По едноименната новела „Съседът“- автор: Николай Пеняшки – Плашков

(Запазени авторски права)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Слави; съпруг на Катерина, брат на Гергана и син на Маргарита, бизнесмен – производител.

Катерина; съпруга на Слави.

Петър; съсед на Слави и Катерина.

Гергана; омъжена, сестра на Слави и дъщеря на Маргарита, адвокат.

Маргарита Стоянова; съпруга на Георги, майка на Слави и Гергана.

Георги Стоянов; съпруг на Маргарита Стоянова, бизнесмен

Накратко за действащите лица

Слави – четиридесетгодишен с тъмно кестенява коса, сиви очи и мургаво лице. Слаб и елегантен, висок метър и седемдесет. Бизнесмен-производител. Съпруг на Катерина, брат на Гергана, син на Маргарита и от неизвестен баща. Облечен е в бял копринен костюм и светлосиня риза.

Катерина – тридесет и четири годишна, елегантна брюнетка със зелени очи. Съпруга на Слави. Тя е с бял панталон и червена сатенена риза с къси ръкави.

Петър – шестдесет и четири годишен. Архитект и специалист по външен, и вътрешен интериорен дизайн, 3D – дизайн, екстериор. От 1991 г. до 2011 г. е работил по професията си в Москва и Лондон. Той е висок метър и осемдесет, със стегнато и физически развито телосложение. Петър е с тъмносини дънки и червена риза.

Гергана – тридесет и седем годишна. Сестра на Слави и дъщеря на Маргарита и от неизвестен баща. Висока колкото брат си, с черна коса и със зелени очи. Тя е със сини дънки и бяла риза с къси ръкави. По професия – адвокат.

Маргарита Стоянова – шестдесет и две годишна. Висока метър и осемдесет. Приятно закръглена. Тя е с червена рокля, очертаваща тялото. Червените кожени обувки са с къси токчета. Майка на Слави и Гергана. Съпруга на Георги Стоянов.

/Тази драматична история е по действителен случай/

Жанр: драма
Форма: Пиеса
Категория: Модернизъм
автор: Николай Пеняшки – Плашков
гр. Добрич
peniashki@gmail.com

–––––––––––––-

ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО

сцена първа

От сцената се чува подходяща музика по преценка на режисьора. С вдигането на завесата, музиката утихва и спира. Светлина облива подиума.

В дъното по средата на сцената се вижда част от двуетажна сграда на семейство Слави и Катерина Касабови.
Действието се развива в приземната пристройка на сградата, изработена като допълнително помещение. В по-широката и дълга част има поставени правоъгълни саксии с различни цветя. От двете страни на входната врата са вградени тонколони, от които се чува и гали слуха мелодична българска песен, подбрана с взаимното съгласие на режисьора и сценариста. От входната врата на сградата до външната е направена не много широка пътека.
В лявата част на сцената е оградата, която е границата с имота на съседа Петър.
Горещ юнски ден. Около десет часа преди обяд.

СЛАВИ излиза от къщи в бял копринен костюм и светлосиня риза. Оглежда имението си с критичен поглед, сякаш търси недостатъци. Поема дълбоко въздух и го изпуска бавно. Присвива очи и на челото се очертават две тънки бръчки. След около минута – две лицето му е озарено от свежа усмивка. Поглежда към двуетажната къща и двора на съседа.

КАТЕРИНА (излиза от къщата и поглежда към съпруга си) – Слави, как искаш кафето, с бита или суха сметана?

В лявата част на сцената е оградата, която е границата с имота на съседа Петър.Горещ юнски ден. Около десет часа преди обяд.

СЛАВИ излиза от къщи в бял копринен костюм и светлосиня риза. Оглежда имението си с критичен поглед, сякаш търси недостатъци. Поема дълбоко въздух и го изпуска бавно. Присвива очи и на челото се очертават две тънки бръчки. След около минута – две лицето му е озарено от свежа усмивка. Поглежда към двуетажната къща и двора на съседа.

КАТЕРИНА (излиза от къщата и поглежда към съпруга си) – Слави, как искаш кафето, с бита или суха сметана?

                                                                        пауза

СЛАВИ (отговаря без да се обръща към нея) – С бита. Скъпа, от толкова години не запомни ли как го пия? Ако обичаш, донеси ми и цигарите!

