Етикети


автор: Валери Петров
Ако сред свирещите – при това безразлично
дали свирещи класика, или джасащи джаз –
да избираме трябва, то, четецо, аз лично
за духачите честни бих отдал своя глас.

– Защо „честни“? – ще кажеш. – Може би са нечестни
всички, дето не свирят като тях на тромпет?
– Не, но честичко – казвам ти – те със хватки известни
от партера изтръгват аплодиращ ответ.

Погледни цигуларите как помагат на лъка,
като гърчат уста в ням страдалчески вик,
пианистите също свойте радост и мъка
изразяват нерядко чрез актьорски език.

 

А горките духачи, виж ги, бузи издули,
вкаменил е лицата им инструментът им строг,
Луис Армстронг, великия, и той само се пули,
без ни помен от мимика, като черен жабок.

Като тях цял живот и аз духам усърдно,
залепил сухи устни в своя малък мундщук,
и бих искал, четецо, мойто стихче  предсмъртно
да звучи чисто-сребърно като техния звук.