските мотиви и сюжети оказват силно влияние върху развитието на световната литература, след като християнството става господстваща религия в Стария свят между V в. и начало на ХІХ в., след което културно-общественото му влияние започва да отслабва. Въздействието на Библейските мотиви и сюжети върху художествената литература намира израз освен в идейно-тематично и в сюжетно-композиционно отношение и допринася за внедряването и разпространяването на редица литературни жанрове, в които библейският дух и стил звучат особено силно (сказание, легенда, притча, послание, афоризъм).

· Вечни образи– литературно-художествени образи, добили непреходно културно-историческо значение поради проникновеното обобщение на общочовешки черти в тях. В осовата на всеки от тях е въплътен мит или легенда с наднационално значение.

· Възвишено– естетическа категория, емоционална оценка на респектиращи постъпки поради изключително благородство на духа, а също и на природни феномени с изключително величие. Както в единия, така и в другия случай, отзвук на чувствителността на човешката душа и на копнежа й по осъществен идеал.

· Героично– естетическа категория, емоционална оценка на мъжествеността, безстрашието и пожертвователността в защита на общочовешки и национални идеали, на обществени блага, на беззащитни и на малолетни, добродетел, тясно свързана с възвишеното и трагичното.

· Градация– стилистична и реторична фигура за изразяване на впечатления от прояви или явления в една или друга посока; стилистичен и реторичен способ за засилване или отслабване на речевата експресия чрез взаимосвързани ситуации във възходяща или в низходяща степен.

· Двойна рима– римуване на две думи в един и същи стих, като двете римувани думи се намират в края на двете полустишия.

·Детайл– характерни черти и изяви, допълващи образите в художествено-литературното творчество, акцентирани върху естетическото им своебразие и същевременно допринасящи за тяхната индивидуализация и типизация; въздействието на детайла е обусловено от образа, с който е свързан; значение на важен компонент от композиционно-стиловото съдържание на произведението; подробности на образа, създаващи възможност за пълноценното му идейно-емоционално усвояване. Детайлът може да разкрива характерни черти на бита, на пейзажа, психофизиономични своеобразия на литературните герои, на техния език, обичаи и нрави.

·Диалог– 1. в широк смисълконституивен компонент в белетристиката и драмата, посредством който се допълва и се изяснява сюжетното развитие; 2. в тесен см. разказ или поема в диалогична форма; 3. жанр на прозата, обосновка на философски проблеми във форма на диалог между две или повече лица, внедрен в античността от Платон, Ксенофонт, Лукиан, Цицерон, Сенека.

· Дисонанс– несъзвучие, непълна или неточна рима, наречена и консонанта, при която съгласните звуци съвпадат, а неакцентуваните гласни не съвпадат.

· Драматически герой– действащо лице със съществено участие в драматичното произведение в широкия смисъл на думата (трагедия, комедия или пиеса), чиято проява в света на словесното изкуство се изявява не само чрез прочувствено слово, но и по друг начин и преди всичко посредством действия – визуално.

· Единство– основно качество на литературно-художественото произведение, произтичащо от неговата художествена завършеност, от неговата цялост, при която нищо не липсва и нищо не е излишно.

· Екзистенциализъм– литературно направление; в основата на Екзистенциализма стои убеждението, че човешката съдба е нерадостна поради невъзможността да се проникне в същността на битието, оттам възгледът за безперспективността на съществуването.

· Експликация– разясняване на неясен текст или на израз, пораждащ съмнение.

· Експозиция– изходна част на сюжетно произведение, епично или драматично, в която се определя предметът на изображението и се представят някои от главните действащи лица, излага се, когато това е необходимо, предисторията на събитието и се изявява завръзката.

· Експресионизъм – направление в художествената литература и изобразителните изкуства с реформистки идеи и антиреалистична насоченост, поставило си за цел да се домогне до същността на творчеството. Прокламира широка творческа свобода.

· Елегия– жанр на лириката в минорен тон по повод на скръбно събитие или на тъжен спомен.

·Емблематика– символично изображение, внушаващо идея или мисъл, наречено “метафора, която говори на очите”.

· Еналага– преднамерена замяна на една граматична форма с друга (част на речта, род, число, лице, падеж) за по-силна изразителност.

· Епилог– послеслов, завършек на литературно-художествено произведение, негова несъществена част, освен когато е обхваната от художествения замисъл и органично е свързана с него. Присъщ е повече на драматическите произведения, отколкото на епическите и лирическите, макар по изключение да се среща и при тях.

· Епитет– стилистично средство, троп, създаващо образно качество на предмет или явление посредством допълнително определение

·Епифора– повторение на едни и същи звуци или думи в края на стиха или на фразата, за да бъде засилена емоционалната изразителност на словото .

·Епически герой– литературен герой, движеща сила в епическо произведение, съобразено с жанровото своеобразие. За разлика от лирическия герой, който се изявява предимно емоционално, и от драматическия герой, чиито прояви са ограничени във времево и пространствено отношение, епическият герой има значително по-големи възможности за проява не само поради сблъсъците с антагонистичните персонажи, но и поради възможността душевният живот да бъде изразен по-пълно. Епическият герой може да се изяви по разнообразен начин, като се започне от широките планове на големите по обем произведения и се стигне до епизодичните прояви в разказа, фейлетона и анекдота и от трагичния до комичния образ.

· Епопея– значително по обем и по съдържание епическо произведение, в което се прославят събития и герои, свързани със съдбините на някой народ. Обикновено епопеята. възниква от обединяването около един или няколко тематични центъра на отделни сказания, създадени в народна среда.

·Есе– жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Освен с образност и афористичност есеистичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух.

· Естетизация– творчески възглед, според който в света на изкуството значение имат само произведения на високо художествено равнище при висок критерий за изящност.

· Естетика– философска дисциплина, изучаваща творческите прояви, философията на изкуството като израз на естетическия идеал.

·Естетически вкус– способност за различаване на пълноценно от непълноценно произведение в света на изкуството.

· Естетически категории– основни начини за изява на естетическите феномени при превъплъщаването им в произведения на изкуството и на художествената литература, за да бъдат изобразени посредством тях най-характерните страни на духовния живот. При обобщаването на естетическите категории и при разграничаването им една от друга основно значение има емоционалната оценка. Естетическите категории са: безобразно(или грозно), възвишено, героично, комично, прекрасно, типично и трагично, като при безобразно, комично и трагично емоционалната оценка е отрицателна, а при възвишено, героично, прекрасно и типично – положителна.

· Жанр– в широк смисъл – разновидност на произведение на материалното или духовното творчество; в областта на литературното творчество – разновидност на творчески постижения, отличаваща се освен с типологически родови черти и с индивидуално своебразие.

· Женска рима– съзвучие обикновено в края на стиха (по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма с ударение върху предпоследната сричка.

· Заимстване– начин на литературно общение и оползотворяване постиженията на предшествениците в литературния живот.

· Замисъл– предварителен план на бъдещото литературно-художествено произведение, който в процеса на реализацията може да бъде допълнен и видоизменен. Не са малко случаите, когато авторът замисля творбата си като роман, а я осъществява като драма или обратно.

·Замълчаване (апосиопеза)– стилистична и реторична фигура, при която под влияние на силни чувства или на прикрито двуличие действащото лице или ораторът не довършва израза и млъква, за да предизвика обрат в мислите на слушателя или на зрителя.

·Звукови повторения– основни средства за изграждане на звукова организация на стиха, на т.нар. фоника. Едни от тях намират израз в повторението на една и съща дума било в началото (анафора), в средата (мезофора) или в края на стиха (епифора), други – в повторението в определен ред на гласни звуци, на съгласни, или в комбинация на гласни със съгласни. Сравнително най-голям интерес сред звуковите повторенияпредставлява римата – съзвучие, обикновено в края на стиха (по изключение в началото и в средата) не само понеже подобно на финален акорд отбелязва края на стиха, но и защото художествено-естетически преосмисля поетическото произведение. Звуковите повторения са могъщо средство за осъществяване на речевата експресия, освен когато се използват за постигане на формален ефект.

·Зооморфизъм– разновидност на примитивното художествено мислене, намерила проникновен израз в народното творчество, посредством вярата в т.нар. превръщания на хора в животни и на животни в хора.

· Идея– основна мисъл в творческата проява (научна, философска, художествена), органически свързана и изразена чрез нея; в тесен смисъл в литературното творчество – художествено-естетически осмислен възглед относно типични явления и представители на действителността. Идеята добива художествен облик и наред със светогледа на автора изразява и естетическия му идеал. Художествената идея споява в органическо единство всички компоненти на литературното произведение, като ги преосмисля естетически, без да бъде изразена в него под форма на сентенция или на ”поука”. Идеята може да бъде загатната в наслова на произведението или обобщена в образ или символ. При обемните произведения, наред с основната художествена идея могат да бъдат изразени и други, концептуално сродни с нея. Разкриването и изясняването на художествената идея се постига посредством литературнокритически анализ. Както творческият замисъл, така и темата, са отражение на художествената идея, но поначало те са различни от нея, понеже предхождат произведението, а художествената идея е органически свързана и произтича от него.

· Идиом– езиков израз, присъщ на някой говор и непреводим на друг език.

· Извънсюжетни компоненти– съставни части на литературно-художественото произведение, несвързани пряко с него, макар да са в противоречие с неговия дух и стил. Тяхна задача е да създадат отдих и да забавят развитието. Към тях спадат: лирическо отстъпление, вставен разказ, описание.

· Изразни средства– основно изразно средство в литературно-художественото творчество е текстът, допълнен със словесни и психофизиологични реакции, които вън от него нямат самостоятелно значение.

· Импликация– текст, чиито смисъл не е изяснен пряко, а се подразбира от контекста. Стилистичен способ за израз, възникващ по асоциативен път. Използва се предимно при литературно-художествени творби в иносказателен, алегоричен смисъл.

· Импресионизъм– направление в изобразителното изкуство. Основава се върху непосредствените впечатления от живота, като пренебрегва социалните стимули и духовно-моралните изискания. В художествената литература Импресионизмът проправя път на т.нар. модерни веения: декадентство, символизъм и неоромантизъм.

· Инвенция– начален тласък в развитието на творческия процес, когато творческото въображение е обсебено от още смътни идеи и образи, представляващи жив интерес за автора поради новаторския си дух и облик.

· Инверсия– стилистична фигура, промяна на традиционно установения ред, при която се акцентира не върху обичайно утвърдени думи и изрази, а върху други.

· Индивидуализация– творчески метод, откриващ път за създаване на емоционално отношение към явленията и проявите, вълнуващи авторовото въображение, при претворяването в художествени образи.

· Инверсия– преобразуване, разместване на обичайния ред на буквите в някоя дума, за да образува нова дума с друго значение, като например: риба вместо бира.

· Интерпретация– тълкуване на текст, за да бъде разкрит вложеният в него интимен смисъл.

· Интонация – качество на поетическата експресия, присъща както на мерената, така и на немерената реч.

·Ирония– стилистично-изобразителен похват, троп, аспект на комичното, използван във всички жанрови разновидности на хумористично-сатиричната литература. За разлика от сарказма, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи са осмивани, вместо да бъдат разобличавани. Съобразно с вложения в нея смисъл иронията получава разнообразни отсенки между остроумието, подигравката и издевателството извън обсега на сарказма. Иронията получава въплъщение в широк спектър на изобразителни похвати и стилистични средства, между които особено силно изпъкват: гротеска, карикатура, хипербола, парадокс, пародия, травестия и шарж.

· Катарзис– според Аристотел в “Поетика” – пречистване на духа от низки страсти под влияние на трагедията и на музиката; в широк смисъл облагородяване на духа под въздействие на естетическите преживявания, породени от съвършени произведения на изкуството.

· Катахреза– неправилна употреба на думи не в прякото им значение, а извън него, като по този начин се създава мнима метафора, понеже използваната в преносен смисъл дума се чувства в прякото й значение.

