Етикети


ДА СЕ ОБИЧАМЕ С ОТВОРЕНИ ОЧИ - ХОРХЕ БУКАЙИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“ – ПЛОВДИВ, 2010 г.

  Романът „Да се обичаме с отворени очи” на блестящия писател, психиатър и психотерапевт Хорхе Букай не само, че изненадва, но и предлага на многомилионните си читатели, като основна тема: изграждането на взаимоотношенията в една двойка на базата на любовта.
Със своя своеобразен роман Букай излиза от стандартната му рамка, на известните досега романи, което е не само смела постъпка за създаването на това великолепно произведение, но и за пореден път доказва, че с богатството на словото и като специалист по психотерапия (т.н. гещалт-психотерапия) навлиза в дълбоките води на човешките взаимоотношения, свързани с любовта.

   В повествованието на романа са залегнали размислите за взаимоотношенията в една влюбена двойка; Лора и Фреди.  Взаимоотношенията между тях са представени под формата на електронни писма.
В основата на книгата са залегнали взаимоотношенията във връзката. Авторът набляга и върху проблемите за грешките, които се допускат почти във всяка връзка, които понякога са и ужасни.  Разглежда се и проблема за избора на партньор с определени очаквания, към двете страни, а когато идва моментът, да не се получат съответните очаквания, тогава идват разочарованията.
Следващата стъпка е избора на нов, и нов, и нов…
Не бива да има отчаяния, съпътствани с оплакване от съдбвата. Истинската любов идва веднъж, но пътя до сърцето на другия е изпълнен с трудности…
Най-важното е да е се живее с илюзията за съвършени отношения в които да няма конфликти.

За една съвършена двойка бих казал в стихотворна форма:

***
Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
До края на дните си,
в трудните моменти,
дори и да се скараме;.
аз ще съм с теб!
Ти си с мен
и ще бъдем заедно
с любовта си!

Любовта ни дава силата да се променяме. Именно това ни води до желанието да бъдем с другия.

 ***

Имам удоволствието да Ви представя и откъси от романа:

* Когато хората срещат трудности във връзката си, са склонни да хвърлят вината върху партньора. Виждат съвсем ясно, какво трябва да промени другият, за да може връзката да функционира, но им е много трудно да видят кое в тяхното собствено поведение предизвиква проблемите.

* Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.

Идеята е също така, да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота им.

* Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.

 * Най-доброто, най-точното и жестоко огледало са отношенията с партньора: това е единствената връзка, в която са отразени отблизо, се виждат моите най-лоши и най-добри черти.

* Да поемем отново отговорност за собствения си живот.

* „Осъзнавам“ е важна дума. Нека осъзнаем какво става с нас, нека му се отдадем. Така се запазва и изгражда връзката.

Средството за това е винаги едно и също: да осъзнаваме, да се концентрираме. Само ако сме наясно с истинската си същност, можем да се справяме с трудни ситуации.

 * Да си влюбен – означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията.

Влюбването не е споделено чувство, защото все още не съществува субектът , когото може да се споделя.

Влюбването е необяснима и почти неизбежна лудост – то всъщност представлява състояние на безразсъдно разстройство, придружено от маниакална екзалтация.

За разлика от него, любовта е разумна, но и трудоемка. Тя е по-трайна, не толкова бурна, но трябва да се полагат много усилия, за да се запази.

* Ако мисля, че не притежавам нищо от това, което ме дразни у другия, усилието се изразява в това да открия какво аз влагам от собствената си същност, защото, ако не давам нищо от себе си, то няма да ме дразни.

* Много е болезнено да се нуждаем и да не получаваме онова, от което имаме нужда, и това е основният проблем. Никой не иска да изпита болката от това да се нуждае от нещо и да го няма. И все пак тази болка е единственият изход, който би ни отвел към откриването на истинските ни потребности. Само ако ги открия, ще мога (след това!) да ги удовлетворя. Защото, ако се съпротивляваме срещу чувството на уязвимост, ставаме сме по-закоравели и се отдалечаваме от възможността да открием от какво се нуждаем.

* Да съм жива означава да съм в постоянно движение: това, което не мога да направя, е да искам да направлявам тази промяна.

* Нито при двойката, нито при индивидите съществува закон, който да определя кое е по-добро. Най-доброто винаги е човек да бъде такъв, какъвто е.