Етикети


Японската писменост официално се нарича „Kanji kana majiri bun“, или буквално „писмо с канджи, смесени с кана“. Името отразява точно характера ѝ: японската писменост представлява знаци от китайската писменост („канджи“), смесени със знаци от двете японски сричкови азбуки, хирагана и катакана (отразяващи липсващите в китайския език граматични форманти и частици, както и за заемки от други езици).Японците имат 3 азбуки-Катакана, Хирагана и Канджи.

Японската писменост официално се нарича „Kanji kana majiri bun“, или буквално „писмо с канджи, смесени с кана“. Името отразява точно характера ѝ: японската писменост представлява знаци от китайската писменост („канджи“), смесени със знаци от двете японски сричкови азбуки, хирагана и катакана (отразяващи липсващите в китайския език граматични форманти и частици, както и за заемки от други езици).Японците имат 3 азбуки-Катакана, Хирагана и Канджи.
Канджи (йероглифи), 漢字

Основна статия: Канджи

Китайската йероглифна система (канджи), за разлика от азбуките, е базирана на обозначаване на смисъл, а не на звук. Тя навлиза в Япония от Китай през Корейския полуостров през 4-ти век. В най-големия речник на йероглифите в Япония (на Morohashi) са изброени близо 50 000 символа, но използваните в ежедневието са доста по-малко. Йероглифите, които един ученик в Япония трябва да научи по време на елементарното си образование (от първи до шести клас), са определени от Японското правителство. Техният брой е 1006 (данни от 1998 г.): 80 в първи клас, 160 във втори, по 200 в трети и четвърти, 185 и 181 съответно в пети и шести клас. През останалото време на обучението е задължително научаването на още 939 йероглифа, или общо 1945. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа.

По-долу са показани някои от най-често използваните йероглифи, тяхното произношение, обозначено на латиница, и значението им на български:
人 木 本 山 川 日 月 子 男 女 水 火 花 目 耳 心
hito ki hon yama kawa hi, nichi tsuki ko otoko onna mizu hi hana me mimi kokoro
човек дърво книга,
източник планина река слънце,
ден луна,
месец дете мъж жена вода огън цвете око ухо сърце

Разбира се, има и много по-сложни йероглифи:
鼻 (hana) нос, 鶴 (tsuru) жерав, 驚 (odoroku) изненадвам (стресвам) се.
Произношение: По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото кун-четене (kun-yomi). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича он-четене (on-yomi). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както по on-yomi, така и по kun-yomi, като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че on-yomi се използва в съставни думи от два и повече йероглифа. Макар и малко на брой, има йероглифи изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е

働 (hataraku) — работя.

Той е съставен чрез обединението на йероглифа за „човек“ 人и този за „движение“ 動.
Кана (фонетични азбуки), 仮名

Освен йероглифната система, описана накратко по-горе, съществуват две сричкови азбуки: хирагана и катакана. Като звуков състав те са идентични, разликата е единствено в тяхното използване. И двете азбуки са създадени на базата на опростено или стилизирано изписване на йероглифи. Например, символът あ (а) от хирагана е произлязъл от йероглифа 安 (an) — „сигурност“, а символът ア (а) от катакана е опростен вариант на йероглифа 阿 (а), често срещащ се например във фамилни имена. Символите от хирагана изглеждат по-заоблени, а тези от катакана — по-„ръбати“.И трите скрипта(Хирагана,Катакана и Канджи)се пишат във вертикален ред и от дясно наляво.
Хирагана, 平仮名

Основна статия: Хирагана

Хирагана (вж. картинката в дясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 見た (mita — видях), йероглифът 見 представлява коренът на глагола 見る (miru — виждам), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи.

