Често виждам драми


Народът бе изтласкан и притиснат,
на гибел тежка, нетърпима;
подложен на мъки и тежки драми –
на екзистенциалност недопустима.
В много къщи стават драми,
а те са жестоки и коварни.
В животът тежък
и изпълнен с измами,
убиват човешкото в човека.
С болка в сърцето
ставам съпричастен,
и в таз реалност дива
не бих допуснал и позволил
човешкото в Човека
да се убива!

© Николай Пеняшки – Плашков
Стихотворението е включено в престоящата ми  „За живота и изкуството“.

 

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s