· Класицизъм– направление в западно-европейската литература през ХVІІ и ХVІІІ в., чието влияние се чувства в литературния живот дори през първите десетилетия на ХІХ в. Изхожда от рационализма на Рене Декарт и се основава на естетиката на Аристотел в духа на неормантизма, обоснован от Никола Боало в неговия трактат “Поетическо изкуство” и на настроенията на аристокрацията през епохата на абсолютизма, чийто идеал са високите морални и естетически изисквания, утвърдени през класическата епоха.

· Колизия– противоречие между действащи лица в сюжетни литературно-художествени произведения на епоса и драмата като изразители на противоположни идеи, чувства и интереси или като представители на две поколения или на два идейни свята, важен компонент на сюжетното развитие, предпоставка за разразяване на конфликта, разрешаващ колизията в един или друг смисъл.

·Комично– естетическа категория, отразяваща несъответствието между несъвършеното, причудливото и отживялото и естетическия идеал. Дълбокото несъответствие между естетическия идеал и отрицателните прояви, чийто израз е комичното, поражда разнообразни отрицателни реакции между смях и негодуване, между ирония и сарказъм, получаващи израз в двете основни форми на комичното – в хумора и сатирата.

· Композиция– единство на компонентите, от които е изградено литературно-художественото произведение. Докато фабулата и сюжетът са предпоставки, композицията е необходимо изискване за превръщането на литературно-художественото произведение в завършено идейно-естетическо явление. Фабулата и сюжетът поставят задачите, композицията ги осъществява. Образите, характерите, ситуациите, перипетиите, основните моменти и перспективата на развитието, градацията и кулминацията добиват художествено въплъщение и от компоненти се превръщат в хармонично съчетани части от цялото посредством композицията.

· Консонанс– съзвучие на една или няколко думи, противоположно на дисонанс; в лириката: непълна рима, частично благозвучие при различни ударения на гласните, като например добър-бодър.

· Контекст– завършена смислово част от писмен израз, обуславяща точното значение на включените в нея думи. Задълбоченото вникване в контекста е необходима предпоставка за разкриване интимната мисъл на автора и за правилното тълкуване на текста, както от гледище на езикознанието, така и на литературната критика, понеже човек мисли не с отделни думи, а с идейно обусловени съчетания от думи, наречени изрази.

· Концепция– основна мисъл, изходно положение при обосновка на литературнокритическа позиция или при защита на литературнокритическа, литературно-теоретична и литературно-историческа теза.

· Косвена характеристика– творчески метод за охарактеризиране на литературни герои не посредством прякото им изобразяване или посредством собствените им слова, а чрез реакцията, породена от постъпките им или у читателя, или у лица, участващи в сюжетното развитие.

· Крайна рима– рима в края на стиха, най-често употребявана от всички видове рими.

· Кръстосана рима– римуването в краесловие при кръстосаната рима се извършва през един стих (схема abab), първи с трети, втори с четвърти и т.н.

· Кулминация– връхна точка на напрежение в сюжетно литературно-художествено произведение – поема, разказ, новела, роман, драма, комедия, при което явно или скрито антагонистичните персонажи стигат до колизия, влизат в решителна схватка, довеждаща до развръзка.

· Къс разказ– основава се на случки от всекидневието, чиято същина е предадена с пестеливи изразни средства.

· Лайтмотив– основните мотиви, съчетаващи текст и мелодия, изпълняват важни асоциативни и конструктивни функции, композиционно средство.

· Лирика– заедно с епоса и драмата основен раздел на поезията като една от двете форми наред с прозата, в които получават израз човешките вълнения и мисли.

· Лирически герой– превъплъщение посредством лириката на художествен образ, действителен или въображаем, дълбоко развълнувал поета и породил у него съответстващи на природата му чувства: възхита, преклонение, порив към подвиг, дълг или мъст. Не винаги лирическиятгерой се слива с образа на поета. В повечето случаи той е израз на чувствата на поколенията или на социалната среда чрез словото на поета към необикновените му прояви, за да бъде художествено убедителен, трябва да има историческо съдържание, да отразява революционната или гражданската идейност на епохата, с която поетът го свързва. Лирическият герой е могъщо средство за творческо превъплъщение преди всичко поради вложения дълбоко в него емоционален заряд.

· Литературен герой– художествен образ с въплътени в него характерни черти. Литературният герой е движеща сила в сюжетното развитие, изразител на сблъсъка между представителите на различни тенденции в обществено-политическия живот. Той може да бъде осъществен в две основни направления: положителен герой, като изразител на утвърждаващите тенденции в развитието, и отрицателен герой, като противодействаща сила на положителния герой с всички възможни градации между тези два полюса. Наред с индивидуални черти литературният герой притежава и типологическо своеобразие с използваните от автора средства при осъществяването му. Литературният герой може да бъде разграничен в лирически, епически и драматически. Литературни герои, които добиват непреходно значение в света на изкуството, стават нарицателни и се превръщат във вечни образи. Съобразно със значението, което има за сюжетното развитие, литературният герой може да бъде главен или второстепенен.

· Литературен образ– основен способ за художествено-естетическо превъплъщаване на действителността. Литературният образ е разновидност на художествения образ за емоционално пресътворяване на действителността във всички нейни измерения и аспекти и чрез други изобразителни средства (багри, мелодии, фигури, движения и живо слово). Литературният образ притежава освен предметен и идейно-смислов компонент. Поради това въздейства едновременно както на сетивата, така и на съзнанието на читателя. Литературният образ се отличава с необикновено голямо разнообразие, с възможност да бъде изразяван посредством многобройни езикови и стилистични средства, да бъде осъществен в една проекция или многопланово, да бъде съчетан с други литературни образи, да въплъщава характерни черти, освен на живи, одухотворени същества, но и на неодухотворени явления и прояви. Литературният образ изразява характерни представители на конкретна епоха и определена социална среда, когато въплъщава литературните герои, съчетаващи наред с индивидуално своеобразие и типологически особености на някоя епоха. По този начин литературният образ добива значение на сложна художествено-естетическа категория и прераства от прототип в художествен характер и от литературен тип в портрет.

· Литературен тип– категория литературен герой, превърнат посредством задълбочена типизация в съвършен изразител на характерни за определена епоха или среда добродетели, слабости и пороци, поради което името му отлично се превръща в нарицателно. Всяка епоха и всяка национална литература прибавя или отнема по нещо от нея, като осигурява безсмъртието.

· Литературна фикция– творчески способ, при който поради липса на други възможности се допуска присъщите на реалистичното мислене художествени средства да бъдат използвани за създаването на въображаем свят, за да може да бъде разбран от читателя въз основа на възприетите от него реалистични художествени произведения, понеже извън акумулирания в неговото въображение опит той трудно би могъл да си представи действителността, която основно да се различава от усвоената вече от него.

· Литературни жанрове– литературният жанр е художествено-естетическа категоризация на образи и идеи посредством традиционно усвоени форми и модели на органическо свързаните с него литературни родове и литературни видове. Спецификата на литературния жанр се обуславя не само от изискванията на социалната среда, с която авторът е свързан, но преди всичко от жизнеността на неговия творчески метод и от актуалността на неговия стил. Литературният жанр е културно-исторически обусловено явление, но в конкретните си прояви въплъщава творческата личност на автора. Жанровото своеобразие върху основите на родовата и видовата специфика в съвременната епоха се обуславя от следните основни предпоставки: а) благоприятният социално-икономически климат; б)ясният поглед за посоката на националното литературно развитие; в) съвременното равнище на художествено-естетическата култура.

· Литота– стилистичен похват, троп, с въздействие, противоположно на хиперболата, намаляващ или обезличаващ значението на предмета на изображение, посредством отрицание, за да бъде подчертано противоположното по смисъл.

· Метафора– стилистична и реторична фигура, предаваща ново качество на отвлечено понятие, за да го одухотвори, или обратно, за да го конкретизира. Метафората се основава на неизречено, скрито сравнение, при което обичайното значение се заменя с друго. Като прехвърля черти и качества от неодушевени предмети върху одухотворени същества, метафората създава особена изразителност на речта, понеже й предава по-голяма образност. Освен сравнения метафората често използва и епитети. Тя е обикновена или проста, когато предава ново качество на изобразявания предмет посредством скрито сравнение и разгъната или развита, когато съпоставката не се извършва пряко, а косвено чрез няколко подчинени една на друга метафори. Наред с изразителността важно качество на метафората е поетичността, способността й едновременно да въздейства както на въображението, така и на художествено-естетическия вкус. Тясно свързани с метафората са редица стилистични и реторични средства, като метонимия, катахреза, антитеза, паралелизъм, олицетворения, които могат да бъдат разглеждани като нейни разновидности и допълнения.

· Мит– фантастичен разказ или легенда за свръхестествени същества или за хора с необикновени качества, свързани с религиозни вярвания и с предания от старо време, прехвърляни от поколение на поколение и намерили отражение в народното творчество и в историческите сказания.

· Модернизъм– широко по обхват и продължително по въздействие движение в културния живот за обновление на изкуството и освобождаването му от зависимостта на политико-обществения живот, добило международно значение пред втората половина на ХІХ век и първата на ХХ век и намерило израз в разнообразни и често пъти взаимно изключващи се творчески школи и литературни направления.

· Монолог– в тесен смисъл лично изказване с трагична или комична насоченост, изчерпваща неговото съдържание; в широк смисъл като компонент в белетристично или в драматично произведение с важно композиционно предназначение, изразяващо вълненията, намеренията или отношението на героя към отсъстващ съперник или опонент.

· Мъжка рима– съзвучие обикновено в края на стиха (по изключение в началото или в средата) в два или в повече стихотворни реда, подчертаващо ритъма, с ударение върху последната сричка.

· Начална рима– рима в началото на два или повече стиха, независимо от римата в техния край. Началната рима засилва евфонията и ритъма на стиха.

· Непряка реч– основно средство на изображение и на творческа изява в литературно-художественото произведение. За разлика от пряката реч се отличава със своеобразие при всеки автор съобразно с неговото светоотношение, вкусове и предпочитания и същевременно отразява духа на епохата. От това следва, че непряката реч, наричана и авторова, се подчинява на принципа на антиномността. От една страна, притежава качество на обективност, от друга на субективност, на индивидуално творческо отношение, без което не би могла да се види действителността през погледа на писателя, надарен с таланта да вижда освен нейните ”обективни” страни и други, на които читателят не би обърнал достатъчно внимание, не би могъл да ги изобрази по неповторим начин.

· Непълна рима– рима, при която съвпадението между съгласните звуци в римуваните думи не е пълно, а приблизително.

· Неточна рима– съзнателно допускано несъвпадение в римуваните думи както на гласни, така и на съгласни, за да бъде получен дисонанс и да бъдат избягнати фонетични еднообразия и ритмични повторения.

· Новела– жанр на повествователната литература, на белетристиката, сроден с разказ.

· Образен паралелизъм– стилистичен и композиционен похват, основан върху дълбоката връзка между природните явления и душевния живот на човека. Преди да бъде внедрен в личното творчество, е широко използван в свещените книги и в народното творчество. Употребява се като композиционно средство, когато душевното състояние на литературните герои се разразява на фона на хармониращи му природни картини.

· Обхватна рима– римуването в краесловието при обхватната рима се извършва по начин, по който първият и четвъртият стих да обрамчват втория и третия, поради което се нарича и включена рима.

· Ода– заедно с химн, дитирамб, псалом, епиникия, и възторжена песен, жанр на лириката на възторга, отличава се с ведър дух, приповдигнато настроение и патетизъм.

· Оксиморон– стилистичен и реторичен похват, троп, основан на контраст и антитеза, съчетание на противоречиви по смисъл понятия и думи – обикновено на съществително с прилагателно или с глагол, за да бъде засилена речевата експресия или създадена нова словесна отсянка. Използва се понякога и да бъде постигнат комичен ефект.

· Олицетворение– стилистична и реторична фигура, при която човешки черти се приписват на природни явления, на животни или на предмети. Посредством олицетворението вещественият свят се приобщава към света на човека, за да вземе по-дейно участие в неговия живот.