КАТЕРИНА (гледа го с иронична усмивка и въздиша). – Знам те. Понякога с бита а друг път със суха сметана. Често е подсладено, но понякога не е. Ама и ти! Не мога да те разбера на моменти. Променлив си като мартенско време. Нали си зодия овен? В повечето случаи си с рогата напред.

СЛАВИ (подсвирва учуден) Аа-ма и ти! Като те знам какъв водолей си! Усмихва се със закачка. Понякога ми подливаш вода, но не се предавам! Винаги изплувам.

 пауза
(Слави сяда на стол с кожена тапицерия. Обляга се и зачита ежедневния вестник „24-часа“.)

                                                     сцена втора

Появява се Петър – съседът на Слави. Наблюдава го с приятелска усмивка.

ПЕТЪР (спрял пред портата на младия си съсед, той се любува на направеното от него и подходящата архитектура). (Към Слави с жизнена усмивка) – Слави, здравей! (Вдига ръка за поздрав).

СЛАВИ (гледа Петър със щастлив поглед). – Здравей, Пешо! Как си?

ПЕТЪР (одобрително кима с глава). – Добре, слава на бога. Ходих до Кирето. Снощи ли дойдохте?

СЛАВИ (с приветлива усмивка). – Да! Към двайсет часа.

ПЕТЪР (с усмивка) Снощи май имаше земетресение, а?

                                                               Пауза

СЛАВИ (към Петър с насмешка). – Ама и ти с твоето подсъзнание!

Мълчание

ПЕТЪР (с приятелска усмивка). – Млади хора сте. Сега ви е времето.

СЛАВИ (с приветлива усмивка) Така е! Стигат ни две деца.

    Сцена трета

От входната врата на приземния етаж на вилата излиза Катерина. Тя носи поднос с две средно големи чаши пълни с кафе и стъклени чаши със сок от касис.
Младата дама поставя подноса на масата и сервира напитките. Поглежда към Петър, усмихва се приятелски и движи разтворената длан на дясната ръка за поздрав. Усмихва се.

ПЕТЪР (с усмивка към Катерина). – Здравей, Катеричке! Яя-а-а…, колко си се разхубавила?! (учуден) – Като майска роза си! (Пауза) – Де да бях на вашите години!

Пауза

СЛАВИ (Оставя вестника на масата и се изправя. Тръгва към Петър и се усмихва приятелски.) – Ела да пиеш едно кафе! Искам да знаеш, че винаги си добре дошъл. (Гледа го спокойно и доброжелателно.) Приятно ми е с теб, а и те чувствам много близък, повече от съсед. Не знам защо, но е така?!

ПЕТЪР (Чувства се объркан. Към Слави с притеснение.) – И аз изпитвам същото. Хубаво ми е с теб, млади момко! Чувствам те като син. Извинявай че ти говоря така, но е самата истината.

                                                                  Пауза

СЛАВИ (усмихва се) Портата е отворена, влизай! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Петър е наш човек.

                                                                   Пауза

СЛАВИ (усмихва се) Портата е отворена, влизай! Няма да те каня сто пъти! Кате, направи друго кафе за себе си! Бати Петър е наш човек.

                                        (Двамата се споглеждат усмихнати.)

/Петър влиза в двора с бодра крачка и ведра усмивка. Тялото му е изпънато като струна. Сяда до ширината на масата през стол почти до Слави./

СЛАВИ – Няма проблем, не се притеснявай! Сядай! Катерина шета и домакинства в кухнята. Ще си направи друго. (Усмихва се и подава ръка към Петър) – Добре дошъл на моя територия! Радвам се да те видя!

ПЕТЪР (Изправя се и подава разтворената широка длан). – Добре заварил, синко! (Усмихва се.) – Няма да питам дали сте добре! Личи си…

СЛАВИ (обхванат от радост). – Бати Петре, ти си наш много близък приятел. Може да не сме роднини, но за нас си като член от семейството. (Чувства се щастлив. Гледа Петър с уважение.) – Пий си кафето и нектара! Катя ще си направи друго.

ПЕТЪР (с усмивка). – Ще ми ръждясат червата, приятелю. По огнената вода съм. – (Наблюдава младия мъж с привързаност и бащински чувства.) – Добре, млади момко! С удоволствие ще изпия кафето и сока, за да не ви обидя, включвайки домакинята. Благодаря за поканата!

