Тед Хюз и Ейдриън Мичъл


Ще ви пусна няколко техни стихотворения в оригинал и превод на български. Мисля, че преводите ги няма в мрежата.
___

Тед Хюз

Акробати

Сред въжета и мрак под прожекторите
те блещукат над нас като сребърни
(в тишината трапецът се люшва)
и небрежно увисват от купола
над очите, разтворили пропасти,
по-дълбоки от пода, изхвърлят се
срещу нищото, сграбчват, извръщат се,
завъртени за миг безпогрешно
покрай оси, каквито се срещат
само в точната геометрия.

В онемялото множество долу
всички смятат това за вълшебство –
ужасяващо салтомортале
(и в ума си не бихме го дръзнали!)
тялом срещу пространството, полет
на гибон, на ликуваща птица,
пряко всяка заседнала вяра,
с лекота, със незримо изящество –
по-свободен, по-сигурен свят
трийсет метра почти над земята.

И под арката на акробатите
всички зрители, впити в седалките,
имитиращи туй дръзновение
във сърцата си, губят увереност
на плътта си в нехайната гордост,
в твърдостта на земята, понесли
нейде в себе си риска на скока
без летежа, додето уплахата
се снизява и хуква да бяга
вън от тях на ръце и колене.

Акробатите профучават
над вековната земна инерция,
отстъпленията на волята,
тъпотата на сляпата плът –
на съня във сияйната орбита,
победили и мъка, и бдение,
и молитва, и дългите опити
на страхливото тяло да скъса
свойта хватка в седалката тръпнеща
и да литне така нависоко.

1960
превод: Александър Шурбанов

Ted Hughes

The Jaguar

The apes yawn and adore their fleas in the sun.
The parrots shriek as if they were on fire, or strut
Like cheap tarts to attract the stroller with the nut.
Fatigues with indolence, tiger and lion.

Lie still as the sun. The boa constrictor’s coil
Is a fossil. Cage after cage seems empty, or
Stinks of sleepers from the breathing straw.
It might be painted on a nursery wall.

But who runs like the rest past these arrives
At a cage where the crowd stands, stares, mesmerized,
As a child at a dream, at a jaguar hurrying enraged
Through prison darkness after the drills of his eyes

On a short fierce fuse. Not in boredom –
The eye satisfied to be blind in fire,
By the bang of blood in the brain deaf the ear –
He spins from the bars, but there’s no cage to him

More than to the visionary his cell:
His stride is wildernesses of freedom:
The world rolls under the long thrust of his heel.
Over the cage floor the horizons come.

Тед Хюз

Ягуар

Маймуните се пощят най-благоговейно,
а папагалите като че ли ги пърлят.
Така крещят, додето орех им подхвърлят.
Отпаднали от пленичеството бездейно,

лежат лъвът и тигърът – залязващи слънца.
Виси боата като вкаменена гледка.
Вони на спящи сламата на всяка клетка –
като рисунка безобидна в стая за деца.

Но който мине по-нататък, ще намери
тълпа като дете сънуващо – с дъх притаен –
хипнотизирана. Там ягуарът разярен
снове през мрака зад заключените двери

след погледа си разискрен. Не от досада!
С очи, от пламъците жарки ослепели,
с уши, от танца на кръвта му оглушели,
той все се блъска във желязната преграда –

мечтателите клетките си не усещат.
В походката му е ширта на свободата,
под дългите му стъпки се върти земята
и в клетката му хоризонтите се срещат.

