Етикети


                                                                -ПИЕСА-
  (драма по едноименния разказ “ИСТИНАТА” от Николай Пеняшки-Плашков)

                                © автор: Николай Пеняшки – Плашков
   (запазени авторски права)

                                 „Няма нищо по-добро от истината,
                                       колкото и болезнена да е тя.“

                                    „Истината е най-доброто лекарсво“

 гр. Добрич – 20. 10. 2015 г.

                          _________________________________________

                                     ДЕЙСТВУВАЩИ  ЛИЦА

  Теодор Павлов (Тео) – (35 годишен);  адвокат, съпруг на Камелия, баща на Емил и бивш годеник на Елена.
  Камелия Павлова – (31 годишна) журналист, съпруга на Теодор
  Емил – син на Теодор и Елена; седем годишен
  Елена Георгиева – (31 годишна); архитект, майка на Емил, бивша приятелка и годеница на Теодор Павлов

                                  / Действието се развива във Варна /

                                           ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

                                                     сцена първа

  В дома на семейство Павлови. Хол. Библиотека по дължина на хола.  В дъното по ширина е разположено канапе. На стената над него е поставена картина „Брезови овчари“ (1941 г.) на художника Златю Бояджиев. Успоредно на канапето е поставена ниска лакирана маса. На другата ù дълга страна са инсталирани табуретки и по една от двете ù ширини. Всички са с кафява кожена тапицерия. На отсрещната страна в дясно от входната врата се намира не много голяма библиотека с остъклени витрини. В едната от тях са подредени три вида стъклени чаши според предназначението им. На подходящо място в библиотеката е поставен телевизор.

  Теодор кръстосва с бавни и ситни стъпки в хола. Спира на моменти, а сетне продължава като програмиран робот. Вдига нервно ръце. Въздиша бавно и дълбоко. Пъха ръце в джобовете на дънките. Облечен е с тъмносиня риза и сини дънки. Той е с черна коса, подстригана прилично, широко светло лице, добре оформен нос, високо челό и широки плещи. На ръст е около метър и седемдесет. Изважда ръце от джобовете. Разтрива ги продължително. Присвива лакти. В същия момент кръстосва пръсти на дланите в юмрук. Кашля два пъти с кратка пауза. Вдига ръце и разтрива челото с пръсти, а с палци слепоочията. Прокарва с разтворени пръсти и длани през косата и разтрива тила.

                                                      пауза

ТЕОДОР: (Говори на себе си за разтоварване.) Не мога повече да крия тази тайна! Не издържам! Трябва да ù кажа истината. Това мълчание ме измъчва и вади от равновесие. За да ù разкажа всичко, е необходимо да удържа още известно време и да разкрия забулената в тайна истина.

                  Поглежда тягостно през прозореца
                            по посока на слънцето.

Сяда на канапето. Замисля се. Изправя се рязко. Отива до малката библиотека. Взема чаша за уиски. Сипва повече от половината. Отпива едра глътка. Сяда на канапето. Кръстосва крак върху крак. Сключва пръсти в юмрук и го полага върху бедрото. Погледът му изразява нервност.

                                                      пауза

                                               сцена втора

Вратата на хола се отваря. Влиза съпругата Камелия. Тя е в сини дънки и червена тениска. На ръст е средно висока, с черна не много дълга коса, прихваната с тъмносиня панделка. Черните ù очи се вглеждат с притеснение в Теодор.


КАМЕЛИЯ: Скъпи, какво си се умислил? Какво те тревожи? (Гледа го с притеснение.) Добре ли си? Какво има? Тео…! (Така го наричат всички.)

ТЕОДОР: (Малко объркан.) Нищо ми няма, добре съм! Вълнението ми е в повече. (Гледа я с обич.) Скъпа, мисля за детето, което искаме да осиновим.

                                                            пауза

    Камелия го гледа с притеснение. Приближава се и сяда до него. Прегръща го и му подарява целувка.

КАМЕЛИЯ: Спокойно! Всичко ще си дойде на място. Аз също съм притеснена, но най-вече за теб! (Полага ръка на рамото му.) Знаеш ли? В момента ми трябва помощта ти. Ще ти помогне да се разсееш. Хайде!

