Етикети


АШЕНДЪН - СЪМЪРСЕТ МОЪМРоманът “Ашендън” от английския писател Съмърсет Моъм е написан по времето на Първата световна война,
когато авторът е бил служител в английското разузна-
ване.
С. Моъм бива изпратен в Швейцария, където се убеждава, че шпионския живот е отговорен, опасен и скучен, и няма нищо общо с книгите. Именно в този период писателят открива своя литературен образ Ашендън, т.е. себе си и го поставя на преден план, като главен герой в своето произведение.
Описаните случаи в романа се базират на истинските преживявания на писателя, както казах по горе като служител на английското контраразузнаване.  Те са изключително реалистични, че докато се чете книгата, настръхват косите.
Романът е увлекателна и вълнуваща книга, отразяваща реалните факти от безкрупулния и жесток свят на шпионажа, написан с изискан майсторски стил, и изящество на словото на писателя Съмърсет Моъм.

************

ОТКЪСИ ОТ РОМАНА

“Ашендън, писател по професия, който се намираше в чужбина, когато войната избухна, успя да се върне в Англия чак в началото на септември. Така се случи, че скоро след завръщането си бе поканен на гости и там бе представен на един полковник на средна възраст, чието име не успя да чуе добре. Двамата обаче добре си поговориха надълго и широко.”  …

… “Ашендън допусна, че счита полковника за варварин, неспособен на по-възвишени чувства.
– Оставих го на гарата.
– Мистър Съмървил има дипломатически паспорт, така че ако желаете, той ще може да го пренесе през границата със своя багаж, без митническа проверка.”…

… ” Р. погледна Ашендън с онази негова едва забележима усмивка, от която лицето му придобиваше израза на опасна проницателност.

… “Като писател въпросът за насилието често занимаваше Ашендън и той си припомни онова страшно описание на убийство в “Престъпление и наказание”. Не искаше да мисли за такива неща, но темата сама се натрапи. Книгата падна на коленете му и втренчил поглед в отсрещната стена ( с кафяви тапети на мръсни рози), той се зачуди къде ли може да се извърши убийство в Неапол, ако се наложи.”…..

“Ашендън пое обратно нагоре по хълма. Беше се стъмнило. Студена ясна нощ с безоблачно небе и нова луна – тънък като конец блестящ бял сърп, който го подсети да преобърне три пъти монетите в джоба си. Едва прекрачил прага, и хотелът неочаквано го отблъсна с хладната си пошлост. Вонеше на зеле и варено овнешко. Стените във фоайето бяха облепени с афиши от железопътните компании, рекламиращи Гренобъл, Каркансон и баните в Нормандия.” ….

” Не веднъж Ашендън го бе наблюдавал в компанията на стария ирландски полковник и неговата съпруга, които бяха единственото друго семейство, отседнало в хотела; учтиво изслушваше отегчителните истории на стареца за войната в Египет, а с дамата се държеше кавалерски. Сега, когато Ашендън вече се бе сближил с Кейнър, откри, че в отношението му към него има повече любопитство, отколкото презрение.” …

” Ашендън живна. Слязоха на сушата. Дребният евреин взе багажа му, сам занесе паспорта на митническите власти, след което и двамата се качиха на файтона, който ги чакаше, и потеглиха към консулството.”

” Той държеше Анастасия Александровна в обятията си, докато пътуваха, главата ù бе отпусната върху рамото му, първо от Париж до Кале и после отново от Дувър до Лондон. Помисли си, че пътуването от Ню Йорк до Сан Франциско продължава пет дни. Когато пристигнаха на Виктория и зачакаха свободен файтон, тя го погледна с кръглите си, блестящи и леко изпъкнали очи.”

“Вечерта преди венчавката всички празнуваха заедно; Темпълтън и Ашендън останаха до късно; пиха шампанско, разправяха си вицове, смееха се и се забавляваха. Венчавката се състоя на следващата сутрин в черквата. Ашендън беше шафер. От санаториума присъстваха всички, които можеха да стоят на крака. Веднага след обяда младоженците щяха да потеглят.  Пациенти, доктори, сестри – всички се събраха да ги изпратят. Някой беше завързал стара обувка отзад на колата, а щом Темпълтън и съпругата му се показаха на вратата, обсипаха ги с оризови зрънца.”…