ОБИЧАМ ТЕ


Огънят сърцето задушава.
Буен пламък в тялото гори.
Искра надежда тихо ме пленява.
Чаровните ти устни покоряват.
А нежните ръце пленяват. Но
можеше да бъде по-различно.
Тихо в същността ми ти живееш.
Ехото на любовта пленяваш.

© Николай Пеняшки – Плашков

Ако можех…


Ако можех,  звездите в шепа да събера,
бих могъл, с тях да те обсипя!
Вихърът на любовта  ще събера.
Горските цветя ще ти донеса.
Дали ще ги приемеш с любовта ми?
Ехото от Балкана в стъкленица ще събера.
Жаждата ми, за лицето ти красиво, в
звезден миг най-горещо ще утоля,
и най – искрено с целувки  ще обсипя!
Й………………………………………………..
Как ли ще приемеш горещите ми чувства?
Любовта ми, родена под лунна светлина.
…..
© 2010  Николай Пеняшки- Плашков

 

 

Азбучно фигуриране


Ако
бях
в
гърдите си,
дълбоко
ентусиазиран…
Жестоко
здрав.
Истинно и
йероглифно
канализиран.
Лаконично
мързелив и
необходим.
Обществено,
пътеводително
реабилитиран.
Самостоятелно
трудолюбив.
Успешно
фигурирам в
интернет и
чакам с
шегичките си…

Азбучно истинно – акростих


Aх,
Боже!
Велико.
Гръмко.
Диво.
Ентусиазирано.
Жестоко
захапано.
Истинно…

Азбучно благодаря – акростих


Бях
леко
ангажиран.
Гордо
осмислен.
Дълбоко
актуализиран.
Рядко
ядосан.


Азбучно фигурирам


Ако
бях
в
гърдите си,
дълбоко
ентусиазиран…
Жестоко
здрав.
Истинно и
йероглифно
канализиран.
Лаконично
мързелив и
необходим.
Обществено,
пътеводително
реабилитиран.
Самостоятелно
трудолюбив.
Успешно
фигурирам като
хулиган и
чакам с шегичките си.

Любовно


Ако искам да те стопля,
бих свалил слънцето за теб.
Върху леглото рози ще постеля.
Гербери ще има винаги за теб.

Дори без дъх ще бъда,
един единствен път.
Животът поставям си на клада,
забрави за мъжката ми плът!

Искам, да стопля любовта ни!
Йосиф всичко туй предрече.
Как ли ще заробя младостта ни?
Любовта ни не е надалече!

Мога страстно да те искам,
най много само да те любя!
Очите ти огнени сънувам.
Поетапно всичко ще разлюбя!

Ще те разбера!


Ах, със сигурност ще те разбера!
Буквално всичко ще направя.
Възможно рози ще набера.
Гербери със сигурност ще добавя.

Дъхът ти от любов ще секне.
Единствено очите ти ще светят.
Житейският ни път, ще блесне.
Звездите ярки, зарад теб  бледнеят.

Искам, в бяла рокля да те видя.
Йоще бих желал,  да те прегърна.
Как ли бих могъл мирен да седя.
Любовта в сърцето ми немирна.

Мога в шепи, морето да събера.
Най вече звездите да ти сваля.
Обичам те  и винаги ще те разбера.
Пътеката на живота си  не ще да проваля.

Рожбата на любовта ни ще порасне.
Сълзи от радост в очите ни блестят.
Твоето лице от щастие ще блесне.
Уви, сърцата ни  за любов копнеят.

Фатализмът със сигурност ще игнорирам.
Хубостта ти   душата ми запълва.
Целостта на щастието ще събирам.
Чакането с любов ще се допълва.

Шумят устните ни в целувка.
Щъкат думите в ръце преплетени  и целуват
юношата скрил се в мъжкото ми тяло,
яхнал страстните си мисли.

**© Николай Пеняшки – Плашков

Обичам те


Огънят сърцето задушава.
Буен пламък в тялото гори.
Искра надежда тихо ме пленява.
Чаровните ти устни покоряват.
А нежните ръце пленяват. Но
можеше да бъде по-различно.
Тихо в същността ми ти живееш.
Ехото на любовта пленяваш.


© Николай Пеняшки – Плашков