       Полага дланта си върху рамото му и се усмихва.  

ТЕОДОР: (Усмихва се и полага дланта си върху нейната ръка.) Добре скъпа! Какво да направя?

КАМЕЛИЯ: Трябва да изместим готварската на терасата. Лято е вече, по-добре да е навън. А терасата е остъклена и достатъчно широко. Ще помогнеш ли на жена си? (Усмихва се. Потупва го леко по ръката.) Кажи де…? Ей, мечтател! Хайде-е-е!

ТЕОДОР:(Примирително) Добре-е-е! Ставам! (Поглежда я с лека усмивка.) Ако не помогна на жена си, на коя друга…!
КАМЕЛИЯ: Ей, палавнико! (Усмихва се заканително.) Хайде! Най-напред на мен! После, ако искаш на съседката и без това е по-млада от моя милост.

ТЕОДОР: (Усмихнат.) Значи така, а…! Ще ми предлагаш съседката си? Добре! Първо тебе, после нея!

КАМЕЛИЯ:(Заканително.) Е-ей! Ще ти дам една съседка, но през крив макарон!

ТЕОДОР: (Прави се на разсърден.) Хайде! Работа ли ще вършим, или ще обсъждаме съседката?

                                                    Дружен смях.

                                                      сцена трета

            Изнасят готварската печка на терасата.

КАМЕЛИЯ: Направих кафе. Ела да ти налея, докато е още топло и да поговорим!

Влизат в кухнята, намираща се срещу хола. Тя е значително по-голяма стая с тапицирани ъглови седялки и разтегателна маса до тях. Откъм другата страна има тапицирани столове.

Теодор е все още с разкопчани и навити ръкави почти до лактите. Сяда в края на тапицираните  седялки.

Камелия сервира кафетата и сяда срещу него. След първата глътка Теодор пали цигара. Съпругата му прави същото.

ТЕОДОР: Ти си права. (Гледа я и дръпва от цигарата.) Казвал съм ти отдавна, дори и повтарял, че не желая да осиновяваме дете от дом за сираци и така нататък. (Въздъхна тежко и шумно. Погледът му е все още сериозен.) Интересувал съм се и уредил проблема. Така че със сигурност съм уговорил да осиновим едно прекрасно седемгодишно момче. Предполагам, че нямаш нищо против? (Поглежда я въпросително и с притеснение.)

КАМЕЛИЯ: (Вълнува се.) Как изглежда детето, здраво ли е? (Поглежда го въпросително.) Кои са родителите му и какво работят?)

                                                мълчание

ТЕОДОР: (Отговаря развълнуван и се опитва да запази самообладание.) Казва се Емил. На седем години е. Здраво, хубаво и разумно за годините си момче. Бащата е бил адвокат, а майката архитект. (Тео диша затруднено.)

КАМЕЛИЯ: Защо казваш, че е бил? Да не е починал? (Гледа го учудена и с притеснение.) Какво  има, скъпи? Днес  не  изглеждаш добре!
ТЕОДОР: Не! (Преглъща бавно и трудно.) Нищо ми няма. Вълнувам се. Питаш ме за семейството на Емил. Така де! Родният му баща ги е зарязал.( Преглъща втори път. Кратко мълчание.) В настоящия момент момчето има втори баща. По професия е инженер. Казват че е свестен човек. От началото на  демокрацията има собствен бизнес. Семейството има и второ дете – момче на две години. Поради тази причина Емил е пренебрегнат от господина. Според мен такъв човек не е свестен. Този е поводът да търсят осиновители за момчето. Как е възможно подобно отношение към едно невръстно дете, като Емил. (Тео полага длан на гърдите. Въздиша дълбоко и бавно.) Говорил съм с родителите. Осиновяването е бавен процес по закон – около година и половина. При положение, че  работя в съда, говорих с моите шефове и срока да се съкрати в рамките на осем месеца. Има и друг параграф, според който има вероятност, срокът да се съкрати още, така че ще имаме възможността приемем Емил в по-кратък период от време. Готова ли си за това? Ако си съгласна, ще им кажа за решението ни. Имам снимка на момчето и ще ти я покажа. Заповядай! (Дава снимката.)

