Етикети


КЪМ РАЗКАЗА ВЛЮБЕНИТЕРазказ с неочакван край

Наско влезе във входа и се качи с асансьора на шестия етаж, където живееше първата му любов от години, но вече женена.
Тя беше му се обадила, че е сама в къщи и го чака. Знаеше със сигурност, че мъжът и ще отсъства няколко часа.
Асансьора спря на шестия етаж, а Наско пристъпи с тихи котешки стъпки до входа на апартамента, където живееше Ренета.
Той изпрати SMS, за да не звъни.
Тя отвори безшумно вратата. Бе усмихната и полуразголена.Хвана ръката му, светкавично го вкара в къщи, и заключи вратата…..
Още в антрето се залепиха като гербови марки, дори и в банята почти не се отлепиха.
Какво им стана, само дяволът знаеше. Мълчаха като уплашени котараци. Само ръцете, краката и целувките говореха.
Любовната игра бе неукротима, като че ли не бяха се виждали сто години, толкова бяха ненаситни.
Двамата се обичаха от ученическите години и с нетърпение чакаха кога най-после Наско ще излезне от казармата, за да се оженят.
Но родителите на момчето не желаеха момичето за снаха, защото семейството й не беше на тяхното ниво и образование. По тази причина искаха да унищожат прекрасната им любов. Успяха като изпратиха сина си за няколко години в чужбина.
Независимо от всичко младите поддържаха връзка с желанието и намерението да се съберат независимо от родителите…..
Наближаваше моментът за развод от двете страни, и те много искаха да заживеят заедно….
Наско бе почнал да се облича.
Някой звънна на входната врата.
Ренета го изкара на терасата, както бе по слипове и чорапи.
И за да не бъде разкрит, яхна климатика и остана там, за да изчака удобния момент, и да си отиде….
Добре, че беше лято…

© автор: Николай Пеняшки – Плашков