Етикети


Споменавайки за важните неща в живота, всеки един от нас трябва да се замисли най-напред за приоритетите, които ни съпътстват, докато сме живи, и не бива да загърбваме.
Всички знаем, че на първо място в живота е семейството и редом с него любовта, уважението, и толерантността.
Не бива да забравяме,че животът не е само красота и осеян с цветя, а е изпълнен с трудности; камъни,тръни, дълбоки ями и какво ли още не…
Но не е само това.
Човек се учи още от утробата на майката, като бебе, и така – до края на живота си, и винаги има с какво да допълва празнотите, дори никога не ще ги допълни.
Не напразно бащата на философията Сократ казва: „Аз знам, че нищо не знам.” Самият той, заедно с Платон, полага основите на философията.
Сократ се стреми да подтикне хората да размишляват над своите постъпки, над разбиранията си за морала. Неговата максима “аз знам, че нищо не знам“ е израз на желанието му да се отърси от традиционните мнения и сам да премисли моралните ценности.
Всеки човек, общувайки с другите, търси правилните отговори и определение за понятията като „Добро“, „Справедливост“ и „Достойнство“.
В добродетелта се крие вечната истина, че човешкото познание е безгранично, и колкото повече научаваме, разбираме, че предстои още много какво да се научи.
Трудно е да се живее с изненадите, които ни преследват. Животът ни кара да прекарваме стотици часове в мислене и разрешаване на различни проблеми от всякакво естество. И когато даден проблем се разплете и стигне до финал, се появява следващият, който чака да бъде разрешен.
Бих определил човек като празна кофа, в която има малки, средни и големи камъни, но все още има празно място, което трябва да се допълва.
За да се случат или не, нещата винаги имат своите причини. Те не идват случайно или с помощта на някакъв късмет.
Случват се и неща, които не очакваме, дори не желаем; например – болести, нараняване, влюбване, загуби и т.н.; неща, които тестват душата.
В живота срещаме различни хора. Всеки има своя начин на поведение, загуби и т.н., случки и ситуации, които определят нашето вътрешно „Аз” и ни изграждат, и оформят като личности. Но зависи от самите нас…. дали ще се поучим от грешките, които са от съществено значение.
Съществуват и други конкретни моменти и неща, които също проверяват и определят нашето поведение, психиката и отклика към съответния събеседник. Много важно е да не се поддаваме на антагонистично поведение спрямо другия. Въпреки това съществува и антагонизмът във всичките му проявления.
Както и да живее човек, никога не ще избегне неочакваните, трънливи и жестоки неща, които ни заобикалят.

© Николай Пеняшки – Плашков
21.11. 2012 Добрич