Пауза

СЛАВИ (с приятелски чувства към съседа). – Добър човек си бати Петре! Дори и шегаджия. (Пауза) – Ти-и-и…, как се чувстваш? (Гледа съседа си с притеснение и широко отворени очи). – Почти винаги си сам в къщи. Как я караш? Не получи ли някакъв хабер за сина и дъщеря си?

Пауза

ПЕТЪР (смутен от въпроса без да се сърди). – Не съм Слави! Едва ли ще науча! Реално казано те са винаги до мен, дори в душата и сърцето. Имам усещането, че скоро ще дойде момента да са до мен и ще дадат смисъл на живота ми.

Пауза

СЛАВИ (към Петър) Ако ти се пуши, вземи си цигара! Не се притеснявай! За мен си като баща и така ще остане до края на дните ми.

ПЕТЪР (се вълнува). – Благодаря приятелю! (Пали цигара. Дръпва от нея и изпуска тънка струя.) Как е сестра ти?

СЛАВИ (с приятелска усмивка към Петър). – Добре е. Работи. Тя е неповторим работохолик.

ПЕТЪР (притеснен, кашля). – Аа-а-а…, (въздиша) – Имаш ли вести за баща си? Често си споделял за него.

Пауза

(Високо в дъното на сцената върху светло синьо платно чрез видео и звуков ефект прелита ято птици огласяващи въздуха.)

ПЕТЪР – Слави, синко (въздиша), животът е като това ято. Идва по свой ред и предназначение, така си и отива. Остава само човешката злоба, алчност, омраза, престъпност и простотия.

Кратко мълчание

СЛАВИ (гледа Петър със синовна обич, сякаш е негов баща. В очите му се чете тъга.) – Нямам информация и вести за баща си. Така е за съжаление! Изпитвам страхотна необходимост от него. А и му дължа много…, и на-вече уважение и любов. Не знам защо, но-о-о…, майка ми е унищожила всички негови снимки и разни други спомени. Дори не знам, как би изглеждал, ако е все още жив? Освен това са изгорени всякакви писма и картички, за да не попаднат в ръцете ни – на мен и сестра ми. Това, което е сторила, няма да и простя никога! Въпреки всичко ми е майка, което… (Гласът му затихна, а очите се насълзиха.)

ПЕТЪР (развълнуван от думите на Слави). – Слави, синко, защо казваш, ако беше жив? Извини ме, че се обръщам по този начин към теб! Ти си почти на годините на сина ми. А и те обичам като такъв. (Вълнува се. След кратко успокоение, през секунди кашля два пъти.)

СЛАВИ (с приятелска усмивка към съседа). – Бати Петре, не се притеснявай! По-спокойно! Относно въпроса, който ми зададе, ще ти отговаря. Със сестра ми питахме майка за баща ни. Отговорът ù беше че е починал. От него момент насам, не знаем нищо повече…, дори къде е погребан; ако казва истината. Убеден съм, че ни лъже, по причината – липса на доказателства спрямо твърденията ù. За съжаление съм разочарован от поведението ù, и казаните лъжи. Ще разбера истината за да открия баща си. Убеден съм, че е жив и е някъде тук. Не мога да понасям манипулациите ù. Вина за случилото се има и новият ù съпруг, един надут и самодоволен бизнесмен; човек с ледено сърце. Така е татко Петре. Извинявай, че се обръщам така към теб! Чувствам те толкова близък, че само с теб мога да споделя всичко. Ти би ме разбрал и посъветвал, и наистина го правиш. Само един баща би постъпил така към децата си, както ти към мен, сестра ми и съпругата.

Пауза

ПЕТЪР (развълнуван). – Благодаря за благите думи, момчето ми! В този вълнуващ за мен момент, дори и думите не стигат, въпреки че напират като лавина в гънките на мозъка.

Мълчание
/ Двамата пушат цигарите си./

СЛАВИ (с внимание и приятелска усмивка към Петър) – Предлагам да обядваш с нас. Държа на присъствието ти! За нас с Катерина ще бъде голямо удоволствие да споделиш уменията ù като домакиня. И още нещо за твоя радост. Малко по-късно ще дойде сестра ми. Ще се радва да се видите, със запазено място до теб.

ПЕТЪР (притеснен от предложението). – Благодаря, но не ми е удобно!

СЛАВИ (към Петър с приятелска усмивка). – Моля те, не ми отказвай! Оставаш и приключваме тази тема! (Протяга рака за сделка.)

