Julio Iglesias – La Paloma


Advertisements

Al Bano – „Sempre,Sempre“ , „Korolyeva Krasoty“ feat Julia Nachalova (HQ) stereo


АЛБЕР КАМЮ


АЛБЕР  КАМЮ ( 1913 – 1960) е френски писател, драматург и философ. През 1957г. получава Нобелова награда за литература.

* Ако съществува грях срещу живота, може би това не е отчаянието от живота, а надеждата за друг живот и пренебрегването на неумолимото величие на настоящия живот.

* Благосъстоянието на хората винаги е било оправдание за
тираните.

* Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.

* В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято.

* В продължение на векове смъртното наказание, често принуждено от варварски подобрения, се опитва да държи предстъпността под контрол, и все пак престъпленията продължават. Защо? Защото инстинктите, които се борят у човека не са, както твърди закона, постоянни сили в състояние на равновесие.

* Всички модерни революции са довели до укрепване на властта на държавата.

* „Един водач – един народ” означава един господар и милиони роби.

* Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото твое съществуване да бъде своеобразен бунт.

* Какво е щастието, ако не простата хармония между човека и живота, който води.

* Като средство за живот в обществото аз бих предложил в големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.

* Не върви пред мен, може да те последвам. Не върви  зад мен, може да не водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

* Нещо като духовен снобизъм кара хората си мислят, че могат да са щастливи безпари.

* Никой не осъзнава, че някои хора изразходват огромно количество енергия, само за да бъдат нормални.

* Обичам страната си твърде много, за да бъда националист.

* Обществото основано на производството е производително,но не и творчеството.

* Почтеността не се нуждае от правила.

* Рядко се доверяваме на тези, които са по-добри от нас.

* Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.

* Целта на изкуството, както и целта на живота, може да бъде само увеличаване на свободата и отговорностите, които притежава всеки човек на света. Тя не може при никакви обстоятелства да бъде потискане на тази свобода, създадена на основата на омраза или презрение.

* Чарът дава възможност да получиш положителен отговор, без да създадеш ясен въпрос.

* Човек не трябва да опитва първо да разбере, а след това да почувства изкуството – то не се уповава на разсъдък.

*  Човек е единственото създение, което отказва да бъде, каквото е.

ФРЕНСКИ ПИСАТЕЛИ И ПОЕТИ


А

Пиер Абелар
Гийом Аполинер
Луи Арагон

.
Б

Жан-Антоан дьо Баиф
Оноре дьо Балзак
Мюриел Барбери
Анри Барбюс
Анри Бек
Жорж Бернанос
Тристан Бернар
Никола Боало
Симон дьо Бовоар
Шарл Бодлер
Пиер дьо Бомарше
Андре Бретон
Паскал Брюкнер
Станислас дьо Буфле

.
В

Пол Валери
Алфред дьо Фини
Волтер

.
Г

Гонкур
Теофил Готие
Реми дьо Гурмон

.
Д

Пиер Данинос
Адриан Декурсел
Пол Декурсел
Жан Делакур
Алфонс Доде
Жорж Дюамел
Александър Дюма – син
Александър Дюма – баща

.
Е

Пол Елюар

.
Ж

Жан Батист дьо Сантел
Андре Жид
Делфин дьо Жирарден
Емил дьо Жирарден
Жан Жоне
Жозеф Жубер

.
З

Емил Зола

.
Й

Йожен Йонеско

.
К

Албер Камо
Алфонс Кар
Габриел Сидони Колет
Никола дьо Кондорсе
Жорж Куртелин
Реймон Кьоно

.
Л

Жан дьо Лабрюйер
Алфонс дьо Ламартин
Нинон дьо Ланкло
Франсоа дьо Ларошфуко
Жан дьо Лафонтен

.
М

Преспер Мериме
Жан-Батист Молиер
Шарл Монтескьо
Ги дьо Мопасан
Андре Мороа
Алфред дьо Мюсе

