Родната политика


Родната политика
службата тика
за всеки бездарник.

*****
автор: © Николай Пеняшки – Плашков
Добрич
10.08.2015 г. ;

 

Advertisements

ЩО ЗА ЖИВОТ…?


Живеем в нашата родина –
може би в райска градина.
Живеем,съществуваме, творим.
От семейния бюджет пестим
за ток, вода, храна, отопление и телефон.
Що за живот – без тези благини?
Живот в бетонни пещери –
огън в душите ни гори.
Не можем да си позволим
европейски стоки с броени пари!
Семейният бюджет не позволява
живот човешки в таз поквара.
„Мисля, значи съществувам!“
В България „Семейния живот“
те принуждава, да спестяваш,
ако изобщо си го позволяваш!
Живот, живот, какво си ти?
Живот с въпроси и мечти…

Авторски права:
© Николай Пеняшки – Плашков
Добрич; 12.07. 2015 г., 13:45 ч.

Разчупени илюзии


Народът притиснат до стената
бере душа, вече на парчета.
Стаята му тъмна като килия,
лежи като посърнал в бастилия.

Но ето, илюзиите той разчупи,
готов да глътне въздух.
Ще се бори срещу подкупи,
освободил се от този задух.

Народът се събуди,
не търпи вече да го тъпчат.
Съзнанието се пробуди
и разчупи болните илюзии.
………….
© автор: Николай Пеняшки – Плашков
2013 г.
Включено в стихосбирката „ПРОБУЖДАНЕ“.

 

НАРОДЪТ СЕ СЪБУДИ


Ваши височества,
височайши и нищожества.
Усещате ли, че народът упорства
и държавната драма се задълбочава.

Но знайте, господа и госпожи,
ще се види вашият край.
Народът жестоко ще Ви го сложи,
но и белезници вече Ви чакат.

Така е, отърване няма!
На всеки края му иде.
Историята напреде отива.
Отхвърленият в ада загива.

Народът събуди се.
Главата надигна. Очите отвори.
Дръвникът остана.
Очаква на врагът главата.

Но няма да стане!
Малко ще му бъде.
Народът ще го съди!
Отговорност ще му иска,
дори да не му стиска.
……….
© автор: Николай Пеняшки – Плашков

Животът определя ни борбата


Животът определя ни борбата.
Тя е израз на стремежа към свободата.
Народът свободен е тогава,
когато липсва сянка безразлична.
Животът е проверка
на нашите дела,
дела човешки
с неизбежни грешки.
Но те не бива да ни спъват
по пътеки стръмни и бодливи.
И хванали се с мъжки длани,
ведно ще победим в борбата.

© Николай Пеняшки – Плашков

 

Ода за семейния бюджет


( по Вапцаров )

Все още дишам.
Почти не работя,
а пък все още живея.
С домашния бюджет
под вежди се гледаме строго.
Но ти не разбираш,
казват ми някои:
“ И тоз ти е много!“

С него сме в разпра,
но ти не разбирай,
че дори да не стига,
аз не мразя бюджета.
Напротив, напротив! –
дори на смъртния одър,
бюджета с малкото
нули налични,
аз пак ще обичам,
аз пак ще обичам.

Да кажем,
остана без ток,
и ме питат:
„Искаш ли в мрак да живееш?“
Веднага ще викна:
„Светлина,
светлина!
Пуснете ми
тока злодеи!“
Без него,
без тока,
дори и децата
не можем изкъпем!

Зарад този
гаден бюджет,
бих тръгнал на Запад,
зарязал Родина –
да мия чинии,
да чистя клозети,
готов да слугувам.
Прокуден в далечна чужбина,
зарязал семейство –
баща и майка,
дори и съпруга
с невръстното бебе.

Да кажем,
че вземете,
дори малко
от бюджета семеен.
До болка бих ревнал,
за мойта единствена,
последна монета!

Но знайте,
че мойта надежда,
моята вяра,
че утре денят
ще бъде по – хубав,
още по – хубав!

© автор: Николай Пеняшки – Плашков