Етикети


автор: ДЕЯН ДИМИТРОВ

Ти, човекът за никъде.
Разпокъсан, безсилен, недодялан.
Твоят тефтер с разредените листи.
Протрит по ръбовете
От дългото носене.
Ти, който търсиш светлината
На своето щастие.
Предела на истината.
Твоят тефтер,
С една милионна част
От думите написани

На коляно в окопа на делника.
Ти, с толкова бръчки
По трънливото минало,
Прояден от честата болка,
Неспокоен, без поза, без патос,
Мълчаливо улавящ смисъла.
Твоят тефтер
С няколко написани стиха.
Истински, наляти от музика, живи.
Ти и твоят тефтер
От дъното на бездната ще
Изплуват.