.
П

Марсел Паньол
Блез Паскал
Марсел Пруст
Мадлен дьо Пюизие

.
Р

Франсоа Рабле
Роже Рабютен
Жан Расин
Жозеф Ернест Ренан
Жюл Ренар
Анри Рение
Антоан дьо Риварол
Ромен Ролан
Едмон Ростан
Жан Ростан
Морис Ростан
Пиер Рьоверди

.
С

Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад
Жорж Санд
Жозе Саниал-Дюбеи
Жан-Пол Сартр
Сатпрем
Шарл дьо Сент-Евремон
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Филип Солерс
Стендал

.
Ф

Гюстав Флобер
Бернар дьо Фонтенел
Анатол Франс

.
Х

Клод Адриан Хелвеций

.
Ш

Никола Себастиан Шамфор
Франсоа Рене дьо Шатобриан
Ерик-Еманюел Шмид

.
Ю

Виктор Юго
Маргьорит Юрсенар

ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР – „ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА“



Древноримски поет и фолософ  ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР. е (роден около 98 г., умрял в 55 г.). Автор е на забележителната поема  „За природата (или както обикновено превеждат буквално латинското заглавие  „За природата на нещата De rerum natura).“
Биографичните сведения за Лукреций са извънредно оскъдни. Ние не знаем нищо за неговия произход и образование, за жизнения му път и връзките му с другите представители на епикурейското учение. Според едно не съвсем достоверно съобщение в хрониката на християнския писател Хиероним Лукреций страдал от периодични припадъци на безумие, предизвикани уж от „любовно питие, и завършил живота си със самоубийство. Неговата поема, която не била окончателно обработена, била издадена след това от Цицерон. Авторът възнамерявал да посвети своето произведение на едного от представителите на знатния род на Мемиевците, обаче това посвещение не е прокарано във всички части на поемата: Лукреций или не е довел своя план докрай, или се е отказал от първоначалното си намерение. Тази поема видяла бял свят с многобройни следи от своята незавършеност, с повторения, неугледност и непълноти в изложението. Избирайки за своя философски трактат формата на дидактична поема, Лукреций възобновява просветната традиция на Ений (с. 345), която възлиза на свой ред към философските поеми на древните сицилийци (с. 111). За последователи на Епикур стихотворната форма на изложението до известна степен е неочаквана.


ЕТО НЯКОИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА:

… Нищо не се ражда никога от нищо под влиянието на някаква божествена сила.

… Ако нещата произлизаха от нищо, всеки вид би могъл да се ражда от всичко и нищо не би имало нужда от зародиш. …

… Ако нямаше наистина творчески елементи, присъщи на всяко нещо, можеха ли да имат нещата едно определено начало? Но понеже всички неща са създадени от определени зародиши, всяко нещо се ражда и явява на бял свят там, гдето е неговата материя и неговите първи начала. Тъй че всички неща не могат да произлязат от всичко поради това, че всяко определено нещо има свои особени свойства.

… Всички тези неща обаче трябва да се състоят от материална субстанция, понеже могат да възбуждат нашите сетива; защото едно нещо може да докосва и да бъде докосвано само ако е материално.

… Обаче цялото пространство не е изпълнено и заобиколено отвсякъде с материя, а в нещата има и празно пространство. Това познание ще ти бъде полезно в много отношения и не ще допусне да блуждаеш в съмнение всякога, когато изследваш същността на света и когато се съмняваш в моите думи. И тъй, съществува едно пространство, неосезаемо и незаето – празно пространство. Ако то не съществуваше, по никакъв начин не биха могли да се движат нещата, тъй като свойството на съществуващата материя е да препятствува и да оказва  съпротива и тя би се изпречвала навсякъде и винаги; и никое тяло не би могло да се движи, понеже никое друго не би дало началото на разместването. …

… Освен това колкото и плътни да изглеждат телата, може обаче да се види, че  те са проницаеми. …

… Никой, трябва да се признае, няма чувството за времето само за себе си, отделено от движението и покоя на нещата. …

… И тъй, материята, която се състои от непроницаеми елементи, може да бъде вечна, докато всичко останало се разлага.

