Романът “АШЕНДЪН” от СЪМЪРСЕТ МОЪМ


АШЕНДЪН - СЪМЪРСЕТ МОЪМРоманът “Ашендън” от английския писател Съмърсет Моъм е написан по времето на Първата световна война,
когато авторът е бил служител в английското разузна-
ване.
С. Моъм бива изпратен в Швейцария, където се убеждава, че шпионския живот е отговорен, опасен и скучен, и няма нищо общо с книгите. Именно в този период писателят открива своя литературен образ Ашендън, т.е. себе си и го поставя на преден план, като главен герой в своето произведение.
Описаните случаи в романа се базират на истинските преживявания на писателя, както казах по горе като служител на английското контраразузнаване.  Те са изключително реалистични, че докато се чете книгата, настръхват косите.
Романът е увлекателна и вълнуваща книга, отразяваща реалните факти от безкрупулния и жесток свят на шпионажа, написан с изискан майсторски стил, и изящество на словото на писателя Съмърсет Моъм.

************

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

“Ашендън, писател по професия, който се намираше в чужбина, когато войната избухна, успя да се върне в Англия чак в началото на септември. Така се случи, че скоро след завръщането си бе поканен на гости и там бе представен на един полковник на средна възраст, чието име не успя да чуе добре. Двамата обаче добре си поговориха надълго и широко.”  …

… “Ашендън допусна, че счита полковника за варварин, неспособен на по-възвишени чувства.
– Оставих го на гарата.
– Мистър Съмървил има дипломатически паспорт, така че ако желаете, той ще може да го пренесе през границата със своя багаж, без митническа проверка.”…

… ” Р. погледна Ашендън с онази негова едва забележима усмивка, от която лицето му придобиваше израза на опасна проницателност.

… “Като писател въпросът за насилието често занимаваше Ашендън и той си припомни онова страшно описание на убийство в “Престъпление и наказание”. Не искаше да мисли за такива неща, но темата сама се натрапи. Книгата падна на коленете му и втренчил поглед в отсрещната стена ( с кафяви тапети на мръсни рози), той се зачуди къде ли може да се извърши убийство в Неапол, ако се наложи.”…..

“Ашендън пое обратно нагоре по хълма. Беше се стъмнило. Студена ясна нощ с безоблачно небе и нова луна – тънък като конец блестящ бял сърп, който го подсети да преобърне три пъти монетите в джоба си. Едва прекрачил прага, и хотелът неочаквано го отблъсна с хладната си пошлост. Вонеше на зеле и варено овнешко. Стените във фоайето бяха облепени с афиши от железопътните компании, рекламиращи Гренобъл, Каркансон и баните в Нормандия.” ….

” Не веднъж Ашендън го бе наблюдавал в компанията на стария ирландски полковник и неговата съпруга, които бяха единственото друго семейство, отседнало в хотела; учтиво изслушваше отегчителните истории на стареца за войната в Египет, а с дамата се държеше кавалерски. Сега, когато Ашендън вече се бе сближил с Кейнър, откри, че в отношението му към него има повече любопитство, отколкото презрение.” …

” Ашендън живна. Слязоха на сушата. Дребният евреин взе багажа му, сам занесе паспорта на митническите власти, след което и двамата се качиха на файтона, който ги чакаше, и потеглиха към консулството.”

” Той държеше Анастасия Александровна в обятията си, докато пътуваха, главата ù бе отпусната върху рамото му, първо от Париж до Кале и после отново от Дувър до Лондон. Помисли си, че пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско продължава пет дни. Когато пристигнаха на Виктория и зачакаха свободен файтон, тя го погледна с кръглите си, блестящи и леко изпъкнали очи.”

“Вечерта преди венчавката всички празнуваха заедно; Темпълтън и Ашендън останаха до късно; пиха шампанско, разправяха си вицове, смееха се и се забавляваха. Венчавката се състоя на следващата сутрин в черквата. Ашендън беше шафер. От санаториума присъстваха всички, които можеха да стоят на крака. Веднага след обяда младоженците щяха да потеглят.  Пациенти, доктори, сестри – всички се събраха да ги изпратят. Някой беше завързал стара обувка отзад на колата, а щом Темпълтън и съпругата му се показаха на вратата, обсипаха ги с оризови зрънца.”…

Advertisements

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст, та дори и с рисунки в книгите си (пример: в „Закуска за шампиони“). Езикът му е на достъпно за всички социални класи ниво, като същевременно е невероятно увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето („Кланица-5“), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби…

