ЩРИХ ЗА МАГИЯТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО


Словото е възпроизводство на човешката мисъл относно дадено виждане, отношение и намерение, емоционално настроение, което информира за желанието, възможностите и даденостите на конкретната личност за използване на таланта, знанията и практическите умения относно решаването и създаването на конкретен продукт и намерения, както в обществена, така и лична полза.
Значителна част от хората биха задали въпроса; какво всъщност представлява словото. Отговорът може да бъде различен в зависимост от каква гледна точка ще пристъпим към него – психологическа, научна, философска и религиозна. Но ако тези гледни точки се обединят, приемаме че Словото се явява „мостът“ към човешката изначална същност. Магията на словото се състои в неговата многовариантност и многозначност. Осмислянето на магията на човешкото слово дава възможността на неговия автор да се докосне до сърцето и душата на човека (слушател или читател), и да разгадае неговата тайна.
Магията на словото притежава силата да разплита човешката същност в различни посоки и в дълбочина.
Не бива да забравяме, че всички ние сме рожба на природата и принадлежим на световната галактика, и живеем в ритъм и тон със вселената.
Магията и силата на словото ни предизвиква, и принуждава понякога да плачем, да се разделяме с другия до себе си, събираме, радваме, обичаме, да мразим, гневим, и да се сплотяваме.
Качественото слово с неговата многовариантност, многофункционалност е магическо лекарство, което може да излекува „болните хора“ по света със своята любов, доброта и доверие, в името на бъдещето на човечеството. А за да се случи това се изисква доверие, убеденост и вяра в магическата сила на думите. За да се осъществи тази магия и убедителност на красноречието е необходимо ако е в диалог с друго слово. А това поражда сливане (обединяване) на отдалечени една от друга две различни страни. Този процес на сближаване води да откриване на еднаквото (т.е. обединяващото), което е в противоречие на различията.
Не е лесно личността да притежава изискаността и магията на словото (красноречието); казано по друг начин ораторското изкуство (реторика). Необходимостта от това изкуство е свързана с осъзнаването и утвърждаването му обществено значима и ефективна форма за целенасочено въздействие върху човешката общност.
Важно е да се улови многообразието, богатството и дълбочината на човешките взаимоотношения, изживяването и осмислянето на битието, умението да се подреждат житейските проблеми, намиращи се в многообразен хаос.
Подреждането и развитието на нещата в живота определят смисъла на битието на всеки човек и откриват истината за качеството на житието. Това се дължи на мъдрите и умните хора – така наречените философи.
Един от тях е Сократ, който е един от най-колоритните древногръцки личности. Той е един от най-важните символи на западната философска традиция през периода (469 пр.н. е. – 399 пр. н. е.). С годините напред, той оставя писменото творчество. Предпочита живия разговор, така наречения диалог. Не напразно той се смята „баща“ на диалога. Имайки предвид това определение, ако читателят се интересува от истината, в стремежа за знания, ще срещне наименованието „Сократически диалог“; наречен още Сократов метод.
А за да се владее и води диалога с другата (отсрещната страна) с цел да бъде убедена в истината и правотата, се изисква да се владее изкуството на боравенето с думи. Именно силата на словото (думите), печелят сърцата на слушателите (читателите). Речта трябва да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена. Казано накратко е необходимо да се говори уместно и подходящо. Казаните думи са краен продукт на мисълта. Много важно да се използват подходящо избрани думи, за да бъде благозвучна речта.
Използването на евфонията (еуфонията,“благозвучието“) е характерно за най-добрите в ораторското изкуство.
Истинското слово (реториката) разкрива истината със своята убедителност и онова, което е Биващото, Битието.

––-
© автор: Николай Пеняшки – Плашков (защитени авторски права)
Добрич ; 16.08 2015 г.

Advertisements

ЗА ВАЖНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА


Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват, докато сме живи, и не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението, и толерантността.
Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя, а е изпълнен с трудности; камъни,тръни, дълбоки ями и какво ли още не…
Но не е само това.
Човек се учи още от утробата на майката, като бебе, и така – до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.” Самият той, заедно с Платон, полага основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “аз знам, че нищо не знам“ е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек, общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като „Добро“, „Справедливост“ и „Достойнство“.
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да се научи.
Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.
Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.
Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, загуби и т.н.; неща, които тестват душата.
В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., случки и ситуации, които определят нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. Но зависи от самите нас…. дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.
Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също проверяват и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник. Много важно е да не се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува и антагонизмът във всичките му проявления.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