… И така, първите елементи са неразрушими поради тяхната непроницаемост и неделимост;тяхното по-плътно съединяване дава възможност да се образуват твърдите тела и да оказват по-голяма съпротива.

… Най-после на всеки вид неща е поставен предел на тяхното растене и на продължителността на живота им, тъй като от законите на природата е определено какво те могат и какво могат; и нищо не се променя, а всичко постоянствува дотам, че различните птици от поколение на поколение показват върху тялото си общите белези на рода си. Поради това тяхното тяло трябва да е образувано от непроменлива субстанция.

P.S.
За Лукреций се знае много малко. Информацията е доста оскъдна. Споменава се, че е страдал от умопомрачение и през време на просветление е писал. Пита се, как би могъл да събере такъв огромен материал, да направи своите наблюдения,  да ги обобщи, да проучи и други философски учения. За цялата тази творческа дейност на Лукреций се иска много време, напрежение, както ясен и силен ум, като се има предвид, че съдържанието на книгата се базира преди всичко на философски размишление, дори и поетично творчество.  За Лукреций може да се твърди най-вече, че е страдал от крайна нервна изтънченост /напреднал стадий “ Сърдечна невроза“/

Произведението „ЗА ПРИРОДАТА НА НЕЩАТА“ НА ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР се състои от 6 книги, и е написано в стихотворна форма, в хексаметри.
По всяка вероятност е издадено след неговата смърт от Цицерон. В книгата се  редуват разсъждение и чувство, мисъл и вдъхновение и поетични образи.

Лукреций е бил високо ценен от римските писатели, най-вече от Вергилий, Овидий и Хораций. Те са го разучавали усърдно, но първите двама дават висока оценка само за учението му.

За философските познания и учение на Лукреций може да се говори много, но смятам,че не е мястото тук.

Даниъл Силва “Аферата Рембранд” – откъс


36.
БУЕНОС АЙРЕС

Електрическите крушки угаснаха при първата светкавица. Тримата седяха в сумрака и прелистваха записките на Рафаел Блох, докато цялото здание се тресеше от тътена на гръмотевиците.
— Зад всяко голямо богатство лежи голямо престъпление – изрече Рамирес.
— Оноре дьо Балзак – промълви Киара.
Рамирес кимна с възхищение.
— Спокойно е можел да говори и за Валтер и Мартин Ландесман, когато е пишел тези думи. На предсмъртното си ложе Валтер Ландесман завещал на сина си малка частна банка в Цюрих. Банка със значително количество кървави пари в счетоводните си книги. А Мартин, на свой ред, я е превърнал в цяла империя. – Рамирес погледна Алон. – Какво знаеш за него?
— За Ландесман ли? – Габриел сви рамене. – Един от най-заможните хора на света, но обича да играе ролята на милиардер по неволя. – Сбърчи вежди в престорен опит да претърси паметта си. – Припомни ми как се наричаше неговата фондация…
— „Един свят” – рече Рамирес.
— О, да. Как можах да забравя! – язвително възкликна Габриел. – Ревностните последователи на Ландесман го възприемат като някакъв пророк. Той проповядва за облекчаване на дълговете, корпоративна социална отговорност и възобновяеми източници на енергия. Ангажирал се е също така с редица проекти за развитието на Ивицата Газа, чрез които си е изградил доста близки връзки с „Хамас”. Но се съмнявам, че това ще очерни образа му пред Холивуд, медиите и левите политически кръгове. От тяхна гледна точка, Мартин Ландесман никога не стъпва накриво. Човекът има чисто сърце и благородни намерения. Същински светец. – Габриел направи пауза. – Пропускам ли нещо?
— Само една подробност. Всичко това е лъжа. Е, не съвсем всичко. Свети Мартин наистина има доста високопоставени приятели. Но се съмнявам, че даже и овцете в Холивуд ще останат край него, когато се разчуе за същинския източник на огромното му състояние. А що се отнася до благотворителните му инициативи, те се финансират от капитализъм в най-долната му и безскрупулна проява. Свети Мартин замърсява, сондира и копае с размаха на истински шампион.
— Парите карат света да се върти, Алфонсо.
— Не точно, приятелю. Както казва добрата стара Книга, „любовта към парите е коренът на всички злини”. А изворът на състоянието на Свети Мартин е неописуемото зло. Ето защо Мартин се освобождава от бащината си банка буквално година след смъртта на стария Ландесман. Затова и се премества от Цюрих на крайбрежието на Женевското езеро. Искал е да се махне от мястото на престъплението и да се освободи от алеманските си корени. Знаеш ли, че той отказва да говори на немски, когато е на обществено място? Ползва единствено английски и френски.
— А ти защо не си проследил тази история по-нататък?
— Мина ми през ума.
— Обаче?
— Има някои неща, които Рафи е знаел, но не е включил в документите си. Неща, които аз няма как да открия наново. С две думи, просто нямам материалите. Свети Мартин има доста дълбоки джобове, а и обича да повдига съдебни дела за най-малкото нещо. За да се направи пълно разследване, е необходимо да имаш зад гърба си ресурсите на могъщи правоохранителни институции. – Рамирес се усмихна съучастнически на Габриел. – Или най-малкото на някоя тайна служба.
— А възможно ли е да ми дадеш тези телеграми?
— Без проблем – каза Рамирес. – Може дори да ти дам назаем и документите на Рафи. Но ще ти костват нещичко.
— Назови цената.
— Искам да науча останалата част от тази история.
— Грабвай химикалка.
— А дали бих могъл да те запиша, за да е по-точно?
— Сигурно се шегуваш, Алфонсо.
— Извинявай – каза Рамирес. – Замалко да забравя с кого разговарям.

