Етикети


автор: Ники Комедвенска

 

Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад…
А пък душата му – птица!

Може би адът е някъде в нас,
пие живота ни – кърваво вино,
и сме готови да вием от бяс…
Ала мечтите ни – сини!

Ала мечтите ни – цяло море.
Чайки и гларуси порят вълните…
Чакат доброто във нас да умре,
за да му грабнат очите.

И студенее земята… Без глас
нощем за своите живи ридае…
Грешни сме, Господи! Всеки от нас!
А пък душите ни – в рая…