Символът を, макар и формално да попада в реда w на таблицата и би следвало да се чете wo, на практика се произнася о и се използва само с граматична функция — като следлог на прякото допълнение. Символите は (ha) и へ (he), когато са употребени в граматичните си функции (съответно тематичен индикатор и следлог за посока на движение), се произнасят съответно wa и e. В Хирагана се садържат 46 знака(йероглифа),иэразяващи 46 различни эвука.Могат да се пишат изречения само на Хирагана.За да се разшири фонетично Хирагана(съответно Катакана)след съответния знак се изписват тен-тен.Те представляват две чертички или кръгче,поставени съответно в горния десен ъгъл непосредствено след него.Така се променя произношението на съответния знак.
Катакана, 片仮名

Основна статия: Катакана

Катакана е била измислена преди хирагана и през известен период от време е изпълнявала и нейните функции. Понастоящем катакана се използва главно за изписване на заемки и чуждици, както и на чуждестранни наименования на страни, градове, имена на хора и т.н. Освен това катакана се използва и за изписване на междуметия, както и за обозначаване на натъртено произношение на определена дума. Катакана се използва и за записване на имената на растителни и животински видове, чието изписване с йероглифи би представлявало трудност.

Например: プリンター (purintaa) — принтер, タバコ (tabako) — цигари, テーブル (teeburu от англ. table) — маса, ブルガリア (burugaria) — България, アメリカ (amerika) — Америка, САЩ; イギリス (igirisu) — Великобритания, ソフィア (sofia) — София, ロンドン (rondon) — Лондон, ジョージブッシュ (jooji busshu) — Джордж Буш, フリストストイチュコフ (furisuto sutoichukofu) — Христо Стоичков, ワンワン (wanwan) — Бау-бау!
Допълнение:

Към катакана има добавени няколко символа, използвани за обозначаване на звуци, чужди на японската фонетика. Най-широко разпространеният е ヴ, използван за v (българско „в“) в думи като イヴァン — Иван, ヴァイオリン — (vaiorin ot angl. violin) — цигулка и др. Също така в катакана са допустими нетрадиционни комбинации от символи за изразяване на срички, които не се срещат в традиционните японски думи: フォ=fo, ティ=ti, チェ=che и др. Дадените примери са приети като допълнения към официалната японска писмена система, но формално те не са част от нея. Например, чужденец получил японско гражданство, трябва да промени името си използвайки канджи, хирагана и/или катакана, но запазването например на символа ヴ е недопустимо.
Ромаджи, ローマ字

Ромаджи („римски букви“) е японското наименование на латинската азбука. Макар и по-рядко, употребява се още и термина ratenmoji (ラテン文字) — „латински букви“. Латиницата е призната за официална азбука наред с трите традиционни писмени системи, но ролята ѝ в японските текстове е само помощна. Използва се основно за съкращения на някои чужди думи — например мерки (cm, km, kg), имена (EU, NATO) и други (CD, DVD).

Съществуват няколко системи за транскрибиране/транслитериране от японски език на латиница:

Хепбърнова латиница (Hebon-shiki, ヘボン式)
Японска латиница (Nihon-shiki или Nippon-shiki, 日本式) (ISO 3602)
Японска държавна латиница (Kunrei-shiki, 訓令式) (ISO 3602:1989)
JSL, система, въведена от Елинор Джорден в книгата Japanese: The Spoken Language (1987)
Вапуро (Wāpuro rōmaji, ワープロ ローマ字), или система за писане в текстови редактори с латиница, която се преобразува в кана (rōmaji kana henkan, ローマ字かな変換, букв. „преобразуване на латиница в кана“)

В редки случаи в официални документи може да се срещне Kunrei-shiki, но на практика за изписване на японски имена и думи на латиница най-често се употребяват различни варианти на Хепбърновата система.
Граматика

Първата черта на японската граматика, която я отличава съществено от повечето европейски езици, е словоредът. В повечето европейски езици нормалният словоред е ПСД (подлог-сказуемо-допълнение): „Иван чете книга“, „John is reading a book“, и т.н. В японския език словоредът е ПДС (подлог-допълнение-сказуемо): 「太郎は本を読む。」(たろうはほんをよむ, Tarō wa hon wo yomu), буквално: „Таро книга чете“. Трябва да се отбележи, че също така за разлика от повечето европейски езици, този словоред се спазва много стриктно, тъй като промяната му съществено променя значението на фразата. Например 「太郎が読む本」(たろうがよむほん, Taro ga yomu hon)буквално: „Таро чете книга“, всъщност означава „Книгата, която чете Таро“.

