Етикети


БУ БЕРГМАННеговите романи, разкази и новели изненадват. Просто защото Бу Бергман (1869–1967) е най-вече забележителен поет. В белетристичните си произведения обаче той убедително защищава мащабното си дарование, доказано в стиховете му, и ги изпълва с мека, сребриста меланхолия, която напомня за произведенията на Ялмар Сьодерберг. Още в началото на своя творчески път, жалониран от стихосбирките „Марионетките“ (1903), „Един човек“ (1908), „Огънят“ (1917), „Въпреки всичко“ (1931), „Древни богове“ (1939) и др., Бу Бергман проявява определен интерес към личната драма на самотника, към гибелното му отчуждаване от околния свят. Затова не е чудно, че кадифеният му лиричен тембър е наситен предимно с минорни нотки. Най-известните му разкази и новели ще открием в сборника „Мечтата“ (1904). В романа „Краят на една книга“ (1942) присъщият за Бу Бергман скептицизъм отстъпва на значително по-ведър и оптимистичен поглед върху живота и хората, изразен красноречиво с думите: „Човечеството е било и ще бъде въпреки всичко вечната младост…

Дата на раждане – 14.07.1918.
Място на раждане – Упсала, Швеция.

Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 г. в шведския град Упсала в семейството на пастор.
През 1944 г. завършва факултета по литература и изкуства на Стокхолмския университет, след което започва да работи като театрален режисьор в Хелсингборг (1944), Гьотеборг (1946-1949) и Малмьо (1952-1958). От началото на 60-те години става режисьор в Стокхолмския Кралски театър „Драматен“, а в периода 1963-1966 е негов директор.
В киното дебютира, като сценарист на филма „Hets“ на реж. А. Шеберг през 1944 г.
Творческото наследство на Бергман е огромно.
По сцените на Швеция и по света е поставил над 70 спектакли по произведения на класическата и съвременна драматургия, реализирал е редица постановки за радиото и телевизията.
Заснел е за 40 години (1946 – 1986) като режисьор 46 филма (основно по собствени сценарии). Спечелил е много фестивални отличия, включително Европейската филмова награда „Феликс“ (1988) и „Палмата на палмите“ на 50-ия юбилеен кинофестивал в Кан (1997).

Много от най-известните му филми ще останат в историята на киното, като образци на съвършено владеене на режисьорското майсторство. Такива са „Седмият печат“ (1956), награден в Кан, „Лице“ (1958, отличен на фестивала във Венеция, 1959), „Поляната с дивите ягоди“ (1957), „Като в огледало“ (Sasom I En Spegel, 1960), отличен с „Оскар“ за чуждоезичен филм, „Причастие“ (1962), „Мълчание“ (1963), „Персона“ (1965), „Шепоти и викове“ (1971).

През 70-те години излиза филма „Сцени от един семеен живот“ (1972), на който в момента Бергман подготвя продължение. Може да се каже, че с „Есенна соната“ (1977) и особено с „Фани и Александър“ (1982) великият майстор достига до съвършенството в режисурата.
Името на Ингмар Бергман ще остане в историята на киното редом до най-големите гении на това изкуство, като Федерико Фелини, Акира Куросава, Луис Бунюел, Микеланджело Антониони.

Нет Фокус

……………………………………………..

Режисьор на филмите
Вечерта на комедиантите;
Лято с Моника;
Усмивки от една лятна нощ;
Поляната с дивите ягоди;
Седмият печат;
Лицето;
Изворът на девственицата;
Мълчанието;
Срамът;
Часът на вълците;
Обредът;
Една страст;
Шепот на виковете;
Сцени от един семеен живот;
Вълшебната флейта;
Есенна соната;
Фани и Александър;
След репетиция;
В присъствието на клоуна;
Сарабанда;

Актьор

Обредът;
След репетиция;
Светлината ми прави компания;
Сценарист:

Лято с Моника;
Вечерта на комедиантите;
Усмивки от една лятна нощ;
Седмият печат;
Лицето;
Изворът на девственицата;
Мълчанието;
Срамът;
Часът на вълците;
Обредът;
Една страст;
Шепот и викове;
Сцени от един семеен живот;
Вълшебната флейта;
Есенна соната;
Фани и Александър;
В присъствието на клоуна;
Сарабанда;