Етикети


Днес на 22 април 2014 г. великият български поет Валери Петров  навършва 94 години. Този изключителен и деликатен лирик, майсторски жонглира с римата и е надарен с невероятна интелигентност и аристократична самоирония. Той е забележителен не само с поетичното си творчество, но и с изключителната си еродиция и методичност. Той се нарежда сред  един от тримата европейски поети, превели абсолютно цялото творчество на Уилям Шекспир от английски на български език. Валери Петров е известен не само като поет, той е и драматург, сценарист, универсален мъдрец, каквито нашата епоха на фастфууд и повърхностна културност вече почти не съхранява.

Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е роден е на 22 април 1920 г. в София. Баща му – д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му – Мария Петрова, е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет.

През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак“). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство „Български писател“, народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003).

Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Автор на цикъл стихотворения „Стари неща малко по новому“ (1945), „Стихотворения“ (1949), поемата „В меката есен“ (1960), пътеписа „Книга за Китай“ (1958), пиесата „Когато розите танцуват“ (1965), сатирични стихотворения и поеми „На смях“ (1970), „Бяла приказка“ (1977), „Копче за сън“ (1978), „Пет приказки“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др.

Пише сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Слънцето и сянката“ (1962), „Рицар без броня“ (1966), на няколко киноновели и анимационни филми. Преводач на Шекспир, както и на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков.

Носител на литературната награда на Министерството на просветата за 1987 г., на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос (2006) и на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2007). Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“ (1988). Така е според биографията му в liternet, но има и още много…

През последните години Валери Петров получи доста признания от родните арт гилдии – Яворовата награда, международната Ботева награда за поезия, отличие за 100-годишнината на българското кино, театрална награда „Аскеер“ за цялостно творчество, научното звание академик. Миналата година големият българин стана лауреат на наградата на Европейския парламент – „Европейски гражданин на 2013“ заради изключителния му принос към нашата култура и разбирателството между нациите.

Номиниран  е  и за Нобелова награда за литература.

Ето едно от неговите емблематични стихотворения:


Гореща молба

Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.

Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.

Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.

Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.

Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.