Етикети


Значителна част от четящите люде знаят, че изкуството е краен продукт на възпроизвеждане и възприятие на база натрупани впечатления, знания и творческа изява на субективните представи на конкретния творец за себе си, обществото и заобикалящия го свят като цяло.
Изкуството като продукт от творческата дейност на твореца, в зависи-мост от предназначението си, „стил и направление” е форма на естетическо възприятие и възпроизвеждане на база на натрупани качествени знания, умения и талант, за да създаде и представи конкретната творба. Тя може да бъде живопис, графика, музика, кинематография, сценарии, театър и т.н.
Естетиката е дял от философията, занимаващ се със същността и възприемането на красивото, изящното красноречие и всичко свързано с конкретиката на изкуството.
Естетическото оценяване може да бъде много сгъстено или безкрайно противоречиво, частично, интелектуално и интерпретативно.
Произведенията или „обектите” на изкуството, създадени от конкретни творци в литературата и изящни майстори (художници, скулптори и др.), предизвикват и пораждат конкретни емоции (мисли, чувства), представи и идеи чрез възприятията.
Литературата спада към изкуството, т.е. „изкуство по предназначение”. Защо? Литературата най-често включва произведения от писмен вид, в които конкретния автор разказва определен сюжет, заплетена история, която привлича не само вниманието, но държи в неизвестност и напрежение читателя, с майсторството на красноречието, силата на словото и владеенето на съспенса.
Основни носители на литературния текст са книгите, но в нашето съвремие литературата присъства и в интернет като цитати и като цели текстове.
Художествената литература, както се знае е изкуство по предназначение – народност, период и религия; наред с живописта и музиката, със съществената разлика, че борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи, имащи твърде различен знаков характер.
Всеки текст (произведение под каквато и да е форма) може да бъде литературен, когато е възприет като такъв, когато задоволява някакви или нечии вкусове / критерии, за да попадне под маркера на литература (маркер за елитарност и значимост).
Художествената литература като същност и значимост е изкуството да се владее умелото използване на езика.
Това е умението, дарбата да се говори не само добре, но и убедително, и умело говорене пред публика. Синоним на това качество е „красноречието”, както и „ораторското изкуство”, което се отнася и до писмения дискурс и писмените текстове, като изкуство в писането, подредбата, изложението и т. н. на текстовете.
За качеството на художествената образност на дадено литературно произведение, изключително важно значение е литературният стил на автора, който преди всичко е индивидуален. Той се ражда от автора и неговия талант и способност да пише. Стилът се оформя не само от обема на прочетените книги, които би трябвало да се подбират по значимост и оценка, но най-вече и от задълбочения анализ и работа върху творчеството на литературните класици от всички времена (било проза или поезия).
Преди всичко литературният стил се оформя и обуславя от конкретния, и характерен исторически период, в който живее писателя, от своеобразието на конкретните моменти, обществено-икономическите отношения, от конкретните литературни направления, течения и политически вълнения в конкретния момент и най-вече от личността на писателя – неговия талант и умения, от способността му да наблюдава живота във всичките му категории и прояви.
Изключително важно значение е индивидуалния начин на мислене, усещане, чувстване и т.н.; и най-вече умението да отрази с художественото майсторско слово, което е отражение на оригиналност
Именно стиловете качества и мирогледа на автора, му позволяват с творческата индивидуалност, талант и чрез майсторското слово да отрази и пресъздаде съответните художествени образи, и заплетени интригуващи ситуации. За да се получи вълнуващ ефект, авторът трябва да е майстор на съспенса.
На базата на логическия и образно-емоционалния стил, една художествена творба, може да се каже, че отговаря и попада под маркера за елитарност и значимост.
Художествената словесност се формира на границата между поезията и прозата, чрез теоретично осмисляне.
Поезията е изкуство на мига, който трябва да се усети и улови на момента, но е необходим талант и изискано концентрирано слово. Поезията като същност има много лица и проявления. Тя е най-прозрачното изкуство, тъй като негов инструмент и материал е речта, езикът, словото… То е навсякъде и във всичко, и е най-изявено именно в литературата, най-вече в поезията, защото тя е конкретно състояние на духа и концентрация от чувства и слово, негова висша еманация. Стихотворенията като продукт са изградени от определен обем и порядък от подбрани думи, които със своята възвишеност и естетика разголват душата. Накратко казано тя е конкретна вселена, сътворена чрез красноречието. Поезията е ерархия на словесността. Поради тази причина съществуват различни нива на поезията: едноизмерна и многоизмерна, елементарна и сложна, плитка и дълбока, душевна и духовна, сетивна и свръхсетивна, и т.н.
Поезията е загадка (неразгадана тайна), понеже мнозинството от читателите не притежават необходимите вътрешни сетива, за да я възприемат и разберат.
Поезията е дар Божи. Тя избира своя поет, а не той нея. Поезията е откровение не само за автора, но и за нейния ценител, който е осенèн от нейната тайственост и събужда неговите сетива (вътрешни и духовни).
Истинската и възвишена поезия се определя като тайнствен и жив мост между видимото и невидимото, по който пътува духът.
Поезията е велико изкуство, което е израз на емоцията и красотата на словесността, отразяваща чувствата на поета породени от уловения миг.
Художествената литература е изкуство, което изгражда своите образи чрез словото / т.е. лингвистичния език в цялата му лексика и семантика/. Словесните художествени образи също се подчиняват на логиката на образното обобщение на типизацията и индивидуализацията, на пластичния език на изкуството. Словесния художествен образ притежава своя специфика като своеобразна словесна живопис със следните особености:
– не притежава конкретна предметна нагледност, възниква в съзнанието на читателя чрез възсъздаващото /репродуктивно/ въображение;
– възможности за свободно и цялостно изображение на пространствено-временните измерения на обектите и човека; да разтяга или сгъстява времето на действието, да го праща назад в миналото или в бъдещето /интроспекция/;
– изобразява свойства на явленията, недостъпни за други изобразителни изкуства звучене, движение и др.;
– чрез метафоризацията, хиперболизацията, антропоморфизацията /одухотворяването/ създава непостижими за друго изкуство одушевени природни образи и картини или образи символи;
– като никое друго изкуство е в състояние да предаде интелектуалното съдържание на личността / тъй като само думата е носител на мисъл/, поради което много изкуства постоянно търсят синтез на словото.
Средствата на словесната живопис са преносните значение на думите, групирането им в неразчленими образи, носители на непредаваемо по друг начин значение, стилистичните фигури, тропите, ритмично-метрическата и интонационно-звукова организация на речта. Благодарение на тях литературно-художествената форма придобива многослойност и многозначност, многопосочно асоциативно въздействие върху въображението на читателя, оркестрова полифенкционалност / духовна, емоционална, оценъчна, хедонистична и т.н./ Формалната структура на литературно-художественото произведение е в последна сметка най-пълна и адекватна езикова обективация на нейното художествено съдържание. Тя не може да бъде задълбочено изследвана от поетиката и стилистиката откъснато от него. Но литературно-художествената форма притежава своя относителна самостоятелност, структура и езикови механизми, чието изследване е от изключителна важност за литературознанието. Художествената литература притежава родови, видови и жанрови особености като изкристализирали в нейното развитие съдържателно-формални структури. Нейното възприемане и въздействие има своя специфика, но съвпада с естетическата роля на изкуството.

© Николай Пеняшки – Плашков

Добрич
26 септември, 2014 г.