· Ономастика– поставянето на изразителни имена в литературно-художествените творби е важно средство за характеризиране на литературните герои.

·Описание– характеристика на основни качества и свойства на предмети и явления, предизвикващи особен интерес поради изключителните си особености. В художественото творчество, предимно в белетристиката – компонент на композицията, създаващ възможност вниманието на читателя да бъде задържано върху важни моменти и страни на повествованието: природни картини, исторически местности, сгради и герои, а също така посредством него да бъде очертана перспективата на развитието.

· Отрицателно сравнение– стилистична фигура, при която близостта на два образа се изтъква посредством отрицание. Произхода си дължи на обратен паралелизъм, широко практикуван стилистичен обрат в народното песенно творчество.

· Памфлет– публицистичен жанр с художествени елементи, когато в него се изобразяват личности, предмет на обществена критика. Насочен е винаги срещу отрицателните обществени и лични прояви, характеризира се със сатиричен нюанс и изобличителен патос.

· Паралелизъм– стилистичен и композиционен способ, при който се съпоставят два образа, два израза или две ситуации, за да бъдат изтъкнати сходствата или различията по между им. Основава се върху сравнение, контраст и антитеза. Между разновидностите на паралелизма най-широко приложение както в народното, така и в личното творчество има образният паралелизъм.

· Патос– повишено настроение, съпровождащо творческия процес, тясно свързано с характера на идейно-образната реализация.

· Пейзаж– важен компонент на описанието, на обстановката, в която се извършва действието на литературно-художественото произведение, наред с това и порив към вдъхновение от неизчерпаемите богатства на природата.

· Перифраза– стилистично средство, троп, посредством който, с помощта на друг израз или по описателен път, се изразява онова, което вече е казано или известно.

· Плеоназъм– многословие, отрупване на израза с излишни думи и обрати.

· Повест– традиционен епически вид, формално съответстващ на новела. По обсег, творческа задача и обем заема междинно място между разказа и романа, но стои по-близо до разказа, отколкото до романа, понеже в повестта сюжетното развитие е еднопланово, описателният компонент преобладава и героите не влизат в сложни взаимоотношения помежду си.

· Повторение– стилистичен и реторичен похват, основан върху включването на едни и същи думи и изрази в текста, за да бъде засилено емоционалното им въздействие.

· Подтекст– стилистичен похват за съчетаване на прекия, непосредствен смисъл на изразите в литературно-художественото произведение с непрекия, допълнителен смисъл, изказан посредством някои фигури, на които е присъщо двусмислието, като алюзия, алегория или ирония, посредством намеци и реминисценции, чрез загатване, недоизказване или замълчаване. По този начин прекият смисъл или се допълва, или му се противопоставя друг непряк смисъл.

· Поезия– основно понятие в света на литературата; обобщаващо понятие за нейните три основни рода лирика, епос и драма. Поезията се използва и за разграничаване на литературно-художествени произведения в стихове от тематично гледище. По този път се обособяват доста нейни разновидности, между които по-голямо значение иматбуколическа, любовна, патриотична, пасторална, провансалска, революционна, рицарска, социална, фантастична и ямбическа.

· Поема– вид на епоса с многобройни и разнообразни жанрове. Основен компонент: събитие, представляващо широк интерес, с участие на характерни представители на някоя обществена среда; повествование в стихове. Поемата се заражда в народна среда и това обяснява широката й разпространеност и популярност. По произход, съдържание и форма поемата е органически свързана с епоса. От това гледище има няколко разновидности на поемата: лирическа поема, при която лирическо-прочувственият компонент дава специфично оцветяване върху съдържанието й; драматическа поема; сатирична поема; хумористична поема. От тематично гледище: фантастична, историко-героична поема и романтична поема.

· Поетика– в обсега на поетиката като наука за поетическото творчество влизат няколко специални науки, чиито предмети изясняват отделни нейни страни. Между тях основно значение имат стихознанието, стилистиката и поетическата морфология.

· Посвещение– културно-обществен обичай да бъде свързвано литературно-художественото произведение (по късно и научно) с някоя действителна или въображаема личност, познат от римско време.

· Послеслов– за разлика от епилога не се намира в непосредствена връзка със сюжета или темата на произведението, в края на което е прибавен, но е органически свързан с неговия замисъл.

· Постоянен епитет– широко разпространен в народното словесно творчество, наречен постоянен, понеже от незапомнени времена поясняващата дума (прилагателно или съществително) се сраства с поясняваната в съзнанието на народа, като например: ”черни очи еленови”, “дълги клепки босилкови”, “тънка снага самодивска”.

· Предисловие– за разлика от пролога, без да бъде свързано структурно-композиционно с есеистично, публицистично или научно произведение предисловието е встъпление към тях с обяснителен характер.

· Притча– жанр на дидактично-нравоучителната литература с иносказателен характер, сроден с басня, гатанка и парабола, кратък разказ, основан на алегория и паралелизъм.

· Проблематика– широк спектър от художествено-естетически и идейно-теоретически задачи, поставени за разрешение от обществото, от самите писатели или литературоведи като жизнена и творческа програма, съобразно с творческите им аспирации. Проблематиката следва внимателно да се различава от тематиката като конкретизация на творческите задачи и като характеристика на творческата дейност.

· Проза– литературни произведения в свободна форма, за разлика от поезията, на която са присъщи разнообразни ограничения и изисквания. По изключение прозата може да бъде ритмизирана и кадансирана, но освен със свободната си форма прозата се отличава от поезията и по съдържание. В нея превес взема не емоционално-изобразителният компонент, а описателно документалният. Вместо да обобщава жизнените факти и явления и да типизира човешките прояви, прозата насочва вниманието на читателя към прояви от особено значение за правилната му ориентация в действителността – отминала и актуална, затова действа предимно на разума, а не на чувствата, на разсъдъка, на въображението. Основно значение при прозата имат занимателните и проникновено изразените наблюдения.

· Пролог– встъпителна част към литературно-художествено произведение, не винаги композиционно обвързана с художествения замисъл.

· Протагонист– действащо лице, изразяващо противоположни на антагониста възгледи и интереси.

· Пряка реч– думи, изрази и реплики на литературни герои, изява на техни мисли и преживявания или реакция на чувства и преживявания на други участващи лица в произведението. Освен в емоционални реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог. При пряката реч е допустимо литературният герой да използва своеобразна лексика (чуждици, провинциализми, варваризми). Важно качество на пряката реч е динамизмът.

· Публицистика– важен конститутивен компонент при редица жанрове на прозата начело с очерк, есе, мемоари, фейлетон, памфлет, пътепис и романизирана биография, обединени в един от нейните най-широко разпространени видове – документалистиката.

· Пътепис– жанр на документалистиката, посредством която е свързан тясно с прозата. Познат от древността в съчетание с други литературни видове и жанрове. В пътеписа превес взема документално-познавателният компонент над художествено-изобразителния. Пътеписът получава широко развитие в родната литература още през ХІХ век.

· Разказ– вид на епоса в повествователна форма, получила въплъщение в многобройните жанрови разновидности: битов, психологически, социален, хумористичен, алегоричен; разказът е сроден с новела, легенда, идилия, очерк, приказка и анекдот. Основава се на епизод с преломен пункт, очертаващ нов момент в съдбата на героя или на изход от положението, в което се озовава.

·Реалия– характерни за някой народ или национална култура прояви, допринасящи за очертаване на неговото спонтанно възникнало народностно своеобразие в етнографски, езиков, социален и исторически аспект. При литературно-художественото творчество реалията е важен способ за изразяване на народностната специфика особено в културно-исторически план.

· Ретардация– композиционен похват, постиган посредством извънсюжетни компоненти, за задържане на сюжетното развитие в повествователни и драматични произведения, за да бъде придадена на развръзката по-голяма тежест или да бъде привлечено вниманието на читателя/зрителя върху нововключени ситуации и герои. Постига се посредством описания, размишления, емоционални изяви и епизоди без пряка връзка със сюжетното развитие или като преход от един момент на действието към друг. Още известна като забавяне.

· Ретроспекция– творчески метод на изображение, използван обикновено в сюжетни произведения с голям обем, при които хронологическата последователност на сюжетното развитие съзнателно е нарушена от автора, като се дава преднина на по-стари събития пред по-нови или събитията не протичат в строг хронологичен ред, а съобразно с едно или друго възпоминание на героя.

· Рима– съзвучие между две или повече думи в стиха, с други думи, в последващите стихове, основано на пълното или на относителното звуково тъждество, придаващо особена звучност и хармоничност на стиховото слово – едно от най-внушителните въздействия на мерената реч.

· Ритмика– раздел на поетиката, изучаващ ритмическата структура на стиха, на мерената реч.

· Роман– най-значителното литературно произведение в изпълнение на творчески замисъл, отразяващ широк кръг на жизнени прояви в процеса на тяхното развитие, обикновено при участието на много герои, чиито интереси не само се преплитат, но често и взаимно се изключват.

· Самоирония– пародиен израз на самокритика с иронична отсянка.

· Сатира– 1. жанр на лирическата поезия с критическа или изобличителна насоченост; 2. в широк смисъл – като една от основните прояви на комичното и в съчетание с хумора участва дейно в състава на хумористично-сатиричната литература – широка творческа област, която получава реализация в основните литературни родове и видове.

· Свободен стих– стих, неподчинен на традиционните размери и норми в стихосложението. Изявен в две разновидности: класически и модерен.

· Семантика– наука за значението на думите и на изразите, съобразно с техния произход и преносното значение, придобито по една или друга причина и затвърдено в езиковата практика.

· Семиотика– научна дисциплина, свързана тясно с литературознанието и езикознанието, поставяща си за задача да разясни изразните средства в широк смисъл като сложна система от знаци освен в прякото, косвеното – и в условното им значение като метатекст.

· Силабическо стихосложение– тип стихосложение, което се основава върху броя на сричките в стиха. Присъщо освен на народното поетическо слово и на езици с постоянно ударение в началото, в края или в предпоследната сричка на думата.

· Силаботоническо стихосложение– вид тоническо стихосложение, основано върху метър-редуване на акцентувани (ударени) и неакцентувани срички (силни и слаби места) в пределите на присъщите му двусрични и трисрични стъпки.

· Символ– предметно конкретизиран образ с преносно значение, допринасящ за усвояване на характерните черти на действителността. Основава се на метафоризъм, алегоризъм и паралелизъм.

· Символизъм– направление в художествената литература и в изобразителните изкуства, възникнало в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. първоначално във Франция. Целта е да се предизвика поврат в изобразителните средства с насока не към пряката, а към косвената проекция на действителността в творческото съзнание.

· Синекдоха– стилистична и реторична фигура, посредством която цялото се представя чрез част от него или частта се представя посредством цялото.

· Синоними– думи с различно звучене, но с еднакво или подобно значение на други.

· Синтагма– свързване на думи или на части от думи за образуване на нови думи.

· Слог– 1. синоним на стил; 2. артикулационен комплекс, група звуци, изговаряни на един дъх, съставна част на думата, синоним на сричка.

· Солипсизъм– краен субективизъм, утвърждаващ личното ”аз” като единствено безспорна реалност.

· Сонет– традиционно затвърдена стихотворна форма, състояща се от два катрена и два терцета общо от четиринадесет стиха.

· Сравнение– стилистична и реторична фигура, основана върху съпоставянето на общи или различни признаци между явления и прояви, като обикновено се сравнява познато с непознато, изпитвано с неизпитвано, конкретно с абстрактно, поради което сравнението приема една или друга форма: пряко и непряко, отрицателно и потвърдително, стеснително и разширително.