ПЕТЪР (с усмивка). – Добре, оставам! Сделка! За подпис с ръкостискане.

Сключват ръце с настроение.

СЛАВИ – Щом е така, да пием по едно гориво! Какво ще пиеш – кайсиева, водка или уиски?
(Чувства се щастлив.)

ПЕТЪР (отговаря с настроение). – Кайсиева.

СЛАВИ – Така е! Кайсията си е кайсия. Кате-е-е…! Къде си, скъпа?

КАТЕРИНА (излиза усмихната от приземните стаи). – Кажи, скъпи? Слушам, господине!

СЛАВИ – Кате, донеси салата, ракията и две кутии цигари!

Сцена четвърта

/Катерина носи поръчката. Поставя подноса и обслужва мъжете/

КАТЕРИНА (полага ръка върху рамото на Петър, сядайки до него.) – Как си, бати Петьо? Как са нещата около теб?

ПЕТЪР (се чувства щастлив) – Добре съм дъще! Благодаря! (Обръща се към двамата с уважение.) – Искам да ви кажа, че когато с вас се чувствам много щастлив и изпълнен с обич. Това чувство е необяснимо и неотлъчно, но не мога да си го обясня. Не знам защо, но е така? Казвам „вас“, като включвам
Гергана и децата ви.

КАТЕРИНА (към Петър с усмивка) – Добре дошъл! Радвам се да те видя.

ПЕТЪР (гледа я с блага усмивка и полага ръка върху рамото ù). – Прекрасно семейство сте! От все сърце ви желая изключително здраве и дълъг живот. – (Очите му се насълзяват. Попива ги с пръстите на дясната ръка) – Вие…, (вълнува се), чувствам ви като мои деца, включително и семейството на Гергана. Нека в този прекрасен момент да си кажем наздраве! (Поглежда я с бащина обич.)

                                                            мълчание

КАТЕРИНА (усмихната) – Изчакайте за минута-две, да си взема чаша! – (Излиза от къщата развълнувана.) – Ее-е…, момчета, кой ще ми налее? Петър ù налива половин чаша. Казват си наздраве. Отпиват. Катерина влиза в къщата да домакинства. Мъжете отпиват наново. Разговарят и се смеят от душá.

                                                           ДЕЙСТВИЕ ВТОРО

Чува се спиране на автомобил и свирене на клаксон. Слави става от стола.

СЛАВИ (към Петър) – Бати Петьо, извини ме за малко! (След около три минути пристига с новодошлите.)

Появява се Катерина и ситуацията малко се освежава.

СЛАВИ (с приветлива усмивка).- Бати Петре, дамата е госпожа майка ми Маргарита, а този приятен господин е Георги – неин втори съпруг. Представя и Петър като негов съсед.

(Погледите на Маргарита и Петър се срещат за броени секунди Тя не издържа на погледа му, докато неговия запазва самообладание. Маргарита кашля два пъти през кратко време, поставяйки ръка пред устните си. Хвърля още веднъж светкавичен поглед към него, който от своя страна набързо поглежда Георги.)

ПЕТЪР (Кашля. Въздиша бавно и продължително. Към Слави). – Слави, извинявай! Знам че ме покани на обяд, но трябва да се прибирам. Може да сме близки, но сте се събрали семейството. Довечера или или утре ще дойда. В близките дни ще ти покажа мои снимки от по-млади години, включително и с цялото ми семейство. На някои от тях съм само с децата… (Хвърля бегъл към Маргарита, без да забележат другите.) – Слави, държа на това мое решение. Имам да ви разказвам много неща, но ще искам да се съберете двете семейства – твоето и на Гергана. А друг път ще бъда само с децата ви. Ще се уговорим, предварително. Знаеш че с децата ви, сме много привързани.

                                                                   Пауза

МАРГАРИТА – Сине, остави човека! Прав е! Той не е от семейството. (Пали цигара).
/Маргарита хвърля бърз и злобен поглед към Петър, без да забележат другите./

СЛАВИ (Изненадан и с настроение към Петър.) – Добре, приятелю! Има време за това. Съжалявам, но не мога да те пусна да си ходиш! Разбери ме! Ти си ми като баща и твоето място в момента е тук, до мен, моето лично семейство; включително и семейството на сестра ми!

(Думите на Слави смущават спокойствието на Маргарита. Обръща се към сина си ядосана и озлобена).

