ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ


В началото на XX век (1912 г.) гещалт психологията се появява като допълнение към традиционния метод на научен анализ. Названието на школата идва от немската дума „гещалт“, което означава, цялост, форма, конфигурация, свързаност на елементите, затвореност и други. Приетият начин за научно анализиране на феномени е бил описването на частите и достигане до цялото чрез събирането на така получените описания. Прогресът, осъществен от биологията, психологията и социологията по това време, обаче внушава, че такава процедура не може да отдаде полагаемото се на феномени, които са реално разгръщащи се процеси – цялости, изградени от взаимодействащите си сили. В статията си „Laws of Organization in Perceptual forms“ (Закони на организацията в перцептивни форми) Вертхаймер показва, че формирането на Гещалтите се ръководи от висшия принцип, който той нарича тенденция към „добрия Гещалт“, или принципа Praegnanz (стегнатост, сбитост). Оказва се, че тази терминология лесно се поддава на недоразумения. Неформалният термин „добър Гещалт“ внушава субективна оценка в служба на определено предпочитание или цел, а е замислен да описва строго обективната тенденция към по-голяма простота и подреденост. Тенденцията към най-простата налична структура при дадени обстоятелства или (за да използваме един свързан критерий) към най-ниското налично ниво на напрежение е имала голяма обяснителна стойност особено м изследването на възприятието. Според Макс Вертхаймер, в полето на съзнанието функционират два контекста – фигура и фон, като фигурата винаги е по-ясна, по-чиста, по-обособена, по-очевидни са нейните граници. Фонът изглежда като продължение на фигурата, но е по-тъмен, по-отдалечен, слабо поддържащ фигурата. Динамиката между фигурата и фона се подчинява на няколко закона:

1. Закон за центриране (центрация) – съгласно този закон съзнанието е центрирано върху една фигура, работи с нея и е съсредоточено върху нея. Не е възможно цялото съдържание на съзнанието да приеме ролята на фигура.

2. Закон за прецентриране – според този закон фигурите се сменят, като едните отстъпват мястото на другите и отиват във фона. И до днес остава въпросът какво движи фигурите, защо в един момент сме съсредоточени в едно, а по-късно в нещо друго. Като цяло, гещалт психолозите тук снемат една тотална закономерност на битието: на какво се дължи движението на различните …

продължете да чете от тук: ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s