· Сюжет– художествено-естетическа структура на повествователно литературно произведение въз основа на главните моменти и прояви на действащите лица в неговата фабула при творческата му реализация във времево-пространствено отношение. Докато фабулата е израз на творческо намерение, получило конкретен израз във въображението на автора, сюжетът е неотделим компонент както от съдържанието, така и от формата на осъщественото творчески литературно-художествено произведение. Сюжетът получава израз в разнообразни аспекти на формата и съдържанието, съобразно с характера на изобразявания жизнен материал и на литературния жанр, посредством който той добива художествено-естетическа реализация. Авторът разполага в едни случаи събитията в хронологичен ред, в други в ретроспективен, и в трети изоставя някои събития, за да постигне по-силно художествено-естетическо внушение.

· Тема– съществен компонент на литературно-художественото произведение, конкретизация на литературно-художествения замисъл посредством редица жизнени събития и прояви, развълнували въображението на творческата личност.

· Тематика– съвкупност от теми, разработвани от един автор или от група писатели, свързани с някое литературно течение; характеристика на техните художествено-естетически интереси или творчески аспирации.

·Тип– 1. обобщен художествен образ, изразяващ характерни черти на група литературни герои както в положителен, така и в отрицателен смисъл, като например: тип на самопожертвователен човек, на безкористен, на спонтанен художник или тип на двуличник, на страхливец, на користолюбец; 2. разновидност на литературен вид или жанр, утвърден като творчески еталон.

· Тоническо стихосложение– метрична система, основана на еднакъв брой акцентувани (ударени) срички в стиха, като броят на неакцентуваните е произволен.

· Тропи– наред с фигурите и стилистичните похвати, разновидност на стилистичните средства. Отличават се с иносказателното си въздействие и с преносния смисъл на думите и на изразите при съпоставянето на прояви и явления, от които на някои от тях се приписват свойства, каквито те обективно не притежават.

· Фабула– творческа предпоставка за създаването на литературно-художествено произведение, етап от идейно-тематичното му програмиране, преди да се пристъпи към творческото му въплъщаване. Фабулата следва след темата и замисъла, а върви след сюжета.

· Хипербола– стилистична и реторична фигура, широко разпространено изразно средство за постигане на образност и речева експресия чрез преувеличаване на някои действителни прояви в противовес на литотата. Основана е на сравнение между две явления, между които съществува само идейно, но не и реално сродство.

· Художествена измислица– основна предпоставка на литературно-художественото творчество като естетическо преосмисляне на жизнения опит на писателя при създаването на образи и ситуации, по-живи и по-трайни от действителните, понеже са резултат на творческо обобщение. Художествената измислица е пресъздаване на действителността в нови проекции и в друга светлина при посредничеството на творческото въображение.

· Хумор– наред със сатира, основна форма на естетическата категория комично, компонент на разнообразни видове и жанрове на хумористично-сатиричната литература.

Advertisements

Циция


Буля Пена седи в кухнята и плете терлици, а на кюмбето вари боб.
Тя гледа с весели очи Стоян и му каза.
– Стоене, Стоене, … децата ни донесоха два заека.
– Е па убаво са направили!
– Убаво, ама за тех пари сакат.
Стоян се почесва по тила, разтворил замислените си очи и отговоря.
– Нема стане та-а-а! Че им дадеме едната женска зайкиня, за да им народи още…

Любими афоризми


Любими афоризми:

  • „Ако човек не върви в крак с околните, вероятно чува ритъма на друг барабанен марш. Оставете го да следва собствената си мелодия.“ Хенри Дейвид Торо.
  • „Бедността няма предел. Крайната бедност е рекорд, който никога не може да бъде счупен.“ Ромен Гари
  • „Във всяка страна богатите са негодници.“ Джилбърт Кийт Честъртън
  • „Голи са без книги народите, гола е безкнижната душа, ненапоявана от божия дъжд на буквите.“ Константин Кирил Философ
  • „Да бъдеш културен е единственият начин да бъдеш свободен.“ Хосе Марти
  • „Днес видях страхотна гледка – политик с ръце в собствените си джобове.“ Марк Твен
  • „Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения.“ Бертранд Ръсел
  • „Едно от специалните ми достойнства е, че все говоря каквото не трябва.“ Реймънд Чандлър
  • „Животът се задъхва без цел. Свобода без морален дух води към деспотизъм и тирания.“ Ф. М. Достоевски
  • „За да преуспее един народ, той трябва да поеме съдбата си в свои ръце.“ Тарик Али
  • „За средния американец свободата на словото означава свобода да се повтаря онова, което казват всички, и нищо повече.“ Гор Видал
  • „Защо кръщават ураганите с женски имена? Защото идват мокри и диви, а когато си тръгнат, ти вземат къщата и колата.“ Кристин Кук
  • „Или си част от решението, или си част от проблема.“ Елридж Клийвър
  • „Има хора, които ни показват как да умираме, а други – как да живеем.“ Димитър Димов
  • „Истинската любов е като вярата в призраци: всички говорят за тях, но малцина са ги виждали.“ Ларошфуко
  • „Когато става дума за пари, всички сме от една религия.“ Волтер
  • „Който мисли свободно, мисли добре.“ Ригас Велестинлис
  • „Който се е научил да умира, той се е отучил да бъде роб“ Мишел дьо Монтен
  • „Конкуренцията прилича много на целомъдрието – всички я възхваляват, малко я практикуват.“ Карол Тъкър
  • „Лесно е да живееш сред другите, когато следваш общоприетото мнение; в уединение лесно се научаваш да следваш своето; но велик е този, който сред тълпата с достойнство запазва своята самостоятелна независимост.“ Ралф Уолдо Емерсън
  • „Мислимото е възможно.“ Лудвиг Витгенщайн
  • „Най-ниското стъпало, на което човек може да се яви пред Бога, е журналист.“ Сьорен Киркегор
  • „Не можеш да имаш всичко. Къде ще го сложиш?“ Ан Ландърс
  • „Никои не са по-безнадеждно поробени от онези, които които фалшиво вярват, че са свободни.“ Йохан Волфганг фон Гьоте
  • „Няма в света пожарна команда, която би могла да угаси мисълта.“ Гео Милев
  • „Парите са като секса. Струват ти се много важни, когато ги нямаш.“ Чарлз Буковски
  • „Предпочитам дъщеря ми да стане проститутка, откокото синът ми – журналист.“ Сьорен Киркегор
  • „Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама.“ Джордж Оруел
  • „Родината се обича не за това, че е велика, а за това, че е своя.“ Сенека
  • „Свобода не можеш да имаш веднъж-завинаги, за нея трябва да се бориш.“ Ханиф Курейши
  • „Смелостта на социалистите да бъдат утопични прави всеки ден възможно онова, което съвсем доскоро е изглеждало неосъществимо.“ Фридрих Август фон Хайек
  • „Тези, които не учат история, са принудени да я повтарят.“ Едмънд Бърк
  • „Телевизорът е просто малко прозрачно прозорче в тръбата на духовния боклукопровод.“ Виктор Пелевин
  • „Този, който си мисли, че може да промени света с това, което прави, е глупак, а този, който осъзнава, че не може да го промени, и кара гьотере, е мръсник и циник.“ Николай Хайтов
  • „Французите никога не говорят за жените си на своите приятели, защото подозират, че те ги познават по-добре.“ Шарл Луи дьо Монтескьо
  • „Целта на социалистите е създаване на свят, управляван не от свободни пазари, а от свободни хора.“ Георгиус Папандреу
  • Fortuna fortes adiuvat. (Съдбата подпомага смелите)
  • Vae victis. (Тежко на победените)
  • Възможноста сам да си плащаш сметките е необходимо, но не единствено условие, за да си свободен.
  • Има два вида хора – едни, които са в затвора, и други, които трябва да са в затвора.
  • Преди да пише, човек трябва да чете.
  • Шансът спохожда само подготвените.



Изпепелени чувства-повест-глава шеста


Празнуване на рождения ден.

Празнуване на рождения ден.

Сутринта Кирил се събуди с главоболие. Полежа около половин час  със затворени очи  разтривайки слепоочията си. Просветна му  и застана в седнало положение. Положи ръце върху коленeтe  и се загледа в картината, закачена на отсрещната стена. Тя изразяваше жена с  бяла роба и  дете,  загърбила мъж с протегнати към нея ръце.
Впи поглед в нея  и дълго стоя в това положение. Премрежи очи, въздъхна и преглътна.  Обхвана с разтворени пръсти челото, слепоочията  и разтри главата си.  Замисли се за кратко, обу чехлите, тръгна към нея  за да я откачи.  Беше я рисувал преди много време. Сложи я настрани  да не я вижда. Разгледа други  и се спря на една рисувана в Балчик. Закачи я на на мястото на снетата.  Загледа се в нея. Очите му тръгнаха по лунната пътека на морската шир,  за да стигне плаващата лодка. Имаше усещането, че гонейки плавателния съд, той се отдалечаваше все повече. Навярно това бе ново начало за него. Решението му бе окончателно.
Преоблече се набързо. След тоалета влезе в кухнята и пусна музика. Зареди кафеварката  и я постави на газовия котлон.
Хапна малко  и си сипа кафе. След първата глътка  запали цигара и се замисли.
Телефонът му звънна. Беше приятелят Борис.
– Добро утро! Как си? – попита той.
– Добро да е! Добре съм.
– Какви са ти плановете за днес?
– Засега нямам идея!- отговори Кирил, почесвайки се по тила- А ти?  В момента сам ли си?
– Много добре знаеш, че никога не съм сам! Защо питаш?
– За какво ме търсиш още от сутринта?! – попита учуден Кирил.
– Гости искаш ли? – попита усмихнат Борис.
– Ти наред ли си? Още от сутринта ли?
– Само те предупреждавам!  Знаеш ли какъв ден е днес?  Честит рожден ден човече!
– Вярно бе-е-е! Благодаря ти,  приятелю! Ама че съм разсеяно диване  и да не обърна внимание на датата! Ще сляза до супера  да напазарувам. Елате до час  и ще решим какво да правим!
– Идеята ти е добра! Освен това днес е почивен ден. А за теб ще има изненада!- подхвърли усмихнат Борис.
– Какво пак си намислил, дявол да го вземе?  От сутринта си пощръклял с изненади! – отговори на подбив Кирил – Да не си решил, да ми подариш някоя красавица, че както съм загорял?!
– Изненада-а-а-а!
– Ще се обадя на Калоян и жена му,  да дойдат заедно с китарата. Ще ми се да изкарам хубав рожден ден, че да го запомня с години напред!
– Какво искаш да кажеш?! – попита учуден Борис, разтривайки челото си.
– Ще ми се от днес  да отворя нова страница в живота си  и да открия новата любов, която да ме плени и озари! Не желая вече да съм сам…!

– Май ти дойде акъла, а?  Само ще ти кажа, че на твоя празник, ще  бъдем поне  шест човека?!
– Твоите задни мисли са ми ясни. Какво пак си намислил?
– Нека не протакаме разговора повече! До час и половина ще дойдем.
Кирил покани колегата си Калоян и съпругата му  да дойдат с китарата. Те и Борис, бяха най-добрите му приятели. Подреди набързо в къщи  и напазарува от съседния супермаркет.
Колоян и жена му дойдоха в уговореното време.
– Влизайте! – Кирил ги покани с ведра усмивка.
– Честит рожден ден, приятелю! Пожелаваме ти много здраве и щастие! Заповядай този скромен подарък от нас! – каза Катерина.
– Приятелю, пожелавам ти възможно най- красивата жена, която да запълни сърцето ти  и да озари живота в този дом! Позволи ми  в името на твоя ден, да ти кажа следния стих  на един прекрасен английски поет:
“………………………………………..
Тя с тънко ленено платно
легло във къта ми постла,
наля ми в каната вино
и “лека нощ” ми пожела.”

Приеми го, с най-голямо уважение! – добави Калоян сърдечно.
– Благодаря ти! – отговори Кирил с променен глас.
– Успокой топката шефе! – поде с лека ирония –  Трябва да живеем! Днес е хубав ден – твоят  и на българската демокрация. Бъди щастлив прия телче. Хайде-е- е-е…! – и се усмихна.
– Благодаря ти приятелю! Прав си! – отговори съпричастно  и с въздишка Кирил – Влизайте! Ще пиете ли кафе? – попита с усмивка, полагайки прителска ръка върху рамото на Катерина.
– Е-е-ей, мъжкар! Не пускай ръка на жена ми пред мен! – реагира Калоян с особена усмивка – Да не станем на кълбо!

