Етикети


ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО  СИДНИ ШЕЛДЪН

Романът е една вълнуваща история за четири жени, чиито живот попада в пясъците на времето, което изгаря душите им.
Действието се развива в Испания, страна на вечната страст и жестоки кръвопролития. В повествованието на произведението се разказва за живота на четири монахини, които са избягали от един манастир, който е бил техен закрилник. Едната от тях е Лучия, оцеляла от жестоките борби на сицилианските кланове кланове на мафията, чиито баща е бил един от организаторите. Грасиела е прекрасна и красива жена, която не може да се откъсне от угризенията на някогашните младежки грехове, които все още я потискат. Меган е подхвърлено дете – сираче, търсещо закрила в ръцете на непокорен баски бунтовник. Тереза е вярваща и непрекъснато преследвана от образите на своето минало.
Тези четири жени смачкани от преживяните проблеми в своето минало, се впускат в един чужд свят, в който всяка една от тях се сблъсква с неочаквана съдба и откриват истината за себе си.

–––––––––––––––––
ОТКЪСИ ОТ РОМАНА „ПЯСЪЦИТЕ НА ВРЕМЕТО”

„Те не бяха в състояние да помръднат. Изглеждаше, като че ли всичките им сетива са били толкова дълго време парализирани, че не можеха да осъзнаят да осъзнаят какво става с тях. Монахините гледаха в краката си. Бяха така замаяни, че не можеха да мислят. Те бяха прекарали толкова дълго зад стените на манастира, откъснати от света, че сега извън закрилящите стени бяха изпълнени с обърсване и паника. Нямаха представа къде да отидат или какво да правят. Вътре животът им бе организиран за тях. Бяха хранени, обличани, казваше им се какво да правят и кога да го правят. Те бяха живели по правила. Изведнъж правилата изчезнаха. Какво искаше Бог от тях? Какъв бе неговия план? Стояха скупчени, страхувайки се да говорят, страхувайки се да се погледнат една друга.”

„ … Тя бе Лучия Мария Кармине, дъщерята на Анжело Кармине, и това би било достатъчно да направи всекиго на света щастлив.
Те живееха в голяма приказна вила, пълна с повече слуги, отколкото петнадесетгодишната Лучия можеше да преброи. Един телохранител я возеше всяка сутрин до училището бронирана лимузина. Тя израсна с най-хубавите рокли и най-скъпите играчки в цяла Сицилия и бе обект на завист за своите съученици.”

„Бащата на Грасиела, беше красив млад механик, който направи предложение на красивата млада Долорес и тя с готовност позволи да бъде прилъстена. Но когато му съобщи новината, че е бременна, той изчезна, оставяйки Долорес с проклятието на своето семе.
Долорес имаше лош характер и си отмъщаваше на детето. Всеки път, когато Грасиела стореше нещо, което не ù допадне, тя я удряше и крещеше:…”

„Грасиела почувства, че се движи. Движеше се към него. Протегна ръце и обхвана кръста му, почувствайки мъжката твърдост в тялото си.”

„Сестра Грасиела бе определена да работи в градината, като се грижи за малките небесни дъги на божието чудо. Тя никога не насищаше на тяхното великолепие. Стените на манастира се издигаха високо над нея от всички страни като каменна планина, но Грасиела никога не чувстваше, че я ограничават. Те я пазеха от ужасния свят отвън, свят, който тя не искаше да види ни кога вече.”

„Меган наблюдаваше жена, която носеше бебе. Преди години тя самата беше бебе, или даже малко дете? Повече от четиридесет години, когато беше в сиропиталището. Неочакваната гледка подсказа на Меган колко много се бе откъснала от външния свят.”

„Тереза живееше в един замък в планината над средновековното село Ез, близо до Монте Карло, който гледаше към Лазурния бряг. Селото бе кацнало високо върху една скала и на Тереза ù се струваше, че може да вижда целия свят….”

„ Тереза никога не споделяше нещастието си с родителите си или сестра си, за да не ги натоварва и пазеше в себе си тайната за това, колко Бог я обича.”

„Меган стоеше будна, преживявайки отново миналото си. Годините в сиропиталището и оттеглянето в манастира. След това внезапно излизане в света, от който се бе отказала завинаги. Хайме Миро рискуваше живота си, като се бореше за това, в което вярваше.”