ЛЮБОВТА


В безкрайните
сребролунни нощи
под звездите нежно-искрящи,
стоях самотен
в топлата вечер.
Откъснат
от семейство и дом;
от приятели,
роднини,
от всяка омраза,
от пошлост,
и поквара,
с чувства горещи,
но с непримиримост
ще чакам
САМО НЕЯ –
ЛЮБОВТА!

© Николай Пеняшки – Плашков

 

ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТА


Животът ме довя
на тази земя.
Животът
ми даде въздух и душа,
и млякото на мама.
Почувствах ласките
и безкрайните целувки.
Животът е прекрасен,
затова съм спътник,
и винаги ще го обичам.
Животът е свободен
и подари ми свободата.
Но струпват се моменти на съдбата,
които стягат като скоба моето сърце,
но не ще се предаде никога душата,
и ще продължа докрай борбата.

© Николай Пеняшки – Плашков

МИГОВЕ СТРАСТНИ


Притихва мигът,
когато докосваш лицето ми,
и неусетно
като от есенен вятър
листопадно отлитат мислите ми.

Бавно и жадно листата отпиват
от дълбоките есенни локви,
както мислите по теб зажадняли
за чувствата, в нежност потънали.

Мигове страстни
на любовта подвластни.


© Н. Пеняшки – Плашков

 

ЛЮБОВ И НЕЖНОСТ


По цели нощи
щурците свирят
своите песни.
А в слънчевата сутрин
любимата
с целувка ме събужда.
И в леглото
закуската и кафето
ми предлага.
Прекрасна сутрин
и влюбена жена.

Музикална нощ и сутрин,
искрящи в нежност и любов.

©  Н. Пеняшки – Плашков


Тревоги


Тревоги ли?
Те си имат своята посока
и търсят твоята утеха.
Знам, желаеш
да склоня глава
на твойто рамо
и да усетя
ароматния ти дъх.
А после да опитам
сочните ти устни.


Непубликувани стихотворения преди смъртта на Яворов


Недей ме нежно поглежда
Недей ме нежно поглежда,
не се усмихвай приветно –
напразно храниш надежда
да найдеш чувство ответно.
Дори и бога, богиня
за мене няма в небето –
отдавна скъпа светиня,
девойко, имам в сърцето…
И ти си млада, красива,
за обич страстна родена,
но тя… По нея отива
душата – вече пленена.
*****
ОБЛАЦИ

Черни облаци! Небето
не мрачете;
зли предчувствия! Сърцето
не мъчете.
Облаците… Ето духа
вихър бесен;
от предчувствия -разтуха
в скучна песен!…
* * * * *
СИЗИФ

По случай известното, настанало напоследък у нас народно вълнение.
Внимание, безгрижни! О, глупави деца,
барут с главня гореща без страх недейте рови!
Защто… гръм ще спука изплашени сърца
и пламък ще ви лъхне, и дим ще ви изтрови…
Най-здравата верига Вулкан да изкове,
свържете великана и – пак го не дразнете:
повий ли той – разсърден – стомана-членове,
верига ще се найде на нас по вратовете.
До кост засегна ножът и – ето страшен рев!
Народ от болка пъшка-не морски шум сте чули..
А страшни са устата на зиналия гнев –
тях планини олово не може ги затули…
Народ – Сизиф! И той осъден да страдай
в подземието мрачно на слепота духовна
и да търкаля камък – страдание без край –
огромен, тежък камък, по урвата световна.
И пот и кръв облива измъчено тело
и клетникът полека към върха приближава,
а там почивка сладка… Но камък – вечно зло
от адски сили тласкан, назад се провалява.
Тъй вечно продължава.
Жестоки богове,
днес малко ли титанът – наказан – в мъки тъне?
Защо на пътя негов ви злобата зове
да стелете там още и кремъци, и тръне?
А може би да щете – отчаен – мъченик
под камъка падающ главата си да сложи –
премазан – да замлъкне? Че от всегдашен вик,
от стон, от грохот вечен сънят ви се тревожи?
Пазете се! И вижте… Не знаете ли страх?
Сизиф скала подига? – Къде ли ще помери?
И, ако той я метне, Олимп ще рухне в прах,
от тътен чак небето над нас ще затрепери…
* * * * *

НЕВИННОСТ  СВЯТА

Невинност свята – орхидея
на звездни самоти…
Иди, мечта, иди при нея, –
идете, хиляди мечти!
И нека в нейната обител
най-смелата от вас
замести ангела-хранител:
да бди тревожно всеки час.
И там – смирени монахини
с наведени очи –
богослужете дни, години:
сред благовонност и мечти…
Иди, мечта – мечти, носете
сняг – лилии в ръце…
На макът кървав цветовете
остават в моето сърце!
* * * * *