СЛАВИ (възмутен и ядосан от поведението на майка си). – Майко, мери си думите! Моля те! Тук е моя дом и аз решавам с кого да бъда. А колкото до съседа ми Петър, той е мой приятел. С чиста съвест искам да кажа, че го обичам като баща.

                                                  Пауза. Напрегнато мълчание.

Мобилният телефон на Слави звъни. Младият мъж поглежда дисплея. Вижда името на сестра си Гергана. Очакваше я да дойде. Замисля се. Телефонът звъни наново.

КАТЕРИНА (с тревога към Слави). – Скъпи, кой е?

СЛАВИ (към жена си Катерина) – Сестра ми. Снощи се обади, че ще дойде към обяд. Не се притеснявай! За сега всичко е наред. Ще разберем като дойде. (Телефонът настоятелно звъни наново). – Сестричке, кожи скъпа! Добре ли си? Усещам напрежение и тревога… Какво се е случило? (Напрегнато мълчание.) – Кажи де! Не ме дръж в неведение! (Чувства се напрегнат и притеснен).

(От дъното на сцената се чува по говорител гласът на Гергана, сякаш говори по мобилен микрофон.)

ГЕРГАНА (ядосана и напрегната).- Малко е да се каже под напрежение. Бясна съм на майка ни. Тя-я-я…, там ли е? Аристократът присъства ли? Винаги е бил и ще бъде нейно вярно псе. Защо ли питам за него?! Питаш какво са направили? Питай ги! Баща ни е жив, батко! Той…, той е…! Казано метафорично, майка ни го е погребала жив. Познаваме го. Винаги е бил до нас. Батко, за това което говоря, имам доказателства. (Говори със злоба и болка).

                                                            Напрегната пауза

СЛАВИ (ядосан и възмутен). – Но-о-о…, кака така? Как може да постъпи по този начин? Това е чудовищно! (Поглежда съседа си с приятелска усмивка, а сетне хвърля злобен поглед към майка си и Георги.

КАТЕРИНА (притеснена и разтревожена.) – Скъпи, какво е станало?

СЛАВИ (отговаря бавно и с тревога). – Ще-е-е…, разбереш! (Поглежда майка си студенина и неприязън.Въздиша бавно и дълбоко. Чувства се изнервен и ядосан.)

(Напрегната пауза)

МАРГАРИТА (към сина си озадачена и засегната.) – Какво има сине? Какво е станало? (Диша затруднено и учестено.)

СЛАВИ (към съпругата си).- Кате, налей ми едно питие с лед! Сипи на татко Петър и гостите! След няколко минути ще пристигне горещата новина на деня.

СЛАВИ (ядосан и озлобен към майка си). – Майко, що за жена си? Това което си сторила с помощта на твоя сподвижник – втори съпруг е чудовищно. Ако искаш да ме загубиш като син, продължавай в същия дух!Същото ще го чуеш и от дъщеря си. Знаеш ли…! Ти-и-и…! (Не си доизказа мисълта поради болезнено вълнение.) Почти съм близо до истината, какво сте сторили двамата с Георги. След малко ще дойде и сестра ми. Тя знае всичко с подробности. Ще страдаш поради причината, че ще загубиш като твои деца. Колкото до отношението ми към съседа Петър е мое решение, поради причината как го чувствам в сърцето си. Последното, което ще добавя, че го чувствам като роден баща. Не знам защо…, но е така!

Пауза
(Катерина поднася и сервира напитките)


ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО

                                                               Сцена първа

До входната порта на двора на имота се чува рязко спиране на автомобил. Гергана влиза в двора като снаряд, държейки чантата си под мишница. Очите и са широко разтворени, а устните нервно разтворени.

Всички погледи се обръщат към нея. Тя приближава. Оглежда всички с бърз, замислен и обхождащ поглед.

Сцена втора

(Катерина носи удобен стол за Гергана.)

ГЕРГАНА (към Катерина). – Кате, извинявай скъпа! Моля те да спреш музиката и ми донеси един стол. Искам да седна до бати Петър. Не съм го виждала скоро и ми е домъчняло за него.

(Катерина носи удобен стол за Гергана.)

 Пауза

ГЕРГАНА (с усмивка и радост към Катерина). – Благодаря, Кате! Милата ми сестричка! (Прегръщат се и опират бузите си. Сяда между Катерина и Петър.