ВЕЧЕР С ПОЕЗИЯТА на САШО СЕРАФИМОВ и неговите 60 години


САШО СЕРАФИМОВ

На 28.10. 2013 г. (понеделник) в Огледална зала „Нели Божкова, добричкият писател и председател на Сдружението на писателите в Добрич Сашо Серафимов, с подкрепата на Община Добрич в лицето на кмета на града Детелина Николова, ще се музикално-поетична вечер в чест на 60 – годишнината на поета и писател Серафимов.
Тази вълнуваща вечер ще бъде подкрепена и с участието на Светлана Жечева-Ефендулова, актьорът
Валентин Андреев / Рафе/, Красимир Костадинов – саксофон, Георги Илиев – китара и приятели.
…..
ОРГАНИЗАТОРИ на вечерта са: Община гр. Добрич и Сдружение на писателите

************************************
Помен за живите

Не страдам за мъртвите,
нито за убитите вчера,
страдам за живите, които някога наричаха плебс,
днес наричат народ, маса, електорат
и са го разпънали на кръст,
и му квасят устните с оцет
и му пеят осанна…

Страдам за тези, които знаят, че утре е техният ред
да бъдат удушени, удавени, застреляни.
Страдам за тези, които живеят като животни,
а ги употребяват като човеци…

Бих предпочел да съм цвете или облак,
да живея в мирните пространства на природата
и ако ме откъсне някой, да знам, че му трябвам,
или безмоторно да прелитам над жестоките
градове на хората.

Вижте как игриво подскача погледът
на онова куцо момиче.
Защо не го оставите да плува в реката на любовта,
а трябва точно в два часа в полунощ
някой да го върже, да го изнасили,
а после с теслата по главата.
Затова ли е държавата – с теслата по главата,
в два полунощ
и по реката да плува мъртва мечта.
Това ли е държавата… А този, който бърка в
кофата за смет,
той влиза ли в графата на човеците. Ами той
също иска да
погали някого, да му постеле легло, да го целуне по
челото
и да му каже, „чедо“.

Аз не страдам за мъртвите,
нито за убитите вчера,
страдам за живите, които някога наричаха плебс,
днес наричат народ, маса, електорат
и са го разпънали на кръст
и му квасят устните с оцет,
и му пеят осанна…

………………………………

Първо послание до Нострадамус

Певците и за нас ще пеят песни,
че безименни сме били,
макар и с къщи, и с деца, и с чувства;
че виждали сме в падащия лист
смъртта,
която не можехме да обясним.

Певците!
Ако все пак някога ги има,
ще кажат, че сме тръгнали към свободата,
с тела сме защитавали родината
и още много героични стъпки
с песни на уста сме извървели,
докато всъщност,
поливайки пред къщите цветята
и галейки децата си усмихнати,
сме си издъхнали в последната война.

Певците ще възпеят победителя
(с чалма или с костюм и вратовръзка),
как там от хълма на победата
(във бункера, сто метра под земята)
е взел освободителни решения,
когато ние сме кипели
в казана на земята
и сме миришели без памет, без помръдване…
Нямало е даже лешояди!

************************

Приказка за дървото

Каквото можеше да ви разкаже то,
ще го разкажа аз,
защото бях приятел с него.

Наясно съм, че времето е скрило
във гънките си много от нещата,
а детството е прекалено неучтиво,
когато става дума за реалност.

Живееше на двора във средата.
През лятото бе дом за птиците
и бойница невидима
за първите сражения в живота ми.
Хванеше ли вятъра за ризата
разхождахме се двама по небето,
забили копия в сърцето на нощта.

Дървото си измисляше река,
когато беше жадно
и двамата наведени над нея
се чудехме какво е под водата
и как се движи времето световно.

Безсмъртни бяхме –
слушахме листата,
запели своите езически хорали:
аз – мургав, градски бог
със златна перушина по главата,
летях по клоните и гонех всеки застаряващ миг,
То – източен мъдрец в мига на просветление,
общуваше със цялата природа.

Съседът днес ми казва сериозно –
Защо не отсечеш дървото,
отдавна е изсъхнало и счупените клони
ми натрошават керемидите.

Така и ще направя,
защото зная как изтича времето в реката,
как хората не могат да летят
и колко непосилно е да гледаш
с очите на съседа мъртвите неща.