КАМЕЛИЯ: (Вълнува се и не откъсва поглед от снимката.) Прекрасно дете! Дори усмивката му е лъчезарна! (Плаче.)

ТЕОДОР: (Прегръща я.) Успокой се! Недей, мила! Всичко ще се оправи.
КАМЕЛИЯ: Знаеш за болката ми, че не мога да имам деца, но тя е…

                                   Теодор я прекъсва…
ТЕОДОР: (Гледа я и отговаря.) Знам, скъпа! Тя е обща болка. Всяко нещо има своето решение. Нека да гледаме напред! Хайде-е, усмихне се! Не искам облаци в очите в очите ти! Усмивка-а!
КАМЕЛИЯ: Тео, прав си. Ще изхвърля облаците от очите си и тъгата от сърцето си!
                              
                              Двамата са прегърнати.

ТЕОДОР: Ками, готови са всички документи от двете страни, необходими за  осиновяването  на  Емил. Остават само подписите от наша страна. (Вълнува се, гледайки я в очите.) Съгласна ли си?

КАМЕЛИЯ: Разбира се! Иска ли питане? (Вълнува се. Очите и се насълзяват от щастие. Попива ги.)

ТЕОДОР: Ками, ще тръгвам след десет минути. Трябва да се срещна с майката на Емил. Ще ú кажа, че сме готови да осиновим Емил и за документите, които са готови от нашето семейство. Прекрасно е, че документите от тяхна страна също са готови. Дори и с времето сме напред. Èли, ще тръгвам. Чао, скъпа!

                                                          ЗАВЕСА

                                               ВТОРО ДЕЙСТВИЕ     

                              
                                                         сцена първа     
Арт кафе-клуб, намиращо се в централна зона Варна. То е значително голямо помещение, оборудвано с двадесет маси и подиум. По стените са окачени картини, от известни български и световни художници.

      Теодор е седнал с лице към входа. Отпива от коняка.   
          След три минути пристига майката на Емил.                  


                                                                сцена втора

ЕЛЕНА: (Вълнува се.) Тео, здравей!

ТЕОДОР: (Притеснен и развълнуван.) Здравей, скъпа! Как е синът ни? Каза ли му за намерението ни…?
ЕЛЕНА: Гледа го с тъга в очите. Преплита пръстите на ръцете в юмрук.) Добре е! Очакваше да дойдеш вчера.
ТЕОДОР: Не можах, имах дело! (Въздиша.) Нямах време да говоря с Камелия. От години крия тайната от жена си, че Емил е мой син. Това мълчание ме задушава. Искам първо да свикнат един с друг и чак тогава ще ù кажа истината. Ще реша в кой момент да споделя тази тайна. Осъзнавам, че ще я заболи и то много! Нямах смелост да разкрия този болезнен факт във времето до сега. Страхувах се да не я загубя. Обичам я много, прекалено много! Синът ни е в такава възраст, че ще му е нужно време да свикне с жена ми – втората си майка. Мога да гарантирам, че тя е много деликатна жена и вярвам, че всичко ще бъде наред. Измъчва ме това мълчание и дългогодишното криене на тази тайна за момчето ми. Синът ни можеше да бъде с нас отдавна, ако не бях толкова нерешителен. Някои ще кажат, що за адвокат съм, ако знаят какво съм сторил?! И с право да се сърдя.

               (Елена го слуша изумена и присвива красивите зелени очи.)   

ЕЛЕНА: Объркахме живота си с теб. Сега и детето ще плаща заради нас. По скоро бих казала заради моя страх, че баща ми се закани, да ме изхвърли от живота си и на сметището на живота. Не трябваше да слушаме ексцентричния ми баща. Ще ми е мъчно без Емил. Галин не иска да знае за него. Държи се на моменти неадекватно към мен. В повечето случаи се въздържам да не реагирам остро, но понякога чашата прелива; бих допълнила – олива. Не знам, дали ще му простя! А имаме и наше дете… (Диша дълбоко и забавено, Очите и са в сълзи. Следва мълчание.) Друго щеше да е, ако ти -и…! (Не успява да довърши мисълта си. Плаче.)

