Етикети


автор: Валери Петров

 

От сума ти време виждам все един сън:

не ми беше рожден ден, но си влизам отвън

и – сякаш сме в САЩ –

виждам хола, гъмжащ

от роднини, приятели, познати и близки

с весел вик „Изненада!“ и усмивки, и уиски.

И това, че surprise-ите им са във случая два,

проумявам едва

след въпроса им:

– Хайде, бе, къде се забави! –

когато сред свирки, прегръдки и смях

се взирам във тях

и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,

са отдавна покойници. При това посрещачи.

И значи…