НИЙЛ САЙМЪН


НИЙЛ САЙМЪН - АМЕРИКАНСКИ ДРАМАТУРГНийл Саймън (1927) е един от най-популярните американски драматурзи. Писателската си кариера започва във военен вестник, докато служи във Военновъздушните сили. Комедийните скечове, които пише с брат си Дани, му отварят път към радиото и телевизията. В началото го наричат “шутът на Бродуей”, но той бързо променя мнението за себе си и успява да се наложи като сериозен автор, който има качеството да владее публиката. Носител е на наградата “Пулицър” за “Изгубени в Йонкърс” (1991), на три награди “Тони” и три номинации за “Оскар” за най-добър сценарий. През 50-те години на ХХ век започва работа като сценарист в шоуто на Сид Цезар заедно с гениите на хумора Мел Брукс, Уди Алън и Карл Райнър. Първата му постановка, превърнала се в хит на Бродуей през 1963 г., е „Боси в парка“. По нея през 1967 г. излиза и филмът със същото заглавие и със звездното участие на младите по това време Джейн Фонда и Робърт Редфорд. През 1965 г. драматургът е удостоен с награда „Тони“ за „Странната двойка“ (поставяна у нас). Следват възхитителните „Спомени за Брайтън бийч“ и „Билокси блус“.
У нас са поставяни следните пиеси от Нийл Саймън: “Странната двойка”, “Жените на Джейк”, “Добрият доктор”, „Глупаците”, „Слънчево с гръмотевици”, „Луд съм по теб”, „Влюбен за последно”.

Юбилей на Художествена галерия – Добрич


DCF compatable JPEG ImgНа 22 октомври 2013 г. от 18.00 ч.  Художествена галерия – Добрич/ХГ/ ще отбележи 50-годишнината на институцията. Екипът на галерията ще представи юбилейното издание „Каталог 50 години Художествена галерия – Добрич”. Традиция е годишнините на галерията да се съпровождат  с изследователски издания – за 40 г. е издадена „История на ХГ – Добрич” с автор Мария Паскалева, а пет години по-късно  – „Страници от архива на ХГ – Добрич” .

Юбилейният каталог е двуезичен и включва информация за сградата, която е паметник на културата, изложбите през 50 г. история, както и репродукции на творби от различните отдели на художествения фонд. Отделено е място на добричките художници, поместени са снимки от архива на галерията от индивидуални и групови изложби, открити през различни години. Изданието е осъществено с финансовата подкрепа на Община град Добрич и Министерство на културата.

В юбилейната вечер ще бъде открита и документална изложба ”50 години Художествена галерия – Добрич”, която включва снимки и материали от историята на галерията, от големите национални изложби „Земята и хората”, които в продължение на няколко десетилетия се откриваха в Добрич, от емблематичните за галерията пленери и изложби Хартията, както и други събития. Изложбата е реализирана с подкрепата на Ротари Клуб – Добрич.

Няма да се присъжда „Голямата награда за изключителен принос в духовната култура”


