Етикети


ДЕЯН ДИМИТРОВ - ДОБРИЧКИ ПОЕТ

 ДЕЯН ДИМИТРОВ - ПОЕТ , ДОБРИЧ

Вчера – петъчната вечер на 16 август във фоайето на концертната зала на читалище „Йордан Йовков”  се проведе музикално-поетично представяне на най-добрите стихотворения на добричкия поет-музикант Деян Димитров.
Под акомпанимента на неговата китара поетът Сашо Серафимов и добричкия актьор Валентин Андреев изпълниха вълнуващата поезия на Деян.
Концертната зала се изпълни с прекрасната класическа музика на Шопен, Григ, Дебюси в изпълнение на пиано от сина на поета Йордан Йорданов.

Последва и виртуозно изпълнение на част от най-прекрасните български песни от поета Диян Димитров, в съпровод музиката на неговата китара.

Литературният критик Драгомил Георгиев, както винаги ни запозна с творческия и духовен портрет на поета.

Деян Димитров е роден на 5 февруари 1955 г. в с. Красен, Добричко. Завършил е техникум по механо-техника М. В. Ломоносов. Настояща професия – пчелар, музикант, певец и поет.
Издадена стихосбирка „ЗАРЕЖДАНЕ С ЛЮБОВ”, която понастоящем е второ преработено издание.

    © Николай Тодоров Пеняшки-Плашков
Аrt-liter-info-news.dobrich
–––––––––––––––––––––-

СТИХОВЕ

ЗА ДА ЖИВЕЕМ, ДОСТАТЪЧНО Е СЛЪНЦЕТО,

На Диоген бъчвата,
И земята със своите щедрости.
Нашата бъчва е апартамента,
Топла вода, отопление…
Слънцето си е същото,
И земята си е щедра.
Само разпръскваме
Онова, което е събрала,
За да я накараме да дава,
Повече отколкото изяждаме.

Диоген как е живял,
Не съм видял.
Зная само
Как живее моят дядо.
Ще кажа определено –
Той по- малко се самоунищожава,
По – спокоен, по – уравновесен е.
Край него и аз се успокоявам.
Той е Диоген;
Не се интересува как живея,
Гуляя ли, обичам ли кафе,
Какво работя,
С жените как съм
И така нататък.
Пита ме само дали съм добре.
Струва си човек да се замисли
Над тая проста философия

….

ТИ И ТВОЯТ ТЕФТЕР.

Ти, човекът за никъде.
Разпокъсан, безсилен, недодялан.
Твоят тефтер с разредените листи.
Протрит по ръбовете
От дългото носене.
Ти, който търсиш светлината
На своето щастие.
Предела на истината.
Твоят тефтер,
С една милионна част
От думите написани

На коляно в окопа на делника.
Ти, с толкова бръчки
По трънливото минало,
Прояден от честата болка,
Неспокоен, без поза, без патос,
Мълчаливо улавящ смисъла.
Твоят тефтер
С няколко написани стиха.
Истински, наляти от музика, живи.
Ти и твоят тефтер
От дъното на бездната ще
Изплуват.