Етикети


–––––––––– автор: Арман Сюли Прюдом

Във вазата ми пукнатина
при удар от ветрило се яви;
над нея бързо то премина
и никой даже шум не долови.

Но тази сякаш лека рана,
разяждайки кристала всеки ден,
да го дълбае не престана,
догдето той накрая бе сломен.

 

Пресъхна пукнатата ваза,
без капка вехнат клетите цветя,
но никой тук не забеляза;
не пипайте, пропукана е тя.

 

Понякога ръка любима
докосва нежното сърце едва;
повяхва сякаш в люта зима
цветът на любовта подир това.

 

Сърцето здраво уж остава,
ала потайна рана го гнети,
нараства болката тогава;
разбито е, не го докосвай ти.

…….
© превод от френски: Пенчо Симов 1978 г.