Етикети


автор: ДРАГНИ  ДРАГНЕВ

Сестра на вятъра и на звездите… Чупят
с отблясъци нощта във нейните хралупи.
Телата като в сън… Крилете им замират…
И цялата вселена мълком в тях се взира.

Завиждам ви ­ далеч–  далеч от суетата
на дните, пълни с гняв, омраза и театър.
Макар че огънят на вечерта ви мами
и падате сами по голото му рамо…

Но по–  добре такава смърт, вместо полека
на кръст да те разпъват дните ти навеки…