Комисията за определяне на носителите на духовни награди за изключителен принос в духовната култура в гр. Добрич, по повод на Деня на народните будители, реши че няма да бъде връчена голямата награда.
От предложените за номинация доц. Божана Байчева, Сашо Серафимов, Драгни Драгнев, Мариана Попова и Ателие 13, най-много гласове получиха доц. д-р Байчева и С. Серафимов. На д-р Байчева не ù достигна един глас за мнозинство.
Плакети и грамоти за принос в духовната култура се връчват по традиция от община Добрич на 1 ноември – за високи постижения през изтеклата година.
В другите дейности са предложени следните победители:
„Вила ди Полета“ получава колективната награда за културно просветна дейност. Стоян Стоянов от клуб „Алегрия” – индивидуална награда.
ДТ „Йордан Йовков” ще бъде отличен с колективна награда за театрална дейност, а с индивидиулна награда  – Грациела Бъчварова. В музикалното изкуство колективната награда ще бъде връчена на състав „Антица” с ръководител Мария Паскалева, а индивидуалната награда ще бъде връчена на гл. асистент в ПК – Добрич, Цанимир Байчев.
Представителен фолклорен танцов състав „Добротица“ при ОМЦ ще получи Наградата за танцово изкуство.  Дружеството  на добричките художници ще получи наградата за изобразително изкуство. На архитектурно-проектанско бюро „ПРОИС” арх. Чалъков и син ще се присъди наградата към раздел Архитектура.
За литературно творчество ще се присъди индивидуална награда на поетесата Марина Константинова.  За журналистика ще бъде връчена колективна награда на в. „Нова Добруджанска требуна”.  В областта на образованието и науката индивидуалната награда ще получи преподавателката но изобразително изкуство в СОУ „Св. Климент Охридски” Мария Попова.
Наградата за млад творец ще получи режисьорът Велма Кирова от ДКТ „Дора Габе“.  Семейство Катранджиеви и Веселина Малчева ще бъдат отличени за спомоществователство.  Комисията реши да връчи допълнителни награди  на музикалния диригент на Ансамбъл „Добруджа“ Живко Желев и на ръководителя на оркестър“Извор“ Петър Гочев.
Ще бъдат наградени и всички културни дейци, които имат юбилей.
НАГРАДИ ЗА ПРИНОС В ДУХОВНАТА КУЛТУРА ПО ПОВОД ЮБИЛЕЙНИ ГОДИШНИНИ се присъждат и на:  Български камерен оркестър – 45 години, Дружество на художниците „Ателие 13“ – 20 години, Духов оркестър – 50 години, Регионален исторически музей – 60 години, Съюз на учените в България, Клон Добрич – 30 години, Технически университет – Варна,  Добруджански технологичен колеж – Добрич – 25 години, Художествена галерия – 50 години.
Ахил Карамузов, Божидар Тонев, Георги Колев, Драгни Драгнев, Доц. д-р Божанка Байчева, Сашо Серафимов и Соня Хранкова.
Общоградското тържество за обявяване и връчване на годишните награди в областта на духовната култура е на 1 ноември от 11.00 часа в Огледална зала „Нели Божкова“.
В тържеството ще участват Силвия Ангелова – мецосопран, Мария Славова – пиано, Хор „Добруджански звуци“ с гл.диригент Елвира Пастърмаджиев

16-годишно момиче сред фаворитите за Нобеловата награда за мир


16-годишната пакистанска ученичка Малала Юсуфзай е сред фаворитите за тазгодишната Нобелова награда за мир.

МАЛАЛА

Малала защитава правото на жените да получават образование. Заради това преди година тя е простреляна в главата от пакистански талибани.
16-годишното момиче обаче оцелява и се бори за правото за образование с нови сили.
„Да вдигнем учебниците и химикалките. Те са най-силното ни оръжие. Едно дете, един учител, една книга, една писалка могат да променят целия свят. Образованието е единственото решение. Образованието е на първо място“, категорична е Малала Юсуфзай.
В началото на Нобеловата седмица се разрази дебат – редно ли е едно 16-годишно момиче да получи такова голямо отличие. Според критиците на идеята Малала да получи наградата е по-добре момичето да бъде оставено да изживее детството си и да завърши училище далеч от вниманието на медиите.
16-годишната Малала е носителка на наградата „Анна Политковская“, която се присъжда на жени, защитаващи човешките права по време на войни, и наградата „Симон дьо Бовар“ за защитници на правата на човека.
Освен за Нобелова награда за мир тя е номинирана и за наградата за свобода на мисълта на ЕП „Андрей Сахаров“.
Носителят на Нобеловата награда за мир за 2013 г. ще бъде избран сред общо 259 номинирани.

Сред фаворитите за Нобеловата награда за мир са още конгоанския гинеколог Денис Муквеге заради работата му със стотици жени жертви на изнасилване, бившият служител на ЦРУ Едуард Сноудън за публикуването на секретни документи, разкриващи американска програма за глобален шпионаж, и американският войник Челси Манинг за предаването на секретни данни на „Уикилийкс“. Сред номинираните е и социалната мрежа Facebook.
Миналата година Нобеловата награда за мир беше присъдена на Европейския съюз.

НОБЕЛОВА НАГРАДА ЗА ЛИТЕРАТУРА – 2013г.


Според британската букмейкърска компания “Ladbrokes” японският писател Харуки Мураками е най-вероятният носител на тазгодишната Нобелова награда за литература, но може Боб Дилън може да бъде следващата изненада като носител на престижната награда за световна литература. Важно е да се отбележи, че букмейкърите представят като вероятен нобелист известната канадска писателка Елис Мънро, която е лауреат на наградата „Букър”.

Голям шанс да получи Нобеловата награда за литература за тази година според букмейкърската компания има и белоруската писателка и журналистка Светлана Алексиевич. След нея се нарежда американската писателка, драматург и критик Джойс Каръл Оутс.