© Николай Пеняшки – Плашков
21.11. 2012 Добрич

Щрих за четенето


Когато зачета една книга, първото нещо, което би ме впечатлило и предизвиква възприятията е заглавието, което пресъздава своеобразна картина във въображението ми, за да разбера идеята на автора, а това е само повърхностно усещане за творбата. Задължително трябва да  прочета определен брой страници, за да усетя, дали ще ме развълнува и обсеби.
Ако идеята не ми допада, или ако съм предубеден към него, в мен възникват мислите за поредната глупава книга.
А дали предубежденията /позитивни или негативни/, които се дължат на личностно познаване с конкретния автор, с когото се разбирам или не, трябва да са определяща оценка за неговото произведение. Има и моменти когато завистта при някои е определящ фактор, който отхвърля дадена книга, въпреки че заслужава да бъде прочетена.
Някои ще кажат, че такова отношение е чисто българско, но аз мисля, че то е човешко… Има го навсякъде по света.
За мен е изключително важно как е изграден сюжета на романа (примерно) и фабулата. От голямо значение до колко писателят е съумял да отрази многопластово живота на своите герои с техните позитивни и негативни настроения, и до каква степен ги е подложил под ярема на жестоката, и коварна действителност; и разбира се доколко съумяват авторовите герои да се преборят, и дали всеки от тях до каква степен оцелява, а някои може би не.
Почти същото зависи за повестите, но със значително по-голяма разлика.
Разказът е кратка повествователна епическа форма, която се характеризира с определен брой думи. При него (разказът) е важно за читателя, да разбере и усети, до каква степен писателят е съумял да осъществи безпрепятствено целия си замисъл. Важно е да се отбележи, че по време на прочита писателят разполага с душата на читателя. Един разказ е интересен, когато се базира на логическите умозаключения.
Говорейки за четенето, казано конкретно, става дума за подходящ избор на книга, която искам да прочета. Поради различната его-нагласа (начин на мислене, виждане, начин на оценка и т.н.), всеки от нас има правото на свобода – мисъл, слово, разбиране, емоционалност, подход, включително и правото на избор на книги за четене.
В съвременния век падна „желязната завеса“, която съществуваше преди тридесет години и не даваше достъп да се чете определена литература. А това е изключително важно, защото всяка прочетена книга; било роман, повест, разкази и т.н., ни дават знания, богат речник, които от своя страна, разкриват историческото и духовното богатство на народите, включително и красотата на флората и фауната на планетата „Земя“.

© автор: Николай Пеняшки

КРАТЪК ЩРИХ ЗА ЖИВОТА


Животът погледнат в истинската му същност от философски аспект, наистина е път, който трябва да се извърви от човека, /другите животни и растенията/.
В конкретния случай говоря за Човека. Той може да бъде разумен или не, на който след раждането и оформянето му, като осъзната и мислеща същност, е отредено да извърви своя път по начертаната пътека…
Но дали тази пътека (или път) е гладък, изпълнен с препятствия, трънлив, стръмен, наклонен, чист,
гнусен, първокласен, петокласен (ако има такъв… :), ) ; асфалтов или кален, никой не може да каже?!
Не е възможно винаги да се избегне гнусната мръсотия, която бих нарекъл смърдяща кал. Според мен чиста кал е тази, която не мирише.  🙂

© Николай Пеняшки – Плашков

ЩРИХ ЗА НЕВЪЗМОЖНАТА ЧЕРНИЛКА В ЖИВОТА


Животът погледнат в истинската му същност от философски аспект, наистина е път, който трябва да се извърви от човека, /другите животни и растенията/.
В конкретния случай говоря за Човека. Той може да бъде разумен или не, на който след раждането и оформянето му, като осъзната и мислеща същност, е отредено да извърви своя път по начертаната пътека…
Но дали тази пътека (или път) е гладък, изпълнен с препятствия, трънлив, стръмен, наклонен, чист,
гнусен, първокласен, петокласен (ако има такъв… :), ) ; асфалтов или кален, никой не може да каже?!
Не е възможно винаги да се избегне гнусната мръсотия, която бих нарекъл смърдяща кал. Според мен чиста кал е тази, която не мирише.

ЗА КОМПРОМИСИТЕ


   Компромисите, които правим спрямо себе си, не винаги ни довеждат до желаните от нас качествени (или положителни) резултати, а често ни се случва да не се чувстваме, или да не се чувстваме комфортно. Същото важи за новоизбраното от нас място, което може да ни се струва подходящо или неподходящо.
Компромис може да си създадем относно избора за закупуване на конкретна дреха, костюм, обувки, ако нямаме такива, с цел моментна промяна на нашата визия относно конкретен момент, т.е. работна среща, среща с красива жена или други случаи изискващи конкретната промяна. Тук отварям скобата; компромис при избора на подходящия за конкретните моменти парфюм. Но съществува и много важен апостроф под формата на въпрос.
„Имаме ли необходимата финансова стабилност, за да си позволим да удовлетворим съответните наши желания, капризи, естествено и компромисите, които искаме да удовлетворим?“
За мъжете е много важно, ако им предстои среща с дамата на сърцето, да знаят кои са любимите и цветя, любимият пюрфюм или пък предпочитания златен пръстен с подходящия камък.
Драги мъже, тук се обръщам към Вас; с жените компромиси не бива! Ще ни го натякват цял живот и ще ни го изкарат много яко.
За жените; и при тях не е лесно.
Драги жени всички знаем, че сте изключително капризни в доста отношения, а също така честолюбиви, а то е много важно и трябва да бъде така, но и изключително нараними.
Така, че драги мъже внимавайте с отношението и изразните средства с които боравите при общуването с нежния пол.
Обръщам се и към жените. Всяка от Вас предполагам, че познава много или до някаква степен мъжът пленил нейното сърце и цялата и същност. Слушала е нежните любовни слова, естествено и любовните стихове на значими български и чужди майстори на любовната поезия, или пък свои, ако му се отдава любовната поезия.
Мъжкото самочувствие се характеризира с доброто състояние на духа и увереност в собствените дейности и способности.
Основен фактор, който оказва влияние върху самочувствието на мъжете, са професионалните успехи, натрупаните финанси и разбира се одобрението от нежния пол.
Драги жени, помислете много добре, преди да нараните мъжкото самочувствие. Ще има неприятни и болезнени гръмотевици. Все едно, че Вас са наранили. 🙂 Това вече не компромис! 🙂
––––
автор: Николай Пеняшки – Плашков

