В прегръдка сърцето ти пулсира


В тихата и сребриста нощ
заспиваш под звуците на щурците.
Обзета от спокойния си сън
сънуваш неговата нежност.
Дъхът за секунди спира.
А сетне усетила на рози елексира,
в прегръдка сърцето ти пулсира.

© автор: Николай Пеняшки – Плашков
5.04. 2015 г.
Добрич

 

Advertisements

ЛЮБОВТА Е СВЯТА


Любовта е свята.
Тя е полет на мечтата,
да те имам и обичам.
Любовта е свободата.
Тя е устрем и живот.
Тя е пламъка дълбок.
Тя доказва
силите ми чувства.

 

© еавтор: Николай Пняшки-Плашков

 

Знам, че чакаш…


Знам, че чакаш…,
в нощ дъждоносна,
застанала
до прозореца затворен
с поглед към мрачното небе.
Гръмотевица разтриса
потискащата тишина.
Светкавицата
за себе си напомни.
Следва дъжд пороен.
Дори прозорците
плачат с едри сълзи.
Далеко съм от теб…
Знам, че тъжиш за мен.
И ти ми липсваш;
твоят чар,
очите – езера дълбоки,
ухаещата кожа
и топлите ти длани,
с които приспиваш
нашите деца.
Не плачи,
ще се върна
и ще прогоня
болката, потиснала
сърцето нежно.
Твоят лик
е нераздèлен с мен.
Чакай ме!
Прибирам се у дома.

…..
© Николай Пеняшки – Плашков
20.06. 2014 г. ; Добрич

ЛЮБОВЕН МИГ


Приклекнал до теб,
целувам ръцете ти
кадифено нежни.

*
Устни непокорни
сърцето ми целуват
с любовна тръпка.

*
Детска невинност
се роди в твоето сърце
и ме покори.

*
Не издържах
на горещата любов.
Разцелувах те.

.
© Николай Пеняшки – Плашков
30/07/2013

 

За старостта


Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.

Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми, жестоко ме оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са като лято –
нежен полъх в тялото повее.
Едно – единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живее.

.

© НиколайПеняшки – Плашков

8 март, 2011

За свободата


Живях по неписани закони,
и не се страхувах
да плувам срещу течения
и водовъртежи.
Свободен съм,
но свободата,
не винаги е свобода,
а е правото на избор,
и ако съм роден с късмет.
А воден от копнежа за свободата
ще поема по неписаните правила.

.
© Николай Пеняшки – Плашков
4.04. 2009 г.

 

Необходима е равносметка


Трябва да сложа край на шибания си живот.
Но това не означава, че трябва да умирам.
Необходима е рамносметка…

***
© Николай Пеняшки – Плашков
16 юли 2013;  Добрич

 

 

Често виждам драми


Народът бе изтласкан и притиснат,
на гибел тежка, нетърпима;
подложен на мъки и тежки драми –
на екзистенциалност недопустима.
В много къщи стават драми,
а те са жестоки и коварни.
В животът тежък
и изпълнен с измами,
убиват човешкото в човека.
С болка в сърцето
ставам съпричастен,
и в таз реалност дива
не бих допуснал и позволил
човешкото в Човека
да се убива!

© Николай Пеняшки – Плашков
Стихотворението е включено в престоящата ми  „За живота и изкуството“.

 

ЛЮБОВТА


В безкрайните
сребролунни нощи
под звездите нежно-искрящи,
стоях самотен
в топлата вечер.
Откъснат
от семейство и дом;
от приятели,
роднини,
от всяка омраза,
от пошлост,
и поквара,
с чувства горещи,
но с непримиримост
ще чакам
САМО НЕЯ –
ЛЮБОВТА!

 

 

НАПРАВО МЕ РАЗБИ…


Направо ме разби
с твойто стихотворство.
Във всеки стих веселби,
а в душата смехотворство.
Тук е тясно, но не ми е ясно,
къде е мойта нежна муза,
да целуне мойта груба буза.