ТЕОДОР: (Гледа я с умиление. Притеснен и превъзбуден.) Скъпа, нека не говорим за миналото! Знаеш много добре, как стоят нещата. Не можем да върнем времето назад! Колкото до синът ни, той ще има възможността да бъде обичан от всички.

ЕЛЕНА: (Вълнува се.) Но аз…, все още държа на теб, а и чувствата ми…, знаеш че…! (Диша затруднено.)

ТЕОДОР: (Вълнува се.) Ами-и-и, другото ти дете?
ЕЛЕНА: (Гледа Теодор с широко разтворени очи и диша учестено.) Тео, искам да виждам сина си всяка събота и неделя. Също и теб. Имам право на това, нали!

                                                               пауза

ТЕОДОР: Разбира се, че ще се виждаме! Ти си майка на Емил, а аз … , съм му баща! (Гласът на Тео заглъхна, сякаш се задави.Кашля двукратно.)
Отпива от питието. Доизпива безалкохолната напитка. Сяда до Елена. Прегръща я. Поглежда Ели (често я наричат така) с доверчива и приятелска усмивка.

ТЕОДОР: Ели, успокой се, скъпа! (Полага дясната си ръка върху лицето ù.) Недей! Никой нищо няма да загуби! Не можем да върнем времето назад. Това, което се случи между нас, не беше по наша вина! Знаеш много добре! Лудият, ексцентричен и неотстъпчив твой баща ни раздели, заради своите убеждения и разбирания. Той е едно голямо копеле за мен. Ако не и за…! (Кратко мълчание.) Извини ме, скъпа, че говоря така за него.
                                                                      пауза  
 Гледат се в очите. Тя полага ръце на лицето му. Въздиша дълбоко и бавно. Очите ù са в сълзи

ЕЛЕНА: Тео, ти винаги ще си в сърцето ми! Ти си първата ми голяма любов и така ще остане! Никога не бих забравила и няма да те забравя до края на живота си!
ТЕОДОР: (Вълнува се.) Ели, знам миличка. При мен е същото. За съжаление нещата се промениха и всичко, което се случи между нас, остана в миналото. Така е! (Ядосан) Знаем кой е брадвата, отсякла умишлено връзката и любовта между нас.
ЕЛЕНА: Прав си! (Въздъхна Ели.) Така е! Знам, че баща ми е такъв. Имала съм проблеми с него. Така е постъпвал и с майка ми. С неговите крайни убеждения и неотстъпчивост винаги е поддържал дистанция и самоувереност. (Кратко мълчание.) Най-важното е да си гледаме семействата. Обещай ми, че ще пазите Емил и ще го обичате много, както аз…! (Вълнува се.)

  (Теодор я гледа с широко отворени очи, засегнат от думите ù, готов да скочи и да я разкъса, въпреки прекрасните чувства  към нея.)


ТЕОДОР: Що за въпрос ми задаваш? Той е мой син! Разбира се, че ще го обичаме! Относно документите за осиновяването от наша страна, са готови. Ти спомена, че от ваша страна всичко е готово. Дано да е така! Не искам да се протакат нещата. Не желая да имаме проблеми между нас! Мисля че ме разбираш! Остана последния етап относно съдебната процедура за осиновяването на Емил. Нека всички документи да са подготвени съгласно изискванията. Задействал съм процедурата да се осъществи по-бързо. При нашият случай има известни отстъпка, имайки предвид, че Емил е син и на двама ни, представители на две отделни страни.  

                                                          ЗАВЕСА

                                ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ                 

                  
                                                      сцена първа
                                                   

                     След два месеца.
Емил е осиновен. Свиква бързо с новата си майка.     

Влиза бързо и сполучливо в ролята си, подготвен с  опита на родната си майка. Тримата са изключително щастливи и заживяват в хармония.

                                                              Събота

ТЕОДОР: (Обажда се от антрето) Ками, къде си?
КАМЕЛИЯ: В кухнята съм. Кажи! Какво е станало? (Безпокои се.) Да не се е случило нещо с Емил?

ТЕОДОР: Не, скъпа! Няма такова нещо! Всичко е наред. (Чувства се щастлив, но и объркан.)

      Камелия влиза в хола. Тя е с бял панталон и червена тениска.                         