мълчание

МАРГАРИТА (развълнувана и притеснена).- За каква гореща новина става дума? Сине, кажи де!

ГЕРГАНА (ядосана и озлобена към майка си.) – За горещата новина ли? За това ли питаш, майко? Знаеш ли, аз съм горещата новина? Ще подпаля спокойствието на двама ви с Георги! Ти-и-и…, що за жена си? Каква съпруга и майка си била? (Сърцето ù бие лудо. Обръща се към Слави.) – Батко, ако обичаш налей ми питие с лед! Моля те! Благодаря, скъпи! Приготви ми още едно за резерва! (Въздиша трудно.) Малко е да кажа, че съм бясна на майка си.(Отпива глътка от питието. Пали цигара.)

 Мълчание

ГЕОРГИ (Ядосан с опит да защити Маргарита). – Какво говориш? Не те ли е срам да се държиш така? Как може такива обиди? Тя ти е майка! (Възмутен. Кашля гласно с хрипове и разтваря черните си очи.)

Пауза

ГЕРГАНА (към брат си след малко успокоение). Спокойно, батко! Ще кажа всичко. Няма да пропусна нищо свързано с баща си и за престъпленията извършени от родната ни майка и господин Стоянов, вторият и съпруг.

ГЕРГАНА (гледа майка си непреклонно) – Доста години Ви чакат зад решетките. За съжаление като твоя дъщеря и брат ми, като твой син, не можем да направим нищо в твоя полза. Лично аз не бих пледирала само за теб, колкото и да ми е болно, но и за твоя сподвижник в живота ти. И той е не по-малко виновен от теб. Дори съм задействала делото и в двуседмичен срок да върнете всичко на баща ни с лихвите. Никой не може да ме разубеди, да се откажа от това дело срещу майка си, имайки предвид работата ми като адвокат. Не си мислете, че не ме боли! Напротив, болката е много голяма. Бих я определила като лавина, от която няма отърване. (В очите и се чете мъка, болка, злоба и яд. Потънала в реки от сълзи. Попива ги с кърпичка. Поема дълбоко въздух и го издиша бавно. Погледът и се устремява отново към Маргарита.) – Как можа да постъпиш така жестоко с баща ни? Нали вие ни създадохте като ваши деца. Не виждам как ще се оправдаеш! Грехота е да застана срещу майка си като неин съдник, но нямам друг избор! За жалост е така.

                                                                         Пауза

ПЕТЪР (Чувства се неудобно и неловко при тази болезнена ситуация) – Моля да ме извините, но трябва да се прибирам! Не ми е мястото тук! (Преглъща бавно и трудно.)

ГЕРГАНА (Без притеснение и задръжки към Петър.) – Не татко, ти оставаш тук! Не те пускаме! Твоето място е тук до нас! Този дом е твой, както и моят, така и твоят е наш! (Пое дълбоко въздух и издиша. Обходи със строг поглед Маргарита и Георги.)

СЛАВИ (с интерес и любопитство към Гергана). – Гери какво става? Обясни…!

 Мълчание

                                                                Сцена трета

Всички мълчат. Атмосферата е крайно потискаща. Георги и Маргарита гледат към земята, обхванати от напрежение. Домакините са притеснени от неизвестност. Гергана обхожда с бърз поглед Маргарита и Георги. Отпива от питието и въздиша бавно. Атмосферата е крайно потискаща. Георги и Маргарита гледат към земята, обхванати от напрежение.

                                                                     Пауза

ГЕРГАНА – Добре-е-е…! Ще кажа цялата истина. За това съм тук. (Обръща се към брат си.) – Батко, знам кой е нашия баща. Няма по-голямо щастие от това. Нека ни е жив и здрав! Той винаги е бил до нас, за което не сме подозирали. Но е така. Подобно чувство трудно може да се опише. А нашата майчица ни е лъгала с години. Дори е говорила небивалици по негов адрес, а и освен това е изгорила всички документи и снимки на родния ни баща, за да не попаднат в ръцете ни. Миналата година бати Петър, който е до мен, лежа доста време в болница и се нуждаеше от кръвопреливане. Неговата кръвна група е най-рядко срещана в света. В България тази кръвна група e осем процента от населението. За негово щастие аз имам същата кръвна група, а тя е АБ – (АБ с отрицателен резус фактор). Поради тази причина помолих личния си лекар, чрез направление да ми се направи ДНК – тест, понеже се усъмних, че бати Петър може да ни е баща. Наистина излезе така. Друга моя проверка доказа, че същата кръвна група има брат ми, включително и на майка ни. Цялата тази процедура я направих с тяхно разрешение. Този факт бе фрапиращ за персонала на кръвния център. Такава вероятност е наистина изключително малка.