– Ее-е-е-е, да ти се не види врачанеца! Във вашето село всички ли са такива?! Че и кмета ви е такъв! Със сила въдворява ред, с камшици и синджири. Още малко и манарчето ще хванеш! – жена му направи забележка с особена гримаса, озъби се заядливо  и кимна с глава.
– Шегувам се! Весело да става. Особено пък на приятел никога не бих посегнал! Дори и да се целунете, не бих се разсърдил.
– Ти сериозно ли говориш?! – изненада се Катерина – Тогава ще целуна рожденника! – усмихна се.
– Стана,  приближи се до Кирил, прегърна го през раменете, а той от своя страна я прихвана през кръста, и се целунаха…
– Ее-е-е-е, хайде де де, май много ви стана! Човек да не ви разреши, а вие се увличате…! – а на лицето му грейна усмивка – Мамка му врачанска…!
– Скъпо мое врачанско ангелче, сега ще целуна и теб,  за да не се разсърдиш!
Прегърна го страстно и такава целувка му отпра, че свят му се зави.
– Кирчо, къде е спалнята, че ми стана нещо…? – рече Калоян  с лека усмивка, прегърнал жена си – Не е редно тук да-а-а… – усмивката не падна от лицето му.
Често обичаше да пуска разни шеги и майтапи. Рядко се случваше
да изпада в униние, или пък мъгла да завладее същността му. В душата му живееше особен род хумор и най – вече музиката и песните.
– Хайде-е-е, не се занасяй чак толкова! Не си в къщи! – каза с упрек жена му.
– Калояне, какво ти стана бе човек?  Нищо ти нямаше до сега! – отговори с ирония Кирил – Нека минем към съществената част!
– Щом е така,  да действаме по същество!  Обелил съм картофите. Дори и скарата е нагрята.
До час всичко щеше да бъде готово.  Катерина разпредели кафето, а през това време въздуха ухаеше апетитно от пържолите.
Не след дълго дойдоха Борис с  годеницата си  и една красива сексапилна брюнетка. Тя бе в прекрасна червена рокля, дълга до половината на финото бедро. Кожата й беше  светлокафява  и фина като коприна. А очите като на сърна – омагьосваха с нежността си.  Деколтето бе достатъчно дълбоко  и оформяше прелесните й възвишения.
Кирил не откъсваше поглед от нея. Стараеше се да поддържа нормална дистанция и въздържаност,  докато младата му гостенка го предизвикваше по деликатен начин. Нашият герой  от време на време се опитваше да не забелязва всичко това. Но очите му като ренген улавяха тялото и в естествения си вид.

Красивата и сексапилна брюнетка Карина.

Красивата и сексапилна брюнетка Карина.

– Заповядайте! Добре дошли! – покани ги с приветлива усмивка.
– Приятелче, честит рожден ден! Желая ти много здраве, любов, късмет в живота, а и след време в този дом да те ощастливи най-красивата съпруга. – поздрави го Борис с усмивка и намигване.
Боряна – съпругата му, също го поздрави и поднесе общ подарък, и каза:
– Кирчо, запознай се с братовчедка ми Карина!

А те двамата, стояха един срещу друг и се гледаха непрекъснато. Имаха усещането, че очите им се сливаха…
– Приятно ми е! Удоволствието е изцяло мое! – каза той, поемайки нежната й ръка, чувствайки топлината, сливаща се с неговата, и галантно приближи устни  към нея.
– На мен също. Позволи ми, да изкажа възхищението си, от вниманието ти! – отговори тя. Лицето й бе озарено с чаровна усмивка. – Знам, че не се познаваме, но ти пожелавам много щастие и красиви моменти. Може би не е редно, но и неудобно да не поднеса подарък, при такъв повод. Заповядай! – каза тя и поднесе красива опаковка с реверанс, и озаряваща усмивка.
Очите й – черни рози, бяха втория му подарък. Дъха й – свеж, ухаеше на пролет. Лицето – слънце заслепително. Косата – нежната покривка на нощта. Ръцете – върбови клонки.
Трудно би се описала такава красота, съчетана с ренесансова грациозност.

Погледът й бе непредвидим, пълен с тайнственост, а може би с необуздана страст…  Само професионален художник или скулптор  би оценил и възпроизвел тази неописуема, загадъчна и предизвикателна красота.

– Най-сърдечно ти благодаря! – той отговори с лека усмивка, без да откъсва поглед от нея.
Сетне отвори пакета. Беше любимият френски парфюм. Изненадата бе голяма …  Явно се е консултирала с Борис и Елелена.
Подаръкът който получи от приятелите си,  беше картина изразяваща пролетен пейзаж.
– Заповядайте! Влизайте!
Настаниха се в кухнята. Катерина се бе развихрила в подготовката. Калоян седеше, пиеше натурален сок, пушеше цигара и разговаряха. Баха изключително сплотено семейство. Той беше човек, който обичаше майтапите и шегите. Въпреки проблемите и несгодите в живота, гледаше оптимистично на нещата…, и обичаше да дава кураж на останалите около себе си.

Рожденният ден премина в много настроение и песни. Китарата премина през ръцете на тримата мъже.
Кирил и Карина седяха един срещу друг  и почти през цялото време не откъсваха погледи… На няколко пъти тя му пусна крак, като леко присвиваше извитите си като гайтани фини мигли. Очите й изразяваха необуздана страст, на която не можеше да се устои…
Иван не усети, кога глътна въдицата. В сърцето му бушуваше огън и жупел. Беше готово да изригне като Визувий… Не искаше да бърза  и да излива чувствата си веднага.
Уговориха се за следващите дни.

Кирил почисти в кухнята. Реши да си почине. Днешният ден бе щастлив за него, изпълнен с емоции.
Излегна се  с цел да поспи, но не можа. Мислите прииждаха на вълни, застигаха се, после се оттегляха  и така всичко се повтаряше.

Карина съществуваше в съзнанието му  и живееше в него. Усещаше полъха на дъха й, а катранената й коса се разпиляваше като морски бриз. Тя като че вървеше бавно по лунната пътека, а усмивката й бе обсебваща, привлекателна и загадъчна.
На разстояние зад нея беше Десислава, облечена в бяло. Очите й се усмихваха. Говореше му нещо, а вятъра отвяваше думите й по посока към брега, но се разсейваха  и до слуха му почти нищо не достигаше.
Той все още лежеше със затворени очи, дишаше тихо и бавно за да чуе думите и на двете, но вятъра ги отвяваше настрани.
Десислава – спряла в далечината с вдигната дясна ръка за сбогом, а снежнобялата й рокля се разпиляваше напосоки.  Искаше да му каже нещо, сочейки с другата си ръка към Карина.
В близост до бледото тяло на Деси, се виждаше детска люлка, в която бе седнало нероденото му дете. Крехките му ръце се движеха пъргаво като лапите на малко коте  и го гледаше с молещи очи.

Кирил се стресна. Беше изпотен. Дишаше бавно и тежко. Разтри челото и слепоочията. Погледът му бе мрачен. Подпря лакти на коленете и сключи пръсти. Очите му гледаха паркета в спалнята. Пристъпи към отворения прозорец  и се подпря на касата. Загледа се в летящия самолет, който пронизваше синевата. Оприличи го на миг от живота – вечността. Стигна до мисълта, че трябва да свърши нещо важно за него. Погледна ръцете си  и се сети. Брачната халка беше все още на ръката му. Преоблече се набързо. Взе такси, което го закара до гроба на съпругата си.
Сложи цветя, запали свещ, разрови черната пръст, свали вергетата и я зарови. В главата и тялото нахлу рояк буболечки, които се гонеха.
Погледна снимката на Десислава  и очите му се напълниха със сълзи. Постоя до гроба, вперил поглед в майката земя, където лежеше и нероденото му дете.
Преля вода и малко вино, за да не остане жадна душата на любимата.
Беше убеден, че времето лекува. Въпреки това, чувствата бяха частично изпепелени…

Следва продължение…

Николай Пеняшки – Плашков

Изпепелени чувства-повест-глава шеста


“Животът не е дните, които са преминали:
а тези които са запомнени.”
А. Павленко

Изминаха три месеца, откакто Кирил и Десислава се събраха.  През този период на съжителство,  взаимоотношенията между тях се задълбочиха.
Вечерите бяха изпълнени в разговори,  за изграждане на бъдещо семейство  и желанието да имат деца. Често лежаха един до друг  и винаги идваше момента,  да се прегърнат   и притиснат.
Тя често го предизвикваше, за да активира чувствата  и се наслаждаваше на момента. Той не се предаваше лесно, а й отговаряше по същия начин. Настъпваше и моментът, когато страстите се разпалваха – състоянието от което,  всяка частица от телата им приличаше на жарава,  която поддържаше огъня.
Събуждаха се сутрин рано, повтаряха всичко   и се чувстваха щастливи.
Тези прекрасни моменти за тях,  бяха един мълък миг от безкрайното море на любовта между тях.
В един слънчев, съботен ден решиха да излязат. Минаха през центъра   и пообиколиха магазините. Тя си накупи някои неща, необходими за по нататък,  без споменава нишо.
Вървяха под жаркото слънце,  хванати за ръце.  Парещите слънчеви лъчи играеха по лицата им  като подгонени зайчета.
Тя проследи с мисълта си,  необходимостта да каже новината, която би го зарадвала, но се притесняваше от реакцията му.
– Скъпи, искаш ли да пием по едно кафе на “Кроноса”?
– Добре! – отговори той   с обхванала го апатия.
– Хей човече, откакто сме излезли, почти нищо не си казал!  Какво си се умълчал?
– Мисля за нещо. Защо питаш?
– Какво ти става? Да не са ти потънали гемиите?! – гласа й изразяваше нетърпимост съчетана със закачка – Мълчиш като риба…!
– Моля те, не говори глупости!  Знаеш ли, ние с теб сме като два свята, на които им предстои, да се слеят, а по нататък…!
– Пак ли търсиш предизвикателства? – прекъсна го тя.
Той я прегърна през кръста,  усмихна се  и притисна до себе си.
– Нямам такова намерение!  –  усмивката не падаше от лицето му  –   Да седнем на онази самотна маса! – и посочи към нея – А ти,  почти през цялото време  мелиш като воденица… Голяма мелница си…
– Хайде, хайде! Понякога и ти си същия. Ако някога имаме дете, не се знае, на кого ще прилича…- Ами то е ясно, красиво като майка си  и умно като баща си! – подхвърли той с ехидна усмивка.
– Ах ти,  умнико неден! – отговори тя, като го ощипа не много силно, но с яд – Голяма драка си!
– А ти си такава щипалка, че ми иде да те изям! Но най-напред ще те разцелувам!
Седнаха един до друг. Той раздвижи и сви вежди,  разтвори очи  и прехапа долната си  устна. Хвана й ръката  и я приближи до устните си. Целуна  я, а после и пръстите й.
– Обичам те,  миличка! Необходима си ми! Искам да ми отговориш на въпроса, който е много важен за мен!  – извади кутийка, в която имаше красиво изработен златен пръстен – Ще се омъжиш ли за мен? – и го постави.
Тя го гледаше щастлива  и го целуна с цялата си страст.
– Да любов моя, ще се омъжа за теб!  Ти си моето щастие!… Има нещо, което ще те изненада, но се притеснявам, как да ти кажа!
Той я погледна озадачен.
– Какво се е случило! Успокой се…!
– Има две седмици, откакто ми закъснява. Бременна съм. Ще ставаш баща!
– Радвам се за това, но-о-о…!
По лицето му се изписа изненада. Усети безпокойствието й. Усмихна се.
– Ти-и-и, сериозно ли говориш?!
– Да! – отговори тихо  и  притеснена от реакцията му.
Гледаше го с разтворени очи, а дишането й беше  учестено.
– Радвам се за добрата новина! – вълнението беше обхванало цялата му същност. Чувстваше,  че го беше заляла  приятна топлина, която запълваше и сърцето му. Нещо в него се промени. Изненадата беше голяма – За мен е огромно щастие, да бъда баща…!
Чувстваха се щастливи. Решиха да не чакат много за сватбата.
След около два месеца сключиха граждански брак.