* * *
Когато приключиха, вече наближаваше три следобед. На Габриел и Киара им оставаше съвсем малко време до полета обратно за Амстердам. Рамирес предложи да ги закара до летището, но Габриел настоя да си поръчат такси. Двамата се сбогуваха с Алфонсо пред вратата на жилището му и бързо се отправиха надолу по витото стълбище. Телеграмите и документите на Рафи Блох бяха скътани в сака на Габриел.
Събитията през следващите няколко секунди щяха да се разиграват в съзнанието на Габриел отново и отново през идните месеци. За съжаление, подобни картини той вече бе виждал не веднъж и дваж – образи от свят, който той си мислеше, че вече е оставил зад гърба си. Друг на негово място сигурно не би обърнал внимание на предупредителните знаци: големия куфар в ъгъла на фоайето, който по-рано липсваше; мускулестия рус мъж с тъмни очила, който твърде прибързано излезе от сградата; очакващата го на тротоара кола с отворена врата. Но Габриел забеляза всяко от тези неща. И без да произнесе и думичка, сграбчи Киара през кръста и я бутна бързо през външната врата.
Нито той, нито Киара щяха впоследствие да си спомнят самия звук от експлозията. В спомените им се запечата единствено топлата въздушна вълна и безпомощното усещане как летят във въздуха като играчки, запокитени от немирно хлапе. Озоваха се на улицата един до друг – Габриел по лице, с длани върху главата, а Киара по гръб, със здраво стиснати от болка очи. Габриел успя да я предпази от вихрушката мазилка и натрошени стъкла, които валяха върху тях, но не и от гледката на Алфонсо Рамирес. Той лежеше проснат в средата на улицата с обгорени от огъня дрехи. Около тях във въздуха пърхаха безчет накъсани парченца хартия – безценните документи от архива на Рамирес. Габриел пропълзя до тялото му и провери за пулс. После се изправи и се върна при Киара.
— Добре ли си?
— Мисля, че да.
— Можеш ли да се изправиш?
— Не съм сигурна.
— Опитай се.
— Помогни ми.
Габриел внимателно я повдигна, докато тя се изправи на крака. После вдигна сака си и го преметна през рамо. Първите стъпки на Киара бяха колебливи, но когато в далечината завиха сирените, тя вече вървеше по опустошената улица с бърза крачка. Габриел я поведе към близката пресечка, сетне измъкна мобилния си телефон и набра един номер по памет. Женски глас отговори спокойно на иврит. На същия език Габриел изрече кодова фраза, последвана от поредица цифри. Няколко секунди по-късно женският глас запита:
— От какво естество е спешният случай?
— Нуждая се от изтегляне.
— Кога?
— Веднага.
— Сам ли си?
— Не.
— Колко сте?
— Двама.
— Местоположение?
— Улица „Касерос”, предградие Сан Телмо, Буенос Айрес.

