Етикети


автор: Константин Балмонт

О, август — ясен, нежен и спокоен,
с предчувствие за мимолетността,
ти позлати зелените листа,
заключи чувствата в порядък строен.

Случайно може би денят е зноен –
по-сродна му е тъжната мечта,
на тихата прохлада прелестта
с почивка от живота неспокоен.

Стъблата жълти за последен път
звънят, преди на сърпа острието
да се извие между класовете.

В нивята тежки снопове лежат,
а във небето жерави летят
и се сбогуват с родните полета.


превод от руски: Андрей Андреев; 1993 г.