КАМЕЛИЯ: (Усмихната. Към Теодор.) Кажи приятелю! Защо ме викаш?
ТЕОДОР: Елена ще дойде след десет минути за Емил. Приготви му дрехи!

                                      сцена втора

                       Звъни се на входната врата.
                                   Теодор отваря.


ЕЛЕНА: Здравей, Тео! (Вълнува се.) Емил готов ли е?
             Поглежда го с лека усмивка и притеснение.

ТЕОДОР: (Гледа е по същия начин.) Прощавай, че те задържах на вратата! Заповядай! Добре дошла! Емил е готов и те чака с нетърпение. И още нещо (говори тихо), ще призная на жена си цялата истина. Не желая да се чувствам и да живея като грешник! Влизай! (Въздиша.) Не искам да будя съмнение.

                             Влизат в хола.
                След тях се появяват Камелия и Емил.

ЕЛЕНА: (Обръща се към Камелия.) Здравейте, госпожо Павлова! (Усмихва се.)

КАМЕЛИЯ: (Усмихата.)  Здравейте, госпожо  Георгиева!  Заповядайте! Да изпием по един чай?
ЕЛЕНА: (Въздиша тихо и дълбоко.) Благодаря за вниманието и поканата! Позволете ми това удоволствие за следващия път! (Усмихва се.)
КАМЕЛИЯ: (С усмивка.) Ще се радвам на такъв прекрасен момент и взаимно удоволствие.
ЕЛЕНА: (Поглежда към сина си.) Синко! Ела мама да те прегърне! (Кляка и протяга ръце към него.)

ЕМИЛ: (Побягна към майка си с протегнати ръце.) Мамо! 

    (Прегръщат се. Следва взаимна целувка.)

ЕЛЕНА: Миличък, хайде да тръгваме! Кажи довиждане на мама и тати! Довиждане семейство Павлови!

             Емил се приближава до баща си, а сетне до новата си майка. 

                                 Прегръщат се и целуват за довиждане.

ЕЛЕНА: Колко е сложен и объркан живота, за което има винаги някаква вина. Малка или голяма, тя си е вина. Колкото до прошката, зависи от много фактори и най-вече от човека. Съжалявам, за което…! (Не продължи мисълта си.) Извинете, но ще тръгваме! (Поглежда към Камелия и малко по-продължително към Теодор.) Не се тревожете, ще върна Емил на време. Благодаря за вниманието и довиждане!

                                                               Излизат.
                                                         Сцена трета

ТЕОДОР: (Притеснен) Ками, моля те да отидем в кухнята! Трябва да говоря с теб. Много е важно!

   Влизат в кухнята. Вади бутилка водка от хладилника. Сипва в две чаши до половината. Поставя едната пред жена си.


ТЕОДОР: (Гледа я с напрежение и притеснение.) Скъпа, трябва да ти кажа нещо, за което отдавна нямам смелост да ти призная! Длъжен съм и ако сега не го направя, ще се проклинам! Това е една болезнена и гореща история, за която те моля да ми простиш! Става дума за Емил… (Тео диша трудно и учестено. Отпива от водката и пали нервно цигара. Очите му се пълнят със сълзи.)

                  Камелия го гледа изумена и уплашена.

КАМЕЛИЯ: Кажи! Плашиш ме! Да не се е случило нещо лошо? Да не си болен?

   Той продължава да я гледа с потиснато самочувствие. Отпива от водката за смелост. После още веднъж. Пали нервно цигара.

ТЕОДОР:(Дишането му се затруднява и ускорява на моменти. Кашля.) Аз…,(въздъхва), ами-и-и…, аз искам да ти-и-и, кажа-а-а…, (Гласът му затихва.)

КАМЕЛИЯ:(Притеснена и изнервена.) Теодоре! Моля те, каквото и да е, трябва да ми кажеш! Колкото и да е болезнено, ще се справим, нали за това сме семейство? (Чувства се напрегната.) Не ме плаши, казвай, каквото и да е станало!