(Всички са стъписани от думите на Гергана. Мрачен поглед и полуотворената уста, загрозяват красивото лица на Маргарита. Очите ù са широко отворени. Отпива от питието за да дойде на себе си. Нервно пали цигара.)

Пауза

МАРГАРИТА (се чувства притисната и уплашена). – Ти-и-и…, откъде знаеш толкова подробности?

ГЕРГАНА (с болка и яд към Маргарита). – Майко, не само че съм бясна спрямо теб, но и с чиста съвест ще кажа, че от сега нататък не е възможно да ни бъдеш майка. Това, което си направила, не мога да ти го простя! В конкретния случай се наслагват поредица от престъпления и то умишлени. Не ми трябват обяснения и опити за оневиняване! Няма да ви се размине! Знам какво сте направили с втория си съпруг и защо сте постъпили така с баща ни. Срамувам се, че имам такава майка.

Пауза

МАРГАРИТА (се чувства притисната и уплашена). – Ти-и-и…, откъде знаеш толкова подробности?

 Пауза

ГЕОРГИ (гледа Гергана с ехидна усмивка. Изправя се и бавно ръкопляска с широките си длани. Проговаря с дрезгав глас.) – Браво-о-о…, отлично разузнаване и разкрития.

Потискаща тишина

ГЕРГАНА (видно спокойна, но със скрита злоба към Георги. Изправя се. Вади от чантата си диктофон.) – Знаете ли, какво държа в ръката си? Тук има записи на важни разговори с определени длъжностни лица с цел подкупи, за да съсипете баща ни до край. (пауза) За такава сериозна мракобесна и античовешка простъпка и други подобни, двамата с Маргарита ви чака дълъг престой зад решетките. Не сте за ръкопляскане и овации. Поглежда към двамата с пренебрежителен поглед и язвителна усмивка.)

                                                                          Пауза

(Сцената е огласена с подходяща за ситуацията тиха музика по избор и преценка на режисьор-постановчика, съобразявайки се с моментната ситуация заложена в действието на драмата, използването на осветителната, озвучителната и друга техника.)

ГЕОРГИ (стреснат и уплашен от думите на Гергана, диша бавно и трудно. Отпуска възела на вратовръзката, за да разкопчее горните две копчета на ризата. Кашля трудно и дрезгаво. Отпива от питието и нервно пали цигара. Изправя се. Бавно се оттегля с две крачки. Спира. Обръща се към останалите.) – Извинете ме…! (Обръща се към другите.)

                                                                            Пауза

МАРГАРИТА (разтревожена; изправя се, подпирайки длани на масата, диша учестено.) Извинете ме! (Поглежда към дъщеря си с укор). Дъще-е-е, ще ме умориш! Това ти е целта, нали? Добре! Щом си решила, действай! Ако искаш и отрова ми сложи в яденето или питието!

Кратко мълчание

ГЕРГАНА (към майка си с пренебрежение и сериозен поглед). – Майко, не ми прави този театър! Какво си мислиш, че ще ме заблудиш и да ти повярвам, че си подведена от… Не, няма да стане! Много се лъжеш, ако си мислиш, че ще ти се размине! Забрави!

МАРГАРИТА /е разтревожена до крайност/. – Но дъще! Мола те…!

ГЕРГАНА (към майка си с неуважение и сериозен поглед). – Майко, престани! Що за майка и жена си? Знам всичко…! (пауза) – Въпреки,че това проучване и разследване ми отне доста време, но за мен беше много важно да разбера истината за баща ни. Убедих се, че е жив поради разкритията и следите, които ми бяха предоставени от много места, и мои доверени хора, които свършиха отлична работа. Как не се разкайваш за стореното зло спрямо татко? Той ти е бил съпруг, с когото си споделяла всичко през годините на съвместния ви живот, преди да замине за чужбина. Татко ти е имал доверие във всичко, а ти си го оскърбила и обрала всячески, благодарение на помощта от Георги. Къде е вашата съвест, как може…?