37.
ЛЕТИЩЕ „БЕН ГУРИОН“, ИЗРАЕЛ

На летище „Бен Гурион” има помещение, за което знаят само шепа хора. То се намира вляво от паспортния контрол, зад необозначена врата, която е винаги заключена. Стените му са от здрав йерусалимски пясъчник, а мебелировката по нищо не се различава от обичайната за летището: черни кожени дивани и винилови столове, модулни ъглови маси, евтини лампи, които пръскат ярка светлина. Има два прозореца, единият от които гледа към самолетната писта, а другият – към залата за пристигащи. И двата са с монтирано висококачествено стъкло за едностранно виждане. Запазено специално за агенти на Службата, това помещение неизменно беше първата спирка у дома след операция зад граница. Оттам бе и трайно наслоеният мирис на тютюн, изкипяло кафе и мъжко напрежение. Хигиенистите бяха изпробвали всички налични на пазара препарати за отстраняване на тези следи, но миризмите си оставаха. Подобно на враговете на Израел, те също не можеха да се победят с конвенционални средства.
Габриел се бе озовавал в тази стая – или в подобни на нея, безчет пъти. Бе влизал тук и триумфиращ, и посърнал. Тук го бяха посрещали и с възклицания, и с утешителни слова. А веднъж дори се бе наложило да го докарат тук с рана от куршум в гърдите. Обикновено тук го посрещаше Ари Шамрон. Сега обаче, когато пристъпиха през прага на стаята, двамата с Киара завариха вътре Узи Навот. Беше свалил поне петнайсетина килограма от последната им среща. Носеше стилни очила, които му придаваха по-скоро вид на главен редактор на модно списание. Хронометъра от неръждаема стомана, който носеше навремето подобно на Шамрон, сега вече го нямаше. На негово място се бе появил ръчен часовник с правоъгълна форма, който изключително добре пасваше с тъмносиния му, шит по поръчка костюм и бялата риза. Метаморфозата вече бе приключила, помисли си Габриел. Всички следи от закаления оперативен агент сега бяха внимателно заличени. Узи Навот вече бе завършен офицер от щаба, шпионин в разцвета на силите си.
Навот ги огледа безмълвно за няколко секунди с истинско облекчение. След това, удовлетворен, че Габриел и Киара не са понесли някакви сериозни наранявания, лицето му внезапно потъмня.
— Моментът е наистина специален – накрая изрече той. – Първата ми криза с личния състав като шеф. Трябваше да се очаква, че ти ще бъдеш в центъра й. Но пък, от друга страна, нещата изглеждат и доста скромни за твоите стандарти: само една взривена сграда; осем жертви, сред които един от най-прочутите аржентински журналисти и социални критици.
— Двамата с Киара сме добре, Узи. Благодаря за загрижеността.
Навот махна с ръка помирително, сякаш искаше да каже, че държи тонът на този разговор да остане в рамките на благоприличието.
— Наясно съм, че статутът ти в момента е някак неустановен, Габриел. Но пък няма две мнения относно правилата, които управляват действията ти. След като твоите паспорти и самоличности все още се управляват от Службата, ти си длъжен да ме информираш къде ходиш. – Навот направи пауза. – Нали си спомняш как ми даде това обещание, Габриел?
Габриел потвърди с кимане.
— А кога смяташе да ме уведомиш за новото си приключение?
— Това беше личен въпрос.
— Личен ли?! Няма лични неща, когато става въпрос за теб. – Узи се начумери. – И какво, по дяволите, сте търсели в жилището на Алфонсо Рамирес?
— Издирвахме един портрет от Рембранд – отговори Габриел. – Както и голяма сума пари.
— А аз си помислих, че ще е нещо скучно – тежко въздъхна Навот. – Предполагам, че целта на покушението сте били вие, а не Алфонсо Рамирес?
— Опасявам се, че е така.
— Имаш ли заподозрени?
— Един-единствен.