Следващата разлика от повечето европейски езици е, че японският език има не предлози, а следлози (черта, характерна за всички езици с ПДС словоред). Например:

に (ni): в, на, през (време, място) и др.: 8時に (hachi-ji ni) — в осем часа, 日本に[住む] (nihon ni[sumu]) — [живея] в Япония.
へ (e): в, към(посока на движение) и др.: 日本へ[行く] (nihon e [iku]) — [отивам] в Япония.
と (to): с: マリアと (Maria to) — с Мария.
で (de): с (средство) и др.: 車で[行く] (kuruma de [iku]) — [отивам] с кола.

Речник

В етимологичен план думите в японския език могат да бъдат разделени на три пласта:

和語 (wago) — това е пластът от собственояпонски думи в японския език. Той е най-стар от трите. Съставя около 37% от речника на японския език. Характерно за думите от този пласт е, че нямат никакви морфеми от чужд произход. Друг отличителен белег на тези думи е, че никога не започват със звучна съгласна или пък със звуковете „п“ и „р“. Повечето глаголи и т.нар. „и-прилагателни“ (спрегаеми прилагателни, които в определителна позиция завършват на い (i)) попадат в този пласт. Например 飲む (nomu) — „пия“ и 楽しい (tanoshii) — „забавен“. Също и съществителни като 雨 (ame) — „дъжд“, или 人 (hito) — „човек“.
漢語 (kango) — т.нар. „китайска лексика“. Този пласт се появява в японския език с навлизането на китайските йероглифи. Представлява около 47% от японския речник. Думите в него са съставени от он-четенията на йероглифите и много от тях са изобретени в Япония. Поради тази причина тези думи реално не съществуват в китайския език, макар и традиционно да са наричани китайски по произход. Такава дума е например 社会 (shakai) — „общество“. Този лексикален пласт е съставен основно от съществителни и т.нар. „на-прилагателни“ (прилагателни, които сами по себе си не са спрегаеми, а използват копула, освен това, когато са в определителна позиция завършват с частицата な (na)). Често в японския език думи от собственояпонски произход съвпадат по значение с думи от „китайски произход“. Например 車 (kuruma) — букв. „кола“ (японски произход) и 自動車 (jidōsha) — „автомобил“ (китайски произход). В тези случаи думите с китайски произход се считат за по-официални, докато собственояпонските – за по-разговорни. В този пласт попадат и думи от корейски произход. Напр. 寺 (tera) — „будистки храм“.
外来語 (gairaigo) — чужди думи. Думи, които нямат китайски, корейски или айну произход. Около 16% от речника на съвременния японски. Навлизат в японския от европейските езици. Първите подобни думи се появяват още 16в. с пристигането на първите европейци в Япония. По това време най-много са думите от португалски и холандски произход. От 19в. насам най-много думи навлизат от английски. Днес те са най-многобройни в този пласт. Ето езиците с най-силно присъствие в този лексикален пласт и някои от думите навлезли от тях:

Португалски – パン (pan) – „хляб“
Холандски – コップ (koppu) – „чаша“
Английски – カメラ (kamera) – „фотоапарат“, メモ (memo) – „бележка“
Немски – アルバイト (arubaito) – „почасова работа“
Френски – ズボン (zubon) – „панталон“

По части на речта японският речник е разделен на:

Съществителни имена (名詞, meishi) – 82,38%
Глаголи (動詞, dōshi) – 9,09%
Прилагателни имена (形容詞, keiyōshi) – 3,48%
Други – 5,05%

Фрази

お早う。 („ohayoo“) = Добро утро! Здравей!
今日は。 („konnichiwa“) = Добър ден! Здравей/Здрасти!
今晩は。 („konbanwa“) = Добър вечер!
お休みなさい。 („oyasuminasai“) = Лека нощ!
さようなら。 („sayounara“) = Довиждане! Чао!
ありがとう。 („arigatou“) = Благодаря!
はい。 („hai“) = да
いいえ。 („iie“) = не
お元気ですか。(おげんきですか) („ogenki desu ka“) = Как сте? (букв. „здрав ли сте“)
元気か。(げんきか) („genki ka“) = Как си? (букв. „здрав ли си“)
はい、元気です。 („hai, genki desu“) = Да, добре съм.
元気だよ。 („genki da yo“) = Добре съм.
(„sumimasen“) = Извинете
(„gomen nasai“) = Съжалявам
(„gomenne“)=Съжалявам
なぜ („naze“)= Защо?

Информация: Уикипедия