превод: Александър Шурбанов

Adrian Mitchell

To Whom It May Concern

I was run over by the truth one day.
Ever since the accident I’ve walked this way
So stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

Heard the alarm clock screaming with pain,
Couldn’t find myself so I went back to sleep again
So fill my ears with silver
Stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

Every time I shut my eyes all I see is flames.
Made a marble phone book and I carved out all the names
So coat my eyes with butter
Fill my ears with silver
Stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

I smell something burning, hope it’s just my brains.
They’re only dropping peppermints and daisy-chains
So stuff my nose with garlic
Coat my eyes with butter
Fill my ears with silver
Stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

Where were you at the time of the crime?
Down by the Cenotaph drinking slime
So chain my tongue with whisky
Stuff my nose with garlic
Coat my eyes with butter
Fill my ears with silver
Stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

You put your bombers in, you put your conscience out,
You take the human being and you twist it all about
So scrub my skin with women
Chain my tongue with whisky
Stuff my nose with garlic
Coat my eyes with butter
Fill my ears with silver
Stick my legs in plaster
Tell me lies about Vietnam.

Ейдриън Мичъл

За всеки, когото това засяга

Един ден истината ме прегази и ме смачка
и оттогава винаги вървя с такава крачка.
Затуй краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Чух как будилникът до мен от болка се разплака,
но не намерих себе си и пак заспах във мрака.
Затуй ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Затворя ли очи, навред аз виждам адски пламък.
Вдълбал съм всички имена в адресника от камък.
Затуй очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Мирише на горяло – ах, дано е само тоя
мой мозък, пълен с маргаритки, с мента и със соя.
Затуй носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Где бяхте вий по време на престъплението?
На Кенотафа – в тинята на поколението.*
Затуй езика ми с уиски оковете,
носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Вий бомби носите навред, а съвестта си – никъде.
Вий изкривявате човека, както си поискате.
Затуй натрийте кожата ми със жени,
езика ми с уиски оковете,
носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

превод: Александър Шурбанов

* Кенотафът е паметник на англичаните, загинали през Първата световна война. Ежегодните поклонения пред него се възприемат от младите като реакционна националистическа традиция. – Бел. прев.

Adrian Mitchell

I like dancers who stamp.
Elegance
Is for certain trees, some birds,
Expensive duchesses, expensive whores,
Elegance, it’s a small thing
Useful to minor poets and minor footballers.
But big dancers, they stamp and they stamp fast.
Trying to keep their balance on the globe.
Stamp, to make sure earth’s still there,
Stamp, so the earth knows they’re dancing.
Oh the music puffs and bangs along beside them
And the dancers sweat, they like sweating
As the lovely drops slide down their scarlet skin
Or shake off into the air
Like notes of music.
I like dancers, like you, who sweat and stamp
And crack the ceiling when they jump.


Ейдриън Мичъл

Аз обичам танцьори, които тропат.
Изтънчеността
подхожда на известни дървета, на някои птици,
на скъпи дукеси, на скъпи уличници.
Изтънчеността – тя е дребничко нещо,
необходимо на второразредните поети
и второразредните футболисти.
Но големите танцьори тропат, тропат буйно,
мъчейки се да запазят равновесието си на земното кълбо.
Тропат, за да бъдат сигурни, че то е още там,
тропат, за да му покажат, че танцуват.
Музиката пъшка и трещи край тях
и танцьорите са потни – те обичат да се потни.
Прелестните капки се търкалят по червената им кожа,
пръсват се във въздуха
като ноти на музика.
Аз обичам танцьори като теб, които се потят и тропат
и пропукват тавана, когато скочат.

превод: Александър Шурбанов

Един убит


ДИМЧО  ДЕБЕЛЯНОВ

Той не ни е вече враг –
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.

Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.

И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.

Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?

Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?

Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?

И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? –
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Стихотворението е открито от Георги Райчев и е публикувано за първи път в „Стихотворения“, 1920 г.

Невярната съпруга – Федерико Гарсия Лорка


Аз я отведох на реката;
бях сигурен, че е девойка,
ала тя имала си мъж.
Бе през нощта на Свети Яков
и с дълги уговорки стана.
Фенерите се загасиха
и се разпалиха щурците.
Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, храсти и тръстики,
коравият й ток изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз – ремъка със пистолета.
Тя – свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори в подобен блясък
дори кристалът под луната.
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме.
Аз като мъж не ще повторя
това, което тя ми каза,
защото моят ясен разум
ме учи предпазлив да бъда.
Изцапана от кал и ласки,
аз я отведох на реката.
А кремовете с дълги саби
се биеха под злия вятър.
Държах се както подобава
на всеки циганин достоен.
Дарих я на раздяла щедро
с красива кошница от слама
и не склоних да я залюбя,
защото имаше си мъж,
а каза ми, че е девойка,
кога я водех към реката.