* * *
Те се качиха на бронираната лимузина на Навот и поеха по магистрала 1 към Йерусалим. Киара седна между двамата като преграда. Узи отначало изглеждаше заинтригуван от разказа на Габриел, но към края на изложението ръцете му вече бяха скръстени в защитна поза пред гърдите, а лицето му бе придобило израз на отявлено неодобрение. Навот си беше такъв. Макар като бивш полеви агент да бе преминавал през обучение как да прикрива емоциите си, той така и не се бе научил да се овладява, когато е раздразнен.
— Възхитителна история! Но ако целта на малката ви екскурзийка е била да откриете картината на Джулиан Ишърууд, към сегашния момент не изглежда да сте отбелязали особен прогрес. По-скоро ми се струва, че сте настъпили някого много здраво по пръстите. Двамата с Киара сте щастливци, че още сте живи. Вземете си поука. Заровете този случай в някоя много дълбока дупка и забравете за него. Джулиан ще го преживее. Връщайте се обратно в крайбрежната ви колиба в Корнуол. Живейте си живота. – Навот направи пауза и после запита: – Нали това искахте в края на краищата?
Габриел не отговори.
— Може нещата да са започнали като издирване на открадната картина, Узи, но вече излязоха от тези рамки. Ако е вярно това, на което се натъкнахме, Мартин Ландесман в момента седи върху планина от крадени пари. Двамата с баща му вече отстраниха няколко души, за да съхранят тайната си. Затова се опитаха да убият и нас в Буенос Айрес. Но не бих могъл да го докажа сам. Нуждая се от…
— От ресурсите на Службата?! – Навот го изгледа невярващо. – Може би е убягнало от вниманието ти, но Израел в момента е изправен пред по-сериозни заплахи. Нашите приятели от Иран са на прага да се превърнат в ядрена сила. В Ливан пък „Хизбула” се готви за открита война. Пък и в случай че вестите не стигат до Корнуол, понастоящем ние не сме кой знае колко популярни на световната сцена. Не че не възприемам откритията ти сериозно, Габриел. Просто имаме други главоболия в момента.
Киара се обади за пръв път:
— Сигурно би разсъждавал по друг начин, ако се запознаеш с Лена Херцфелд.
Навот вдигна длан защитно.
— Виж, Киара, в един съвършен свят щяхме сигурно да погнем всички Ландесмановци по света. Но този свят не е съвършен. Ако беше, Службата щеше да затвори врати, а ние щяхме да си живеем дните, отдадени на идилични мисли.
— Тогава какво ще правим? – попита Габриел. – Просто ще си измием ръцете ли?
— Нека Ели да поеме нещата. Или пък пуснете по тази следа хрътките от агенциите за реституция след холокоста.
— Ландесман и адвокатите му ще ги смачкат като мухи.
— По-добре тях, отколкото вас. Предвид миналото ти, едва ли тъкмо ти ще си най-добрият кандидат за борец срещу Ландесман. Той разполага с доста високопоставени приятели.
— Аз също.
— Които ще се откажат от теб, щом научат, че си тръгнал срещу човек, който раздава толкова много пари. – Навот притихна за миг. – Ще ти кажа нещо, за което сигурно ще съжалявам впоследствие.
— Тогава по-добре не го казвай.
Узи не последва съвета му.
— Ако беше поел директорското място, както настояваше Шамрон, тогава тези решения щеше да ги вземаш ти. Обаче…
— За това ли е всичко, Узи? Искаш да ме поставиш на място?
— Не се ласкай, Габриел. Решението ми се основава на необходимостта да определям приоритети. А един от приоритетите ми е да поддържам добри отношения с тайните служби и разузнавателните агенции от Западна Европа. Последното нещо, от което се нуждаем в момента, е необмислена операция срещу Мартин Ландесман. Тук дискусията ни официално приключва.
Габриел се загледа умислено през прозореца, докато колата свиваше по улица „Наркис”. В края й се намираше малка жилищна кооперация, прикрита от огромен разлистен евкалипт в градинката. Когато колата спря пред входа й, Навот се размърда притеснено на седалката. Конфронтациите очи в очи не бяха сред силните му страни.
— Съжалявам за настоящите обстоятелства, но все пак добре дошли у дома. Качете се горе и се покрийте за няколко дни, докато не закърпим положението с Буенос Айрес. И се опитайте да поспите. Не ме разбирай погрешно, Габриел, но имаш кошмарен вид.
— Не мога да спя в самолети, Узи.
Навот се ухили:
— Хубаво е да науча, че някои неща никога не се променят.
……