ВИТОША  ЕСЕН

Ден от пролет. Шир зелена,
ей я – дъха съживена, –
топла влага се струи;
а унесено студена
димна Витоша стои.
Лъснало се снежно теме;
по-надолу облак дреме –
тежка мисъл на чело…
Или спомен?… Толкоз време –
и какво не е било!.
* * * * *

НАЙ ПОСЛЕ  ПАК  Я  СРЕЩНАХ

Най-после пак я срещнах, след толкова години
видях я пак,
но в погледа и хладен напразно поглед впивах –
напразно нещо дирех… в непроницаем мрак.
И аз останах хладен; и аз си бях спокоен
кога в гърди –
като в светиня скъпа – все нейний образ носех
и верен й останах в сполуки и беди…
По-друга аз я знаех, кога животът още
не бе успял
душата й да грабне… Тогаз тя беше ангел
случайно на земята от рая прилетял…
Къде е оня поглед открит и лъчезарен,
къде го веч?
А благата усмивка – всегда привет дишаща
и кратката оная кат песен сладка реч?…
Светът ще я похвали – за него тя е днеска!
Ала за мен –
за мене тя е вече изгубена навеки,
за мене тя е в гроба – в дълбокий гроб студен…
* * * * * *

МОЯТА  ИЗПОВЕД

От ранни утрини зори
почнах и ви учих –
как се люби, как се пей –
как пълно се живей.
До сетни вечерни зари
сам се не научих!
Много любих, много пях…
Как малко аз живях!
* * * * *

НЕЙ
Н.Ч.
Не би… Преди да сети затихнал урагана
на страстите мятежни в страдалчески гърди,
преди да си отдъхна… О, съдбо, не остана,
не остана сила – ти, черна, победи. –
На път – и тя тогава… Да имах и гранита –
за воля да го имах, ще бъда поразен.
Треперя малодушно. Стене душа разбита.
И – първо е – проклинам рождения си ден.
По-леко инак беше – невиждана, нечута,
възлюбена мечтице на моите мечти!
Но ето те пред мене. В последната минута –
за радост ли да чуеш последното – прости?
И няма аз да слагам главица за почивка
на рамо тъй надеждно – когато натежней…
И няма нивга вече тъй хубава усмивка
за мене, като слънце, през тъжни дни да грей…
* * * * *

НЕПРИЯТЕЛ
Да бъде явен неприятел,
макар най-страшният в света,
по-хитър някакъв предател
и той – при тебе, в крепостта?
А всеки наш порок това е –
предател – най-опасен враг:
на улицата с нас се мае
и с нас прекрачва къщний праг…
Така… И нивга той не дреме,
а само мълчаливо трай;
намери нявга сгодно време
и – ключът де е, нали знай!.

Добавил: Пеняшки Плашков

Призив


Болката и тъжните неща
трябва да загърбим.
Сред красивата природа,
в която нии живеем
и децата ни пркрасни,
са радост и богатсво.

Прелест


Нощта е красива
виждаш ли?
Луната се усмихва
като устните ти,
а звездите – прекрасни
като очите ти.
…………………
Прелест…!

Моя малка внучке…



Моя малка внучке,
символ на невинност свята,
усетила майчината обич – свята.
Очите ти – сини като небесата,
игриво ме поглеждат със закачка…

автор: Н. Пеняшки – Плашков

Серенада


В този ден прекрасен
безумно влюбих се във теб.
Посветих ти тази песен
с цветя обречени за теб.

Луната нощите ще радва,
а щурците с нежните си песни.
Ще те събуждам с любовта си
а тя сърцето ни ще радва.

Запей ми тази песен,
затуй що сърцето ми не знай.
Но животът не е лесен,
нито пък е приказка безкрай.

Нощна любов


нощно къпане

нощно къпане


Морето с вълни прегърна –
луната с грейнали устни целуна.
Звездите с поглед светъл усмихнати
целуват страстни тела прегърнати.


Любовен валс


валс

валс

Целунах твоята ръка
и помолих те за танц.
Докоснах твоята ръка
а с другата талията фина.
В прекрасния и нежен валс
срещнах звездите ти сияйни
завладяли моето сърце.
И нека бъде нежна любовта ни
сближила сърцата млади.

©  Николай Пеняшки – Плашков