ЩРИХ ЗА ПОЗНАНИЕТО И ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ


Интересът и познанието за историята на античната култура, изкуство и литература като начин на виждане и мислене на процесите, нещата, човека и обществото е изключително важно.
Именно това познание оформя, определя и надгражда иновационното мислене, което от своя страна дава базата за еволюцинното развитие в по-нови времена.
В случая се изгражда не само широка обща култура, която е определяща за развитието на личността, но и подпомага за оформянето на по-широк кръгозор, и по-различен поглед към съществуващите явления и процеси с цел сравняване и изследване.
Например: сравнението и изследването на египетското изкуство като контрапункт на изкуството на древна Гърция.
В египетското изкуство липсва обемност и движение.
Другото което е; връзката с философските идеи за движението: Хераклит и Елейската школа.
Не напразно римски философи и оратори са добивали своите познания и красотата на словото си от древните гърци.
Смисълът на историческото културно развитие е многопластов: история – култура – обща онтологична същност – толерантност – разбиране – философия. Не бива да забравяме и отношенията : общество – природа, семейна среда – общество.
Тук възниква идеята за най-важната ценност; „Човечността” / хуманизмът / еквивалентна на „достойнството”.
Оформя се връзката между културното и научно развитие, която от само себе си дава отпечатъка от изяществото на творчеството, словото: античен – съвременен свят.

© Николай Пеняшки – Плашков

ЩРИХ ЗА ОТКРОВЕНОСТТА


Откровеността е неподправеност в съжденията и изразяване за истинската същност на нещата, ситуациите, поведението, качеството да даден продукт, и произведение на конкретна личност.
Целта за откровеността в конкретния диалог е разкриване на истината, стига да бъде пожелана от другата страна.
В случая говорим за мнение и искреност относно конкретиката.
Често се стига до парадокса, дали е необходимо човек да бъде неподправен с поведението си, или най-често с яснотата на словото  да докаже на другия, дали е постъпил правилно, или пък да сподели възхищението си.
Ако в конкретен диалог се изразят тези мнения, някои от участниците в него биха си помислили, че изказващия е  антагонист, или ласкател.
Откровеността винаги е насочена към определени персонажи; роднини, близки, приятели, познати или непознати. Всеки би я приел различно (позитивно, негативно или с озлобление).

Така, че вероятността човек да бъде откровен (искрен) към определен персонаж, чийто характер и поведение не познава, може да спечели благоволение, приятелство, симпатия, но може да спечели негативизъм, омраза, дори и да си изпати.

© Николай Пеняшки – Плашков

Философски поетично – прозаичен щрих за рамносметката…


Животът е не само красив и романтичен.
Изпълнен е с борба по пътеката на нашата съдба,  за откриването на нашето „Аз“   и утвърждаването на едноличната ни същност. Често в  живота сърцето ни се бунтува и дава заповед за атака на нашите мисли,  и разбира се има равнозначно отражение в чувствата ни, които пораждат нашите действия.
Всичко това дава смисъл в житейския ни път и се явява като личностно отражение  със своите нюанси  във  времето,  и  обществото.
Не само, че е необходимо, но е  и задължително  личността да прави равносметка от изминалия път,  изживяните моменти, и пропуснатите  възможности.
Именно в това е смисълът на човешкият живот.
***
Вървя по пътеката на съдбата,

а мислите се разпиляват като листи.
А сърцето – готово за борбата
по поля широки, даже и гористи.

Дори чувства се вълнуват
като морските талази
и бреговете атакуват.
Не, те не са джамбази!
©  автор: Николай Пеняшки – Плашков


Щрих за човешкия характер


Човекът е създаден на този свят, не само да извърви трънливия път, който му е отреден, но и да търси, и намери смисъла на своето съществуване – независимо какво ще бъде /в охолство или нищета/.
Винаги всеки един от нас има своите виждания, знания, привички и т.н., които оформят неговото „его“, което от своя страна определя неговия характер.
Човешките характери се изразяват и проявяват в много тънка и чувствителна хармония между „категориалната модалност“ и „реактивната модалност“.
Човек може да осъзнае съществуването си, само когато открие възможностите си, които са резултат на натрупани знания съчетани с опита и пак не може да твърди със сигурност за смисъла на Житието си.
Причината е в стремежа към съвършенство, което е също на индивидуален принцип, базиращ се на волята.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков