Съвършенството на кратката, но истинска любов – 1


Елисвета Багряна и Боян Пенев

След почти век имаме възможност да погледнем любовта на две интерсни личности с очите на разбиращия почитател, а не на моралния съдник. В онези години, когато пламнала красивата и кратка, но вдъхновяваща любов между Елисавета Багряна и Боян Пенев, мнозина от техните съвременници категорично не приемали чувствата им.
В мечта за семейство и бягство от него
Всички я наричали с нежното и кратко име Лиза. Жената, която успявяла да плени мъжките сърца само с присъствието си – неустоимо чаровна и изключително спокойна. Израснала като първо дете в голямо и задружно семейство, свързано с голяма любов, тя като че ли цял живот търсела онова красиво чувство, което изпълвало родителите и, но едновременно с това се опитвала да избяга от класическия образ на семейната жена. С красотата, с образоваността, с поетичния си талант Елисавета Багряна е една от първите българки, променили образа на жената… Още на 17г., за да не тежи на семейството, тя отишла да учителства в ямболското село Автане. Там срещнала Тодор Христов – директорра на местното училище. Някои казвали, че той ще бъде нейният избранник (по онова време девойките се задомявали рано). Но двамата се разделили и всеки поел по своя път. Тодор обаче успял да събуди поетичното чувство в нейната душа – в село Автане Елисавета започнала да пише стихове. После срещнала Йордан Йовков – писателят, който я „тласнал по пътя на писателството”, като открил и подкрепил поетичния и талант, макар сам да се отказал да бъде поет. Тя така го вдъхновявала, че понякога той импровизирал и разказвал неща, които после написвал като разкази. Първата световна война ги разделила. През 1917г. Йовков заминал на фронта, а Лиза да учителства във Враца.

Автор: Деляна Црънчева в-к „Журнал за жената“

Advertisements