Етикети


Архетип, от гръцки: „праобраз“. Преоткрито от Юнг понятие на неоплатонизма, което обозначава у Юнг прасимволите, които идват от колективното несъзнавано и се проявяват в сънищата на хората от всички култури и времена и в символиката на техните религии, митологии, приказки и пр. Те съдържат в себе си колективния опит на човечеството и притежават характер на заповед за непосредствено поведение. Архетипове са превърналите се в образи наследени силови полета и силови центрове на хората като напр. образа на бащата, майката, слънцето, луната, змията и др. Те се покриват с известните мотиви от митологията. Така образите на великите гръцки богове могат да се схващат като архетипове, които въплъщават принципите на развитие на човека. Същинското значение на тези архетипове може само да бъде описано, защото човекът може да възприема само архетипичните образи. Архетиповете играят роля особено в „големите сънища“ на човека, когато той се намира в повратна точка от живота си. Такива архетипични сънища, които могат да действат и скрито и които не е задължително да бъдат разбирани от сънуващия, се състоят от митологически символи (напр. появява се герой, който среща дракон или търси скрито съкровище). Тук става дума за осъществяване на части от личността в процеса на индивидуацията, които са в момент на създаване. Несъзнаваното се изказва чрез такива архетипични сънища и влияе върху съзнателното Аз. Ако такива архетипични сънища бъдат правилно изтълкувани, то процесът на индивидуацията може да бъде ускорен. По-нататъшно развитие на учението за архетиповете представлява морфогенетичното поле на Шелдрейк.