Стиховете на Евтим Евтимов вдъхновяват…


Ти си любовта

Ти си любовта

Евтим Евтимов е поет, създал едни от най-нежните стихове за любовта.
*****

Стихосбирката на големия български поет Евтим Евтимов – “Ти си любовта”, съдържа 137 от най – хубавите любовни стихове и диск с 22 любими български песни.

В книгата с луксозна подвързия и стилни цветни илюстрации, издателска къща “Персей” е събрала едни от най-вдъхновените химни за любовта на поета, родили и стотици песни, някои от които са се превърнали във вечна класика в българската популярна музика.

Веселин Маринов, Георги Христов, Камелия Тодорова, Панайот Панайотов, Райко Кирилов, дует “Шик”, дует “Ритон”, “Щурците”, “Тангра” са част от музикантите, чийто песни по стихове на Евтим Евтимов са влючени в компактдиска към “Ти си любовта”.

Евтим Евтимов е поет, създал едни от най-нежните стихове за любовта в българската поезия. Изпълнени с нестихваща жажда за обич, те вдъхновяват вече няколко поколения читатели. Затова не е случайно, че поезията на Евтим Евтимов е родила стотици песни, някои от които са непреходна класика в българската музика.

Евтим Евтимов – биография и произведения


Евтим Евтимов
Евтим Евтимов

Евтим Евтимов

Евтим Михалушев Евтимов е роден на 28 октомври 1933 в Петрич. Завършва Института за начални учители в родния си град през 1952 г. Учителства 10 г. в родния си край. Програмен ръководител на радиото в Петрич и пограничния район (1955-58, 1960-62), секретар на градското читалище (1962-65). Завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“   (1966-84), заместник главен редактор на списание „Пламък“ през 1966-75; главен редактор на вестник „Литературен фронт“ (1984 – април 1988, когато е уволнен). Главен редактор на списание „Родолюбие“ (1989-91).
Политическо-граждански, патриотични и любовно-изповедни са основните мотиви в поезията на Евтимов. Ранните му стихове репродуцират най-характерните теми и образи на времето чрез типичните изразни средства на социалистическия реализъм. Първото му стихотворение е отпечатано във в.“Пиринско дело“ през 1951 г.; от 1953 г. активно сътрудничи на периодичния печат. Болката за деформираното сакрално пространство на традицията, носталгичната привързаност към родния край и неговото героично минало, идеализираният детски спомен се преплитат с травиалността на актуалната за времето проблематика, с идеологичната еднозначност в интерпретацията на действителността. Историческите ретроспекции, притчовите архитипове, фолклорните стилизации, характерни за поетиката на Евтимов, най-често са подчинени на устойчиви идейно-тематични ядра. В по-късната му лирика патетиката е снижена от иронични нюанси; лозунговата монолитност е разколебана от засилената алегоричност, експресивността на изказа подсказва промяна на позицията. Подчертаната диалогичност се допълва от емоционално-психологическо вглъбяване и самоанализ, публицистичната сюжетност отстъпва пред екзистенциалните проблеми на съвременната личност. Любовта е основен елемент в поетичната ценностна система на Евтим Евтимов. Тя е пространство, в което най-цялостно и най-искрено се разкрива обремененият от съмнения и противоречия лиричен Аз. На все по-осезаемата самотност и мъчителните прозрения поетът противопоставя неутолимата жажда за обич. Класическата ритмична структура,  близостта до народнопесенната стилистика, успешнитеестрадни интерпретации определят популярността на любовната лирика на Евтимов.

СТИХОВЕ