ТЕОДОР:(Чувства се притеснен и напрегнат, като натисната пружина.) Емил…, той, е мой син! (Кашля двукратно със затворена уста. Като че коркова тапа е запушила трахеята му.) Прости ми скъпа! Моля те! (Кашля отново)

КАМЕЛИЯ: (В стресова ситуация.) Какво говориш? Ти-и-и! Истина ли е?! Нима е възможно? (Шокирана е.) И цяла вечност не си ми казвал нищо? (Очите ù се пълнят със сълзи. Почувства гореща вълнà в тялото си. Излиза от кухнята.)

Влиза в спалнята. Ляга в края на леглото с присвити крака и ръце. Очите ù са зачервени, но и устремени към прозореца, огрян от слънчевите лъчи, размиващ розовия слънчев тапет върху стъклената плоскост.

Теодор доизпива водката. Чувства се разбит, като че танк е минал през него. Доизпушва цигарата. Затваря очи и разтрива с палеца и безимения пръст слепоочията. Въздиша дълбоко и бавно изпуска въздуха. Влиза в спалнята. Сяда на стола до жена си и полага ръка върху рамото ù.

ТЕОДОР: (Разстроен.) Прости ми! Моля те! Не съм ти казвал, понеже не знаех как ще реагираш и приемеш този факт. Страхувах се, да не те загубя! Обичам те скъпа! Ти си всичко за мен. като деня и нощта.(Целува я.)  Когато се запознахме с Елена, бяхме студенти първа година, но в различни университети и специалности. В настоящия момент работи като архитект и оценител на частна практика вече пета година.
Един месец след завършването ни, решихме да се сгодим и след два месеца да се женим. Баща ù като разбра, че съм адвокат и от такова семейство по линия на баща ми, дигна жесток скандал. Скочи като разярено животно срещу дъщеря си и до известна степен върху мен и семейството ми като адвокати. Думите му бяха, че мрази адвокатите и всички свързани с правната система. По този повод принуди дъщеря си, да се откаже от връзката ни и желанието да се оженим. Съобщи пред двама ни, че ако се сгодим, ще я лиши от всичко, което и се полага и ще се откаже от нея. Отбеляза най-демонстративно, че мрази и не понася адвокатите – изобщо хората работещи в правосъдието. След дълго проучване спрямо неговата личност, установих истината за омразата, която изпитва. Тази история е много дълга и заплетена. Ще ми отнеме часове да ти разказвам. Неговата вина относно тази история не е съществена. Преживял е много болезнено загуба на близък човек – преживял дълги години зад решетките, обвинен несправедливо.

                                                             пауза

КАМЕЛИЯ:(Гледа Теодор шокирана и ядосана. Известно време мълчи. Кашля.) Толкова години мълчание! И търсиш оправдание. Защо! Как  мислиш! Смяташ, че не бихте разбрала и да ти простя! Това означава, че не ме познаваш добре! И още нещо, защо мълча толкова години? Не ми е лесно да махна с ръка и получиш прошката ми, че си премълчал тази болезнена истина от мен! Чудя се, дали няма и друго…?! (Гледа го въпросително и с укор) А синът ти е прекрасно дете!

ТЕОДОР: ( Чувства се виновен и притеснен.) Добре, ще те оставя да помислиш. Не забравяй, че животът ми е свързан с теб и сина ми! Имаме нужда от теб и те обичаме!

Теодор излиза от спалнята. Влиза в кухнята. Налива си питие. Чака решението на жена си. След около петнадесет минути Камелия 
в кухнята и сяда срещу мъжа си. Сълзите ù приличат на водопади.

КАМЕЛИЯ: Налей и на мен! Ще приема истината и ти прощавам. Разбирам болката ти. Това което ми разказа, наистина ме разтърси. Не знам дали бих могла да понеса това, което вие с Елена сте го преживяли. Въпреки миналото ти, усещам твоята любов и привързаност  към мен. Искам да ми обещаеш, че каквото и да ни струва, ще се лекувам. Искам да си имаме и наше дете.
ТЕОДОР: ( Щастлив.) Скъпа, много се радвам! Това, което каза, е прекрасно и го споделям напълно. Не е важно Не е важно дали ще бъде син или дъщеря. Нека всичко да мине с много любов, щастие и късмет.

                                                            ЗАВЕСА  
                                           
                                                             КРАЙ-