Етикети


Автор: Неизвестен

*
Симеон – най-велик сред царете –
самодържецът наш, възжелавайки
да представи по-ясно дълбоките,
съкровените мисли, що крият се
в глъбините на книгите божии –
на Василий Премъдрий по разума,
заповяда на мен, недостойния,
да направя словесна промяна,
но да бдя за еднаквост във смисъла.

И подобно пчела работлива
от цвета на Светото писание
той събра – сякаш в кошерна пита –
мъдростта изобилна в сърцето си.
Като медена сладост излива се
пред болярите тя със словата му –
прояснява и техните мисли…

Не по вяра – по твърдо желание
като нов Птолемей проявява се:
сам направи подбор многостранен –
драгоценни божествени книги
той събра, с тях изпълни палатите,
сътвори си сам паметник вечен –
вековечна да бъде честта му!

На душата му христолюбива
във награда да бъде венецът
на светите мъже преблажени
в непребродните вечни столетия!
Амин.

=========
© Стоян Шишков, превод от старобългарски
източник: © Електронно списание LiterNet, 29.10.2008, № 10 (107)