Етикети


НЕЛСЪН МАНДЕЛАНа 5-ти декември вечерта в Йоханесбург почина бившият генерал-президент на ЮАР, Нелсън Мандела.
Той е човекът, който е истински символ на съпротивата за милиони хора не само в Африка, но и по света. Мандела е уважаван за активната му дейност против расовата дискриминация и освобождаването на южноафриканския народ от гнета на поробителите. Неговата дългогодишна активна дейност е за  „истинска обединена Южна Африка, мирна и благоденстваща Африка и по-добър свят”, каза още той.
Нелсън Мандела прекарва в затвора общо 27 години в периода 1940-1990 г.
Чрез подкрепата на южноафриканския народ, той става първия чернокож президент на ЮАР, четири години след излизането си от затвора.
Преди избора си за президент той е обявен за нобелов лауреат за мир (1993), заедно с напълно заслужаващият бял президент Фредерик де Клерк, който му беше партньор в реформите. Мандела е носител на повече от 250 награди и на българския орден „Стара планина” (2008).
Автор е на книгите „Няма лек път към свободата“ (1965), „Готов съм да умра“ (1979) и други. Мандела почива на 5 декември 2013 г. на 95-годишна възраст в болница в Йоханесбург, от белодробна инфекция. Погребан е с държавни почести и паметта му е почетена от всички световни лидери.
Той е роден на 18 юни 1918 г. в 1918г. в бедното село Мвезо (известно като Куну) в Транскай – най-бедният район на страната, с името Ролихлахла Балибунга Мандела – пра-правнук на краля на племето Тембу. Името Нелсън му дава учителят в местното училище, а почти толкова известно е и обръщението Мадиба, идващо от родовото му име.
Той се бори за правата на чернокожите южноафриканци още от студентските години в колежа във Форт Хеър. През 1952г. заедно с Оливър Тамбо основават в Йоханесбург правна кантора – първата на чернокожи адвокати.
Борбата на Мандела обаче далеч не винаги е била мирна. През 1961 г. той става главнокомандващ на „Копие на народа“ – нелегалното въоръжено крило на АНК. На следващата година преминава през военно обучение в Алжир и Етиопия. Чак през 2008г. САЩ премахват името му, както и това на лидерите на АНК, от списъка с терористични организации, в който са включени през 1960 г.
След почти година, прекарана в нелегалност, той арестуван и осъден на доживотен затвор през 1964 г. Именно речта му по време на процеса „Ривония“ става манифест на движението за борба срещу апартейда.
В историята остават думите му от четиричасовата защитна реч, която произнася на 20 април 1964 г.: „Отдал съм живота си за тази борба на африканския народ. Борил съм се срещу господството на белите и срещу господството на черните. Преследвал съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички живеят в хармония и с равни възможности. Това е идеал, за който живея и се надявам да постигна.