С ДЪХ НА РОЗИ


Въздухът е с дъх на рози.
Сядам с теб да отпием глътката кафе.
Прегръщаш ме с очите си любовни,
а розите ухаят и приканват:
подай ни на любимата с любов!

23. 06.2012 ; © Николай Пеняшки

 

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА


Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, и произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.
Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото  да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е  антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).

Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати.

© Николай Пеняшки – Плашков

НАД ДРУГИЯ БРЯГ


… Странно
как животът прелита
над  другия бряг –
където няма никой.
Но аз съм
там… с единия крак.
Но дали
ще разбера истината?

СЪМЪРСЕТ МОЪМ


Съмърсен Моъм е английски белетрист и драматург. Той е един от най-известните и високо платени западни писатели пред 30-те години на 20 век.
Той е роден на 25. 01. 1874 г. в Париж, Франция. Баща му е юрист в английското посолство в Париж. Остава сирак на десет годишна възраст, след като майка му почива от туберкулоза, а две години по-късно баща му умира от рак. Поради това заминава за Англия при чичо си, който е свещеник в малък град. Учи в Кралското училище в Кентърбъри. По това време започва да заеква. На 16-годишна възраст Моъм отказва да продължи обучението си в Кралското училище и чичо му позволява да учи литература, философия, и немски език в университета в Хайделберг, Германия.Именно там Моъм започва да пише разкази тайно. На 18-годишна възраст се завръща в Англия, за да учи медицина по настояване на чичо си, но посещава медицинското училище на лондонската болница Св. Томас без желание. След пет години се дипломира, но не работи като лекар, а се отдава изцяло на писането. Отначало публикува кратки разкази и едва 23 годишен става свидетел на публикуване на първата му новела „Лайза от Ламбет” . През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографията си Души в окови. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария.

През 1928 г. Моъм купува резиденция на Френската Ривиера, нарича я вила „Мореск“ и тя става негов дом до края на живота му. В дома си приема велики хора Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс, Ноел Коуард.