Според експерти е много голяма вероятността тази година наградата да бъде присъдена на жена. Явни фаворити няма, но според тях не е изключено наградата да получи Светлана Алексиевич или алжирката Асия Джебар.

В букмейкърския сисък са включени още Петер Надаш, Кормак Маккарти, Милан Кундера, Умберто Еко, Филип Рот, Томас Пинчън, Амос Оз, Том Стопард, JM Кутси,  Марио Варгас Льоса и Дорис Лесинг да станат нобелови лауреати , автори като Херта Мюлер , JMG Le Clézio и Tomas Шьостранд също са чест .

СПИСЪК НА АВТОРИ ПРЕДЛОЖЕН ОТ СВЕТОВНИ КРИТИЦИ:

1. Филип Рот

Той е американски писател, известен с романите и разказите си, посветени на живота на американскитеевреи. Прославя се с третата си книга, „Синдромът Портной” (Portnoy’s Complaint) от 1969 г.  Филип Рот е един от най-награждаваните американски писатели.
През 1997 той е удостоен с Пулицър за „Американски пасторал“. През 1998 получава Националния медал за изкуство на Белия дом, а през 2002 му е присъдено най-високото отличие на Американската академия за изкуство и литература – Златeн медал за художествена литература. Преди него наградата са получавали автори като Джон Дос Пасос, Уилям Фокнър и Сол Белоу.
Филип Рот е двукратен носител и на Националната награда за книги и Националната награда на кръга на литературните критици. Неотдавна Филип Рот получи и двете най-престижни награди на ПЕН.

2. Харуки Мураками

Японският писател е сензация в родната си страна , така и в света като цяло . Последният му роман, Безцветен Tsukuru Tazaki и годините му за поклонение , продадени над един милион копия през първата месеца на освобождаване и се очаква да бъде публикуван на английски език през новата година . Романите му често съчетават сюрреалистични щрихи с препратки към западната поп култура и са известни с обикновена техния стил . Той вече спечели Франц Кафка награда и награда Ерусалим , между другото .

3. Adonis

Сирийския поет Адонис е многогодишно претендент за наградата. Въпреки веднъж в затвора за участието му в социалистическата партия и е жертва на цензура , работата му продължава да изследва политически въпроси от Близкия изток. Той е дългогодишен жител на Париж и е автор на над 50 книги с поезия и проза , въпреки че той се обърна към картината през последните години.

4. Томас Пинчън

За случайния наблюдател , 76 -годишният Томас Пинчън е известен с неговите постмодерни литературни творби . След публикуването на първия му роман , V ( 1963 ) , Пинчън последователно слят с енциклопедични познания по математика , физика и история с лиризъм , поп културата и хумор клоунада .

5.  Маргарет Атууд

Канадската писателка Маргарет Атууд е най-известна със своите амбициозни романи с коренно различни жанрове. Тя също е публикуван поет и е номинирана за Man Booker награда пет пъти , печели веднъж за The Blind Assassin . Последния си роман, MaddAddam , е третата част от трилогията, публикувана през 2013 г. с положителни отзиви .

6.  Алис Мънро

Алис Мънро е канадска писателка. Тя е три пъти носител на канадската награда „генерал – губернатор” за фантастика, и е многогодишно претендент за Нобелова награда. Ппечели Man Booker International награда през 2009 година.
Нейният стил на писане е на нивото на най – големите световни писатели фантасти.
Важно е да се отбележи, че писателката Монро започва да пише и публикува още от тийнейджърските си години. Често я сравняват с големите писатели на късия разказ, като Чехов и др.
Проза Мънро, свидетелства за двусмислеността на живота: „иронични и сериозна в същото време“, „мото на благочестие и почит, и пламенен фанатизъм“, „специална, безполезни знания“, „тонове на писклив и щастлив възмущение“, „лош вкус, на безсърдечието, радостта от него. “ – отбелязва Робърт Такър.

