Ода за самотата


Блазе на онзи, който е охолен
в кръга на бащината си земя
и с радост диша въздуха, доволен,
че си е у дома,
чиито ниви, с хляб го създават,
а пък стадата – с мляко и руна
чийто буки и лете хлад му дават,
а зиме топлина.

Честит е, който гледа уталожен,
как с часове и дни се нижат рой,
със здраво тяло, с ум неразтревожен
денем във блажен покой.

в дълбок сън нощем, работа и сладост
съединил в едно и отдих,
и дух невинен, дето литва с радост
към размисъл и стих.

Тъй нека да живея – сам, без слава
и да умра, без да ви без да ви натъжа,
и никой камък нека не издава
къде лежа.

© автор: Александър Поуп  (1688 г. – 1744) , Английски поет

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s