Етикети


ПЕР  ЛАГЕРКВИСТДългият творчески път на този голям писател е неразривно свързан с етапите, през които минава развитието на шведската литература от началото на столетието до наши дни. В неговите произведения личи градивен интерес към сложните проблеми на философията и естетиката, както и опит да се приложат законите на визуалните изкуства, най-вече на живописта, в поезията и белетристиката. В сборника стихове и проза „Страх“ (1916). Лагерквист (роден в 1891) дава израз на отчаянието и безсилието на човека пред тъмните сили на войната, на крушението на неговите илюзии. Същите мотиви са задълбочени в „Хаос“ (1919), във „Вечната усмивка“ (1920), в „Зли приказки“ (1924) и пр. В тези творби откриваме влиянието на сатирите на Суифт, на произведенията на Стриндберг и Сьодерберг, на Бодлеровите „Малки поеми в проза“. 30-те години са повратен момент в творчеството на Лагерквист, който се отърсва от мрачната си самовглъбеност, за да повдигне с голяма художествена сила наболели обществено-политически проблеми. В повестта „Палачът“ (1933) той клейми националсоциалистическата доктрина и предупреждава относно гибелните й последици за човечеството. В романите „Джуджето“ (1944), „Варава“ (1950), „Сибила“ (1956), „Смъртта на Ахасфер“ (1960), както и в стихосбирката „Вечерна земя“ (1953) Пер Лагерквист се обръща към символични образи от древни митове, за да търси в тях извора на онази нравствена истина, която ще придаде на хората сили да се борят с настръхналия спрямо тях свят.
През 1951 година Пер Лагерквист бе удостоен с Нобелова награда за литература.