Две жени остават трайни следи в живота на Моъм. Едната е Етелуин Джоунс, известна като Сю Джоунс, бляскава дъщеря на известен драматург, тя е начинаеща актриса, току-що разведена. По-късно когато тя играе в Чикаго.Моъм ѝ прави предложение, но тя отказва. Оказва се, че е бременна от друг и скоро след това се жени за сина на шестия граф Антрим. Жената, за която се жени Моъм е Сири Барнардо Уелкъм, на 22 години, женена за 48-годишния Хенри Уелкъм, американски фармацевтичен бос. През 1918 г. Моъм среща Сири, през 1913 г. тя става негова любовница и му ражда дъщеря – Елизабет. След скандалния развод на Сири, Моъм постъпва както смята за правилно, и двамата се женят на 26 май 1917 г. Бракът им не е щастлив, и те се развеждат през 1929 г. Сири изживява дълбоко своята болка. Любовният живот на Моъм преминава под знака на бисексуалността. Голямата любов на писателя е Джералд Хакстън. Запознават се през Първата световна война във Франция. Джералд е роден в Сан Франциско, но е отрасъл в Англия. Заживяват заедно на Ривиерата, Джералд го съпровожда по време на пътешествията и играе ролята на секретар, и компаньон. След смъртта на Хакстън, Моъм си взима нов компаньон – Алън Сърл. През 1962 г. дъщеря му Елизабет иска да го обяви за невменяем. Моъм се отрича от нея официално и осиновява Сърл, но съдът в Ница обезсилва осиновяването и Елизабет получава правата на наследница. През 1965 г. Моъм умира на 91 години от старост.

––
ТВОРЧЕСТВО

* ЛАЙЗА ОТ ЛАМБЕТ (1897) повест

* ДУШИ В ОКОВИ ( 1915) роман

* ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИМАШЕ СЪВЕСТ

* ЛУНА И ГРОШ

* ПО ОСТРИЕТО НА БРЪСНАЧА

* РАВНОСМЕТКАТА

* КАТАЛИНА (1948)

* ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗОРАТА

* ПАЛМИ КРАЙ ТРОПИЧЕСКО МОРЕ

* СКЕЛЕТ В ГАРДЕРОБА

* ПРОПУСНАТИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

* КРАЯТ НА БЯГСТВОТО

* ЗАБРАВЕНИ ОТ БОГА

* ЦВЕТНИЯТ ВОАЛ

* ЧАСЪТ ПРЕДИ ЗОРАТА

* Collected Short Stories. Vol. 2

* Collected Short Stories. Vol. 3

* НАТЯСНО В ЪГЪЛА

* ЛУНА И ГРОШ


СБОРНИЦИ С КЪСИ РАЗКАЗИ:

Orientations (1899)

The Trembling of a Leaf (1921)

The Casuarina Tree (1926)

Ashenden: Or the British Agent (1928)

First Person Singular (1931)

Ah King (1933)

Cosmopolitans – Very Short Stories (1936)

The Mixture As Before (1940)

Creatures of Circumstance (1947)

 Освен новелите и сборниците с разкази, Съмърсет Моъм има редица есета, мемоари, памфлети, пътнически очерци, както и стотици статии за пресата. Ето и някои от тях:

The Land of the Blessed Virgin: Sketches and Impressions in Andalusia (1905)

On A Chinese Screen (1922)

The Gentleman in the Parlour: A Record of a Journey From Rangoon to Haiphong (1930)

Don Fernando (1935)

The Summing Up (1938)

France At War (1940)

Books and You (1940)

Strictly Personal (1941)

Great Novelists and Their Novels (1948)

A Writer’s Notebook (1949)

The Vagrant Mood (1952)

Ten Novels and Their Authors (1954)

Points of View (1958)

Източник: Уикипедия и интернет

ЕКСПЛОЗИИТЕ – УДАРНА ВЪЛНА


Експлозиите, които станаха в складовете край с.Лозенец, на база утилизация на стари боеприпаси е реална картина, онагледяваща докъде води безотговорността на държавния чиновник и алчността на частните мутри.

А и резултатите са налице: шестима тежко ранени, които вече са по-добре и трима с по-леки травми.

Компенсации: Нека се забравят.

Имайки предвид, че Министерството на финансите не предприе нищо да подпомогне за възстановяването на десетки сгради пострадали от земетресението, а едва ли ще се реши да обезщети пострадалите от ударната вълна от експлозиите.
Струва ми се, че дори и държавния контрол над старите боеприпаси не би оправил нещата.
Да не говорим за частния бизнес в това отношение: тук нещата са съвсем други; мутри, плащане на комисионни, безотговорност и алчност.