Десислава бе започнала работа, като графичен дизайнер  и програмист. Тя и двама нейни колеги,  заминаха по работа в Бургас.  На връщане преди Варна претърпяха тежка катастрофа, при която загинаха тримата.

Тази тежка загуба  се отрази пагубно за Кирил. Не можа да дойде на себе си цял месец. Загубата на любимата  и очакваното дете, го докара до алкохола.
Наложи се да вземе платена отпуска.
Любовта и щастието която изпитваха, изгоряха. Остана неизгасена жар, която дълго време поддържаше огъня, който с течение на времето изпепеляваше чувствата му.

Минаха три месеца,  докато дойде на себе си,  но чувствата оставаха похабени.  Единствената утеха бе работата,  която временно го разсейваше. Ежедневието бе сиво  и не предвещаваше нищо ново. Оценяваше добре, че не може все така да я кара.  Животът си искаше неговото…

Засега не  желаеше,  да се впуска в друга връзка,  тъй като смяташе, че е рано. Щеше му се,  да мине още някой друг месец,  преди да направи решаваща  крачка.  А беше все още млад. Често мислеше за живота си.  Как ли щеше да протече…?
Споделяше с най-близкия си приятел, проблемите които го вълнуваха  и това го утешаваше.
Изминаха няколко месеца от загубата на Десислава. Мислите за нея, понякога се връщаха в красиво преживяните моменти.
Не се знаеше, дали времето щеше да ги заличи.  Надяваше се на това, а все пак не му се щеше.

Следва продължение .
автор:  Николай  Пеняшки – Пеняшки

ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / четвърта част


На закуска и кафе с любимата

На закуска и кафе с любимата

Рано сутринта Десислава приготви сандвичи и кафе. Беше в страхотно настроение. Щастието което беше я обхванало изпълваше сърцето й.
Кирил се появи, а на лицето ме грееше дежурната усмивка.
– Как ми е момичето?
– Много добре! – и лицето й грейна като слънце.
Тя отвори хладилника, и изкара натурален сок.
После пристъпи към приятеля си, и го целуна продължително.

– Какви са ти плановете за днес? – попита той, и разтри челото си.
– Нямам за сега! – отговори тя и го погледна с недоумение.
Кръстоса краката си, положи лакти върху масата, и сключи пръстите на ръцете си.
Кирил глътна от кафето, и впери поглед в нея.
Този път я гледаше сериоизно, подпрял глава с дясната си ръка свита в юмрук. Въздъхна бавно и продължително. Очите му бяха присвити. Опитваше се да подреди мислите, които бушуваха като разбунтувано море.
– Зле ли ти е? – попита притеснена Деси.
– Нищо ми няма! – отговори той тихо и бавно – Вчера сподели едно съкровено желание, за което мислех дълго. Сериозно ли е, или са празни приказки?!
– Момент! – прекъсна го тя, почувствайки се засегната – Как може да мислиш така за мен? Никога не съм имала намерение да говоря празни приказки! Знам за какво питаш, за желанието ми да бъда твоя приятелка, съпруга и майка на децата ни. Само че-е-е…  Щом мислиш така, да си казваме сбогом, колкото и болезне- но да е…!
– Не е така мила! – той въздъхна, погледна я нежно, и хвана ръката й. – Разбирам те много добре. Аз също го желя. Редно би било, аз да те поискам за съпруга!
Замълчаха за известно време. Той запали цигара.
Тя не откъсваше поглед от него, и следеше поведението му.
– Мислил съм, често за вероятността да се оженя. За мен ще бъде голямо щастие да споделя живота си с теб! А родителите ти…?!

Тя очакваше подобни думи. Беше наясно със себе си… Никой не би могъл да й попречи, да бъде щастлива с човека когото обичаше. Усмивка озари лицето й.
– Щом съм споделила желанието си, какво искаш повече? Колкото до родителите ми, те не са важни в момента. Казваш, че би могъл да ме поискаш за съпруга?  Какво чакаш още…?!
Той винаги предвиждаше поведението й. Беше права. Познаваха се отдавна. Със сигурност тя щеше да бъде неговата спътница в живота.
Не му трябваше послушно, глезено коте, което да се умилква и подвива опашка. Не му допадаха такъв тип жени. Усети напрежението в нея.
Понякога да държи нежния пол в неведение, и да се шегува… В случая не биваше да си играе с чувствата й.
Очите му изразяваха насъбралата се нежност.
– Скъпа…, желаеш ли да бъдеш моя съпруга?   Имам нужда от теб!
– Да миличък, винаги ще бъда твоя до края на живота си!
Приближи се до него, седна на коляното му, и го прегърна.
– Да не закъснееш за работа?
– Не се притеснявай! Тръгвам! Нека те подържа още малко…!
– Скъпи, какво ще кажеш, ако още от днес заживеем като семейство.
Убедена съм, че можем да си имаме доверие!
– Разбира се, че съм съгласен! И понеже вече е решено, полага ти се да имаш ключ за в къщи. Ще ти оставя пари да напазаруваш. Ще те помоля,  да дойдеш към дванадесет часа в „Блага Вайзе”!
– Разбира се, ще дойда! – отговори тя с настроение, и с грейнали от щастие очи.

Тя все още седеше на бедрата му, и прегърна през рамо. А той я бе притиснал да себе си.
– Ще ми позволиш ли, да споделяме разходите в къщи? Държа на това! Не си длъжен да плащаш всичко!

– Но ти все още не си на работа, а и не мога да искам това от теб поне за сега?!
– Не се притеснявай, пак ще говорим! – отговори тя, притискайки се в него.

На отиване за работа, той купи кутия луксозни шоколадови бонбони, две коли и водка, с желанието да почерпи колегите, за този прекрасен момент в живота си.

Когато го видяха с бонбоните, безалкохолното и водката, колегите му го посрещнаха с усмивка.
Шефът му седеше на бюрото, надигна глава, свали очилата си, погали подстриганата и добре оформена брада – тип катинарче. Засмя се иронично и каза:
– Ее-е-е Кире…, снощи май не си спал сам, или няколко поредни?  Май е време да те женим!  Стар ерген ли искаш да останеш?   Какво чакаш, да завалят булки ли?
Кирил се засмя, и очите му светнаха. В тях заиграха неугасващи пламъчета. Остави нещата на бюрото си.
Всички чакаха с нетърпение горещата новина на деня.

Почерпка и разговор между колеги

Почерпка и разговор между колеги

– Каква изненада си подготвил? – попита шефът му. Присви вежди, и на челото му се появиха две тънки бръчки. Изкашля се, и поглади темето си.
– Сгодих се! – отговори Кирил с усмивка.
Колегите му замълчаха закратко, а усмивките им бяха подарък за него..
Един от тях – Калоян си приближи с приятелска усмивка.
– Ей богу, ти се престраши бе човек! Най – сърдечно ти пожелавам, да не бъдеш под чехъл! Мамка му…, като знам мойта каква лисица е! Ако има начин и кожата ми ще одере, но аз навреме й хванах цаката! Не се давай! Ако искаш, можеш да се запишеш на курс при мен за укротяване на жени. Ако не укротиш, и не озаптиш звяра, загубен си. Все пак честито! Моля за извинение ако съм те засегнал!
– Колега, може би имаш право, но зависи от силната страна как ще подходи. Бъди сигурен, че понякога и мъжете не са цвете за мирисане. Винаги се получават недоразумения, но в такива случай са необходими съответните действия. Колкото до твойта жена, нямаш право да се оплакваш от нея.

Настъпи кратко мълчание. Чуваше се само шумоленето на махалото на стенния часовник, който отмерваше всяка промяна на живота, съответно и емоциите…
Времето като житейска необходимост, летеше като подгонена птица, и поднасяше всички възможни, неочаквани и какви ли не изненади – конфортни и болезнени… Но съществуваше и елексира.
– Браво Кире! – намеси се шефът му – Радвам се, че мислиш така. Не познавам половинката ти, на ви пожелавам дълги години разбирателство и любов. Наистина, един мъж трябва да бъде хитър.
– Колегата донесъл да черпи, а ние ударихме на философствуване.
– Като е тъй, да си кажа последната дума и да я мятаме, че времето минава… Какво  друго  му  остава на човек, хапване, пийване, секс…  Утре или някой друг ден, ще се гътнем в майката земя. На всички ни е драсната чертата. Грабим това, това което ни се предлага, ще го изядем, или изпием…
Кирил отвори бонбоните и колата. Калоян извади през това време чаши за безалкохолно.
– Няма ли да отвориш горивото? – попита шефа  с нетърпение.
– Не е ли рано? – реагира Кирил с притеснение и приятна усмивка.
– Знам, че си отговорен служител, както и другите колеги. Не съм ви извикал днес да работим. Днешният съботен ден, ще го използваме за решаване на някои проблеми, които ще са изненада за вас. После  следва банкетна част.
– Шефе-е-е …, да не си решил да се развеждаш, с намерение за запазване на баланса в колектива.? – попита Калоян с ирония – Ей да му се невиди! Що не бях малко по-млад, че да забърша някоя красива брюнетка, елегантна, с гърди – като футболни топки и дълги финни бедра.
Шефът им го изгледа строго, засегнат от думите му, и отговори с ирония.
– Калояне-е-е , Калояне, твойта да не е мечка стръвница? Като те гледам как си се стопил, не ти завиждам! Затова ли мечтаеш да се подмладиш! Но си мисля, защо ли  да не те изхвърля от работа?! Как я мислиш…?

Другият разбра иронията му, и понеже я заслужаваше, не й обърна голямо значение, и се усмихна. Те бяха братовчеди, и затова си позволяваха подобни разговори…
– Кирчо, отваряй водката! – нетърпеливо рече шефът им – Да си смажа гърлото, и да хващам китарата.
Чашите за водка бяха инсталирани навреме. Калоян подаде бутилката на Кирил.
– Приятелю, запознай се с тази бутилчица! – рече с усмивка – А защо е само една, ама и ти…?! – иронията не падна от лицето му.
– Наздраве колеги!

Калоян глътна от водката и  изригна като вулкан. А и видът му беше исполински.
– Мамка му мечка! Дойде ми музата! Къде е китарата?  Шефе какъв е повода  да ни викаш в този слънчев, съботно– сексуален ден?
Седящият до него, синеок Слави подаде китарата.
– Хайде, изливай музикалните си качества умнико!
– Да-а-а вярно, аз съм най- умното и музикалното момче на мама и тати.
Кръстоса крак върху крак, глътката от водката, изкашля се, и се почеса по тила.
След като изпя песента, шефът  им – Георги каза:
– Колеги, необходимо е да направим разстановка, за да се отвори място, а малко по-късно ще разберете повода. Ще си позволя да поиграя с емоциите и чувствата ви. Първо ще помоля да изместите кинексите в склада. Четирите маси ще наредим откъм стената. Поканете и жените си. Нека дойдат към дванайсет и половина!
Стана от стола, и прибра документите си.