7.  Хавиер Мариас

Синът на философа Хулиан Мариас Хавиер Мариас е испански писател и преводач. Като преводач, той е най-известен със своите версии на Тристрам Шанди . Хавиер Мариас превежда активно проза и поезия от английски език. През 1979 г. получава Националната награда за превод за изданието на испански език на романа „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен“ на Лорънс Стърн. Той е автор на романи, разкази, есета и публицистични статии. Известността му се дължи най-вече на романите му,
Хавиер Мариас е носител на множество престижни литературни награди
На български са издадени „Всички души“ (Прозорец) в превод на Стефка Кожухарова, „Сърце тъй бяло“ (Обсидиан) и „Лицето ти утре. Треска и копие“ (Прозорец, Алтера), „Лицето ти утре. Танц и сън“ (Алтера) в превод на Людмила Илиева, „За мен спомни си в утрешната битка“.
Характерни за романите на Мариас от „Всички души“ насам са минималистичният сюжет с множество отклонения, сложният синтаксис и въпросите за разказването и премълчаването на истории.

8.  Давид Гросман

Израелски автор на фантастика и журналистика , Дейвид Гросман също е добре известен като виден критик на израелската окупация на Палестина. Неговите книги, като виждате под : Love , са имали голям успех в родината си , а останалата част от света . Последният му роман, до края на земята, изследва израелско-палестинския конфликт .

9. Bob Dylan

Робърт Алън Цимерман , по-известен на света като Боб Дилън, е най-известният от всички имена , споменати във връзка с тази награда . Сега 72 , Dylan е изключително влиятелна фигура в популярната култура и контракултурата от началото на шейсетте . Favourite за наградата през 2011 г. , певицът се възхищавал за своите поетични текстове , които доказват, политически, социални , философски и литературни влияния. Неговият 35-ти студиен албум , Tempest , е издаден през 2012 година.

10.  Ngugi WA Thiong’o

Tой плодовит автор от Кения. Написал е пиеси и романи на английски, Gikuyu и суахили . Бил е в затвора  през 1970 г. за политическия характер на творчеството му. След това преподава в университетите в Ню Йорк и Йейл . По време на дългата си кариера , Ngugi е въплътил големите въпроси в постколониална литература; като например кого да атакува и на какъв език да го направи. Най-новата му книга, мемоари, озаглавена „В Дома на Interpreter” , се появява през 2012 година.

Душата ми гори…


Където и да си, пак ще те открия!
Дори и в адска тъмнина.
От Аполон ще взема светлина
и пак ще те открия! Знам!

Душата ми гори…

Тя е като любовта,
боли…,
но вярата и нежността окриля,
дори и нощите в дни превръща.

 

ЛИТЕРАТУРЕН СТИЛ


Съвокупност от всички индивидуално проявени идейно-художествени особености в творчеството на писателя, като единство на характерното и частното в темите, идейното съдържание, художествения метод, жанровете на произведенията, образите, художествените средства и езика. Стилът в този смисъл е сложно явление, той обхваща както съдържанието, така и формата на литературните произведения и изразява специфичната същност в художественото творчество на писателя.
Стилът е индивидуален, т.е., ражда се едновременно с автора и неговата способност да пише. Той се оформя не само от обема на прочетените книги, но и задълбочената работа върху творчеството на световните класици от всички времена.
Трябва да се отбележи, че стилът се оформя и обуславя, от характерния исторически период, в който живее писателя, от своеобразието на конкретното време, обществените отношения, от съответните литературни направления, до които се е докоснал, течения и борби в конкретния момент, и най-вече от личността на писателя, от неговия талант и умения, от способността му да наблюдава живота във всичките му прояви, и категории, чрез индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художествено майсторско слово, което е отражение на неговата оригиналност.
Това означава, че стилът е отражение на мирогледа на писателя и от прийомите и методите да отразява действителността в конкретния исторически период в който живее, и разбира се социално-битовите отношения.
Именно стиловите качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата си индивидуалност, талант, и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи.
Стилът се окачествява чрез текста, а написаното „носи” в себе си неговите качества. Индивидуално възприетото и оригинално преработеното преминава в текстово-езикова система. И стилът вече обединява специфичните езиковотек-
стови структури. (Из „Теория на литературата” – Пантелей Зарев)

При отразяване на явленията от действителността се различават два основни стила на речта: логически и образно-емоционален. Логическият стил на речта отразява обществената и природната действителност по разсъдъчен начин и си служи с изразни средства, които въздействуват предимно на разума и мисълта. Образно-емоционалният стил на речта отразява явленията на действителността картинно, нагледно, конкретно. Той се гради върху словесни средства, които влияят не само на разума, но раздвижват въображението, будят чувства и настроения. Съществуват и колективни стилове: научен, художествен, публицистичен, административен, разговорен и др. Колективните стилове се развиват въз основа на връзките между хората в различни области на живота и върху особеностите на тези връзки.