Пауза

МАРГАРИТА (Уплашена и разтревожена.) Изправя се. Ръцете ù са свити в лактите, а пръстите са вкопчени в юмрук.) – Но дъще, моля те! Нека се разберем и оправим нещата както трябва, само прекрати делото! Ще върна всичко с лихвите и останалите неща. Само не и затвора!

 Пауза
(Дъщеря ù се изправя срещу нея ядосана.)

ГЕРГАНА (кашля два пъти с кратък интервал).- Майко, слушай за последно! Не мога да направя това, което искаш! Не си мисли, че решението на съда може да се отмени. Стореното е сторено.

МАРГАРИТА (под напрежение и тревога). – Но-о-о…, вие с брат ти сте ми деца! Как може…? (Очите ù са пълни със сълзи, които плъзват по страните.)

Потискаща тишина

ГЕРГАНА (с язвително отношение) – Това, че си ми майка не е решение за оневиняване на простъпките ви, нито оправдава престъпленията. Законите са в сила за всички и никой не може да ги пренебрегне! Ако бях на твоето място и ти щеше да постъпиш по същия начин. Дори съм убедена, че щеше да се откажеш от нас, въпреки че сме твои деца, без да се замислиш, че си ни родила. Всеки отговаря за делата си и последствията, които ги спохождат. А колкото да баща ни, той е тук до нас и до мен – татко Петър, който е съсед на брат ми.

МАРГАРИТА (разтревожена до крайност) – Но дъще… !

ГЕРГАНА (ядосана). – Майко, престани! Не желая да те слушам! Не ме принуждавай да говоря неща, които не искам! Къде изчезна твоята човещина…? Не мога да простя злото, което си сторила! Искам да запомниш най-важното, което ще ти кажа! Не желая да се вместваш повече в живота ни! Забрави за нас! И ние ще те забравим, колкото и да ни боли! Не си мисли, че лесно, ще го преживеем!

СЦЕНА ЧЕТВЪРТА

/ Гергана ядосана. Отпива от питието и пали цигара. Поглежда със строг поглед майка си./

ГЕРГАНА (към майка си със спокоен и хладен глас.) – Моля ви, напуснете този дом и забравете за нас! Знаем кой е баща ни. А той е Петър – съседът на брат ми.

 мълчание

КАТЕРИНА (изненадана и изумена от думите на Гергана.)- Како, вярно ли е? Боже, Господи!

ГЕРГАНА (развълнувана и щастлива) – Вярно е скъпа! Баща ни е до нас. (Прегръща го и целува до бузата.) Този момент е най-щастливият за нас.

 Пауза

Петър е развълнуван, щастлив и изпълнен с бащина обич.

ПЕТЪР (Към Гергана) – Скъпа дъще, много добре знам за стореното от Маргарита и послушното и куче Георги. Нищо не ги оправдава. До известна степен и аз имам вина, защото и имах сляпо доверие… Все пак тя ти е майка. Милото ми момиче. Знам какво сте преживяли с брат си. …

КАТЕРИНА (с обич към баща си) – Разбирам те татко. Така е! Тя ни е майка. За стореното от нея и спътника и Георги, съгласно законите ще бъдат осъдени за няколко престъпления. Тате, не забравяй, че те обявиха за мъртъв. Какво по-голямо престъпление от това, да се обяви жив човек за мъртъв от съпругата си? Три месеца след това жестоко и коравосърдечно престъпление, да се омъжи за друг. Да продължавам ли за другите им престъпления …? Убедена съм, че е замислила следващо злодеяние спрямо теб. Но няма да успее…, защото до три часа ще бъдат в ареста, докато започне делото. Като адвокат и по съвест трябва да бъда безкористна. А на вас двамата казах и не обичам да повтарям , напуснете този дом на момента
и за винаги! Не ме принуждавайте, да вземам крайни мерки. Щом сте пили алкохол, колата и ключът остават тук. А сега сбогом! А ти, майко, забрави, че сме ти деца! Не желая да имам такава майка като теб!  (Гласът и заглъхна, а очите потъват в сълзи, попивайки ги със салфетка.)

                                       ЗАВЕСА

                                         КРАЙ

ЮНИ – АВГУСТ 2016 г.
7. 08. 2016
гр. Добрич

© автор: Николай Пеняшки – Плашков (запазени авторски права)

Драмата „Съседът“ е включена в предстоящата ми книга „Разкази и пиеси“