– Шефе-е-е …, предполагам, че новините са радостни, щом ще има банкетна част? – попита Калоян с нетърпение, почесвайки темето си. Погледна го с усмивка и продължи – Да не си решил да вдигаш заплатите?! Ако е така,   да се изреждаме да те целуваме?
– Калояне-е-е, Калояне! – въздъхна Георги, присви очи, раздвижи пръстите си върху бюрото – Не си свършил грам работа за пет пари, а искаш повишаване на заплатата. Ако реша някога да правя това, ще бъдеш последния. Така че не се надявай!
– Така кажи, че да си плета кошницата другаде. Няма да се уплаша.
Той знаеше много добре, че братовчед му, както обичаше да се шегува, би могъл да го направи. За самият него, щеше да бъде по-добре да се захване на друго място, или да пусне наново фирмата си. Имаше и друг вариант, да стане съдружник на братовчед си, стига да се разберат. По спокойно щеше да бъде за колегите…
– Разбирам те, накъде биеш! Умен си, и знаеш какво искаш.
Останалите слушаха разговора им, и мълчаха тактично.
– Колеги…, разговорът който чухте, смятам, че не ви е притиснил, а и няма за какво. Да си призная, рядко се среща сплотен колектив като нашия, а и разните там майтапи. Когато дойде момента да не съм ви пряк началник, мисля, че нама да се забравим…
– Шефе, имам чувството, че ни държиш прощална реч. Нов началник ли ще имаме? Свикнахме с Вас, а и смятам, че не сме се изложили.
– Прав си Кириле! Ще си имате нов началник! Убеден съм, че той притежава по-добри качества от мен. Познавам го достатъчно добре, и гарантирам това което казвам. Вие всички го познавате. А към теб Калояне, имам друго предложение.  Това не означава, че няма да имаш взаимоотношения с колектива си тук.  За сега само това, после останалото.

Обстановката в този сплотен колектив се разведри.
Всички разбраха, че Георги бе решил, да прави реформа, а и още нещо. Казаното от него бе кратко и загадъчно. Той бе позитивен и рационален ръководител. Винаги подхождаше с необходимото внимание, и строгост – когато трябва. Държеше на професионализма и екипността.

Отрядът свърши набързо възложената задача. Всеки се обади на половинката си, да дойде в уговореното време.

Георги обясни, за какво ги беше извикал. Зарадва ги с повишение на заплатите. Тъй като разширяваше бизнеса си, който трябваше да ръководи, назначи Кирил на своето място.  Предостави му и служебен автомобил, който го чакаше на близкия паркинг.
По-късно предложи на Калоян бизнес – оферта насаме.
Обясни на колектива, че проектантския отдел ще се мести в собствена двуетажна сграда, с три цеха до нея.
Предстоеше колектива да се увеличи.
Калоян взе китарата по настояване на колегите си. Банкетът премина в много настроение.

ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / трета част


* ТРЕТА ЧАСТ *

След вечерята в ресторант „Централ”, почувстваха свежия въздух в приятната юнска вечер. Беше пълнолуние. Звездите като хиляди очи следяха с нежността си, и пръскаха любов по цялата Земя. Усещайки посланието им, Десислава се сгуши в Кирил, и го целуна.
– Обичам те! Нямаш представа колко е силно това чувсво в мен. А как ми се прияде нещо сладко! – каза тя усмихната.
– Какво по точно?
– Ами-и-и, шоколад! Трябва да знаеш, че от време на време съм доста капризна, и обичам да ми угаждат!
На сърцето й беше леко –  изпълнено с много нежност и любов. Чувстваше се щастлива в присъствието
на любимия.
– Надявам се, да не ти е постоянен навик! – погледна я иронично, а сърцето му бе готово да изхвръкне от вълнение – В момента изпитвам приятното чувство да ти угодя, но-о-о…
– Хайде! Хайде!  Мисля,че разбирам намека ти!  Не съм от най-глезените.
Вървяха по посока кино „Добрич”, към денонощния магазин.  Купиха каквото им трябва, и се прибраха. Десислава се преоблече. Появи се с дънки и червена тениска. На свой ред Кирил свърши същата процедура.
– Аа-а-а-а така, и ти да не останеш по назад! – възкликна тя, виждайки го с дънки и синя риза – Ти да не си  се-де-сар?! –  усмихна се.
– Ти от червените ли си?! – усмивката цъфна на лицето му – Знаеш ли, ти си моята коалиционна половинка? – прегърна я, и притисна до себе си – Искаш ли натурален сок? – ръцете му се плъзнаха по гърба й.
– Не възразявам, но с нещо твърдо!
– Късно е вече!
– Моля те!   От колко време не сме се виждали, така че нека полеем случая за нашата среща!
– Добре де!  Добре!  Знаеш, че не мога да ти откажа.
Тя го погледна предизвикателно с прекрасните си очи, и попита:
– Ако пожелая да ме любиш цяла нощ…?
– Не знам, ще си помисля! – отговори той с шеговита усмивка.
Кирил винаги изпитваше прекрасни чувства към нея, и с най-голямо желание би споделил живота си в името на тази прекрасна любов.  За него Десислава бе единствената жена, която би могла да осмисли битието му.
– Ако за всяко мое желание реагираш така, не знам как ще бъде по нататък!- тя се разсърди и нацупи.
Той се приближи до нея, прегърна я, и целуна.
– Прощавай миличка,  не исках,  да те обидя!
Толкова те обичам, че не бих го направил никога! Права си, че с чувствата не бива да има шега. Не само тази вечер, а винаги ще бъдеш моя…!
Прегърна я, и притисна до себе си.
– Прощавам ти! Нека бъде за последно!  Да пием по едно питие,  заслужава си случая!
Той извади водка и натурален сок. Наля в чашите. Взе ги, и подаде едната на Десислава.
Очите му излъчваха цялото щастие, което можеше да му се случи, а сърцето плуваше в любов…
– Наздраве скъпа…! За нас и-и-и…!
– Шш-ш-ш-ш, тихо…! – тя го целуна, и каза –  Нека чуем звъна на чашите, и усетим желанията си…!
Наздраве миличък !След като изпиха питието, се изкъпаха.Той я взе на ръце, и понесе към спалнята. Положи я на леглото. Прибра косата й назад.  Галеше лицето, шията, и прекрасните й възвишения. Устните им се сляха. Приближи тялото си до нейното. Галеше гърдите й, нежната кадифена кожа,  всяка падина и извивка на тялото. Дланите му се плъзгаха по дългите й финни бедра. Обсипваше със страстни целувки гърдите й. Докосваше нежно с език зърната. Тялото й тръпнеше от страст,  разтвори краката си, и доказа огромното желание което искаше. Ръката му се плъзна под нея, и повдигна ханша й нагоре.
Тя прегърна раменете му,  забивайки пръсти в кожата и се вкопчи в него. Сляха се…
Любовна вечер с най - прекрасни чувства и нежност.

Любовна вечер с най - прекрасни чувства и нежност.

За старостта


Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.

Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми, жестоко ме оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са като лято –
нежен полъх в тялото повее.
Едно – единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков


Животът в реалния смисъл е …


Животът в реалния смисъл е в самото раждане, а следата е негото отражение…

***************************************

Ще се освободим от „клопката живот“  когато Господ се разпореди.

автор: Николай Пеняшки – Плашков

* Тези мисли са защитени от закона за авторското право! Всяко тяхно разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – втора част


След приключване на работното време, не бързаше да сe прибира. В къщи нямаше кой да го чака. Родителите му бяха починали преди години. Като ерген не се чувстваше конфортно. Започна да му омръзва. Беше на средна възраст, и работеше като проектант.

Мина край театъра, да провери какво дават. Тръгна по посока „Централ”. Очите му шареха, сякаш търсеха някого.
В града имаше доста красиви жени, които пълнеха очите, възбуждайки мъжките страсти. Това не беше най-важното за него. Чувстваше необходимостта от другарка в живота.
– Кириле здравей! – поздрави го млада брюнетка минаваща край него.
Жрицата на сърцето, за която мислеше преди малко, бе срещу него. Тя му се усмихваше…
Въпреки това реши да скалъпи сценка.
– Добър ден!  Не сте ли Доротея, дъщерята на леля Витка от Габрово?
– Не глупчо! Не ме ли помниш?! – попита тя засегната – Стига с този театър! Помисли си, ако все още изпитваш чувства към мен! – маслинените й очи изразяваха неустоима привлекателност. Кадифената й кожа, бе повече от нежна, а устните красиви. Въздъхна тихо и бавно. –  Браво на теб, а казват, че стара любов ръжда не хваща! Добре ще ти припомня!  Сигурна съм, че знаеш много добре, но се правиш на задръстен!
Той разбра, че бе разкрит. Гледаха се усмихнати.
– Деси, радвам се, че те виждам!  Прости ми…!
– Защо не се обади толкова време…?!  Не бих приела никакво оправдание! Обидена съм ти!
– Права си! Грехота е да се оправдавам!  Извинявай миличка! – прегърна я през кръста.
Предлагам да изпием по едно кафе на  „Блага Вайзе”, а после ще решим какво да правим.
– Не си мисли, че така тънко ще ти се размине!
– Съгласен съм!  Всичко бих направил за теб!
След запознанството им като студенти, между тях се зароди прекрасна любов. Все още не беше изгаснала. Пасваха си във всяко едно отношение.
Чувствата оставаха същите дори и в настоящия момент.
– Как е при теб? Нещо ново? – попита Кирил, с цел да опипа почвата.
– Нищо ново. Доколкото усещам въпроса ти, нямам си никого.  Освен ако ми излезе късмета тук. Пък смятам да остана дълго време – тя се усмихна предизвикателно – А при теб?!
– Родителите ми починаха преди няколко години почти един след друг. Но около мен нищо особено. Работя и чакам да се случи нещо съществено… – той отговори с болка.
– Приеми моите най-искрени съболезнования! – отговори Деси, и го хвана под ръка.
Вървяха по посока градината. Стигнаха до „Блага Вайзе”. Огледаха се за свободни места. Приятелите на Кирил бяха инсталирани около една маса, и пиеха питиетата си.- Привет! – поздрави го един от тях, който бе с лице към движението.
Останалите направиха същото. Усмивките не падаха от лицата им, а насрещния с кестенявия си мустак, се подхилваше.
Десислава продължаваше да държи Кирил под ръка, подбутна го и каза:
– Скъпи, онази маса е свободна. Вдясно от приятелете ти.
Той поднесе стола на Десислава, за да седне с лице към движението. Дългата й катранена коса, галеше финната кадифена кожа на оголените рамене.
Червената рокля оформяше красивото й тяло, и финните гърди.
– Какво ще желаеш? – попита той, като я изпиваше с поглед.
– Теб! – отговори нежно тя – Но ще пия дълго кафе и сок от касис.
Погледът и бе енигматичен. Положи ръка върху неговата.
– А-а-а-а…, как са Диян и Катерина?  Отдавна не съм се чувал с тях.
– Добре са!-отговори тя свивайки вежди, приглади косата си, и я намести зад раменете. Замисли се за нещо и допълни – работят и си гледат детето.
– Радвам се за тях! Какво е детето? – изкашля се той слагайки ръка пред устните.
Сервитьорката кацна при тях. Десислава отметна галантно косата си, и я донамести.
Извади черна шнола и я прихвана. Финната дълга шия, и красивото нежно лице, придаваха по-голяма чаровност на госпожицата. Златните обици и огърлицата с рубинени камъни й придаваха готически вид.
Разговорът им бе доста продължителен…

Появи се негов познат,  с когото често стигаха до конфликтни ситуации. В случая беше доста пийнал, и вървеше като препънат кон. Досега не беше го виждал в този вид; с протъркани, пробити над колената дънки и бледосиня – смачкана риза. Пияният се опита да промени с гримаса измъчената си физиономия, и се насочи към тях. Кирил се престори, че не го забелязва, и докато обясни на Деси, какво може да се случи, другият го изпревари.
– Охо-о-о-о! … Киро-о-о… – заклати се като щъркел пред масата – Мара ба! – и не дочака отговор. Очите му бяха изцъклени от напрежение. В гърлото му сякаш бе заседнало яйце, и не достигаше въздух да диша. Преглътна мъчително и рече: – Кво ма гледаш така?
– Стояне, изчезвай и да не те виждам в този вид! Хайде!
– Ш-ш-што-о-о не ма запознайш с туй готиното гадже?…  П-п-приятно ми е мадам, пардон!
Кирил не се стърпя, стана изнервен, хвана го за ръкава, избута го настрани, каза му няколко думи, и другия си замина. После се извини на Десислава за ситуацията, обясни как стоят нещата, и стихията споходила живота на Стоян.
Загуба на родители, съпруга и деца, в рамките на половин година.
– Жалко за човека, жестока съдба!

