Анализ на „Един убит“ от Дебелянов

Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Стихотворението е открито от Георги Райчев и е публикувано за първи път в „Стихотворения“, 1920 г.

*************************

Това стихотворение е открито след смъртта на Дебелянов.
В стихотворението лирическият герой не е вече никому враг. Самото заглавие подсказва, че убитият не е конкретен човек.
Разсъждава се върху възможността за предстоящата смърт –  да бъде убит или да убива. В случая  каквото определи съдбата.
Той не е самотен човек, а и неговите размисли са далече от помпозността и възгласите, и прави оценка  на победата.
Налице са философските разсъждения:

Убитият може да бъде враг, подкрепящ  прийомите и законите на войната, но и най – обикновен човек, за когото може да се скърби или да се издигне паметник в негова чест.

Контекстът засвидетелства съпротивата на лирическия срещу войната, но и подчиняването на нейните закони.
Както в това стихотворение, така и във военната поезия Дебелянов отразява своята хуманна позиция и протестта си срещу войната, като средство за унищожение на хиляди човешки същества.
Стихотворението „ Един убит” на Дебелянов напомня на очерка на Йовков „ При Одрин”.

©  автор: Николай Пеняшки – Плашков