………..
© Николай Пеняшки – Плашков

 

Душата ми гори…


Където и да си, пак ще те открия!
Дори и в адска тъмнина.
От Аполон ще взема светлина
и пак ще те открия! Знам!

Душата ми гори…

Тя е като любовта,
боли…,
но вярата и нежността окриля,
дори и нощите в дни превръща.

 

СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ


Аз те обичам.
Ти ме обичаш.
До края на дните си
в трудните моменти,
дори и да се скараме;
аз ще съм с теб!
Ти си с мен
и ще бъдем заедно
с любовта си!

© автор: Николай Пеняшки – Плашков

 

ЕДИН ДЪХ ЖИВОТ…


Имаш единствен  дъх живот.
Имаш шанса да го изживееш.
Но той не ти е деспот.
Трябва с него да се гордееш! 

© Николай Пеняшки – Плашов

 

НАТЮРМОРТ


НАТЮРМОРТ

Той е
с четката в ръка,
а мислите подредени
се отразяват
върху платното.
Той мълчи,
дори от
безмълвната ръка
красотата проговаря.
……
© Николай Пеняшки – Плашков

СЪНОВИДЕНИЯ


1.
Кой ли тук,
ще почука!

Кой ли тук
в съня ми влиза?

Кой ли тук
отминава?

Ти ли?

2.
За сетен път
идваш ти.
За сетен път
на кръстопътя
застанала сама,
чакаш любовта.
Ще дойде ли?

За първи път!

3.
Горя по теб любима.
Строя въздушни кули.
Душата ми ранена
е в жал безкрайна.
На самотен остров
жестоко е скована.

Как искам да живея –
и ето – още дишам!

4.
Дъхът на младостта
запали огън.
Дъхът на старостта
раздуха есенните листи.
…..
©
Николай Пеняшки – Плашков

 

 

 

ТОВА СИ ТИ…


Това си ти,
едно прекрасно цвете.
Очите ти,
светещи звезди.

Дъхът ти свеж
като утро, след пороен дъжд.
Кипи в мен копнеж,
да целуна нежните ти устни.

Зажадняла в мен душата
за любовта ти, тъй гореща.
Страстта в теб не спира
и прогони в мен тъгата.
…….
23. 01. 2013 г. © Николай Пеняшки – Плашков

ЗА ИСТОРИЯТА СЛАВНА…


В камъка студен
хилядолетия са скрити.
И в този ден прекрасен
камъка с длето дълбая.
А той ми отговаря
за историята славна,
за плоските си братя
със знаци от векове дълбани.
Откривам ги с дни наред,
на десетки метри под земята.
И говорят те
за историята ни славна…
…….
© Н.Пеняшки – Плашков

 

ЛЯТО


Дойде дългоочакваното лято,
съпроводено от сестра си пролетта.
Цъфнаха цветя по гори и полета –
въздухът ухае на парфюм от вси цветя.

Птици лекокрили весело летят
и пчелички работливи весело жужат.
Над полята слънцето се смее
и летните култури весело пече.

Николай Пеняшки
11.06.2013 Добрич
12.00 ч.

ГОРЕЩА ЛЮБОВ


Зимата студена
скова в лед
горската дъбрава.
Усещам как силният
вятър засвири
своето соло,
съпровождащо
музиката от клоните.
Въпреки това
не усещам студа.
Прегръщам те, скъпа.
Обсипвам те с целувки.
Разтривам ръцете ти.
Завивам те с кожуха,
за да те стопля.
Но любовта бе по-гореща.
Усетих я,
понеже ме целуна.

Н. Пеняшки – Плашков
10.06. 2013

ВЕНЕЦ ОТ РОЗИ


Изплетох ти венец от рози.
Прегърнах те и с целувка те дарих.
Поставих цветната украса
на твоята дивна коса.

Сега си с мен,
целувайки нежната ти кожа,
и в този момент съдбовен
любовта си ще предложа.

 –
© Николай Пеняшки – Плашков