Решиха да се разходят в градската градина. Той прегърна Десислава през кръста, и внимателно приближи тялото й към себе си. Реакцията й бе позитивна, и с усмивка. Сърцата им забиха лудо, готови да изхвръкнат…
– Имаш ли ангажименти тази вечер?
– Защо? – попита със закачлива усмивка –Какво имаш предвид?
– Каня те на вечеря! – той отговори по същия начин.
– А после? – усмивката й не слезе от лицето, и сви устни като за целувка.
– Какво после? – той попита разсеяно уж не разбрал намека й.
– Ами-и-и…, ако откажа! – гласа й се промени, с нотка да не го засегне; но и да разбере до колко е сериозен в намерението си.
– Ако ми откажеш за тази вечер, ще те поканя утре, или следващите вечери докато се съгласиш, но няма да се откажа да бъда с теб.
Очите й заиграха като танцуващи птици, излъчващи нежност.  Усмихна се.
– Приемам поканата. Аз също желая да бъда винаги с теб, като добра приятелка, съпруга, домакиня и любовница.
Кирил се изненада от думите й.
– Кажи нещо? – подкани го тя с нетърпение.

Вървяха мълчаливо, и въпреки множеството граждани чуваха бавните си стъпки, любовния ритъм на сърцата, и желанието да се слеят.
– Това което каза, ме изненада! Вярно, че човек трябва да има семейство, но вместо аз – ти ми правиш предложение, а това…
Изпитваше необходимостта да й се обясни в любов, но трябваше да намери подходящия момент.
– Хайде де, направи го…! Нима се притесняваш, че ще ти откажа?!

Зеленината и цветята в парка, бяха великолепен пейзаж, който успокояваше и предразполагаше душата на всеки…
Най-красивото цвете за Кирил бе Десислава.
Усещаше аромата на нежната кожа и дъха й. Изпита желание да я прегърне, да целуне сочните й устни, кожата и като пчела да погълне соковете й, без да се отлепи от нея.
Седнаха на близката пейка, притиснати един до друг. Разговаряха за доста неща, но ръцете им говореха повече.
По едно време тя стисна с ръка бедрото му, леко се озъби, и присви очи.
– Слушай мошеннико! Когато се видяхме, реакцията ти беше, че не си спомняш за мен. Каква беше тази постановка!
Той се почувства уязвим и виновен. Въпреки това на лицето му цъфна усмивка.
– Понякога си такъв артист, че не си за понасяне! Обиди ме с поведеннието си. Не бих могла да ти простя! – гледаше го сериозно, но със закачлив поглед.
Той я гледаше с лека иронична усмивка, и донякъде с умиление. Погали я по лицето, и целина по челото.
– Не съм искал да, те обидя скъпа! Бих направил всичко за да ми простиш!
– Знаеш ли…, ще ти простя ако ме целунеш още веднъж, но ще искам и още нещо! А за довечер си знаеш урока…

Кирил изпълни желанието й с удоволствие.
– За какъв урок говориш? – попита с усмивка, и с недоумение все едно, че не разбира.
– Не се прави на задръстен! – каза тя с укор.
Той я изгледа с иронична усмивка, прегърна я, и притисна тялото й към себе си. Сърцето му се разигра от вълнение. Стомахът му се сви на топка. Чувството което танцуваше в него, не му даваше мира.
– Доста хаплива лисичка си, но не бих позволил, да те загубя. Усещам те прекалено близка, ако разбираш какво искам да ти кажа. Имам нужда от теб!
– Ще ставаме ли? – попита тя  и сви вежди – Нали ще ходим на вечеря?

следва…

ИЗПЕПЕЛЕНИ ЧУВСТВА / повест – първа част


* ПЪРВА  ЧАСТ *

„ В света на злото, глупостите
неувереността и съмненията, наричани
съществуване, има нещо, за което още
си струва да живееш, и за което несъмнено
е силно като смъртта: това е любовта.”

Х. Сенкевич

Кирил живееше в неголям провинциален град на петдесет километра от морето. Имаше неколцина приятели  с които се събираше.
Сбирките им бяха в едно и също кафене “Блага Вайзе” намиращо се  в Центъра на града.
Лятно време седяха на чист въздух, пиеха напитките си, и плакнеха очите гледайки красивите жени, които минаваха по жълтите плочки.
Един от приятелите му често подхвърляше:
– А бе Кириле, кога ще те видим с някоя красавица, че да те оженим?! Стига си скитал като вълк единак.
Кирил слушаше подмятанията, понякога на шега, а често и на сериозно. Един ден му отговори.
– Не бери грижа за мен! Мога сам да си реша проблема, когато ми дойде късмета.
– Стефане, защо не го оставиш намира?! – закани се Драган настоятелно.

Тази група приятели въпреки, че се зевзечиха помеж ду си бяха задружни. Стефан който бе с лице към движението, и по едно време изригна.
– Ай-й-й-й, ай, ай-й-й-й…, ако тая блондинка я награбя, ще я правя щастлива всеки ден! Що ми трябваше да се женя толкоз млад! – и заклати глава.
– Какво ти стана бе?! Нищо ти нямаше! Де ти зайде акъла , а-а-а?! Предлагаш на Киро да се жени, а ти женения какво приказваш? Ако научи жена ти, спуканата ти е работата! – скочи в словестна атака Пламен.
– Ти пък какво искаш? Да не мислиш, че като съм женен, бих могъл да изпусна такава красавица?! Не бих си позволил, да хлътна по някоя фуста!
– Да не би жена ти да е грозна?! Поне я познавам, красива е като топ модел – отговори Пламен, като въртеше химикалка между пръстите си – Та тя е самата Афродита!
– Е-е-е-й, ти да не си хлътнал по жена ми? Внимавай да не станем на кълбо! – закани се Стефан.
След приключване на разговора, Кирил се поразмърда, разтри ръце, и се закашля.
– Ча-а-ао друзя, отивам на работа.

Едноръкият


„Към този нечовешки страшен хълм,
където триединно светят
страдание и вяра, и надежда…“
Йордан Кръчмаров

Работех като пазач в СБА. В неделя сутринта беше топло.  Слънцето усмихнато надничаше в дежурната стая. Седнал на мекия стол, пушейки, четях романа „Мътни времена“ на Ангел Веселинов“. По едно време някой изтегли притворения плъзгащ портал и извика. Излязох. Пред мене стоеше около четиридесет годишен еднорък мъж, леко брадясал,  с кестенява къдрава коса и мургаво лице.  Сериозните му тъмни очи излъчваха смесено чувство. Със здравата си мускулеста ръка буташе колело, към което бе прихванато леко триколесно
ремарке.  Дрехите му бяха доста износени,  а обувките стари.
„Боже! – казах си аз – Докъде докара тази демокрация хората…?“
– Кого търсите? Днес никой не работи!
– Имам уговорена среща със Стефан Гюров.
– Съжялявам, не е сигурно дали ще дойде! Вие кой сте?
– Ангел се казвам. Уговорката беше, че ще дойде днес. – каза той, като ме погледна виновно.
– Аз съм Петър  – усмихнах се и запалих цигара.
– Извинявам се, може ли да седна на пейката? Уморих се!
– Разбира се! – отвърнах.
Едноръкият запали на свой ред цигара. Ръката му трепереше. Присви очи и изпусна тънка струйя дим. Въздъхна тежко.
– За какво търсите Гюров?
– Трябваше да ми даде стари акумулатори. Събирам желязо, хартия, акумулатори, да изкарам някой лев за семейството си. Имам син и дъщера, а и жена ми е без работа. Животът ни е доста труден. С една дума екзистенция.  Откакто загубих ръката си, житието ми се указа неудача. Явно такава ми е била орисията.
Той замълча и пак въздъхна. През лицето му премина сянка. Това което ми каза, ме натъжи.
Въпреки вехтошарския си вид, изглеждаше интелигентен.
Непознатият ми вдъхваше доверие.
– Ще трябва да изчакам Гюров. Познаваме се отдавна. Помага ми често с колата си. Добър приятел ми е. Не е егоист.
– Да те почерпя едно кафе?  Заповядай в стаята!
От малкия термус сипах в две пластмасови чашки. Седнахме до ниската маса.
Погледът му се спря на романа  и очите му оживяха. Въздъхна и каза:
– Чел съм два пъти книгата. Страхотна е! Доколкото си спомням авторът е от Белоградчишко, северозападният дял на Стара планина. Героите му са балканджии.
Разбрах, че е начетен и паметлив. Хвърли поглед и на стихосбирката на Иван Атанасов  „Път през огледалото“,  която също лежеше върху масата.
– Имам три негови стихосбирки и се гордея, че го познавам. Като автор, разбира се. Чел съм и други наши поети и писатели от Добруджа. Но да не те отекчавам, май се увлякох. Въпреки, че цял ден се боря да оцелея, като се прибера, обичам да чета, преди заспиване. Един друг приятел ми носи книги. Често ми помага. Изключителен човек е. Ако не бяха приятелите, досега нямаше да ме има. Трудно е да си инвалид. Но независимо от всичко, имам надежда, че някак нещата ще се оправят.
Тези думи на Ангел ме изненадаха.  Мислех си, че е разочарован от живота си. Приятно беше да говорим. Пред мене стоеше един културен и ерудиран вехтошар – страдалец. Подадох му цигара   и сипах още кафе.
– Тъй както си говорим, да не изтърва Гюрата?
– Не бой се,  всички минават оттука! – успокоих  го.
Сетне Ангел заразказва одисеята си.
– Родителите ми бяха хора на тертипа. Баща ми бе ригорист – човек строг, с изисквания. Ведно с работата му, книгите бяха на първо място. Вдъхваше респект сред приятели и близки. За много неща се допитваха до него. Майка ми имаше страхотен глас, не че ми е майка,
но така си беше.  Много често пееше.
Истината си е истина. Като завърших средното си образование, лятото бях при баща си в тухларницата където работеше. На една от машините загубих ръката си. Бях дълго време в шок. Изолирах се от всички   и се затворих в себе си.
Само книгите ми бяха приятели.  Като четях, забравях за неволите.  Живеех в собствен свят   и не исках да се покажа навън. Но-о-о,  да не ти досаждам…?
– Не, не…,  –  окуражих го – А какво се случи после?
– От време на време почнах да излизам. Ходех в едно кафене и наблюдавах хората. Бях млад и имах нужда от другарка. Заглеждах се в другия пол. По стечение на обстоятелствата срещнах жена си, после се появиха и децата. Всичко това ми се отразяваше добре, пък и родителите ни помагаха  и им бяхме благодарни. После починаха и тогава всичко, сякаш се обърна срещу нас.
Единственото ценно нещо, което имаме, е компютърът,  подарък от един братовчед на жена ми, който живее в Австрия. От две години уча информатика.
Помага ми един приятел безплатно. С парите които изкарваме, издържаме двама ученици, макар че става все по трудно. Но ми се иска да вярвам, че положението ще се оправи някак.
Слушах Ангел  и се удивлявах на волята,  и надеждата му.  За първи път се срещах отблизо с такъв човек.  Мислех си,  че мога да му помогна.  Един познат търсеше помощник в гаража си. Трябваше да говоря с него  и да го убедя,  макар и еднорък, този мъж ще му свърши повече работа от някой друг, най-вече с компютърната си подготовка…  Можеше и други неща да направя за него. Реших да му подаря дрехи, макар и носени, но доста запазени.  За жена му и децата, можех да измисля нещо. Беше ми удоволствие да помагам на хора,  в такова положение,  доколкото ми стигаха възможностите.
Често подминаваме чуждата болка и неволя, и оставаме безчувствени към нея.  А на мене ми се искаше, да видя на лицето на този мъж усмивка  и от тази мисъл ми ставаше, весело и хубаво на душата.
Той все още нищо не подозираше.

P. S. Разказът е написан по действителен случай.

©  автор: Николай Пеняшки – Плашков