Етикети


 автор: Сюли Прюдом (Нобелова награда през 1901г. за този стих…)

……….

Във вазата ми пукнатина
при удар от ветрило се яви
над нея бързо то премина
и никой даже шум не долови
Но тази сякаш лека рана
разяждайки кристала ден след ден
да го дълбае не престана
догдето той накрая бе сломен.
Пресъхна пукнатата ваза
без капка вехнат клетите цветя
но никой туй не забелязва
не пипайте! Пропукана е тя!
Понякога ръка любима
докосва нежното сърце едва
повяхва сякаш в люта зима
цветът на любовта подир това
Сърцето здраво уж остава
ала потайна рана го гнети
нараства болката тогава
разбито е, не го докосвай ти.